Решение по дело №3111/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу решение № 1776/20.10.2023 г., постановено по адм. д. № 130/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на В.В.Г. сумата в размер на 8 645 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периоди от 13.11.2015 г. до 15.06.2017 г., от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г., от 01.12.2020 г. до 20.01.2021 г. и от 07.05.2021 г. до 31.12.2021 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетението, считано от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, тъй като не била съобразена фактическата обстановка. Поддържа, че са осигурени битови и хигиенни условия, както и че осигурен достъп до санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Поддържа, че няма изискване за осигуряване на топла вода в санитарния възел. Счита, че лишените от свобода имат задължение сами да почистват и проветряват помещения, поради което липсва нарушение, свързано с наличието на мухъл в помещения и липсата на свеж въздух, доколкото са налице отваряеми прозорци и са осигурени почистващи препарати. Поддържа, че пренаселеността в килиите се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Не се споделят доводите на съда за наличието на бълхи и дървеници, тъй като са извършвани редовни ДДД дейности. Счита, че психичното разстройство на ищеца не е причинено от условията в затвора, което се установявало от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Поддържа, че не е доказано настъпването на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка с условията в затвора.

Ответникът в касационното производство - В.В.Г. не изразява становище по жалбата.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на В.В.Г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за присъждане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт), претърпени за следните периоди: от 13.08.2013 г. до 31.07.2015 г.; от 01.11.2015 г. до 17.07.2017 г., от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г., от 01.12.2020 г. до 25.01.2021 г. и 10 месеца, считано от 01.03.2021 г. в Затвора гр. Пловдив, както и за месеците август, септември и октомври през 2015 г. и за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2020 г. в Затвора Ловеч. Изложени са следните нарушения на чл. 3, ал. 1 ЗИЗНС: 1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. липса на постоянно течаща топла вода; 3. наличието на дървеници, бълхи и гризачи; 4. липса на адекватни медицински грижи.

Съдът е установил от фактическа страна, че В.В.Г. за част от исковите периоди се е намирал в СБЛЛС към Затвора Ловеч и Затвора Пловдив. Съдът е приел, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условя в СБЛЛС към Затвора Ловеч. Съдът е отхвърлил оплакванията, че ищецът не е бил лекуван във връзка с психичното му състояние „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол“, за което се е позовал на медицинската документация и на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Отхвърлено е оплакването за липсата на постоянно течаща топла вода. Първата инстанция е приела, че за общо 1235 дни ищецът е бил поставен неблагоприятни условия (наличие на дървеници и хлебарки; за част от периода не е осигурявана минимална жилищна площ и е липсвало санитарен възел в спалните помещения). В тази връзка се е позовал на писмените доказателства и свидетелските показания по делото. Изложени са доводи, че не са извършени необходимите дейности по дезинсекция, за коет се е позовал на свидетелските показания и отхвърлил доказателствената стойност на протоколите за извършени ДДД услуги тъй като се отнасят за помещения, които не се обитавани от ищеца. Определено е обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 8 645 лева, което се отнася за всички неблагоприятни условия, в които е бил поставен ищеца за обсъждания период. Исковата претенция е отхвърлена за разликата от уважения размер до претендирания размер от 50 000 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното.

Изцяло неотносими са оплакванията на ГДИН, свързани с това, че съдът не е съобразил следното: липсата на изискване за осигуряване на топла вода в санитарния възел на спалните помещения; психичното разстройство на ищеца не е причинено от условията в затвора; липсата на нарушение, свързано с наличието на мухъл в помещения и липсата на свеж въздух. Тази неотносимост на оплакванията се дължи на това, че съдът е приел точно обратното - за липсата на нарушения на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, свързани с част от посочените обстоятелства, а друга част не са били обсъдени, доколкото с исковата молба не са въведени като нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.

Споделят се изводите на първата инстанция, че за периода от 13.11.2015 г. до 15.06.2017 г. ищецът се е намирал в помещения, които не разполагат със санитарен възел. Този факт е изводим от справката, представена от ГДИН, според която за този период ищецът последователно е бил настанен в стая № 12 на пост 6, стая № 27, стая № 34 и стая № и стая № 15, които нямат санитарен възел.

Неоснователни са оплаквания за дължимост на обезщетение за пренаселеност на спалните помещения поради това, че това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Съгласно чл. 284, ал. 1 и 2 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. В случаите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Осигуряването на достатъчна жилищна площ е абсолютно право на лишените от свобода и за спазването му не може да се поставят условия, поради което и не може да се компенсира без съгласието на потърпевшия. Освен това не са представени доказателства за твърдението, че е осигурена допълнителна възможност за раздвижване по коридорите и престой на открито.

Наличието на нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС води до извод, че са презюмират настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението – арг. чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, поради което са неоснователни оплакванията на ГДИН за недоказването им.

Не се споделят доводите на първата инстанция за наличието на бълхи и дървеници, тъй като са извършвани редовни ДДД дейности. Това е така, тъй като от съставените протоколи за извършени услуги, от които става ясно, че са извършвани редовно дейности по дезинсекция и дератизация. В същите е отразено, че тези дейности са извършвани в жилищни помещения, поради което настоящата инстанция приема, че се отнасят за спалните помещения, обитавани от ищеца. Въпреки това не следва да се намалява присъденото обезщетение, тъй като същото е адекватно на претърпените неимуществени вреди, които са преценени глобално на всички останали нарушения (липсата на жилищна площ и неосигуряване на санитарен възел в спалните помещения). Първоинстанционният съд правилно и обосновано е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху конкретното лице, времетраенето на престоя в тези условия, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1776/20.10.2023 г., постановено по адм. д. № 130/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: