Р Е Ш Е Н И E
1683/20.9.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на пети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря
Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3093 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по
жалба от „Радиян-2001“ООД, със седалище в гр.Вълчи дол представлявано от Ж. Ж.и Р. Я.против НП
№435138/481182/15.05.2019 г., издадено от
зам. директора на ТД на НАП - Варна,
с което на дружеството е наложено адм. наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева на осн. чл. 355 ал.1 от КСО за нарушение на чл. 3 ал.3 т.1
вр. ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на
МФ вр. чл.5 ал.4 от КСО.
В жалбата се
излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на процесния акт. В допълнение се сочи, че две
години поред дружеството е регистрирало загуби в дейността си, поради
неблагоприятни метеорологични условия, но винаги е начислявало задължителни
осигурителни вноски и трудови възнаграждения за наетите лица. Формулирано е
искане за отмяна на обжалваното НП, а
алтернативно - случаят да бъде приет за
маловажен.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
пледира за отмяна на НП.
Процесуалният
представител на административно
наказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
След преценка
на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа
страна следното:
На
27.03.2019г., след извършена проверка по повод подадена по електронен път
декларация обр.6 в ТД НАП Варна, свид. Н. Д. установила, че жалбоподателят „Р.2.“
ООД , в качеството си на задължено лице- осигурител, не е подал в
законоустановения срок декларация обр.№6 „дължими осигурителни вноски и
данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м. ноември,
в срока за подаване на декларация обр.1
„данни за осигуреното лице“, а именно до
27.12.2018 г.
Декларацията
за наетите лица за месец ноември 2018г.
била подадена на 26.03.2019 г.
Като отчела,
че декларацията Образец №6 е подадена след изтичане на законоустановения срок
свидетелката Д. приела, че е осъществен състав на административно нарушение.
Поканила по електронен път нарушителя да се яви в ТД на НАП за съставяне и
връчване на АУАН. На 09.04.2019 г. актът
би съставен, а екземпляр от него - връчен на законен представител на
дружеството. В АУАН не били вписани
възражения и не били депозирани
такива в законоустановения срок.
Въз основа на
АУАН на 15.05.2019 г. било издадено НП, с което за нарушение на разпоредбите на
чл.3 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите
вр. чл.5 ал.4 т.1 от КСО на „Р.2.“ ООД било наложено минималното по
размер административно наказание, предвидено в чл.355 ал.1 от КСО.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства
- показанията на свид.Н.Д. и писмените
доказателства, приложени към административно наказателната преписка.
Въз основа на
тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Директора на ТД на
НАП-Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ – ОПР 17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Преписи от АУАН и НП са връчени на нарушителя, като му
е дадена възможност да организира адекватна защита.
Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение, в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява
липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът
намери, че изложените в жалбата доводи за процесуална
незаконосъобразност на процесния акт са неоснователни по следните съображения:
В съдържанието на АУАН и НП изрично е
посочено мястото на нарушението – НАП, посочена е и последната възможна дата на
изпълнение на задължението, след която започва осъществяването на продълженото
административно нарушение. Липсата на изрично визиране на деня, следващ
27.12.2018 г. като дата на нарушението не опорочава съществено правото на
защита на санкционираното дружество, доколкото тази дата е ясно изводима като
28.12.2018 г.
Фактическото изписване на
съдържанието на акта без физическо присъствие на представляващ дружеството не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН е бил надлежно
предявен и връчен на законен представител
на „Радиян 2011“ ООД, който се е запознал със съдържанието му и му е бил
осигурен срок да направи своите възражения. Т.е. не е нарушен чл.40 ал.2 от ЗАНН.
При установеното чрез гласни доказателствени
средства - показанията на св. Д., и от наличните писмени такива, удостоверяващи
връчване по електронен път на покана №28-1536/27.03.2019г., оплакването за
липса на протокол от извършената проверка в НАП и на доказателства за изпращане
и връчване на поканата от 27.03.2019 г.
за съставяне на АУАН е голословно.
В
съдържанието на АУАН са посочени три имена и адрес за призоваване на свидетел –
служител на ТД на НАП, което в достатъчна степен го индивидуализира така, че в
случай на необходимост да бъде издирен. За
това сочената липса
на ЕГН и точен адрес на свидетеля по
АУАН в съдържанието му е също неоснователна.
По
приложението на материалния закон:
Административно
наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на
чл.3 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. вр. чл.5 ал.4 от КСО и
е издал атакуваното НП, като на база на
събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и правилно е определил, санкционна норма на чл.355 ал.1
от КСО.
В настоящия случай извършеното
нарушение е установено посредством проверка след подадена декларация. Действително, декларацията е била подадена със
съществено закъснение - на 26.03.2019г. , но доколкото не са налице произтекли вредни
последици за фиска, както и за работници или служители , това обстоятелство
следва да се отчете като занижаващо степента на обществена опасност на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието в значителна степен е занижена и от
формираното критично отношение към извършеното. Следва да се отчете и
затрудненото материално положение на дружеството обстоятелството , при което
имущественото му санкциониране допълнително би затруднила функционирането му и
наемането на работа, респ.изплащането на възнаграждения и внасяне на
осигурителни вноски за наетите работници.
Поради горното съдът прави извод, че
в сравнение с обичайните случаи от този вид деянието показва изключително ниска
степен на обществена опасност и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен
случай” на административното нарушение. Доколкото преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./ и е свързана с правилното приложение на материалния закон, тя е в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
По изложените
съображения съдът счита, че НП следва да бъде отменено и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 435138/481182/15.05.2019 г.,
издадено от зам. директора на ТД на НАП
- Варна, с което на „Радиян-2001“ООД,
със седалище в гр.Вълчи дол представлявано от
Ж. Ж.и Р. Я.е наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на
500 лева на осн. чл. 355 ал.1 от КСО за нарушение на чл. 3 ал.3 т.1 вр. ал.1
т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ
вр. чл.5 ал.4 от КСО.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда
на АПК пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от уведомяване на
страните.
СЪДИЯ: