РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Сливен , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230100867 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжниците , които са подали възражение.
Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422,
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
във връзка с което се предявяват исковете.
Сочи се, че на 12.03.2013 година между ищеца като кредитор и ответниците като
солидарни длъжници, е сключен Договор за потребителски кредит № **********.
Договорът е сключен при посочени от ответниците параметри и съгласно т.3 от Общите
условия, това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента
или до по-нисък размер, одобрен от кредитора. Договорът е подписан при Общи условия,
които са неразделна част от договора, предадени са на клиентите при подписването им и те
са декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги приемат, няма забележки към тях
и се задължават да ги спазват. Ищецът на 13.03.2013 година превежда парична сума в
размер на 2500,00 лева на посочена от длъжника М. М. Д. банкова сметка. От своя страна
длъжникът поема задължение по Договора, като го сключва за срок от 48 месеца, с месечна
вноска от погасителен план в размер на 169,00 лева и падежна дата всяко 15-то число на
месеца. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
1
задължения и направил само 34 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната
е с дата 20.04.2016 година, от ищеца се претендира дължима главница и законната лихва за
забава върху главницата. За сумите е издадена по ЧГД 4596/2020 година на РС Сливен
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество, сумите, за които по ЧГД № 4596 по
описа на СлРС за 2020 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
именно: 1333,79 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит от 12.03.2013 година, ведно със законна лихва от датата на завеждане
на заявлението в съда – 15.12.2020 година до окончателното изплащане на сумите
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от пълномощника на ответника Н. е депозиран отговор, с
който се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но от пълномощника му
е депозирано писмено становище съгласно, което се поддържа исковата молба и се оспорва
писмения отговор, като възраженията срещу исковете се считат за неоснователни и
недоказани. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Д. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
Ответника Н. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощник,
който моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество „Профи Кредит България” ЕООД, в качеството му на кредитор е
подало на 15.12.2020 година пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответниците М. М. Д. и Н. В. Н. за дължими суми
съгласно Договор за потребителски кредит.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
261003 от 16.12.2020 година по ч.гр.д. № 4596/2020 година на РС Сливен за главница в
размер на 1333,79 лева, представляваща, главница по договор за потребителски кредит от
12.03.2013 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 1053.17 лв., дължимо за
период 15.05.2016 г. до 15.06.2017 г. ; лихва за забава в размер на 19.89 лв. за периода от
16.04.2013 г. до 15.06.2017 г., мораторна лихва за забава в размер на 563.57 лв. за периода
от 15.06.2017 г. до 14.12.2020 г., както и направените по делото разноски в размер на 75,00
лева. Сумите не са заплатени.
Заповедта за изпълнение е на ответниците , които са подали възражения в срок.
2
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 04.03.2021 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Безспорно ответниците има качеството на длъжници съгласно сключен на 12.03.2013
година Договор за потребителски кредит № ********** с ищцовото дружество. От
представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че длъжниците са
преустановили плащанията, чиято действителна стойност като главница съответства на
сумата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
261003/16.12.2020 година по ч.гр.д. № 4596/2020 година на РС Сливен. Не се установява
ответниците да са заплатили дължимите суми. По тези съображения ответниците дължат на
ищцовото дружество претендираната от последния като главница сума, за които срещу тях е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 261003/16.12.2020 година по
ч.гр.д. № 4596/2020 година на РС Сливен, респ. и исковата претенция следва да се уважи
изцяло.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.
12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 468.94 лева и включват държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Т......... и Н.
В. Н., ЕГН: ********** от гр. Т.......... ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1333.79 лева. /хиляда триста тридесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/, главница по договор за потребителски кредит от 12.03.2013
година, сумата 1053.17 лева /хиляда петдесет и три лева и седемнадесет стотинки/,
3
представляваща неплатено договорно възнаграждение дължимо за период 15.05.2016 година
до 15.06.2017 година; сумата 19.89 лева /деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
лихва за забава от 16.04.2013 година до 15.06.2017 година, сумата 563.57 лева /петстотин
шестдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, мораторна лихва за забава за периода от
15.06.2017 година до 14.12.2020 година, законната лихва от 15.12.2020 година, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 261003/16.12.2020 година по
ч.гр.д. № 4596/2020 година на РС Сливен.
ОСЪЖДА М. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Т........... и Н. В. Н., ЕГН: ********** от
гр. Т............. ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата
468.94 лева / четиристотин шестдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4