Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 106 08.10.2019
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1168 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение
№1410/04.06.2019г., постановено по гр.д.№1395 по описа на Бургаски районен съд
за 2019г.
Въззивникът – ответник С.К.К.,***, обжалва решението в частта, с
която съдът приема
за установено, на основание чл. 21, СК от 1985 (отм.), по отношение ответника С.К.К.,
че на основание трансформация на лични парични средства в размер от 9020 лева,
ищецът Г.С.К. ***, е легитимирана като собственик на 9020/11 000 ид. ч. от
следния недвижим имот – апартамент №21, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден
рудник, бл. 82, вх. А, ет. 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.653.516.1.21, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.653.516; адрес – гр. Бургас,
ж. к. Меден рудник, бл. 82, вх. А, ет. 8; площ – 64.13 кв. м.; предназначение –
жилище, апартамент; брой нива – 1; прилежащи части – избено помещение № 21, с
площ от 3.59 кв. м., и 7.38 кв. м. от общите части; съседи: на същия етаж –
07079.653.516.1.20, под обекта – 07079.653.516.1.18, над обект – няма, който
имот е придобит през времетраене брака на страните, прекратен с развод.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Според въззивника, той не е признал иска; признаването от негова
страна на факта, че при закупуване на процесния имот са били вложени средства
на ищцата, придобити от продажбата та наследствен имот, не води до извод, че
тези средства са в размер на на 9020 лева; превратно е тълкуването, че всички
средства от продажбата са вложени в закупуването, а разходите за семейството са
заплатени от въззивника. Съдът не е преценил останалите доказателства, а е
основал изводите си на признанието на ответника. Последните не са опровергали
презумпцията за семеен характер на имуществената общност; показанията на
свидетелката – сестра на ищцата не са потвърдили твърденията за влагане на
цялата получена цена при закупуване на жилището. Свидетелят К. установява, че
семейството се е преместило в новото жилище, преди продажбата на наследствения
имот на ищцата; свидетелката не е присъствала при купуване на новото жилище и
не знае конкретни факти и обстоятелства в тази връзка.
Изложени са съображения досежно сумата от 5000 лева, взета в заем, за
опровергаване изводите на съда, че с нея са били заплатени други разходи –
такси и комисионна. Свидетелски показания установяват, че ответникът е
разполагал с 15000 лева преди покупката на жилището.
Евентуално се
претендира уважаване на иска в размер 8234/11000 ид.ч.
Въззивникът – ищец Г.С.К. ***, обжалва
горното решение в частта, с което е
отхвърлен иска за установяване, че ищецът, на основание трансформация на лични
парични средства, е едноличен собственик на горницата от 1980/11 000 ид. ч. от
описаното жилище.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Според
въззивницата – ищец, свидетелката Тенева – сестра на ищцата е установила, че
всички средства, получени от продажба на наследствени имоти са вложени от
ищцата при закупуване на процесния имот, а ответникът не е дал никакви
средства. От представения нотариален акт се установява, че наследствените имоти
са продадени непосредствено преди закупуването на процесния – месец по – рано.
Тук следва да се вземат предвид и продадени по-рано ниви.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК, от ищцата Г.С.К., чрез адв. М., е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
решението. Според ищцата, за да обоснове извода си, съдът е взел предвид не само
признанието на ответника за фактите, но и представените писмени доказателства,
установяващи вложени средства от продажбата на наследствен имот – в тази връзка
е направен анализ на показанията на св.Тенева.
Според ищцата,
заемът от 5000 лева няма отношение към плащането на цената – същият е взет
по-късно и е използван за извършване на ремонт.
Препис от
въззивната жалба на ищцата К. е връчен на ответника К. на 12.07.19г. чрез адв. М..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Постъпили са молба вх.№26340/19.06.19г. от С.К.К. по чл.248, ал.1 ГПК.
На 26.06.19г. е постъпил отговор на молбата от процесуалния представител на
ищцата – адв.Т..
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК,
от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което са
допустими.
Бургаският окръжен
съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че
страните по делото са бивши съпрузи – бракът им е сключен на 11.09.1988г. и е
прекратен с влязло в сила на 05.01.2019г. решение за развод.
Не се спори, че
през време на брака на съпрузите, с договор за покупко – продажба, сключен с
нотариален акт №10/16.11.2001г., нот.д.№896/2001г. на нотариус Ананас Димов, е
закупено право на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№21, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 82, вх. А, ет. 8,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.516.1.21, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.653.516;
адрес – гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 82, вх. А, ет. 8; площ – 64.13 кв.
м.; предназначение – жилище, апартамент; брой нива – 1; прилежащи части –
избено помещение № 21, с площ от 3.59 кв. м., и 7.38 кв. м. от общите части;
съседи: на същия етаж – 07079.653.516.1.20, под обекта – 07079.653.516.1.18,
над обект – няма, за сумата от 11000 лева. Договорът е сключен с ищцата Г.С.К..
Ищцата твърди, че
средствата, с които е придобито правото на собственост са нейни лични –
придобити в резултат на разпореждане с лично имущество, придобито на основание
наследяване от родителите й Стоян Гончев Канчев – поч. през 1990г. и Стоянка
Генова Канчева, поч. през 1997г. В тази връзка представя: нотариален акт за
покупка – продажба №135/30.10.2001г., нот.д.№235/01г. на нотариус Ст.Стайкова,
с който Г.К. и сестра й Йорданка Тенева продават апартамент №2, находящ се в
гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.34, вх.А1 ет.1, за сумата 18040 лева; нотариален акт за покупка – продажба
№20/13.09.2001г., нот.д.№366/01г. на нотариус Ст.Димова, с който Г.К. и сестра
й Йорданка Тенева продават нива, на площ от 4.166 дка, в землището на с.Полски
извор, м.“Черковната кория“, имот 030032, за сумата 290 лева; нотариален акт за покупка – продажба №21/13.09.2001г.,
нот.д.№367/01г. на нотариус Ст.Димова, с който Г.К. продава нива с площ 3.049
дка, в м.“Лале баир“, в землището на с.Полски извор, за сумата 240 лева; нотариален акт за покупка –
продажба №73/31.08.2000г., нот.д.№636/00г. на нотариус Ат.Димов, с който Г.К. и
сестра й Йорданка Тенева продават дворно място, в с.Тръстиково, с площ 770
кв.м. ид.ч., за сумата от 1000 лева.
Ищцата твърди, че
тя и сестра й получили по наследяване от майка си и сумата, която след
покриване на разходите във връзка с погребението, възлизала на 1100 лева. За
установяване на твърденията си, ангажира показанията на свидетеля Йорданка С.
Тенева – нейна сестра.
Поради това претендира
по отношение на ответника да бъде прието за установено, че само тя е собственик
на този имот поради трансформация на лично имущество.
Ответникът оспорва
иска. Според него е спорен въпросът дали ищцата е получила своя дял от
наследствения апартамент или го е предоставила на сестра си, която също е
закупила апартамент – на 14.11.2001г., съгласно представен нотариален акт
№145/14.11.2001г. на нотариус Л.К., за сумата от 18000 лева. Според ответника,
частта от цената на дворното място в с.Тръстиково, получена от ищцата една
година, преди закупуване на процесния имот – 500 лева, доколкото няма данни да
е вложена в банка, е послужила за разходите на семейството. Цената на нивите в
с.Полски извор, според ответника е незначителна и също е послужила за издръжка
на семейството. Наследствените парични средства са получени преди
деноминацията, за тях няма данни къде и как са съхраняван и към датата на
покупката на жилището са на стойност 1.10 лева.
Според ответника, през
време на брака той е работил, в т.ч. и в чужбина – Кипър и е осигурявал
средства за издръжка на семейството, и особено – когато съпругата е ползвала
отпуск за раждане и отглеждане на двете им деца. Към датата на закупуването на
жилището е имал спестявания и е взел в заем сумата 5000 лева, които е вложил за
закупуване на жилището, в т.ч. чрез заплащане на комисионна на брокер и на
държавните такси и разноските по покупко - продажбата.
По твърденията на
ответника, ищцата излага възражения – че заемът от 5000 лева е взет и върнат от
двамата съпрузи, за ремонт на вече закупеното жилище и за заплащане на част от
таксите и разноските по сделката. Средствата, които ответникът е получил в
резултат на трудова и частна дейност са вложени в издръжката на семейството.
За установяване на
твърденията си, страните ангажират показанията на свидетелите Йорданка С.
Тенева – сестра на ищцата, Стоянчо Славов Пенев и Стоян Атанасов К. – приятели
на ответника. Според св.Тенева, нейното семейство и това на ищцата живеели
заедно в наследствения на сестрите апартамент, който факт не е спорен по делото.
Т.к. за двете семейства било тясно, решили да го продадат, както и
наследствените земеделски имоти и всяка от тях да закупи жилище. Парите от
продажбата на наследствените недвижимите имоти, тя и сестра й получили в брой
разделили поравно и съхранявали в брой. Всяка от тях закупила апартамент и
вложила парите от наследствените имоти. Парите, получени в наследство от майка
им, използвали за траурни церемонии; остатъкът бил незначителен – 200 – 300
лева.
Според свидетеля
Пенев, ответникът работел в „Бургас Хляб“ – ООД като дистрибутор и печелел
много – за м.май-октомври 2001г. би следвало да е получил минимум 15000 лева. Споделил,
че спестява, защото има намерение да купи апартамент. Свидетелят К. установява,
че с придобиване на апартамента и дори преди сключване на сделката, започнали
ремонтни работи, в които той участвал. Семейството се нанесло веднага и
ремонтните дейности били извършени постепенно. Според свидетеля, ответникът
споделил, че е взел в заем 5000 лева от трето лице - Манол, като част от тях
използвал за доплащане на цената, а друга – за ремонтните дейности.
Бургаският окръжен
съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че
то е валидно и допустимо. Като взе пред вид установените факти и обстоятелства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното
решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно нормата
на чл.19 СК – 1985г. – отм., действащ към датата на придобиване на правото на
собственост върху процесния имот, вещните права, придобити през време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити. Разпоредбата на чл.21 СК – 1985г. – отм. въвежда
изключение от горното правило, като постановява, че лични са вещните права,
придобити през време на брака с изцяло лично имущество. Следователно налице е
оборима презумпция – всеки от съпрузите може да опровергае съвместния принос в
придобиване правото на собственост и да установи влагане на лични средства.
В настоящия
случай, претенцията на ищцата цели опровергаване на законовата презумпция по
отношение на целия процесен недвижим имот. От събраните и обсъдени по-горе
доказателства, въззивната инстанция намира за установено, че при закупуване на
процесния имот са вложени средства с изцяло личен характер, придобити в
резултат на продажба на лично (на основание наследяване) имущество: апартамент,
на обща стойност 18040 лева, от които делът на ищцата е 9020 лева; нива от
3.049 дка в м.“Лале Баир“ – лична, придобита в резултат на наследяване и делба,
при цена 240 лева и нива от 4.166 дка в местността „Черковната кория“, при цена
290.00 лева, от които делът на ищцата е 145 лева.
На първо място, това
са вещи, придобити на основание наследяване, поради което на осн. чл.20, ал.1 СК – 1985г. – отм., са лична собственост на ищцата; на второ място, продажбата
на тези имоти е извършена непосредствено преди закупуване на процесния имот (16.11.2001г.)
– продажбата на наследствения апартамент е извършена на 30.10.2001г., а на
нивите – на 13.09.2001г. Доколкото в нотариалният акт е отразено, че сумите са
платени в брой, плащането им не може да се установи с банково извлечение. Освен
това, безспорно по делото, семействата на двете сестри са живеели заедно и
отношенията им са станали нетърпими, което довело до желание да се разделят. Видно
и от показанията на св.Тенева, двете сестри решили да продадат наследствените
си имоти, за да закупят жилища. Доказателствата сочат, че и двете сестри са
закупили жилища в кратък срок след продажбата на наследствения имот. Показанията
на свидетелката съответстват на обичая и житейската логика – при липса на
свободни средства, да се осребри друго имущество, парите от което да се вложат
в закупуването на имот. Така в случая, получаването на пари в брой от трите
продажби са вложени от ищцата, отново в брой в закупуването на жилище, в
рамките на (общо) два месеца от първата, до последната сделка.
По въззивната
жалба на ответника:
Въззивната
инстанция не споделя съображенията на ответника, че получените суми от
продажбата на нивите и на апартамента са послужили за текущата издръжка на
семейството. Доколкото същият твърди, че винаги е работил и е разполагал със
средства, семейството не е било притиснато от липсата на такива, за да употреби
за ежедневните си разходи сумите, получени от продажба на недвижими имоти, още
повече, че намерението за закупуване на имот е било вече в процес на реализация.
Вярно е, че с днешна дата сумите 145 лева и 240 лева изглеждат незначителни, но
към датата на придобиване на процесния имот не е било така: съгласно ПМС
№64/16.03.2001г., считано от 01.04.2001г. до 31.09.2001г. минималната работна
заплата за страната е била 85.00 лева, а съгласно ПМС №209/21.09.2001г.,
считано от 01.10.01г., е била 100 лева. Или към 16.11.01г., сумата 385 лева,
получена от продажбата на нивите е съставлявала почти четири минимални работни
заплати, чиято стойност към настоящия момент съгласно ПМС №320/20.12.2018г. е
4Х560 = 2240 лева.
Неправдоподобно
звучат показанията на св.Пенев, че към м.октомври 2001г. ответникът е получил
минимум 15000 лева като трудово възнаграждение или комисионни. Такава сума към
датата на придобиване на процесния имот съставлява 150 минимални работни заплати
и дори към днешна дата трудно би могла да се реализира за половин година от
трудово възнаграждение. Освен това, ако ответникът е разполагал с такава сума,
не е било необходимо да взема заем от лицето Манол, в размер на 5000 лева. Ето
защо, въззивната инстанция намира, че към датата на свидетелстването 29.05.2019г.,
17 години след събитията, за които свидетелства, свидетелят Пенев е изгубил ориентир
за време – вероятно показанията му касаят периода преди 05.07.1999г. и влизане
в сила на Закон за деноминация на лева, приет на 19.02.1999г.
На последно място,
от изявленията на самия ответник и от частичното признание на фактите от страна
на ищцата следва да се приеме, че с част от сумата, получена в заем са били
заплатени такси и разноски по сделката, което няма отношение към заплащане на
цената, респ. – принос в придобиване на имота от страна на ответника. За
останалата част свидетелските показания потвърждават твърдението на ищцата, че
е вложена в извършване на ремонта на апартамента, което поражда само
облигационно вземане за ответника, не и право на собственост върху имота.
По въззивната
жалба на ищеца:
Въззивната
инстанция не споделя съображенията на ищцата, че сумата от 500 лева, получена
от продажба на дворно място е вложена в закупуване на процесния имот. Тази
сделка е сключена на 31.08.2000г. – повече от година преди закупуване на
процесния имот, поради което отдалечеността във времето разколебава житейската
логика за влагане на сумата за заплащане на цената. Липсват и категорични
доказателства за спестяване на сумата и включването й като част от цената.
По отношение на
сумата от 1100 лева, придобита от двете сестри по наследяване от майка им или
550 лева – придобити от ищцата, въззивната инстанция не споделя съображенията
на последната. На първо място не са представени доказателства за съществуването
на тази сума. На второ място, показанията на св.Тенева сочат, че след заплащане
на траурните церемонии е останала сума около 200 или 300 лева. Доколкото
майката на сестрите е починала през 1997г., след 1999г. и влизане в сила на
Закона за деноминацията на лева и към 2001г., тази сума възлиза на 0.30 лева,
поради което не може да се приеме, че е вложена в закупуване на имота.
Като краен
резултат въззивната инстанция намира, че сумата от 385 лева, получена от
продажбата на посочените по-горе ниви, е вложена при закупуване на процесния
апартамент. Влагането на получените от продажбата на лично имущество средства,
в закупуване на имот през време на брака, на осн. чл.21, ал.1 СК – 1985г. –
отм. оборва презумпцията за съвместен принос.
Поради това в
полза на ищцата следва да се признаят общо 9405/11000 ид.ч. – влагане на лично
имущество в закупуване на жилище през време на брака й с ответника С.К.К., или
искът й за установяване на право на собственост в тази част следва да бъде
уважен.
В отхвърлителната
част - над 9020/11000 ид.ч. до 9405/11000 ид.ч., първоинстанционното решение
следва да бъде отменено, а искът – частично уважен.
В уважителната
част до 9020 лева и в отхвърлителната част над 9405/11000 до предявения размер,
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По молбата по
чл.248 ГПК и по разноските за двете инстанции:
В двете съдебни
инстанции ищцата е направила разноски, в общ размер 2968 лева, от които 1500
лева адвокатско възнаграждение и 337 лева – държавна такса в
първоинстанционното производство и 1100 лева адвокатско възнаграждение и 31
лева – държавна такса във въззивното производство. Съразмерно с уважената част
от иска й се дължи сума, в размер на 2537.64 лева.
В двете съдебни
инстанции ответникът е направил разноски, в общ размер 2188 лева, от които 1500
лева – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство; 550 лева –
адвокатско възнаграждение и 138.10 лева – държавна такса във въззивното
производство. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се дължи сума, в размер
на 317.26 лева.
Съобразно нормата
на чл.2, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство се дължат за
всяка инстанция. Поради това съображенията, изложени в молбата на ответника от
19.06.19г. (л.72 от първоинстанционното дело) са неоснователни. Всъщност в
договора за защита и съдействие на ищцата не е посочено, че договореното
възнаграждение е за всички инстанции. Това е посочено в пълномощното, но това
няма отношение към възнаграждението, а само определя обема на представителната
власт на адвоката.
Поради изложените
съображения, доколкото първоинстанционното решение е частично отменено, това
следва да се отрази и на разноските. Така с него в полза на ищцата са присъдени
1506.34 и следва да й бъдат присъдени още 1031.30 лева. В полза на ответника са
присъдени 270 лева и следва да му бъдат присъдени още 47.26 лева.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1410/04.06.2019г., постановено по гр.д.№1395 по описа на Бургаски
районен съд за 2019г. в частта, с което искът е отхвърлен над 9020/11000 ид.ч.
до 9405/11000 ид.ч. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 21, СК от 1985 (отм.), по отношение ответника С.К.К. ЕГН **********,
с адрес ***, че НА ОСНОВАНИЕ ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЛИЧНИ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА в размер
385 (триста осемдесет и пет) лева, ищецът Г.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, Е
ЛЕГИТИМИРАНА КАТО СОБСТВЕНИК НА ОЩЕ 385/11 000 (триста осемдесет и пет върху
единадесет хиляди) ид. ч. от следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №21, находящ се
в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 82, вх. А, ет. 8, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.516.1.21, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.653.516;
адрес – гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 82, вх. А, ет. 8; площ – 64.13 кв.
м.; предназначение – жилище, апартамент; брой нива – 1; прилежащи части –
избено помещение № 21, с площ от 3.59 кв. м., и 7.38 кв. м. от общите части;
съседи: на същия етаж – 07079.653.516.1.20, под обекта – 07079.653.516.1.18,
над обект – няма, който имот е придобит през времетраене брака на страните,
прекратен с развод.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в частта, с което искът е уважен за 9020/11000 ид.ч. и в частта, с
което искът е отхвърлен над 9405/11000 ид.ч.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН
**********, с адрес ***, , на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер на 1031.30 лева.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на С.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 47.26 лева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: