Определение по дело №2399/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1884
Дата: 1 септември 2020 г.
Съдия: Нели Куцкова
Дело: 20201000502399
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 188427.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502399 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частната жалба на ищеца „КОЛОМАН ИНВЕСТ”
ЕООД, подадена срещу определението на Софийския градски съд, ТО, VІ-22 състав,
постановено на 19.06.2020 г., с което производството по т. дело № 1011/2020 г. е било
прекратено поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като са
необосновани изводите на съда, че предмет на специалния иск по чл.694 от ТЗ може да бъде
единствено съществуването на вземането и неговият размер, съответно съществуването на
обезпечение/привилегия, с което това вземане се ползва. Подчертава се, че искът е предявен
с оглед на вида на вземанията, съответно тяхната привилегия, а именно – дали те
съставляват вземания, произтичащи от трудови правоотношения и като такива, ползващи се
с привилегията на този вид вземания.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд, като взе предвид оплакванията на дружеството ищец и
като провери обжалваното определение на Софийския градски съд, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е при спазване на срока по чл.275, ал.1 от
ГПК, от активно легитимирана страна – ищец по делото, срещу валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия процесуален ред.
При преценката на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид
следното:
Ищецът „Коломан инвест” ЕООД е предявил срещу ответника „Главно управление
строителство и възстановяване” ЕАД /н./ установителен иск по чл.694 от ТЗ, с който е
1
поискал от съда да признае за установено, че приетият от синдика ред за удовлетворяване на
предявените от ищеца вземания е съгласно реда по чл.722, т.4 от ТЗ.
Ищецът се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност по силата на
15 договора за цесия, с които цедентите – физически лица, са му прехвърлили вземанията си
към „ГУСВ” АД, представляващи незплатени трудови възнаграждения.
Видно от определение № 1802/28.04.2020 г., постановено по реда на чл.692, ал.4 от
ТЗ от СГС, ТО, 7 състав по т. дело № 6789/2013 г., съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението на „Коломан инвест” ЕАД срещу допълнителния списък на
приетите вземания в частта му относно реда на удовлетворяване на вземанията. Поради това
ищецът е предявил настоящия установителен иск.
За да приеме, че същият е недопустим, градският съд е изложил съображения, че
искът няма предмет, тъй като няма спор относно прехвърлените на ищеца с цесия вземания,
нито относно естеството на тези вземания. Според съда, какъв е редът на удовлетворяване
на това вземане е въпрос, който не подлежи на установяване по съдебен ред по реда на
чл.694 от ТЗ и че въпросът за реда на удовлетворяване на приетите вземания ще бъде
поставен при извършване на разпределението на осребреното имущество и изготвяне на
сметка за разпределение от синдика по реда на чл.721 от ТЗ, срещу която ищецът ще има
възможност да възрази по реда на чл.728 от ТЗ.
Въззивният съд намира, че определението на СГС, с което е прието, че искът е
недопустим, е незаконосъобразно. Както е прието и в цитираното от СГС определение №
374 от 13.06.2014 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК от ВКС, ТК, ІІ отделение по
ч.т. дело № 599/2014 г.: „ Допустим е иск, предявен от кредитор, направил писмено
възражение срещу прието от синдика вземане, за установяване на поредност на
удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал.4
ТЗ. В този случай предметът на иска по чл.694, ал.1 от ТЗ обхваща въпроса за вида
/привилегиите/ на приетото с определението по чл.692, ал.4 ТЗ вземане”.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск е допустим.
Частната жалба е основателна и определението на градския съд следва да бъде отменено.

Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определениетото на Софийския градски съд, ТО, VІ-22 състав,
постановено на 19.06.2020 г. по т. дело № 1011/2020 г., с което производството по делото е
било прекратено поради недопустимост на иска.
2
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните
действия.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3