РЕШЕНИЕ
№ 1378
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501835 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Община- гр.*****
против решение № 118/05.05.2022г. по гр.д.№ 1089/2021г. на РС- гр.Калвово в частта, с
която общината е осъдена да заплати на въззиваемия Т. С. Ц. сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили вследствие на падане на непочистена, заснежена и заледена улица в
гр.*****, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 16.02.2021г., до
окончателното плащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, а също така че в обжалваната част то е необосновано. Сочи се, че КрлРС
не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
като е достигнал до погрешни изводи. Първоинстанционният съд възприел само показанията
на свидетелите на въззиваемия, които не били очевидци на случая. Твърди се, че
присъденото обезщетение е прекомерно, като не е отчетено наличието на съпричиняване от
въззиваемия, който не положил достатъчна грижа съобразно с климатичните условия за да
предотврати паданията и последвалите от тях наранявания. Твърди се, че обезщетението не е
съобразено и с тежестта на травмата, която се изразявала не в счупване на крайник, а в
изкълчване.
От въззиваемия Т. С. Ц. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа
че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно,
постановено в пълно съответствие със събраните доказателства и с материалния закон.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1089/2021г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова
молба от Т. С. Ц. против Община- гр.*****, с която са предявени обективно съединени
1
искове по чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на
16.02.2021г., около 09,45 ч. Ц. бил уведомен от съседи от ЖК„*****“, гр.*****, че
паркираният пред дома му личен автомобил „Сеат Ибиза“ е блъснат от тежкотоварен
автомобил „Скания“, собственост на Община *****. Той отишъл на място, за да види какво
се е случило. Приближавайки се до колата си, се подхлъзнал на непочистената заснежена и
заледена улица и паднал. Опитал се да стане, направил 2- 3 крачки, но пак се подхлъзнал и
отново паднал на улицата. Очевидци на инцидента били граждани, служители на Община
*****, автоконтрольори от РУ- гр.****. Това се случило на улицата, намираща се от
северната страна на жилищния блок, пред дома на ищеца- бл.*****, ЖК „*****“, гр.*****.
С помощта на присъстващите хора ищецът бил настанен в служебния си автомобил и
колегата му го завел на преглед при лекар. Твърди се, че вследствие на удара Ц. претърпял
следните травми: навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и контузия на
дясното ходило. Констатираното от лекарите обективно състояние било следното:
„Болезнени и ограничени движения. Опорна болезненост. Походка накуцваща, анталгична.
Оток в областта на фибуларен малеол“. Налице били и травми с оток на коляното. Издадени
му били следните документи: решение № 330 на JIKK комисия „Обща JIKK“; протокол от
ЛKK; експертиза за временна нетрудоспособност; болничен лист № Е20210198376 с
продължителност 11 дни; болничен лист № Е20210443992 с продължителност 14 дни;
болничен лист с № Е20210807766 с продължителност 7 дни. По причина на инцидента
въззиваемият се самоограничил и включително и към момента на подаване на исковата
молба избягвал ходене. На допълнителен частен прием лекар установил продължаващ
намален функционален капацитет. Все още се наблюдавало наличие на мускулен дисбаланс,
ограничени движения в засегнатите стави, затруднени дейности от ежедневния живот.
Повече от месец след инцидента пострадалият продължавал да изпитва силни болки в
засегнатата област, което довело до необходимостта да приема обезболяващи медикаменти.
През първите дни бил на легло, като изпитвал болки при всяко движение. Бил зависим от
грижите на близките си, тъй имал нужда от помощ при хранене, преобличане, къпане и др.
Имал болки дори в легнало положение, което довело до проблеми със съня. Препоръките на
лекарите били да остане по-продължително време вкъщи на щадящ режим, но той,
преодолявайки болките, започнал работа поради необходимостта да се грижи за финансите
на семейството си с две малки деца. Съществувал реален риск да загуби работата си, ако
отсъства по-дълго. Освен физическата болка, психическото здраве на пострадалия също
било влошено. Станал по- затворен, напрегнат, избягвал социални контакти и бил лесно
раздразнителен. Силно го потискало чувството, че децата му го виждали в такова
безпомощно състояние, както и че е бил в тежест на близките си. Не бил в състояние да
натоварва адекватно засегнатия крак, което се проявявало особено при шофиране, което
било негово служебно задължение. Той работел като ***** във „Вазовски
машиностроителни заводи“ ЕАД, постоянно управлявал автомобил и пренасял тежки
товари. Нееднократно му се налагало да моли колеги да го сменят поради описаните
здравословни проблеми.
От Община- гр.***** е подаден отговор на исковата молба, с който исковете са
оспорени като неоснователни. Оспорени са всички обстоятелства, на които се основава
претенцията за обезщетение. Същата се оспорва и като прекомерна. Участъкът, на който се
твърдяло, че е настъпил инцидентът, представлявал междублоково пространство, а не
пътища или улици, и там общината нямала задължения за снегопочистване. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.2, т.2 и чл.6 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на
територията на Община *****, поддържането на междублоковото пространство, вкл. и
почистването на същото от сняг и лед било задължение на съответната етажна собственост,
като прилежаща площ към сградите по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗУЕС и чл.64 от ЗС. При
условие на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на уврежданията от
пострадалия, тъй като той следвало да се вземе предвид метеорологичните условия и
състоянието на пътната настилка.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Ц. М. / без родство с
въззиваемия/, И. Д. / балдъза на въззиваемия/, Н. П. / без родство с въззиваемия/ и В. Н. / без
2
родство/. В показанията си свидетелят Ц. М. сочи, че познава Т. Ц. от шест години. С него
били колеги във „ВМЗ“- *****. Ц. работел на длъжност „*****“, като работата му била
свързана с управление на автомобил, закупуване на материали за завода и товароразтоварна
дейност. През месец февруари 2021г. около 8,30 часа въззиваемият бил уведомен по
телефона, че личният му автомобил марка „Сеат“ е ударен от друга кола. Със служебния
автомобил свидетелят и въззиваемият отишли до дома на последния в кв. „*****“.
Ударената кола била на улицата пред блок № ***. Плътно до нея, врязан в задната й част, се
общински камион за сметосъбиране. Наблизо имало още една ударена кола. Станало ясно,
че като се спускал по улицата, камионът поднесъл и ударил двата паркирани автомобила.
Свидетелят и въззиваемият били спрели служебния автомобил на известно разстояние от
ударения автомобил „Сеат“, защото имало сняг и било опасно да се кара. Свидетелят
останал в колата, а въззиваемият тръгнал надолу по улицата, насочвайки се към своя
автомобил. Бил обут с кожени ботуши над глезена. На около 10- 15 метра от автомобила си
той внезапно се подхлъзнал и паднал по гръб. Опитал се да стане, след което повторно
паднал и започнал да се хлъзга надолу. Опрял се в сметосъбиращия камион и с помощта на
свидетеля и още един човек успял да се изправи. Оплакал се, че изпитва силни болки в
крака, от коляното надолу. След като бил извършен оглед от служители на МВР и общински
служители хвърлили по улицата пясък и сол, за да може сметосъбиращият камион да се
изтегли безпрепятствено, свидетелят помогнал на Ц. да стигне до апартамента си в бл. ***.
Ц. през цялото време се подпирал на свидетеля, защото едва ходел. По- късно на същия ден
се чули по телефона и въззиваемият споделил, че продължава да го боли крака. В следващия
повече от един месец той не бил на работа. От разговорите си с него свидетелят разбрал, че
имал разтегнати сухожилия. След като се върнал на работното си място, той продължавал да
изпитва трудности в придвижването. Трудно се справял с товаро- разтоварната дейност,
налагало се често свидетелят да го отменя и при управлението на служебния автомобил,
защото не можел да натиска педалите. Според свидетеля Ц. бил непълноценен в работата си
през следващите 5- 6 месеца.
Свидетелката И. Д. живее в в бл. № ***, в кв.„*****“. Зет й работел във „ВМЗ“- гр.
*****, като работата му била свързана с управление на автомобил, пътуване до фирми и
закупуване на материали. През м. февруари 2021г. около 10,00 часа той й се обадил по
телефона и й казал, че отивал към дома си, защото боклукчийски камион е ударил колата му.
Той имал два автомобила- „БМВ“ и „Сеат Ибиза“, които обикновено паркирал на улицата
пред блока си. Предната нощ бил валял сняг. Улиците били заснежени, заледени и
непочистени. Свидетелката много рядко била виждала оттам да минава снегопочистващ
екип или автомобил. Почиствали само улицата на нейния блок, тъй като тя била основна
улица в квартала. Тези улици нямали имена, адресите се обозначавали с номерата на
жилищните блокове. Когато посетила зет си, свидетелката останала ужасена: той бил легнал
на леглото, а кракът му бил изключително подут, посинял в областта на глезена и повдигнат
на възглавница. Малко преди това се били чули по телефона и той й казал, че се е
подхлъзнал и паднал, но нищо му нямало. Изобщо не можел да става от леглото и да се
обслужва сам, като в следващите дни тя и сестра й му помагали, дори когато трябвало да
отиде до тоалетната и банята. Имал и патерици, с които се придвижвал понякога. Приемал
лекарства, слагал компреси на крака, посещавали неколкократно лекар, но състоянието му
не се подобрявало съществено. Консултирали се и с друг лекар, за да потърсят второ
мнение. В следващия един месец ищецът продължавал да изпитва болки и трудности в
ежедневието, след което болничният му изтекъл и се наложило да се върне на работа. Не бил
обаче напълно възстановен и се налагало колегите му да го отменят понякога при
шофирането и пренасянето на тежки товари. Всичко това се отразило и на психическото му
състояние. Дразнел се от собствената си непълноценност. Затворил се в себе си, а преди това
бил общителен. Чувствал се зле от това, че децата му го виждали толкова дълго време на
легло, а след това да не може да се обслужва нормално и да си играе с тях.
Свидетелят Н. П. от шест години работи в Община- гр.***** като ***** на ****
камион. Един ден през зимата на 2021г., около 09,30 часа заедно с още трима служители
3
събирали смет в кв.„*****“, гр.*****. Времето било хубаво, но предната вечер бил валял
малко сняг и на места било хлъзгаво. В по- голямата част от квартала имало следи от
нахвърлян пясък. Минал по една от сухите улици, след което завил и започнал бавно да се
спуска по друга стръмна и непочистена улица. Камионът бил пълен и тежък и изведнъж
поднесъл. Свидетелят загубил контрол над управлението, при сметосъбиращият автомобил
ударил паркиран вдясно на улицата „Фолксваген“ и се врязал в задната част на паркиран от
същата страна „Сеат“. От другата страна, вляво се намирали варелите, които трябвало да се
изхвърлят. След като съобщил за инцидента, на място пристигнали полицаи, както и
собственикът на лекия автомобил „Сеат“. Той бил ядосан, защото имало щети по
автомобила му. Казал, че има намерение да съди общината заради непочистената улица.
Свидетелят нито видял собственикът на автомобила да пада, нито той се бил оплакал от
нещо такова. През цялото време стояли прави и чакали полицаите да си свършат работата.
Свидетелят В. Н. работи в Община- гр.***** на длъжността „***** „Чистота“. За
инцидента в кв.„*****“ бил уведомен по телефона от водача на сметопочистващия камион
Н. П.. Той му казал, че камионът поднесъл и ударил два паркирани автомобила. Около
половин час след разговора свидетелят отишъл на място. Едната от колите била „Сеат“ и
била паркирана в близост до бл. № ***. В квартала улиците нямали наименования. Тази
улица била стръмна и заледена и била пресечка на ул.„*****“. Водела се междублоково
пространство, но оттам минавали коли. В тази част на кв. „*****“ снегопочистване се
извършвало само на ул.„*****“. Другите по- малки улици и пресечки не се поддържали,
защото нямало финансиране и средствата не достигали. На мястото на инцидента дошли
полицаи, както и собственикът на лекия автомобил „Сеат“. Стояли там поне един час, като
през това време свидетелят не чул Т. Ц. да се оплаква, че нещо го боли. Той стоял прав и
ходел нагоре- надолу.
По делото на РС- гр.Карлово е приет заверен препис от протокол за ПТП № 2021-124-
262/16.02.2021г., от което се установява настъпилото на същата дата ПТП в ЖК„*****“, в
близост до бл.№ *** между тежкотоварен автомобил „Скания“, рег. № *****, собственост на
Община- гр.***** и лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № *****, собственост на Т. С. Ц..
Приети са съща така амбулаторен лист № 000470 от 17.02.2021 г.; амбулаторен лист №
000617 от 01.03.2021 г.; извлечение от лична амбулаторна карта с контролен преглед;
решение на ЛКК от 04.03.2021г.; 3 бр. болничени листове; рентгенография на десен крак и
рецептурна бланка. В двата амбулатони листа е посочена следната анамнеза: „На 16.02.2021
г. на заснежена улица пада и контузва дясно ходило и глезен“. Отразено е следното
обективно състояние на пациента: „Болезнени и ограничени движения. Палпаторна
болезненост. Походка накуцваща, анталгична. Оток в областта на фибуларен малеол“. От
болничните листове се установява, че въззиваемият е бил неработоспособен в продължение
на 32 дни. От приетото заверено копие от трудов договор от 29.01.2016г. и длъжностна
характеритика се установява, че той работи във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД
на длъжност „*****“. От Община- гр.***** е представено заверено копие от Заповед №РД-
09- 243/28.09.2018г. на Кмета на общината, с която е одобрена схема за зимното
поддържане, снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа за 2018/2019г. От
приложения към заповедта план за зимно поддържане на уличната мрежа е видно, че само
част от улиците в гр.***** са били предвидени за почистване и поддръжка през зимния
сезон.
Прието е и заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д- р П. Д., в което е
отразено, че въззиваемият Т. Ц. е претърпял следните травми: навяхване и разтягане на
ставните връзки на глезена; оток на десен глезен. Не е констатирано да е нарушена
анатомичната цялост на ставната капсула и лигаментите й. От вещото лице е коментирано,
че обичайно навяхването се получава при внезапно усукване на ходилото, стъпване по
неравна повърхност или прилагане на необичайно голяма сила върху ставата, а също така,
че при пренасянето на тежестта на тялото върху обърнат навън или навътре глезен, се
предизвиква преразтягане на вътрешните или външните ставни връзки. Обичайно
възстановителният период при навяхване на глезена варира между 7 и 30 дни. Лечението е
4
медикаментозно, като понякога, при нарушаване на структурната цялост на връзковия
апарат, може да се наложи и последваща рехабилитация. В общия случай в резултат от
навяхването на глезена не остават тайни последици за пострадалия, които да оказват
влияние на функцията на крайника. Според вещото лице е възможно претърпените от
въззиваемия травми да са настъпили в резултат от подхлъзване на заледена повърхност.
На интернет- сайта на Община- гр.***** е публикувана Наредба № 1 за поддържане и
опазване на обществения ред, околната среда, безопасността на движението, чистотата и
общественото имущество на територията на Община *****, частично отменена с Решение
№ ***59/11.08.2017г. по адм.дело № 648/2017г. на Адм.съд- гр.Пловдив. В чл.23, ал.2 от
наредбата, която не е отменена с горепосоченото решение, е предвидено почистването от
сняг се извършва чрез обработка с луга и пясъчни смески на улиците и булевардите с
предимство, по които се движи масовият градски транспорт. От тази разпоредба, както и от
показанията на разпитаните свидетели, става ясно, че общината не се ангажира с
почистването от сняг и обработването с луга и пясъчни смески на всички улици на
територията й. Съгласно ал.3, т.3 на чл.23 от наредбата, в тежест на етажните собственици е
възложено почистването от сняг на общите части на сградите, дворовете, частите от
вътрешно кварталните пространства, прилежащи към съответните имоти. От показанията на
свидетелите Ц. М., Н. П. и В. Н. непротиворечиво се установява, че инцидентът се е
разиграл на улица и по- точно на уличното платно. Не е налице никакво основание уличното
платно да се възприема, като прилежаща част към бл. *** в ЖК“*****“, гр.*****. Съдейки
по описанието на улицата в показанията на разпитаните свидетели, същата се явява местен
път по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и е общинска собственост. Съгласно
чл.31 от същия закон, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Съгласно §1, т.14 от ДР на ЗП, поддържането е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Безопасното и удобно движение несъмнено предполага почистването от сняг
и лед или третирането им с подходящи минерални материали и/или препарати. Без значение
за отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД е това кое конкретно длъжностно лице или
служител не е изпълнило задължението си по обезопасяване на заснежената и заледена
повърхност на улицата, на която въззиваемият е претърпял описаните по- горе травми в
резултат от подхлъзване и двукратно падане.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че от
приетите медицински документи- амбулаторни листове, болнични листове и др.,
заключението по СМЕ и показанията на първите двама свидетели непротиворечиво се
установява, че възстановяването на въззиваемия от претърпяната травма е продължило през
един сравнително продължителен период от време- около месец, като и след това той е
изпитвал известни затруднения, в случаите когато се е налагало да натоварва по интензивно
десния си крак. Особено в началната част на периода на възстановяване той не е можел да се
придвижва самостоятелно. Чувствал се е непълноценен и се е притеснявал да не загуби
работата си. Претърпените от него физически болки са с немалък интензитет, макара да не е
налице счупване, тъй като разтягането на ставните връзки също е много болезнено. Ето
защо, настоящият състав на ПОС намира, че определеното с обжалваното решение
обезщетение в размер от 3000 лева е адекватно спрямо претърпените от въззиваемия болки и
страдания. Не е налице основание да се приеме, че е налице съпричиняване от негова страна,
тъй като това, което се твърди от жалбоподателя, а именно, че той не е положил достатъчна
грижа, за да не падне, би следвало да важи във всички случаи на получени травми от падане
в резултат от подхлъзване на заснежена или заледена повърхност. Съпричиняване би било
налице в случай, че пострадалият е извършил такива действия или е бил в такова състояние,
които неизбежна биха довели до падане, независимо или не само по причина на състоянието
на настилката. В конкретния случай не са налице данни за такива обстоятелства. Възможно
е, като е видял ударения си автомобил, въззиваемият да е тръгнал по припряна към него.
Това обаче е само предположение, а и дори да е така, то не може да се вмени в негова вина.
Ето защо, съдът намира, че решението на РС- гр.Карлово в обжалваната му част ще следва
да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него
5
съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/05.05.2022г. по гр.д.№ 1089/2021г. на РС-
гр.Калвово в частта, с която Община- гр.***** е осъдена да заплати на въззиваемия Т. С. Ц.
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди- болки и страдания, настъпили вследствие на падане на непочистена, заснежена и
заледена улица в гр.*****, ведно със законната лихва от датата на увреждането-
16.02.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община- гр.*****, ЕИК: *****, адрес: гр. *****, ул. „*****, да заплати на
Т. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес:гр. *****, ЖК „*****“, бл.*****, ет.*****, сумата от 400
лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6