Определение по дело №389/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1182
Дата: 5 март 2025 г. (в сила от 5 март 2025 г.)
Съдия: Мл.С. Христо Руменов Митев
Дело: 20253100500389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1182
гр. Варна, 05.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500389 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104470/27.12.2024г. на Н. С. С.,
ЕГН **********, от гр. Варна, *************, чрез адв. Н. С. против Решение
№ 4212 от 25.11.2024г. постановено по гражданско дело № 9762/2023 на
Районен съд – гр. Варна, с което е осъден Н. С. С. да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на С. Т. Ш., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „***********, да упражнява правото на преминаване през
поземлен имот с идентификатор ***************.1784, находящ се в гр.
Варна, м. „Свети Никола“, ул. „***********, като изгради стълба на границата
между имот с идентификатор ***************.1784 и идентификатор
***************.1785, в трасето на правото на преминаване и предаде ключ
от входната врата, осигуряваща достъп до поземления имот с идентификатор
***************.1784, на основание чл. 109 ЗС.
В жалбоподателят излага следното:
До 2023 г. на трасето е имало изградена постройка/барака с площ от 7
кв.м, от което следва, че ищцата и майка й са преминавали през друго трасе.
През постройката не е можело да се преминава, от което следва да се направи
извода, че правото на преминаване е погасено по давност поради
неупражняването му повече от 5 години. Ищцата и нейния праводател са
премивали през друго трасе в имота му, в североизточната му част, което не с
толкова голяма денивелация. Това е така поради факта, че сградата на ищците
е разположена в североизточната част на техния имот - ПИ 1785. С. Ш. не
живее повече от 4 години в България, по делото липсват данни, чрез трето
лице да е преминавала, освен дежурното лице с жалбите E.Е. Съдът не е навел
аргументи, защо приема и кредитира показанията на свидетелите води от
ищцата за сметка на другата група свидетели. Неправилно са кредитирани
1
показанията на E.Е, която е пълномощник на ищцата/ включително подаваща
молби по делото/ и е заинтересована страна от изхода на процеса.
Недопустимо е да има две качества по делото пълномощник на ищцата и
свидетел.
Моли да се постанови Решение, с което да отмени изцяло обжалвания
акт, като се отхвърли иска по чл. 109 от ЗС
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Т. Ш., чрез адв. В.
А. в който е изложено следното:
По делото безспорно се е доказало включително и от водените ответника
свидетеля, че до10.2022 г. безпроблемно е упражнявала правото си на
преминаване. Ответникът няма как да знае дали правото е упражнявано през
последните 5 години, тъй като е собственик на служещия имот от 27.09.2022г.
Възражението за друг път е необосновано, предвид установено в
експертизата, че липсва друг път до имота й.
Сочената постройка е с площ 6.88 кв.м и не покрива цялата ширина на
прохода. Невъзможно е паянтова стара постройка около 6.88 кв.м да погаси
правото на преминаване от 38.06 кв.м, с размер 2.5 м. ширина при дължина
15.28м. на терена.
Строителството на жилищна сграда и подпорна стена на по цялата
северна граница на имота на ответника й препятства достъпа. Поради земно -
изкопните работи на С., денивелацията е станала с над 3.5 м. Дали свидетелят
Янева разполага с пълномощно пред администрацията е напълно ирелевантен
въпрос. Всички документи по делото са подписани от нея или адвокатите й.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че на
основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито съдебно
заседание.

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
104470/27.12.2024г. на Н. С. С., ЕГН **********, от гр. Варна,
*************а против Решение № 4212 от 25.11.2024г. постановено по
гражданско дело № 9762/2023 на Районен съд – гр. Варна
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 389/2025 г. на ОС-Варна за
2
08.04.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3