№ 15359
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110114544 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание по
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и
евентуален осъдителен иск за същите суми.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...“ с
рег. № ..., чрез ..., с ЕИК ...., срещу В. Р. Х., ЕГН **********, с която са предявени искове за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които има
издадена заповед за изпълнение от 11.08.2021 г. по ч. гр. дело № 39424/2021 г. по описа на
СРС, 164-и състав:
Главница в размер на 1351,82 лв., представляваща задължение към 01.07.2020 г.
по договор за потребителски кредит, чрез предоставяне на кредитна карта с лимит
от 1500 лв., № .../10.10.2017 г., сключен между ответника, като кредитополучател и
ищеца, като кредитор, ведно със законна лихва от 05.07.2021 г. до изплащане на
вземането;
Договорна лихва в размер на 119,70 лв., дължима за периода от 01.07.2020 г. до
07.12.2020 г.;
Мораторна лихва в размер на 73,52 лв., дължима за периода на забава от
03.12.2020 г. до 16.06.2021 г.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен с ответника договор за
потребителски кредит № .../10.10.2017 г., по силата на който на ответника му бил отпуснат и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № ...-... с максимален
1
кредитен лимит от 1500 лв., а за ответника възникнало задължението да заплаща месечна
вноска до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, в зависимост от
размера на усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че на 10.10.2017
г. ответникът се възползвал от услугата по чл. 4 от процесния договор, предвиждащ
възможност за покупка на стока на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването ...
за закупуването на стоки и услуги на изплащане. Твърди, че на 01.07.2020 г. ответникът е
спрял да изпълнява задължението си за плащане на месечна вноска. След като ответникът не
погасил повече от две месечни вноски, вземането станало предсрочно изискуемо и на
07.12.2020 г. на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение със съобщение
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед задължението на ответника било общо в размер на
1545,04 лв.
Представя писмени доказателства към ИМ, като моли от съда да приложи ч.гр.д. №
39424/2021 г. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът В. Р. Х. , ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, с който
възразява срещу неправомерно начисляване на таксите по процесния кредит от 1545, 04 лв.
Оспорва иска като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
240 ЗЗД:
За уважаване на установителните искове в тежест на ищеца е да докаже сключването
на описания в исковата молба договор за потребителски кредит и реалното предоставяне на
договорената кредитна сума, в т.ч. вземането си по размер и отделните пера /главница,
договорна лихва, застрахователна премия /ако се претендира такава/ и мораторна лихва/.
Относно искането си за присъждане на обезщетение за забава ищецът следва да докаже
изпадането в забава на ответника и размера на дължимото обезщетение. Ищецът дължи да
докаже и предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, в т.ч., че е упражнил
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил
ответника. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. от представеното от
ищеца в оригинал кредитно досие /прието по делото, неоспорено от ответника/, че на
10.10.2017 г. между страните е сключен договор за кредит, за покупка на стоки с № ...-... /за
усвояване № ...-.../ като на кредитополучателя и настоящ ответник Х. била отпусната сума в
размер на 1500 лв., под формата на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и
ползване на кредитна карта, като в деня на сключване на договора, посредством отпуснатия
заем била заплатена покупната цена на избран от кредитополучателя продукт – Матрак „...“
на стойност 944,00 лв. Уговорено било отпуснатия кредит да бъде върнат на 12 месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора, като последната падежна
дата съгласно същия била на 01.11.2018 г.
2
Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: обща цена на
стоките – 944,00 лв., без първоначална вноска; размер на кредита – 1028,96 лв.; месечна
погасителна вноска – 96,03 лв.; брой погасителни вноски – 12 бр.; обща стойност на
плащанията – 1152, 36 лв.; ГПР – 21,08 %; ГЛП – 19,28 % и такса ангажимент – 0,00 лв.
В договора за потребителски кредит № ... - ... от 10.10.2017 г. е инкорпориран и
погасителен план (с падежни дати на месечните погасителни вноски), от който се
установява, че падежната дата на първата вноска е 01.12.2017 г., а на последната вноска –
01.11.2018 г.
В чл. 1 от договора за кредит е предвидено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателят револвиращ кредит в размер на 1500 лв., при годишна лихва и такси за
ползването му посочени в договора, а с чл.2 е регламентирано, че кредиторът издава на
кредитополучателят кредитна карта „...“, чрез която карта се извършва идентификация на
кредитополучателят и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит.
Картата позволява чрез нея да се извършват тегления в брой от банкомати, плащания чрез
терминални устройства и други услуги, посочени в договора. В чл.3 от договора е
регламентирано, че Кредитополучателят може да използва услугите „превод на пари по
сметка“ от размера на револвиращия кредит в рамките на съответните наличности.
По делото е представен сертификат от 10.10.2017 г., с който застрахованият
кредитополучател е бил присъединен към застрахователния продукт "Защита на плащания"
в полза на финансовата институция за покритие на рискове до падежа на последната вноска
по стоковия кредит.
На 11.12.2020 г. ищецът е изпратил до ответника покана, в която е посочено, че В. Х.
е преустановил плащането на вноските по договора на 01.07.2020 г., поради което вземането
на .... е било обявено за предсрочно изискуемо. По делото са представени доказателства за
връчване на цитираната покана на ответника, на 23.12.2020 г., получена лично от Х..
Страните по делото не спорят, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да
предаде на ответника пластиката на издадената кредитна карта, с което е изпълнил
задължението си да предостави в заем сумата в размер на 1500 лв., под формата на кредитен
лимит. Няма спор, а се установява и посредством заключението по приетата ССчЕ, на което
съдът дава вяра, че сумата е била усвоена от ответника на части, първата от която в размер
на 944 лв. представлява стойността на стока на изплащане – матрак, закупен от ответника
Х., за което към кредитното досие прието по делото има приложена фактура №
2391/02.10.2017 г. С банков превод към лична разплащателна сметка в ,,,, ответника усвоил
още 300 лв. от кредитната карта /на 06.02.2018 г./. В периода от 16.06.2018 г. до 15.05.2020 г.
Х. усвоил суми на обща стойност 2 867, 60 лв., като общо усвоената сума по Договора за
отпускане на револвиращ кредит с № ... – ... е в размер на 4 319, 96 лв. Установява се още от
заключението, че ответника е извършвал плащания по кредита в общ размер на 4086,18 лв.,
а усвояването на сумите по кредитната карта довело до начисляване на договорни лихви в
размер на 1101, 74 лв. и месечни такси от 136,00 лв. Така от общо начислените/усвоени по
кредита суми от 5 557, 70 лв., след приспадане на фактически платените суми от ответника в
3
размер на 4 086, 18 лв., дължимата разлика възлиза на 1 471, 52 лв., от която сума 1351, 82
лв. – непогасена главница; 111,70 лв. – непогасена договорна лихва и 8,00 лв. дължими
месечни такси. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ищеца, като не са
открити данни за нередности при счетоводното отразяване на усвоени и погасени суми по
договора, с оглед на което е заключило, че счетоводството на ищеца е водено редовно.
Съдът кредитира изцяло приетото заключението по ССчЕ, като го намира за обосновано,
пълно, ясно и кореспондиращо с писмените доказателства по делото.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, общото задължение на
ответника Х. към ищеца по Договора за потребителски кредит № ...-.../10.10.2017 г.
възлизало в размер на 1552, 26 лв., като няма данни задълженията да са платени до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
При тази установеност от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото договор
за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) усвояване на
сумата от страна на ответника; 3) изискуемост и размер на вземането. При установяване
горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между .... и ответникът В.
Х. е подписан на 10.10.2017 г. договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ...-..., с отпуснат револвиращ размер на кредита от
1 500 лв.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно дружеството-ищец е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на
което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит
(потребителски кредит, под формата на кредитна карта) за общо ползване (за задоволяване
на лични нужди), като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето
съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК.
Представените по делото, а и съдържащите се в ч.гр.д. № 39424/2021 г. писмени
доказателства са достатъчни да обосноват извод за основателност на предявените искове, в
т.ч. и по отношение на предявените им размери. Същите не се оспорват и от ответника.
Единственото заявено от Х. възражение в ОИМ е за недължимост на претендираните от
ищеца „такси“ без същите да са конкретизирани по вид и размер. В хода на производството,
вкл. със заключението по ССчЕ, не се установява от ответника да се претендират за плащане
4
такси по кредита, извън начислените месечни такива за обслужване на кредитната карта /от
136 лв. за целия период на договора/, от които пък ответника доброволно е погасил 128 лв. и
така е формиран неплатения остатък от 8 лв. Последната сума, неправилно ищеца
претендира с ИМ като „възнаградителна лихва“, доколкото вещото лице е установило, че
договорната лихва, която се дължи /към датата на заявлението по чл.410 от ГПК/ е в размер
на 111,70 лв. Забавата при плащането на усвоените суми и на минималните месечни такси
по кредитната карта е довело до начисляване и на мораторни лихви, за периода на забавата
от 03.12.2020 г. до 05.07.2021 г., когато е входирано заявлението по чл.410 от ГПК, в размер
на 80,74 лв.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че ищецът е предоставил
на ответника потребителски заем в размер на 1500 лева, съобразно постигнатото с договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с № ..., като изпълнил своите задължения по
договора, предоставяйки в държане на ответника издадена на негово име кредитна карта с
максимален разрешен кредитен лимит от 1500 лв. С това за ищеца “... е възникнало правото
да претендира насрещната престация - връщане на заетата сума, ведно с договореното
възнаграждение, а за ответника В. Х., кореспондиращото на това право задължение за
погасяване на дълга на вноски, съгласно уговорения погасителен план.
Съобразно носената от ответника доказателствена тежест за пълно и главно доказване
по делото не са събрани доказателства, които да установяват към датата на устните
състезания да е заплатена каквато и да е част от претендираната от ищеца дължима
главница и възнаградителна лихва за ползването на заема за исковия период. Ответникът
също не твърди да е погасил някаква сума, след завеждането на делото и няма ангажирани
доказателства в този смисъл. Ето защо, поради недоказване дългът да е погасен, съдът
приема за установено, че ответникът Х. дължи по договора за кредит за покупка на стоки
или услуги с № .../10.10.2017 г., връщане на претендираните от ищеца суми: 1351,82 лева –
главница, ведно със законната лихва считано от 07.07.2021г. до окончателното плащане;
сумата от 111,70 лв . – договорна /възнаградителна/ лихва по договора за периода от
01.07.2020г. - 07.12.2020г. За разликата от 8 лв., която ищеца претендира като дължима за
„възнаградителна лихва“, а според вещото лице съставлява „такса за обслужване“ иска ще
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неизпълнението си на падежа ответникът дължи плащане и на
претендираното от ищеца обезщетение за забава. Съгласно заключението на в.л., за
установения период на забава, от 03.12.2020 г. до 05.07.2021 г., дължимия размер на
мораторната лихва е 80,74 лв., но в производството ищецът претендира само 73,52 лв. и то
за период от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., до който размер, съгласно диспозитивното начало
в ГПК съдът ще следва да уважи иска.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е
5
заявил такава претенция, поради което не следва да му се присъждат разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер 450 лева, от които 50 лева –
доплатена държавна такса; 300 лв. – депозит за експертиза и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, съобр. с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски до размер от 447,67
лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. На основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 80,48 лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
39424/2021г. по описа на СРС,164-и състав.
Така мотивиран Софийският районен съд, на осн.чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с пр. основание чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че
В. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ... дължи на „. . . .. .. ..” ЕАД, ЕИК ..., сумите от
1351,82лева – главница по договор за потребителски кредит ...-15357532 от 10.10.2017г.,
ведно със законната лихва считано от 05.07.2021г. до окончателното плащане; сумата от
111,70 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва по договора за периода от 01.07.2020г. -
07.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата до пълния
предявен размер от 119,70 лв. или за сумата от 8,00 лв., като неоснователен, за част от които
вземания по ч.гр.д. № 39424/2021г. по описа на СРС, 164-и състав е издадена заповед от
11.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с пр. основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Р. Х. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ...
дължи на „. . . .. .. ..” ЕАД, ЕИК ..., сумата от 73,52 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на главницата за периода от 03.12.2020г.
до 16.06.2021г., за което вземане по ч.гр.д. № 39424/2021г. по описа на СРС, 164-и състав е
издадена заповед от 11.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Р. Х. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ... да заплати на „Б.. . . .. .. ..” ЕАД, ЕИК ... сумата от 80,48 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 39424/2021г. по описа на СРС, 164-и състав и 447,67 лева - разноски, сторени в
настоящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК пред СРС.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7