Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 5.11.2019 година
в
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на еднадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА по
в.гр. д. № 494 по описа за 2019
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 147 от 2.05.2019 година постановено по гр.дело №75/2018
година Троянски районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения от С.П.К. *** против „ОББ” АД-София и С.М.С. *** и Р.С.Ш. *** искане
да бъде признато за установено по отношение на отчетниците, че длъжникът по
изпъл.д.№247/2000 г. по описа на СИС-ТРС Р.С.Ш. не е собственик на първи етаж
от сграда с идентификатор 53707.506.97.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Орешак с адрес на имота с.Орешак ул.”Четвърта” 017
ет.1 ап.1 с площ от 62 кв.м. с предназначение на самостоятелния обект
жилище-апартамент към 28.09.2017 г. като неоснователен и недоказан.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№2980/27.05.2019 г. на С.П.К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:г***, Чрез адв. В.А.
*** срещу Решение № 147/02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на ТРС. Твърди, че
не е доволна от решението, поради което го обжалва с молба да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло иска. Смята решението за необосновано и
незаконосъобразно.Твърди, че ТРС е приел, че вписаната възбрана по изп.д. № 192/2004
г. на ДСИ при ТРС има действие към публичната продан, извършена по изп.д. №
247/2000 г. на ДСИ при ТРС, поради което всички разпореждания с имота след
вписването на възбраната били недействителни, който извод на съда е неправилен.
Сочи, че Изп.д. № 247/2000 г. е образувано
по искане на взискателя Банка „ОББ клон Ловеч" АД в качеството й на
кредитор на длъжника - ЕТ „Роки-Р.Ш., банката е имала обезпечение на вземането
си - вписана ипотека върху имот, част от който е и процесния имот.
Твърди, че банката не е вписвала възбрана по изпълнително дело № 247/2000 г., нито е искано
предварително обезпечение чрез вписване на такава възбрана в хода на съдебното
производство, по което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за
образуване на и.д. № 247/2000 г.
Излага, че ипотеката на Банката е заличена
поради неподновяването й, като заличаването е вписано на 13.07.2011 г. и след
заличаването Банката губи привилегията да е кредитор с обезпечено вземане и
няма никакви обезпечителна права върху процесния имот.
Смята, че необосновано ТРС след като е
приел горните факти е стигнал до извода, че вписаната възбрана по изп.д. №
192/2004 г. има действие и по изп.д. № 247/2000 г, както и, че взискателят по
изпълнително дело № 192/2004 г. е присъединен по изп.д. № 247/2000 г, като този
факт е дал основание на ТРС да приеме действието на възбраната да се разпростре
и по изп.д. № 247/2000 г.
Твърди, че ТРС е изложил съображения за два
вида присъединяване: присъединяване на взискател по негово искане чрез молба,
присъединяване на взискател с вписана възбрана по силата на закона, като не е
приел коя от двете хипотези е осъществена в случая.
Смята, че необосновано ТРС приема, че
ищцата не е придобила имота по давност, въпреки че има начало на давностно
владение, установено с писмен предварителен договор, а също така ТРС е приел
презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът владее за себе си. ТРС не е
съобразил и факта, че няма оспорване от страна на ответниците за прекъсване на
давността, за да се ангажират доказателства в тази насока.
Твърди, че има нарушение на процесуални
правила, тъй като ТРС с протоколно определение от 19.11.2018 г. оставил без
движение исковата молба, като я задължил да я поправи, като се конституира още
един ответник - С.М.С., тъй като той бил задължителен другар в процеса в
качеството си на взискател по присъединено изпълнително дело с вписана възбрана
- и.д. № 192/2004 г. на ДСИ при ТРС.
Счита, че конституирането на този ответник
е незаконосъобразно и той не следва да участва в процеса, тъй като искът се
насочва срещу първоначалния взискател и длъжника - чл. 440 ал. 2 и чл. 457 ал.
4 от ГПК и включването на още един ответник сериозно нарушава правото на защита
на ищеца.
Счита, че в този смисъл следва решението на
ТРС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане без участието на
ответника С.М.С..
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на ТРС, с което е отхвърлен иска, като върне
делото за ново разглеждане или алтернативно уважи изцяло иска и присъди
разноските по делото за двете инстанции.
Подаден е писмен отговор на въззивната
жалба от "Обединена Българска Банка" АД, гр.София,
ул."Витоша" №89Б, чрез адвокат К.Я. от ПлАК, упълном. с пълн. от
4.4.2018г. със съдебен адрес:***, пл."Карол Г'№5, Офис№3, с който
възразява вцялост спрямо оспорванията и оплакванията на жалбоподателката.
Смята, че правилно е преценено от
първоинстанционния съд че вписаната от друг взискател възбрана, който е
присъединил своето ИД към ИД на първоначалния взискател, ползва и този
първоначален взискател.
Счита, че макар и наложена в полза на друг
кредитор, който, обаче, се е присъединил към първоначалния кредитор
(взискател), то възбраната ползва всички присъединени кредитори. Твърди, че
съгласно чл. 452, ал.2 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху имот,
недействителността има действие само за извършените след вписването на
възбраната разпореждания и от тази разпоредба се налага изводът, че
разпореждането на длъжника Ш. с възбранения имот е недействително, тъй като е
извършено след вписване на възбраната и недействителността ползва всички
присъединени кредитори, а не само този който я е наложил.
Цитира Решение № 356/14.12.2012г. на ВКС по
гр.д.№ 248/2012г I Г.О. в този смисъл и с оглед това, е непротивопоставимо на
банката, в качеството й на присъединен взискател, прехвърлянето на процесния
имот след възбраната, доколкото придобиването на имота от праводателя на ищцата
е след вписване възбраната по ИД върху същия имот, наложена от ДСИ. Сочи, че
възбраната е разпореждане на съдия изпълнител, с което определена недвижима вещ
на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя,
като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Твърди, че вписана по
искане на взискателя възбрана ползва кредитора без да е нужно да се вписва
допълнително възбрана за всеки присъединил се кредитор и не могат да се
противопоставят на взискателя и на присъединените кредитори тези прехвърляния и
учредяване на вещни права върху възбранения имот, които са били вписани след
възбраната/ чл. чл. 453, т. 1 ГПК/
Счита, че взискателят може да продължи изпълнението върху възбранения
имот дори и ако владението на имота е предадено на трето лице, тъй като
съгласно чл. 453, т. 1 ГПК на взискателя и на присъединилия се кредитор не
могат да се противопоставят прехвърлянето и учредявания на вещни права, които
не са били вписани преди възбраната. Счита, че присъединеният по свое искане
или по право кредитор става страна в изпълнителния процес и съгласно чл. 457,
ал.1 ГПК има същите права като първоначалния взискател. / съгласно TP №
2/2013г. / Цитира и практика за правата на присъединените кредитори да се
ползват от възбраната.
Счита, че присъединените
кредитори/взискатели в изпълнителното производство се ползват от вписаната от
единия от тях възбрана и не е наложително и необходимо всеки един да вписва и
налага своя възбрана. В този смисъл съд.практика е устойчива и последователна,
вкл. и постановката на т.5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Сочи, че в допълнение към това,
фактическата обстановка установява че по възз.гр.д.№30/2018г. ЛОС, което дело е
приобщено като доказателство по настоящето гр.д. №75/2018г. ТРС- с протокола от
26.02.2019г. в с.з.., то ищцата С.К. в означеното въззивно производство е
обжалвала по реда на чл.435 ГПК, като трето лице Постановлението за възлагане
от 28.09.2017г. по ИД №247/2000г. по описа на ДСИ-ТРС и с Решение от
23.02.2018г. ОС-Ловеч е оставил без уважение жалбата. Твърди, че в своето
Решение от 23.02.2018г по възз.гр.д.№30/2018г. ЛОС е приел, че жалбата е
неоснователна, тъй като към момента на налагане на възбраната, имотът е
собственост на длъжника и не са ангажирани нито гласни, нито писмени доказателства,
за да бъде направен извод, че жалбоподателката е осъществявала владение върху
имота.Цитира решението на съда по в.гр.д..№30/18 г. по описа на ЛОС/ ,
както и практика на ВКС по този въпрос.
Счита, че определящо за спора, е доказване
от ищцата на правата, които тя отрича да са в патримониума на длъжника в т.ч. и
доказване че самата тя /ищцата/ е давностила имота чрез владение, така както го
и твърди.
Сочи, че в атакуваното решение на ТрРС по
гр.д.№75/2018г. вярно е съобразена фактическата обстановка и това е заключено в
извода на първоинстанционния съд: „Изложените твърдения от ищцата за
придобиване правото на собственост по давност не се доказаха със събраните
доказателства. Разпитаните свидетели само заявиха, че в периода 2000-2002г. тя
е извършвала подобрения на двора на имота."
Твърди, че представената от свидетелите на
ищцата информация не доказва окупиране на процесния имот, тъй като същите не
свидетелстват за друго освен за подобрения в двора на имота, а това не е в
релация с това че предмет на доказване трябва да е че ищцата заема сградата в
имота/жилището, още повече и предвид обстоятелството че изпълнението е насочено
преимуществено спрямо жилищния имот, а не към дворното място (вж.прилож. от
ищцата Постановление за възлагане на ДСИ от 28.09.2017г. по ИД 247/2000г).
Смята, че обстоятелството че е възможно да са извършвани подобрения в двора не
удостоверява завземането на имота, а само негово реновиране, което е възможно
да е извършвано и по причина на облигационни отношения на ищцата с този друг
ответник, т.е. не може да се презюмира владение, и то върху жилище, въз основа
ремонтни дейности на дворната чешма, а за да е осъществен целия фактически
състав на владението то трябва освен намерението (анимуса) да е осъществено и
заемането на имота (корпуса на владението).
Твърди, че за да се признае правото на
собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква
претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на
10/респ.5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик
поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за
себе си, като елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се
установят по делото при условията на пълно и главно доказване.
Сочи, че съгласно чл.68 ЗС владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго, като своя. Владелецът е добросъвестен и може да
придобие собствеността с кратката петгодишна давност на основание чл.79. ал.2
ЗС. когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 ЗС и по приложението на тази разпоредба
съществува задължителна съдебна практика - ППВС 6/1974 г.
Твърди, че след като ищцата навежда доводи
за придобивна давност въз основа на предварителен договор за продажба, то
същата следвало да докаже че е упражнявала фактическа власт върху жилището в 10
годишен срок и то постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в
продължение на давностния срок, предвиден в закона, но това не е сторено,
защото то контраверсно на навеждалото от ищцата са фактите че именно
ответникът- длъжник по изпълнението по ИД е присъствал на описите на имота и е
бил назначен за пазач, а и същият този ответник преспиращо/непрестанно и без
прекъсване се е легитимирал с резидентно пребиваване на адреса на имота в
производствата по обжалване действията на ДСИ по ИД.
Смята, че след съвкупна преценка на всички
доказателства в т.ч. и гласните, може да се направи извод, че ищцата не
установява да е владяла жилищния имот непрекъснато в продължение на 10 години,
нито да е противопоставила на ответника Р. Ст.Ш. намерението да го придобие за
себе си, поради което не е придобила вещното право върху имота на основание
давностно владение.
Сочи, че за да е налице владение в различни
времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно
владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно
посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през
значително отдалечени във времето периоди, тъй като само при владение с
постоянен характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в
чл. 79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност-/Р № 68 от 2.08.2013г. на
ВКС по гр.д. № 603/2012 г./
Твърди, че ако и да не са разгледани от
РС-Троян възраженията му за недопустимост на иск на С. П.К., то са
заинтересовани да акцентират, че предявеният иск е недопустим поради липсата на
правен интерес и предвид същината на въззивното производство, то, молят ЛОС
като инстанция по същество да вземе отношение и по този въпрос.
Излага, че след анализиране възведената ИМ,
която е противоречива в обстоятелствената част и в петитума си, а оттам и
непрецизна в изложенията, се установява че ищцата, всъщност, отрича правото на
принудително изпълнение на Банката спрямо имота изнесен на ПП по ИД№247/2000
г., а не защитава свое конкурентно и противопоставимо на длъжника по
изпълнението право на собственост. Твърди, че в изложението на ИМ са наведени
факти че ищцата по пътя на частното правоприемство е придобила право на собственост
на имота на Р. Ст. Ш.- длъжник по изпълнението и спрямо който имот е извършвана
ПП и макар и да извежда петиция за иск по чл.440 ГПК, то, такъв иск не е
предявен, защото изложението на ищцата е, че оспорва законосъобразността на
принудителното изпълнение, съответно-отрича правото на изпълнение към имота,
респективно - правото на банката, като взискател по изпълнението да се ползва
от възбраната на имота. Смята, че подобни защитни тези/възражения срещу
законосъобразността на изпълнителни действия не следва, а и не могат да се
обсъждат от разглеждащия съд по иска с правно осн. чл.440 ГПК.
Смята, че макар и ищцата настойчиво и
устремено да сочи подходяща за нея правна квалификация, то това няма определящо
отношение към спорното право и квалификацията на ищеца не обвързва съда с
правната квалификация на иска и това защото не ищецът/ищцата, а съдът,
изхождайки от фактите, посочени в исковата молба, прилагайки правните норми
квалифицира материалното субективно право, което е предявено с иска.
Счита, че при изложената от ищцата
фактическа обстановка се налага извода че претенцията й е че взискателят няма
право на принудително изпълнение върху имота, подробно описан в исковата молба,
който имот ищцата е придобила от праводателя си, явяващ се правоприемник на
длъжника и щом длъжникът по изпълнението е прехвърлил имот на праводателя на
ищцата, то правата на ищцата като транслирани в патримониума й, са синхронни с
тези на длъжника, а не оспорващи го, макар и по опосредена сделка в полза на
ищцата от нейн праводател, който преди това е приобретил имота от самия
длъжник. Смята, че с оглед това и иска на ищцата не би могъл да се квалифицира
като такъв по чл. 440, ал.1 ГПК, и от предявяването на какъвто иск ищцата няма
правен интерес, защото тя се позовава на вещни права, произтичащи именно от
правата на длъжника, т.е. не отрича последния да е бил титуляр на правото на
собственост върху имота, а напротив от обстоятелствената част е видно, че
ищцата признава правото на длъжника върху имота, който по транслативен способ е
станал нейна собственост. Твърди, че искът по чл.440 ГПК е позволим само ако се
отрича правото на длъжника, защото чрез насоченото изпълнение евентуално биха
се засегнали права на конкурентен действителен собственик. Счита, че процесният
иск не може да бъде и с общото правно основание чл. 124, ал.1 ГПК спрямо
ответниците -длъжник и взискател по висящо изп. Дело, тъй като законът не предвижда такъв ред на защита
спрямо тези пасивно легитимирани лица. Цитира съдебна практика на ВКС по тази
въпрос.
Твърди, че разглеждащият делото РС-Троян не
е допуснал процесуални нарушения и правилно е очертал развилите се пред него
процесуални действия на страните, като е отчел неизпълнение на неговите
указания от ищцата и това е намерило израз в изложението на съда, което цитира.
Сочи, че не са нарушени процесуалните права
на ищцата поради конституиране в процеса и на ответника-взискател по чието
искане е наложена възбраната и това защото, първоначално депозираната ИМ страда
от нередовност предвид насочване на иска само спрямо един от взискателите по ИД
№247/2000г. на ДСИ-ТрРС- в случая ОББ АД и ако и принудителното изпълнение по
това ИД №247/2000г. да е инициирано от кредитора-взискател ОББ, то в ИД се
осъществява принуда и в полза и на останалите присъединени взискатели. Сочи, че
изначално установимо, и то само по приложените Обявления за ПП по ИД
№247/2000г., е че в производството по принудителното изпълнение е конституиран,
като взискател и С.М.С. ***, в чиято полза е вписана възбрана с № 139, том I,
кн.Е, вх.рег.№ 3217 от 12.11.2004 г. и това обстоятелство, е установимо чрез
анализ Решение на Окръжен съд-Ловеч от 23.02.2018 г. по в.гр.д.№30/2018 г. и
сравнение в съобразителната му част, където изрично е съобразено, че по
означеното ИД са присъединени други изп.дела, в т.ч.- и кредитори; а и е
установимо и от приложените Обявления за насрочени ПП. Сочи, че този факт-
наличие на взискателя възбранил имота- С.М.С., обуслови и РС-Троян да изиска
поправяне на ИМ на ищеца и след като е факт че има присъединени кредитори по ИД
№247/2000г„ то това отреди и съображение на PC че искът не може да се насочи
само спрямо едного от взискателите, дори и същият да е инициирал принудителното
изпълнение към което са се присъединили другите взискатели. Смята, че именно,
защото в изпълнението са конституирани и други взискатели, които се ползват от
изпълнителното действие, в т.ч. и от последващото евентуално разпределение, то,
искът не може избирателно да се насочи само спрямо един тях. Счита, че с оглед
това че предмет на иска по чл.440 ГПК е установяване че имота върху който е
насочено изпълнението по ИД №247/2000г. не принадлежи на длъжника и че в
съответствие с нормата на ал.2 от с.чл.440 ГПК, искът се насочва спрямо
взискателя и длъжника, то следуемо бе в това производство да се конституира
като пасивно легитимиран другар и другия взискател по изпълнението. Твърди, че
ищцата въвежда като спорно право по иска си преюдициалното разглеждане правата
на взискателите по вписана върху имота възбрана и затова и не може в
производството по чл.440 ГПК да се включва избирателно един от взискателите, а
друг да се - изключва. Смята, че абсолютна процесуална предпоставка за иска по
чл.440 ГПК е общото предявяване на иска срещу всички взискатели и игнорирането
на реда за редовно пасивно легитимиране на ответна страна по иска по чл.440 ГПК
е недопустимо и това обуславя най-малкото нередовност на ИМ.В този смисъл е
константата съдебна практика, която цитира.
Не споделя разбирането на въззивника, че
нормата на чл.457 ал.4 от ГПК е в пряка симетрия и приложима директно към
нормата на чл.440 ГПК и то с привързване, тъй като първо, чл.457 ал.4 ГПК
визира произвеждане на иск или жалба срещу изпълнителни действия, т.е. третото
лице следва да оспорва изпълнителни действия които счита за незаконни, а искът
по чл.440 ГПК е със съвсем друг предмет- това е отрицателен иск с който се цели
да се признае/установи че длъжникът не е собственик на имуществото спрямо което
се произвежда изпълнението. Сочи, че хипотезите за третото лице- ищец по чл.457
ал.4 ГПК могат да са най-различни- било трето задължено лице спрямо което е
насочено изпълнение, било длъжник по вземане; било залогоприемател/заложен
кредитор по 303 и т.н, но в никой случай третото лице- ищец по чл.457 ал.4 ГПК
не се припокрива с третото лице - ищец по чл.440 ГПК и оттам и не може да се
намери пряка симетрия че след като в производството по чл. 457 ал.4 ГПК се
призовава първоначалния взискател и длъжника, то това непременно означава че по
иска по чл.440 ГПК са пасивно легитимирани единствено и само длъжника и
първоначалния взискател. Сочи, че чл.440 ГПК е в подраздел „Защита на третото
лице" и в тази разпоредба не се визира изрично първоначалния взискател,
защото ал.2 от чл.440 ГПК използва текста „Искът се предявява срещу взискателя
и длъжника.". т.е. в тази цит. норма не е включен и категоризиран само
първоначалния взискател, не е употребен такъв текст, за да се задоволим с
разбирането че се има предвид взискател, който следва да е идентитет на първоначалния
взискател по чл.457 ал.4 ГПК, а конкретно цит. ал.4 от чл.457 ГПК (в подраздел
„Последици от присъединяването"), освен че обозначава е иск за защита
срещу изпълнителни действия, то и че искът по този ред се насочва срещу
първоначалния взискател и длъжника- не е в пряка релация нормата на чл.440 ГПК
с нормата на чл.457 ал.4 ГПК, защото иначе, възниква резонния въпрос :защо
законодателно следва да има преповтаряща се уредба, ако смисълът на двете норми
е еднакъв.
Предвид гореизложеното, счита, че не е
нарушена защитата на ищеца в производството по гр.д.№75/2018г. ТрРС и това не
обуславя връщане на делото пред първа инстанция. Смята, че нарушение би се
получило, ако не е конституиран този възбранил имота взискател, в качеството на
ответник в настоящия процес и с оглед това, моли да не се уважава жалбата и в
частта за връщане делото пред първа инстанция.
Моли съда да остави без уважение въззивната
жалба на С.П.К., и потвърди първоинстанционното решение, съответно- не се
уважава искането за отменяне решението и връщане делото пред PC за ново
разглеждане без участие на отв.С. М.С., като с последиците от това се присъдят
направените разноски, в т.ч. адв. хонорар.
В
съдебно заседание за въззивницата се явява адв.В.А., който поддържа въззивната
жалба на изложените в нея основания. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите също редовно призовани не се явяват в съдебно заседание,
като за въззиваемия С.М.С. се явява адв.К., която моли съда да остави жалбата
без уважение, тъй като счита, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на съдебно-деловодни
разноски.
От
представените по делото доказателства по гр.д.№75/18 на ТРС, от обясненията на
страните, всички тези доказателства преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства:
От приложеното изп. дело № 247/2000 г. по описа на СИС при РС-Троян, се установява , че в СИС
при Районен съд гр. Троян на 07.11.2000 г. е образувано изпълнително дело №
247/2000 г. на основание изпълнителен лист от 12.09.2000 г. на Районен съд гр.
Троян по гр.д. № 545/2000 г. със страни: взискател "ОББ" АД гр.
София и длъжник ЕТ "Роки- СЛ Р.Ш.",
представлявано от Р.Ш., за сумата 59 610 лв.,
заедно със законна лихва от 31.08.2000 г., сумата 2 374,03 лв. лихви, сумата 560,63 лв. наказателна лихва,
както и сумата 1 240 лв. ДТ. Представен по делото е и нот.акт № 46, т. І,
дело 469/1999 г, от който се установява, че вземането на банката е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в с.
Орешак, обл. Ловешка, общ. Троян, представляващ дворно място с площ 1075 кв.м.,
находящо се във вилна зона на с. Орешак и построените
в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, съствляващо
по регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел
XI, парцел IX и селскостопански имоти, собственост на Р.С.Ш.. Установява се, че на 24.11.2000 г на
длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, а на 20.12.2000 г. е извършен опис на имота и е
изготвена оценка от
в.л. инж.П. А.. Заключението
за оценка на имота е връчено на Р.Ш. лично на 15.01.2001 г, който е обжалвал същото пред ТРС. Постановено е съдебно решение № 347/12.09.2002 г. по ч.гр.д. № 3/2001
г., с което оценката е изменена и е възприета пазарна цена в
размер на 90 000 лв. С протокол от 17.09.2003 г. е насрочена публична продан на
ипотекирания недвижим имот от 06.10.2003 г. до 06.11.2003 г., която е обявена
за нестанала поради неявяване на купувачи. Постановено е съдебно решение № 86 от 16.04.2004 г. по гр.д. № 446/2003 г.
на ТРС, с което е признато по отношение на взискателя
"ОББ" АД и длъжника Р.С.Ш., че 1/2 ид. част от дворно място с площ
1075 кв.м., находящо се във вилна зона на с. Орешак и
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, съставляващо по регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при
граници: улица, парцел XI, парцел IX и селскостопански имоти е индивидуална
собственост на Л.И. Ш. от гр. Варна, с която не е обезпечено вземането на
"ОББ" АД.
С резолюция от 20.03.2006 г. на ДСИ към
изп. дело № 247/2000 г. са присъединени изпълнителни дела № 192/2004 г. и №
193/2004 г., които са образувани по изпратени от СИС при PC гр. Ловеч изп. дела
№ 299/2001 г. и 354/2002 г. с длъжник Р.С.Ш. и взискател С.М.С., както следва,
изп. дело № 192/2004 г. /№ 299/2001 г. на СИС Ловеч по изп. лист от 29.08.2001 г. по гр.д. №
745/2001 г. на Районен съд Ловеч за сумата 6 000 германски марки, както и
сумата 426 лв. съдебно деловодни разноски; По изп. дело № 193/2004 г. /№
354/2002 г. на СИС Ловеч/ по изп. лист от 30.07.2002 г. за сумата 2 500 лв. със
законна лихва от 03.07.2002 г., сумата 250 лв. уговорена между страните лихва,
сумата 609,78 лв.мораторна лихва, както и сумата
284,60 лв. съдебно деловодни разноски.
Съдът установява, че по изп. дело № 192/2004 г. е наложена
възбрана върху дворно място с площ 1075 кв.м., находящо
се във вилна зона на с. Орешак и построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда и гараж, съставляващо по регулационния план на
селото парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел XI, парцел IX и
селскостопански имоти, вписана под № 139, т. 1 от 12.11.2004 г. в Служба по
вписванията гр. Троян, който е предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№ 247/2000 г. С молба вх. № 755/17.06.2010 г. Л.
Ш. е представила протокол от 03.07.2006 г. по
гр. д. № 186/2006 г. на Районен съд гр. Троян, според който тя става
изключителен собственик на ПИ с площ 1075 кв.м., находящ се във вилна зона на с. Орешак, съствляващ
по регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел
XI, парцел IX и селскостопански имоти, заедно с целия втори етаж от масивна
вилна сграда, построена в имота със самостоятелен вход, както и ид. част от
сградата, както и гараж и барбекю и всички подобрения в имота. Молбата и
приложенията са връчени на взискателите по делото и с
молба вх. № 1058/31.08.2010 г. от "ОББ" АД е поискано изпълнението да
се насочи срещу първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, обособен като
самостоятелен обект, заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, която
сграда е построена в Поземлен имот с площ 1075 кв.м., находящо
се във вилна зона на с. Орешак, съставляващо по регулационния план на селото
парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел XI, парцел IX и селскостопански
имоти. Насрочен е опис на обекта за дата 18.04.2011 г. С молба вх. №
636/13.04.2011 г. длъжникът
Р.Ш. е поискал изпълнителното
производство да бъде прекратено поради това, че взискателят не е искал
извършването на изпълнителни действия по изп. дело № 247/2000 г. в продължение
на повече от 2 години. С резолюция от 15.04.2011 г. на ДСИ е постановен отказ да бъде прекратено делото..
На 18.04.2011 г. е съставен от ДСИ протокол в с. Орешак, обл. Ловешка, при който е
отбелязано че длъжникът Р.Ш., редовно уведомен за описа, не се е явил да
осигури достъп, но по делото има вече извършен опис и нов не е необходимо да
бъде извършван, като на вещото лице инж. П. В.
е поставена задача да изготви актуална оценка на първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, обособен като самостоятелен обект, заедно с ид. част от
общите части на сградата, която сграда е построена в Поземлен имот с площ 1075
кв.м., находящо се във вилна зона на с. Орешак,
съставляващо по регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при граници:
улица, парцел XI, парцел IX и селскостопански
имоти. В протокола
е отразено, че
обектът е идентифициран по
кадастралната карта и представлява самостоятелен обект с идентификатор
53707.506.97.1 със застроена площ 54 кв.м. Изготвено е заключение на вещо лице
с оценка на описания обект, възлизаща на сумата 31 150 лв, което е изпратено на страните по делото, на длъжника е
изпратено с писмо с обратна разписка, не е потърсено и е върнато в цялост.
По делото е
насрочвана публична продан, която е била нередовно
разгласена и не е
извършена.
Със заявление вх. № 346/01.03.2012 г. С. Р. Г.- дъщеря на длъжника Р.Ш. и бивш собственик на имота,
е уведомила съдебният изпълнител, че ипотеката върху подлежащия на принудително
изпълнение имот не е подновявана и е заличена. Заличаването е отбелязано под №
99, т. 1 от 13.07.2011 г. в Служба по вписванията гр. Троян.
Съгласно нот. акт за дарение на недвижим имот № 63 рег. №6905 т.VІ н.д.№905/2006 г. на 28.12.2006 г. Р.Ш. е
дарил имота на дъщеря си Силвия Гоцева първи етаж от двуетажна масивна с дървен гредоред вилна сграда с № 53707.506.97.1 обособен като
самостоятелен обект, заедно с ½ ид.част от общите чести на градата,
посторена в ПИ №53707.506.97 с
площ 1075 кв.м., находящо се във вилна зона на с.
Орешак.
С нот.акт №56 т.ІІ рег.№2724
нот.д.№218/2011 г.на нотариус Б.К.Силвия Р.Г. на 5.07.2011 г. е продала имота на ищцата С.П.К. за сумата 9500 лв.
С молба вх. № 875/14.05.2012 г. длъжникът Р.Ш.
е направил възражение за несеквестируемост на имота и
е поискал отмяна на насрочена публична продан и вдигане на възбраната, като с резолюция от 18.03.2013 г. е отказано вдигане на
възбраната и е прието, че несеквестируемостта върху
имота е отпаднала, тъй като длъжникът се е разпоредил с имота си след вписване
на възбраната.
Насрочена е публична продан на първи етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 53707.506.97.1 по
кадастралната карта на с. Орешак, общ. Троян, обл. Ловешка, със застроена площ
54 кв.м., заедно с 3/4 идеална част от общите
части на сградата от 22.04.2013 г. до 22.05.2013 г., която е редовно разгласена
и с протокол от 23.05.2013 г. е обявена за нестанала поради неявяване на
купувачи.
Р.Ш. - длъжник по изп. дело № 247/2000 г и подал жалба вх. № 1111/10.04.2013 г. срещу действията на
ДСИ при PC гр. Троян, изразяващи се отказ за вдигане на възбраната върху
недвижим имот, предмет на изпълнението, като с
определение № 1047/12.12.2013 г. по гр. д. № 623/2013 г. на Окръжен съд Ловеч
жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По делото е изготвена актуална оценка на
имота, предмет на публична продан и с резолюция на ДСИ от 26.01.2015 г. е
насрочена публична продан от 27.02.2015 г. до 27.03.2015 г., която е редовно
разгласена. Подадена
е поредна жалба вх. №
438/19.02.2015 г. от длъжника Р.Ш. срещу действията на ДСИ при PC - Троян по изп. дело № 247/2000 г. с мотиви,
че имотът, върху който е насочено изпълнението, представляващ първи етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 53707.506.97.1, е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, като с решение № 172/17.06.2015 г. по в.гр.д.
№ 289/2015 г. на ЛОС жалбата е оставена без уважение.
Обявена е публична продан на процесния
недвижим имот от 06.07.2015 г. до 06.08.2015 г., която поради нередовно
разгласяване е пренасрочена от 08.09.2015 г. до
08.10.2015 г. С протокол от 09.10.2015
г. проданта е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. С молба вх. №
1911/16.10.2015 г. взискателят „ОББ" АД, чрез пълномощника си адв. Кр.Я.,
е поискал определянето на нова начална цена. Изискана е данъчна оценка на имота
и е изготвено заключение на вещо лице за определяне на пазарната цена на имота.
Насрочена е публична продан от 15.01.2016 г. до 15.02.2016 г., която е
нередовно разгласена, след което е насрочена нова от 16.12.2016 г. до 16.01.2017 г. при условията на
нередовно разгласената продан, отново е констатирано че е нередовно разгласена
и е пренасрочена от 24.01.2017 г. до 24.02.2017 г.,
която е обявена за отново
за нестанала поради неявяване
на купувачи.
С молби вх. № 339/15.09.2017 г. и №
336/15.09.2017 г. взискателите по делото са поискали
извършването на нова продан. Обявена е нова публична продан от 12.05.2017 г. до
12.06.2017 г., която е нередовно разгласена и пренасрочена
от 04.07.2017 г. до 04.08.2017 г., отново нередовно разгласена и пренасрочена за периода от
18.08.2017 г. до 18.09.2017 г.
Съгласно
протокол от 19.09.2017 г. на ДСИ за купувач на имота
е обявен Анатолий Кирилов Атанасов от гр. Ловеч за
сумата 12 000 лева. Сумата е внесена по сметка на PC –Троян на 20.09.2017 г. и с постановление от 28.09.2017 г. на ДСИ имотът е възложен на
купувача. Постъпила е жалба вх. № 1381/18.10.2017 г. от Р.Ш. срещу
постановлението за възлагане, като с решение от
21.12.2017 г. по в.гр.д. № 683/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч жалбата е
оставена без уважение.
Постъпила е жалба с вх.№1477/6.11.2917 г. от С.К. срещу Постановление от 28.09.2017
г. за възлагане на недвижим имот с твърдения, че цялата процедура по публичната
продан е незаконосъобразна, като е продаден недвижим имот, възбраната върху
който е следвало да бъде заличена служебно от ДСИ при ТРС след 15.03.2017 г.,
като вместо да заличи възбраната, ДСИ е продължил изпълнителните действия. С влязло в сила съдебно решение от 23.02.2018 г. по в.гр.д.№30/18 г. ЛОС е оставил без
уважение подадената жалба, като е приел, че постановлението на ДСИ за възлагане
е законосъобразно.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал до разпит свидетелите И. К. И. и М. М. М.. Те затявяват, че през 2000 –
Представен по делото е
предварителен договор за продажба на недвижим имот л.205 от делото, от който се
установява, че на 17.03.1999 г. Р.Ш. се задължава да продаде на С.П.К. *** ½
ид. част от процесният недвижим имот за сумата 10 000 000 лв, като е
заплатен задатък от 1 000 000 лв./неденоминирани/. Договорено е, че
останалат част от сумата ще бъде заплатена при подписване на окончателен
договор. Посочено е, че владението на имота се предава при подписване на
договора. Върху този договор е поставен печат на нотариус Светлана Миленкова с
район на действие СРС за сверяване с оригинала на 27.01.2001 г.
При
тези доказателства настоящата инстанция намира, че е предявен отрицателен
установителен иск по чл.124 от ГПК във връзка с чл.440 от ГПК от С.П.К. ***
против „ОББ” АД-София и С.М.С. *** и Р.С.Ш. *** искане да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че длъжникът по изпъл.д.№247/2000 г. по
описа на СИС-ТРС Р.С.Ш. не е собственик на първи етаж от сграда с идентификатор
53707.506.97.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Орешак с
адрес на имота с.Орешак ул.”Четвърта” №17 ет.1 ап.1 с площ от 62 кв.м. с
предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент към 28.09.2017 г.
Искът
по чл.440 от ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за
предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Съгласно
разпоредбата на чл.440 ал.1 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Посоченото
в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по
чл.440 ал.1 от ГПК е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
ипълнителни действия. Затова искът е допустим и е налице правен интерес, когато
по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителни действя върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то
отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. След анализ на
разпоредбата на чл.440 ал.1 от ГПК се налага извода, че правото на иск не е
поставено в зависимост от това, дали ищецът се намира във владение на вещта,
като в ТР №3/10.07.2017 г. по т.д.№3/15
г. ВКС изрично е подчертал, че този иск обаче е недопустим в случаите, когато
жалбата на третото лице по чл.435 ал.4 е уважена, тъй като тогава вече няма да
е налице насочено върху вещта принудително изпълнение. В случая съдът намира,
че искът е допустим, тъй като жалбата на С.К. в качеството й на трето лице против
действята на ДСИ по по изп.
дело № 247/2000 г с
влязло в сила съдебно решение от 23.02.2018 г. по в.гр.д.№30/18 г. е
отхвърлена. Освен това принудителното изпълнение върху вещта все още не е
приключено към момента на предявяване на иска-29.01.2018 г, следователно така
предявеният иск по чл.440 ал.1 от ГПК е допустим и съдът следва да го разгледа
по същество.
Едно от
оплаккванията на въззивницата е, че ответникът-въззиваем С.М.С. в качеството му
на присъединен взискател не следва да бъде конституиран в настоящето
производство, въпреки дадените от ТРС указания на ищцата, които според нея
представляват процесуално нарушение и в този смисъл решението на ТРС следва да
бъде обезсилено, а делото върнато на ТРС за ново разглеждане. Настоящата
инстанция не споделя този извод на въззивницата, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.457 ал.1 и ал.2 от ГПК
присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство,
каквито има първоначалният взискател и извършените до присъединяването
изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Освен това действително,
съгласно ал.4 на същия текст при иск или жалба от трето лице срещу
изпълнителните действия се призовава първоначалния взискател, но присъединените
взискатели могат ва встъпят в делото като другари и издаденото решение има сила
и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото. Освен това съгласно разпоредбата на чл.459
ал.1 от ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане
на запор или възбрана се смята на присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението. В този смисъл след като в полза на
присъединения взискател С.М.С. е допуснато обезпечение чрез налагане на
възбрана върху процесния имот, то съдът намира, че ТРС правилно е указал на
ищцата да конституира този ответник, макар и той да не е задължителен другар,
но с оглед разпростиране на СПН и по отношение на него не е допуснато нарушение
на процесуалните правила, налагащо обезсилване на решението и връщането му за
ново разглеждане. Може да се обезсили решението на ТРС само, ако не е
конституиран задължителен другар, но не и в обратния случай, когато спрямо лице,
което не е следвало да бъде конституирано е взело участие, то решението следва
да бъде обезсилено и производството прекратено по отношение на това лице. В
случая, след като този ответник е взел участие в процеса, представляван от адв.К.,
изразил е съгласие за участие в процеса, не е подал въззивна жалба с твърдение
за недопустимост на решението спрямо него, а само той има право на това
възражение, то и настоящата инстанция счита, че решението не следва да се
обезсилва на това основание. Правата на С. при участие в процеса са по-добре
защитени, отколкото СПН да се разпростира спрямо него без участие в процеса.
С
оглед безспорно установения в производството факт, че С.М.С. е
кредитор-взискател по и.д.№192/04 г. присъединено към и.д.№247/2000 г. като
вземането му е обезпечено с вписана възбрана на имота на 12.11.2004 г, то
настоящата инстанция счита, че с оглед разпоредбата на чл.453 т.1 от ГПК на
взискателя и присъединените кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето
и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. След
като възбраната е разпореждане на съдия-изпълнителя, с което определена
недвижима вещ на длъжника се определя за принудително удовлетворяване на
взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея, то вписаната
по искане на взискателя възбрана ползва кредитора без да е нужно да се вписва
допълнително възбрана за всеки присъединил се кредитор. Категорична е съдебната
практика, че не могат да се противопоставят както на взискателя, така и на присъединените
кредитори тези прехвърляния и учредявания на вещни права върху възбранения
имот, които са били вписани след възбраната. При тези съображения настоящата
инстанция счита, че на взискателите-въззиваеми в процеса не може да се противопоставят
двете сключени след вписването на възбраната сделки-дарението от 28.12.2006 г.
и покупко-продажбата от 5.07.2011 г. Ищцата освен това в исковата молба се е
позовала и на изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 28.06.2006
г. насетне. Впоследствие в първото по делото съдебно заседание ищцата е
заявила, че придобивната давност е започнала да тече от 17.03.1999 г. т.е. от
сключване на предварителния договор за продажба така както е отразено в р.ІІІ
т.3, че владението се смята предадено от момента на подписване на договора.
Първата достоверна дата на този документ обаче видно от нот.заверка е от
27.02.2001 г. а разпитаните по делото свидетели твърдят, че след 2000-
Следователно предвид съвпадане на правните изводи на настоящата
инстанция с тези, на ТРС, изложени в атакуваното решение № 147 от 2.05.2019
година постановено по гр.дело №75/2018 година
на основание чл.271 ал.1 от ГПК същото следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход от процеса въззивницата следва да заплати на въззиваемият
„ООБ”АД сумата 520,09 лв. по представен списък на разноските и на въззиваемият С.М.С.
*** 200 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно
съдебно решение № 147 от 2.05.2019 година
постановено по гр.дело №75/2018 година на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА С.П.К. с
ЕГН **********,***
да заплати на "Обединена
Българска Банка" АД, гр.София, ул."Витоша" №89Б, разноски по делото в размер на
сумата 520,09 лв. за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА С.П.К. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на С.М.С. ЕГН ********** *** сумата 200 лв. разноски по делото за
настоящата инстанция..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на
страните пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.