ПРОТОКОЛ
№ 115
гр. Чепеларе, 22.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Емилия К. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело
№ 20225450100006 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. М. А., редовно и своевременно уведомена в предходно
съдебно заседание, се явява лично и с адв. Д., надлежно упълномощена, с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ К. К. Д., редовно и своевременно уведомен в
предходно съдебно заседание чрез адв. Р., не се явява. От негово име се явява
адв. Р., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. Е. Д., редовно и своевременно уведомен в
предходно съдебно заседание чрез адв. М., се явява лично и с адв. М.,
надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. Б. Д. редовно и своевременно уведомена в
предходно съдебно заседание чрез адв. М., не се явява. Представлява се от с
адв. М., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.
В залата присъства С. К. С..
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Р.: Също моля да бъде даден ход на делото. Представям на съда
договор за правна защита и съдействие и пълномощно от К. К. Д., в оригинал.
АДВ. М.: Моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът счита, че следва приеме представените в днешното съдебно
заседание от адв. Р. договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
ответника К. К. Д. за адв. Р. в оригинал, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
ответника К. К. Д. за адв. Р. в оригинал.
АДВ. Д.: Водим един от допуснатите ни свидетели.
АДВ. Р.: Също водим един от допуснатите ни свидетели.
АДВ. М.: И ние водим един от допуснатите ни свидетели.
АДВ. Д.: Не възразявам да се пристъпи към разпита на свидетелите.
АДВ. Р.: Да.
АДВ. М.: Да, разбира се.
В залата беше поканен свидетелят, воден от ищеца С. М. А..
Сне се самоличността на водения от ищеца С. М. А. свидетел, както
следва:
Л. А. К., на ** години, ***, **, с ***, ***, с адрес: гр. Ч., ул. „***” №
***, без родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, същият обеща да говори истината.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Л. А. К..
Въпрос на адв. Д.: Госпожо К., познавате ли семейството на И. и С. Д.?
От кога?
Свидетелят К.: Познавам ги много отдавна. Със С. А. сме съученички
от **-та година. До днешен ден си знаем и битието. В Ч. си живеем.
Въпрос на адв. Д.: Знаете ли И. Д. да има имот някъде в Ч.? Къде, какво
представлява този имот?
Свидетелят К.: Ами нали в нашата махала онази къща, която в момента
е спорна. Къща има И. Д..
Въпрос на съда: Къде?
Свидетелят К.: Улица „***“.
2
Въпрос на съда: Знаете ли евентуално номера на къщата им?
Свидетелят К.: ***, ако не бъркам.
Въпрос на съда: Колко наблизо до тях живеете?
Свидетелят К.: Делят ни 500 метра.
Въпрос на адв. Д.: Тази къща кога се построи като година и от кого?
Свидетелят К.: Тази къща е строена от **-та до **-а година. Аз работех
в „***“ и знам житието и битието на града. Строена е от И. и С. Д., и двамата.
С. Д. си правеше неговия етаж. И. си правеше. Строяха общо къщата, двамата.
Въпрос на съда: А тези хора съпруги имат ли?
Свидетелят К.: Имат и съпруги.
Въпрос на съда: Знаете ли кои са?
Свидетелят К.: С. Д. е съпругата на И. Д., а на С. Д. съпругата как се
казваше… В момента изключих. Къщата тогава е била общо строена. Даже до
днешен ден ми е казал дядо И., че нямат подялба на къщата. В момента се
ползва. Това са на дядо И. думите.
Въпрос на адв. Д.: Какво казвате, госпожо К.? Това последното, което
обяснихте, че общо е сторена къщата.
Свидетелят К.: Ами общо е строена къщата. То навремето, ти знаеш ли
си коя е твоя. Може ли първият етаж да не е построен, ти да строиш втория.
Много е ясно, че всичко общо се строи. И после се прави, дялби, подялби и
това-онова, но дядо В. е казвал, че нямат подялба.
Въпрос на адв. Д.: Други хора, освен И. Д. и С. Д., помагали ли са при
строителството на тази къща?
Свидетелят К.: Техните съпрузи, разбира се, С. А., С. непрекъснато, В.
А.. С. А. е дъщерята на С. Д., В. е съпругът на С. А., а С. е син на С. А..
Въпрос на съда: Тоест, твърдите, че тези хора също са се включили в
помощ?
Свидетелят К.: Те бяха първата им ръка. Аз съм шеф на „***“. В. ми се
обажда, с ***-а кара ***, „Моля ти се, Л., не стигат толкова ***, майсторите
ще дойдат“. Непрекъснато сме били в контакт.
Въпрос на съда: За строежа на коя къща?
Свидетелят К.: На И. Д. и на С. Д..
Въпрос на адв. Д.: И. Д. и С. Д. имат ли деца? Знаете ли?
Свидетелят К.: Имат. Едно природиха. С И. Д. сме от едно село. К. се
казваше.
3
Въпрос на съда: Защо „казваше“?
Свидетелят К.: Защото ***.
Въпрос на адв. Д.: Когато се строеше къщата, на колко години беше
тяхното дете?
Свидетелят К.: Беше малко, на **-** години ли. Беше малко момченце.
За К. говоря.
Въпрос на адв. Д.: Виждали ли сте го да участва в строителството на
къщата?
Свидетелят К.: Че той е на ** години, какво да участва. Никога детето.
То е било едно дете още.
Въпрос на адв. Д.: Знаете ли К. Д. сключвал ли е граждански брак? Ако
да, кога, с кого?
Свидетелят К.: Ами с Н. К.. Първо се ожениха с Н. към **-а ли, коя
година де да знам. Бях на тяхната сватба. Те дойдоха в махалата. Заживяха на
първия етаж на тази къща, нанесоха се.
Въпрос на адв. Д.: Колко време живяха там те?
Свидетелят К.: Към две години. Малко живяха.
Въпрос на съда: Родиха ли дете тези хора?
Свидетелят К.: Не, нямат дете. Разделиха се.
Въпрос на адв. Д.: След като се разделиха, К. там ли остана да живее,
на този етаж или отиде да живее другаде?
Свидетелят К.: Директно си отиде на С. Д. в къщата, където живееше
дядо В. и майка му.
Въпрос на съда: Къде отиде да живее К. след като се разделиха с Н. К.?
Свидетелят К.: Дядо В. живееше в къщата на С. А. и нейните сестри. В
друга къща, пак в Ч., в ***.
Въпрос на съда: Докога И. и С. живяха там?
Свидетелят К.: Дядо И. умря там. До края на живота си в другата къща
живя дядо И..
Въпрос на съда: Сам или със съпругата му?
Свидетелят К.: Със съпругата му. Тя почина по-рано.
Въпрос на съда: Техният син обаче, К., след като се е разделил с Н. К.,
къде е живял?
Свидетелят К.: Живееше си у тях – при С. и при И. Д..
Въпрос на адв. Д.: Тоест, в тази другата къща?
4
Свидетелят К.: В другата къща.
Въпрос на съда: Докога живя там той?
Свидетелят К.: Това сега не мога да кажа.
Въпрос на съда: Не питам година, питам до смъртта си ли си живя там?
Свидетелят К.: До смъртта си не знам, защото знам, че стана *** при
другата му жена.
Въпрос на адв. Д.: Другата жена как се казва?
Свидетелят К.: И тя се казва С., С. С..
Въпрос на съда: Значи заживя с друга жена?
Свидетелят К.: Точно така.
Въпрос на съда: Къде заживяха тези хора? Ново семейство се формира,
къде заживяха?
Свидетелят К.: В блока, ***.
Въпрос на адв. Д.: В този блок има някакво жилище. То на кого е?
Свидетелят К.: Не знам това на кого е.
Въпрос на съда: Този блок в Ч. ли е?
Свидетелят К.: Да, в Ч. е.
Въпрос на съда: Тоест, в апартамент е заживял?
Свидетелят К.: Точно така, в апартамент.
Въпрос на съда: Със С., така ли?
Свидетелят К.: Със С. С..
Въпрос на съда: Родиха ли те дете?
Свидетелят К.: Да, родиха.
Въпрос на съда: Къде го отглеждаха това дете?
Свидетелят К.: Сега не мога с точност да кажа. В апартамента, къде да е
другаде. Не знам къде го гледаха детето.
Въпрос на съда: К., до смъртта си, там ли живя, в този апартамент ли?
Казвате „***“. Значи е имало някаква *** и той е ***.
Свидетелят К.: Да, *** човекът.
Въпрос на съда: Докато се случи ***, К. в апартамента ли живя или
някъде другаде?
Свидетелят К.: Не мога да отговоря.
Въпрос на съда: Но сте го виждала тук в Ч.?
Свидетелят К.: Разбира се.
Въпрос на съда: Не се е местил от този град?
5
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: Конкретно за процесната къща ще Ви питам. След
като К. се раздели с Н. К. и се изнесе от тази къща, в този първи етаж, изобщо
и в другите етажи, кои лица живееха? Кой живееше в тази къща?
Свидетелят К.: Само квартиранти са живели там. То друг не е живял. К.
и С. никога не са живели.
Въпрос на адв. Д.: На първия етаж, жилищния, кой живееше след **-та
година?
Свидетелят К.: Квартиранти.
Въпрос на адв. Д.: На втория етаж?
Свидетелят К.: На втория етаж пак квартиранти. Ш. живееше долу.
Въпрос на адв. Д.: Не долу. Аз Ви питам за горе – над първия жилищен,
за втория жилищен етаж.
Свидетелят К.: Над първия – пак квартиранти.
Въпрос на адв. Д.: С. Д. къде живее?
Свидетелят К.: Той живееше над етажа на…Значи, първият етаж, ако се
води на бай И., вторият е на С..
Въпрос на адв. М.: И той там ли живееше, на втория етаж ли живееше
С.?
Свидетелят К.: Ами да, той там си живее.
Въпрос на съда: Продължават ли тези хора да си живеят там?
Свидетелят К.: Да, там продължават да си живеят.
Въпрос на съда: А под първият жилищен етаж, има ли друг някакъв
етаж?
Свидетелят К.: Има партерен.
Въпрос на съда: И там кой живее?
Свидетелят К.: Квартиранти имаше.
Въпрос на съда: Ами И. и С. живели ли са там?
Свидетелят К.: Никога. И те не са живели.
Въпрос на адв. Д.: Първо да Ви попитам Вие била ли сте *** на ***?
Свидетелят К.: Да, затова ги познавам. От *** г. до *** г. съм била ***
на ***.
Въпрос на адв. Д.: По този повод, посещавали ли сте процесната къща?
Свидетелят К.: Всичките къщи – на С. съм *** апартамента, на дядо В.
старата къща дето С. живее в ***, *** съм и ул. „***“, на С. и на дядо В. ***.
6
Въпрос на адв. Д.: Колко *** имаше там тогава, в процесната къща на С.
и дядо В.?
Свидетелят К.: Там в едно общо помещение имаше два *** – единият на
С. Д., другият на И. Д.. Даже съм задавала въпрос на дядо И.: „Защо, дядо И.,
в едно помещение са на два различни собственика ***?“. Той ми е казвал:
„Защото нямаме още делба. Само ги ползваме етажите така“. И всичко така се
ползва, без делба.
Въпрос на адв. Д.: Това коя година Ви го каза И. Д.,? Горе-долу, Вие
казвате *** г. – *** г.
Свидетелят К.: Да е било 2013 г. Така като си ходя, говоря си с
всичките. Тогава може хората да са имали време, да са ме поканили, да си
поговорим.
Въпрос на адв. Д.: Казвате, че квартиранти са живеели. Можете ли да
посочите имена на някои от тези квартиранти?
Свидетелят К.: Да. Първо живееха едни Ш.. На етажа говорим, на
първия етаж. После на партера живееше един Ш., ама как му е името, не знам.
Въпрос на съда: От тук ли са тези хора?
Свидетелят К.: От тук са, ***. Даже са и те пак в нашата махала.
Въпрос на адв. Д.: Други, освен тях, можете ли да посочите?
Свидетелят К.: Да. Като се изнесоха Ш., К. заживяха на етажа. На
партера пък, като се изнесе Ш., заживя една А.. Не си спомням каква А. беше.
Въпрос на адв. Д.: Конкретно в периода от *** г. до *** г. пак ли само
квартиранти живееха там?
Свидетелят К.: Само квартиранти. Аз не съм виждала собствениците. Те
само квартиранти са живели.
Въпрос на адв. Д.: В този период квартиранти ли са живеели или И. и
някакви негови близки? Кой е живял?
Свидетелят К.: Само квартиранти.
Въпрос на адв. Р.: През целия ли период са живели квартиранти?
Свидетелят К.: Точно така.
Въпрос на адв. Р.: А имало ли е период, в който никой не живее?
Свидетелят К.: Може да е имало и такива периоди.
Въпрос на съда: Тъй като въпросът на адв. Д. беше: от *** г. до *** г.,
все пак собствениците, тоест И., С. или К., или някой, живял ли е там на
първия жилищен етаж, съответно на партерния етаж. Вашият отговор беше
7
„не“, тъй като преди малко уточнихме, че за периода *** – *** година вие сте
била *** и неминуемо това са Ви били трудовите функции – трябва да ***. От
къде знаете, че от *** г. до *** г. никой от собствениците, в смисъл
семейството на И. и С. не е живяло в партерния етаж и на първия жилищен
етаж?
Свидетелят К.: Къщите ни са близко. То се вижда. Ние сме в една
махала.
Въпрос на съда: И се вижда, че тях ги няма там, така ли?
Свидетелят К.: Разбира се.
Въпрос на съда: А К. евентуално да се е мяркал? Новата жена на К. там
да сте я виждали?
Свидетелят К.: Не, не съм я виждала.
Въпрос на адв. М.: Нея не сте я виждали, а К. виждали ли сте?
Свидетелят К.: Не съм го виждала и него. И *** човекът.
Въпрос на адв. Р.: Кога ***, имате ли спомен?
Свидетелят К.: Не знам кога ***.
Въпрос на съда: Когато човекът ***, колко голямо му беше детето?
Свидетелят К.: Малко е било детето.
Въпрос на съда: Имало ли е някакви периоди, в които това малко дете
да е било отглеждано било в партерния етаж, било в първия жилищен етаж?
Свидетелят К.: Не съм виждала.
Въпрос на адв. Д.: Самото дете К. Д. живяло ли е в първия етаж или в
партерния?
Свидетелят К.: Казвам не.
Въпрос на адв. Д.: Къде живееше до смъртта си И. Д.?
Свидетелят К.: В ***, в старата къща на С. А. и на неговите сестри.
Въпрос на адв. Д.: В този период, в който е имало квартиранти, Вие
знаете ли тези квартиранти на кого плащаха наем?
Свидетелят К.: На дядо В..
Въпрос на съда: Това от къде го знаете?
Свидетелят К.: Веднъж отидох да *** в ***. И аз вървя и се обаждам:
„Дядо В., аз съм, Л.“. Видях ***. Вечно човекът се интересуваше дали е ***.
Когато не е ***: „Дядо В., закъснял си с *** да я ***“.
Въпрос на адв. Д.: За коя *** се интересуваше? За коя къща?
Свидетелят К.: За къщата на ул. „***“. Той плащаше *** там. И гледам
8
купче парички на масата и викам: „Дядо В., къде сте приготвили парите?“
Вика: „За С. сме ги приготвили, от наема. Даже и пенсиите зохме (взехме), че
сърди се като не й дадем парите и детето не пуща да го видиме“. Това са на
дядо В. думите. От него съм научила тези думи: „Много скъпо нещо са
внуците“.
Въпрос на адв. Д.: Вие лично с наемателите говорили ли сте?
Свидетелят К.: Квартирантите дотолкова мога да говоря, но винаги се е
случвало отворено помещението. Това е помещението, където бяха ***.
Влизаме от входа и се намираме в партера.
Въпрос на съда: Къде трябва да отиде човек, за да види тези ***?
Свидетелят К.: Върви се в един салон и вдясно има едно голямо, доста
беше голямо помещението, имаше и тоалетна и там са двата ***.
Въпрос на съда: Не се качвате по стълби и не слизате по стълби?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на съда: Тази врата, за да се влезе в цялата къща, и да се поеме
по този коридор, всъщност тя е била отворената врата?
Свидетелят К.: Отворена е била.
Въпрос на адв. Д.: По повод Вашите посещения в имота, Вие с
квартирантите говорили ли сте, общували ли сте? Те казвали ли са Ви на кого
плащат наема?
Свидетелят К.: Официално се знае, че дядо В. си получаваше наемите.
Няма кой да ги получава наемите.
Въпрос на адв. Р.: Да ни кажете от къде го знаете това?
Свидетелят К.: Дядо В. ми го е казвал. Плащаше си *** човекът. На
него са се е плащало.
Въпрос на адв. Д.: *** на кого се водеха във ***?
Свидетелят К.: Единият е на И. Д., другия на С. Д.. Това беше когато
бях *** от *** г. до *** г. След това може да са настъпили промени.
Въпрос на адв. Р.: Всъщност С. и К. са брат и сестра, така ли?
Свидетелят К.: Така.
Въпрос на адв. Р.: Колко е разликата помежду им?
Свидетелят К.: Това не мога да кажа, но едно 10 години гаранция ще
има.
Въпрос на адв. Р.: Като започна строежът на къщата, новата къща на ул.
„*“, С. А. работеше ли и къде работеше?
9
Свидетелят К.: С. е била ***.
Въпрос на адв. Р.: Тогава работеше ли вече или още не е била почнала
работа?
Свидетелят К.: Сигурно е работила. Не знам.
Въпрос на адв. Р.: Беше ли вече омъжена?
Свидетелят К.: Разбира се. В. е мъжът й, а С. е детето й.
Въпрос на адв. Р.: С. колко е бил голям тогава, когато се строила
къщата, имате ли спомен?
Свидетелят К.: Голямко беше, едро беше детето. Използваха го за
всичко.
Въпрос на адв. Р.: Горе-долу колко годишен е бил?
Свидетелят К.: Ученик беше.
Въпрос на съда: Къде – в гимназия, в основното училище, къде?
Свидетелят К.: Едно пухкаво, едро беше детенцето и за всичко си помня
как помагаше.
Въпрос на адв. Р.: К. ли е по-голям или С. е бил по-голям?
Свидетелят К.: Много ясно, че К. е бил по-голям от С..
Въпрос на адв. Р.: К. помагаше ли в къщата за строежа, тогава?
Свидетелят К.: Не. Той беше по-дребничко.
Въпрос на адв. Р.: Тоест, С., по-малкият, е помагал, а К., по-големият не
е помагал?
Свидетелят К.: С. беше по-пухкаво, дебелко дете, едро дете.
Въпрос на адв. Р.: Вие, със С., приятелки ли сте през годините?
Свидетелят К.: Приятелки сме.
Въпрос на адв. Р.: Вие познавате ли К. Д.?
Свидетелят К.: К., момченцето, познавам го.
Въпрос на адв. Р.: Сега, ако го видите, ще го познаете ли по
физиономия?
Свидетелят К.: Да, ще го позная. Като съм ходила за ***, той ми е
отварял апартамента на С., в блока.
Въпрос на адв. Р.: Можете ли да ни кажете И. и С. всъщност имали ли
са стара къща или само новата им е била?
Свидетелят К.: Горе в *** имат стара къща, където до края живееше
дядо И., в старата къща, на С. в къщата.
Въпрос на адв. Р.: Тази къща за кой остана?
10
Свидетелят К.: За С. А. и за нейните сестри трябва, за наследниците.
Въпрос на адв. Р.: Можете ли да ни кажете за тези обяснения, които ни
дадохте, като сте видели парите от наема при дядо И., това кога беше?
Свидетелят К.: Това е било *** г. - *** г.
Въпрос на адв. Р.: Можете ли да ни кажете в онзи период от време кои
са били наематели и дали и партерът е бил с наематели и етажът?
Свидетелят К.: С години не мога да кажа кой е бил, но знам че са били
наематели, винаги е имало. Не знам точно кога е имало наематели и кои са
били.
Въпрос на адв. Р.: Когато дядо И. Ви каза, че това са пари от наема, в
този момент наематели имаше ли и на кое помещение е имало наематели?
Свидетелят К.: Точно К. бяха наематели на етажа.
Въпрос на адв. Р.: А имаше ли в този момент наематели на партера?
Свидетелят К.: На партера А. живееше тогава, на този момент.
Въпрос на адв. Р.: Многократно ли сте разговаряли по този въпрос или
това е било еднократно?
Свидетелят К.: Не. Така се е случило, но винаги като съм ходила,
говорили сме си. Имали сме си приказката.
Въпрос на адв. Р.: Така, ама той колко пъти Ви го е споменавал това
нещо?
Свидетелят К.: Веднъж съм сварвала парите и веднъж сме говорили за
парите.
Въпрос на адв. Р.: Вие живеете близо до къщата, нали така? Можете ли
да ни кажете всъщност имало ли е някога спор кой етаж на кого е, между С. и
И.?
Свидетелят К.: Така. Не, знам, че го ползват така. Всеки си ползва.
Въпрос на съда: Имало ли е, по Ваша информация, някакви спорове
между И. и С. било по отношение на ползването на етажи или помещения от
къщата, било по отношение на двора?
Свидетелят К.: На двора знам, че на С. нещо се случи ***.
Въпрос на съда: За спорове питам. Нещо да са спорили двамата?
Свидетелят К.: За това не мога да кажа.
Въпрос на съда: Не се е чуло такова нещо, нито някой Ви го е споделил,
така ли?
Свидетелят К.: Точно така. Това не го знам. С подробности не знам.
11
Въпрос на съда: Пред Вас, от информацията, която имате и от
посещенията в тази сграда, и от посещението в ***, щом е бил толкова
словоохотлив наследодателят, споделял ли Ви е в какви отношения са той –
И. и С., и семейството на С. Д.? Дали се е оплаквал от нещо?
Свидетелят К.: Това ми е споделял човекът, че нямат дялба.
Въпрос на съда: А за отношения между тях не е говорил?
Свидетелят К.: За това не сме говорили.
Въпрос на адв. Р.: А когато Вие споменал, че нямат дялове, дали си
спомняте по-точно споменал ли е, че нямат документи за делба или че нямат
въобще дялове?
Свидетелят К.: Подробности не сме говорили. Питала съм защо *** са в
едно помещение, като са двама различни собственика. И той така ми каза:
„Защото така сме се разбрали. Ползваме всичко сега така, а делба официална
нямаме”.
Въпрос на адв. Р.: А в този имот на ул. „***”, извън къщата, всъщност
има ли някакви други постройки?
Свидетелят К.: Ее, то цяла махала.
Въпрос на адв. Р.: В техния имот говоря.
Свидетелят К.: Има гаражи. Два гаража има.
Въпрос на съда: Искате да кажете, че в дворното място, освен къщата,
има и два гаража?
Свидетелят К.: Да, има два гаража.
Въпрос на съда: Долепени ли са двата гаража?
Свидетелят К.: Долепени са. Даже сега още два бяха нещо, но долепени
имаше два гаража. Точно така.
Въпрос на съда: Нещо навеси, нещо друго да има?
Свидетелят К.: Не, няма.
Въпрос на адв. Р.: А на кой са двата гаража?
Свидетелят К.: Трябва да е единият на И., другият на С..
Въпрос на адв. Р.: Ама Вие знаете ли?
Свидетелят К.: Не, за това не мога да кажа. За гаражите съм нямала
отношение. Аз си го мисля.
Въпрос на съда: Ако сте минавали и виждате примерно, че С. отключва
и си влиза в един от гаражите, а да речем К. или преди това К. да сте виждала,
че влизат в друг гараж?
12
Свидетелят К.: Това не съм виждала, но има два гаража.
Въпрос на адв. Р.: От кога са тези гаражи?
Свидетелят К.: Построени са след къщата. Не са заедно с къщата.
Въпрос на съда: Колко горе-долу след къщата?
Свидетелят К.: С години не мога да говоря.
Въпрос на съда: Ако имате спомен да кажете примерно пет години след
като се построи къщата, три години след като се построи?
Свидетелят К.: Гаранция пет години след къщата. Повече от пет години
след като се построи къщата.
Въпрос на адв. Р.: Като сте си имали приказка с бай И., той споделял ли
Ви е, че по някакъв начин, че на сина си нещо е оставил или е прехвърлил?
Свидетелят К.: Много ясно, че къщата на З., етажът ще е на сина му.
Най-официалното, на сина му да остане.
Въпрос на съда: Вие го предполагате?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Той споделил ли Вие все пак, че ще остави?
Свидетелят К.: Говорили сме, че етажът трябва да си е на К..
Въпрос на съда: Добре, етажът да е на К., а партерът на кого е?
Свидетелят К.: Партерът трябва да е на С. А., защото когато бяхме пък
на бала на С., на нейния син, и дядо И. казваше, нещо го беше ядосал К., бяха
го ядосали и вика: „Ядосват ме, вика и всичкото ще го дам на С.”.
Въпрос на съда: За това момченце, на което се провежда балът, който е
син на С. А.?
Свидетелят К.: Точно така.
Въпрос на съда: Кога беше балът на това момченце, на С.? Коя година?
Свидетелят К.: Да е било **-та година, **-ма да е било. Да го сложим
**-ма или **-та година.
Въпрос на адв. Р.: Тогава неговият син беше ли си още жив, К. демек?
Свидетелят К.: Ами сигурно беше си жив.
Въпрос на съда: Тогава кой го ядосва? Кой го е ядосал?
Свидетелят К.: Ами един помага, друг не помага и така стават
разправиите.
Въпрос на адв. Р.: Синът му ли го беше ядосал или някой друг?
Свидетелят К.: Синът му.
Въпрос на адв. Р.: Значи е бил жив, така ли?
13
Свидетелят К.: Ами сигурно, та така казваше.
Въпрос на адв. Д.: Вие за годината сигурна ли сте, защото казвате **-ма
година, **-та година?
Свидетелят К.: Не, не съм сигурна за годината.
Въпрос на адв. Р.: дядо И. поддържаше ли отношения с другия си внук,
с К.?
Свидетелят К.: Това му са думите на дядо И.: „Приготвил съм
паричките да ги дам, че не дават, няма да пуснат дятето да дойде, а внуците
са скъпо нещо”.
Въпрос на адв. Р.: Ама това, С., за кой го говорихте Вие?
Свидетелят К.: За дядо И. съм казала.
Въпрос на адв. Р.: Вие казахте, че ги дава на С.. На коя С.?
Свидетелят К.: На С..
Въпрос на адв. Р.: Той е давал парите от наема на С. С., така ли?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: Добавяше ли към тези пари и лични пари?
Свидетелят К.: Да. Той казваше: „Даже и от пенсията сме сложили”.
Въпрос на адв. Р.: Всъщност, дядо И., аз пак искам да чуя отговора на
въпроса: Поддържаше ли отношения с внука си К.?
Свидетелят К.: Сигурно са поддържали, за да иде да вземе парите.
Въпрос на адв. Р.: Той споделял ли Вие? Това искаме да разберем, Вие
какво знаете от неговите споделяния?
Свидетелят К.: Така казва: „Давам на С., трябва да й дам париците да
пуска дятето да дохода. Иначе няма да дойде, ми се сърди”.
Въпрос на съда: Това след като почина К. ли става?
Свидетелят К.: Точно така, след като почина К..
Въпрос на съда: Вие казвате: „Аз от *** г. до *** г. бях ***”. Вие тогава
сте посещавали и дома в ***.
Свидетелят К.: Всичките, Ви казвам.
Въпрос на съда: Излиза така, че разговорът за тези пари, за това, че
парите от наема ги приготвя за С. С., за това че добавят от пенсията към тези
пари за наема, се е провел в този период от *** г. до *** г., но в този период
К. вече не е бил жив?
Свидетелят К.: Ами, да.
Въпрос на съда: Когато сте ходили на ***, видели ли сте К. в двора или
14
в къщата в *** в дома на дядо И.?
Свидетелят К.: Не, не съм го виждала детето там.
Въпрос на адв. Р.: А С. виждали ли сте в дома на дядо И.?
Свидетелят К.: Виждала съм го. Там гледаха животните.
Въпрос на съда: Какви животни са гледали?
Свидетелят К.: Крави.
Въпрос на съда: Голям ли е дворът?
Свидетелят К.: Не. Те бяха две крави.
Въпрос на съда: И какво правеше С. по тези животни?
Свидетелят К.: Ще им изрине, даже доеше той кравите. Като закъснееше
В., той ходеше и доеше кравите. И аз се чудех, защото и ние сме имали крави,
как толкова малко дете се оправя с животните.
Въпрос на адв. М.: Казахте, че къщата се е строила **-та – **-а година.
Това значи ли, че **-а година вече е била завършена?
Свидетелят К.: Може пък всичко да не е било завършено. Не знам, но
тогава се строяло. Грубото се е строяло тогава.
Въпрос на съда: Под грубо разбирате ли да е имало все пак покрив?
Свидетелят К.: Точно така.
Въпрос на съда: Имаше ли?
Свидетелят К.: Трябваше да има.
Въпрос на адв. М.: Трябваше или имаше покрив?
Свидетелят К.: Сега това не мога да го кажа, толкова подробности с
години.
Въпрос на адв. М.: Все пак, в един момент къщата е била завършена.
Горе-долу, колко време след започване на строежа, вече беше окончателно
готова?
Свидетелят К.: Това не ме питайте. Окончателно се разбира да сложиш
пердета.
Въпрос на съда: С. и жена му кога отидоха да живеят в къщата?
Свидетелят К.: На едната година е построена, на другата година са били
там.
Въпрос на адв. М.: Горе-долу колко време след започване на
строителството С. и жена му С.на отидоха да живеят там?
Свидетелят К.: След една-две години.
Въпрос на адв. М.: А самото строителство колко продължи?
15
Свидетелят К.: Ами и то ще е продължило една-две.
Въпрос на адв. М.: Къде заживяха С. и С.на?
Свидетелят К.: И те в партера май че заживяха. Долу, в партера.
Въпрос на адв. М.: Колко време живяха в партера?
Свидетелят К.: Не знам колко.
Въпрос на адв. М.: А на втория етаж живяха ли?
Свидетелят К.: Не ме питайте. Не знам сега на втория. На втория си е
тяхно.
Въпрос на адв. М.: На кого тяхно?
Свидетелят К.: Така се ползва. С. го ползват втория етаж.
Въпрос на адв. М.: От кога, от колко години?
Свидетелят К.: От много години. Откакто са се настанили в къщата, С.
си ползва втория етаж, дядо В. си ползва първия етаж.
Въпрос на съда: Не става ясно, защото току-що казахте, че когато все
пак семейството на С. и С. Д.и е влязло в тази къща, те са заживели в партера?
Свидетелят К.: Да, в партера, ама те си имаха нагоре етаж. Вторият етаж
е техен. Те го ползват.
Въпрос на адв. М.: Значи живяха и в партера и на втория етаж?
Свидетелят К.: Сега това не мога да кажа.
Въпрос на адв. М.: Кое знаете, госпожо?
Свидетелят К.: Знам, че в началото те живееха в партера.
Въпрос на адв. М.: Колко време живяха на партера и кога се преместиха
на втория етаж?
Свидетелят К.: Това не знам. Такива подробности, години, ще се
объркам. Не мога да кажа.
Въпрос на адв. М.: Сега къде живеят, на кой етаж живеят С. и С.на?
Свидетелят К.: Пак май че живеят на партера.
Въпрос на адв. М.: Май или сте сигурна?
Свидетелят К.: Сигурна съм.
Въпрос на адв. М.: А във втория етаж кой живее?
Свидетелят К.: Синовете му.
Въпрос на адв. М.: На кого?
Свидетелят К.: На С. Д..
Въпрос на съда: Той има синове?
Свидетелят К.: Има двама сина.
16
Въпрос на съда: Това ли са му децата?
Свидетелят К.: Това са му децата - двама синове. Единият син е женен.
Въпрос на адв. М.: От колко години живеят синовете му там?
Свидетелят К.: Най-малко от десет ли, дванадесет ли.
Въпрос на адв. М.: Понеже казахте, че в партера е имало наематели на
И. и С. е живял? Партерът разделен ли беше?
Свидетелят К.: Някак си го ползват.
Въпрос на съда: Имате ли представа кой къде в кое помещение се е
настанил и ползва?
Свидетелят К.: Не. Това не мога да кажа.
Въпрос на съда: Не сте влизали в моменти, в които С. и жена му са
заживели долу?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. М.: Пак Ви питам, наематели в една стая ли имаше, в две
стаи ли имаше?
Свидетелят К.: Ш. е живял в двете стаи, защото веднъж съм ходила да
викам, когато бях ***.
Въпрос на адв. М.: А С. къде живееше? Казвате на партера, колко стаи
ползваше С.?
Свидетелят К.: Не се е налагало да ходя при него.
Въпрос на съда: С какво, с какви събития, по какъв начин си
припомняте случилото се в този период от *** г. до *** г., по повод спора, за
който сте извикана? С какво го свързвате и си припомняте събитията?
Свидетелят К.: Ам нищо. Даже знам, че С. С. и С. А. си бяха близки по
някое време. Срещахме ги по главната, поздравявахме се.
Въпрос на адв. М.: С какви събития свързвате периода ***-*** г., че
толкова добре го помните?
Свидетелят К.: С нищо не го свързвам. С какво да го свързвам.
Въпрос на адв. М.: Казахте, че сте били ***, имало два ***. Тези *** как
бяха разделени, кои етажи обслужваха, съответно единият и другият ***?
Свидетелят К.: *** са от горния до долния.
Въпрос на адв. М.: Но са два отделни.
Свидетелят К.: Два отделни ***.
Въпрос на адв. М.: Кои етажи обслужваха?
Свидетелят К.: Първия и втория етаж.
17
Въпрос на адв. М.: А партера?
Свидетелят К.: Ами и партера. Те са хванати всичките ***.
Въпрос на адв. Р.: Единият *** какво е обслужвал и вторият какво?
Свидетелят К.: Единият *** обслужваше на И. Д. ***, а вторият *** си
пишеше, има бележка - С. Д..
Въпрос на адв. М.: Добре. Обаче коя ***, от кои етажи Ви питам,
госпожо?
Свидетелят К.: Много ясно, че на И. ще отчете на И., на С. – на С..
Въпрос на съда: Не по имена, в смисъл като етажи. Примерно
обслужваха ли партерния етаж и първия етаж, а другият *** да е обслужвал
само втория етаж? Изобщо кои помещения или кои етажи обслужваха и
хващаха ***, и отчитаха ***?
Свидетелят К.: Би трябвало всичките *** да са хванати.
Въпрос на съда: Имате ли спомен кои *** хващаха и отчитаха тези ***?
Свидетелят К.: На втория етаж С., на първия етаж И. Д..
Въпрос на съда: Кой *** хващаше *** на партера и отчиташе *** на
партера?
Свидетелят К.: На едните си го плащаше И., на другия си го плащаше
С.. Те са вкарани във ***.
Въпрос на адв. М.: Партерът беше разделен наполовина, така ли?
Свидетелят К.: Партерът е, аз Ви казах, една обща стая, където аз
влизах и там бяха ***.
Въпрос на съда: Друго помещение имаше ли в партера, освен тази
голяма, обща стая, за която говорите?
Свидетелят К.: Разбира се, че има. То има затворени, но аз вървя по
един салон.
Въпрос на съда: И единственият Ви достъп е до тази стая, в която се
намират двата ***?
Свидетелят К.: Точно така.
Въпрос на съда: И от къде знаете, ако примерно в другите помещения
също е имало *** и тези *** са ползвани, от къде знаете, че тази ***, която
евентуално е ползвана в другите помещения, до които Вие нямате достъп, е
свързана към тези ***? Това от къде го знаете?
Свидетелят К.: Например, съм ходила при квартирантите на първия
етаж да ми пуснат ***да видя долу дали *** и дали е хваната ***.
18
Въпрос на съда: Това е за първия етаж?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Ами някого накарахте ли в другите помещения да Ви
отвори да се види дали не се ползва *** в другите помещения и ще отчита ли,
ще се завърти ли ***?
Свидетелят К.: Точно това не съм правила, защото съм била заварено
положение и би трябвало първите *** да са го проверили.
Въпрос на адв. Р.: Споменахте преди малко, че като бил там наемателят
в партерния етаж – Ш., сте ходили в този партерен етаж. Така ли?
Свидетелят К.: Така.
Въпрос на адв. Р.: Можете ли да ни кажете какво представляваше това
помещение, в което той е живял?
Свидетелят К.: Има две стаи.
Въпрос на съда: Да конкретизирате на партерния етаж къде са, какво
представляват тези помещения, когато Ш. ги е наел?
Свидетелят К.: Вървях по едни стълбички, чукам, за да питам да влезна.
Въпрос на съда: При влизане, трябваше да слезете или трябваше да се
качите по тези стълбички?
Свидетелят К.: Трябваше да се кача по тези стълбички.
Въпрос на съда: Колко са тези стълбички?
Свидетелят К.: Не са много.
Въпрос на съда: Колко горе-долу?
Свидетелят К.: Седем-осем.
Въпрос на съда: Качвате се на тези седем-осем стълбички и къде се
озовавате?
Свидетелят К.: Ами така, вратата е до стълбичките.
Въпрос на съда: И виждате една врата? Една врата ли е?
Свидетелят К.: Една врата.
Въпрос на съда: Да разбирам ли, че другото помещение е преходно на
това?
Свидетелят К.: Това не мога да кажа.
Въпрос на съда: Нали казвате, че е държал две стаи?
Свидетелят К.: Ама то се виждат стаите. А дали има по-нататък врата,
това не съм обърнала нито внимание, нито видяла. Като се отвори тази врата,
то се вижда другата стаичка.
19
Въпрос на адв. Р.: Тоест, като отворите вратата, виждате едно
помещение и врата към друго помещение? Така ли да разбирам?
Свидетелят К.: Точно така.
Въпрос на адв. Р.: Виждаше ли се някаква тоалетна там, баня?
Свидетелят К.: Не, не, не, не знам.
Въпрос на адв. Р.: Като сте си говорили с дядо И., той като се е ядосвал,
че синът му не го слуша и може да даде всичко на С., след това ставало ли е
въпрос той да си е променил намерението, в смисъл да не го е дал на сина си
или да го е дал на някой друг?
Свидетелят К.: Това нещо не знам.
Въпрос на адв. Р.: Въобще, ставали ли е на въпрос за нещо друго повече
по отношение на етажите?
Свидетелят К.: Това нещо не знам. Ние всеки ден не сме си говорили.
Като сме се виждали, говорим си.
Въпрос на съда: В крайна сметка, в какви отношения бяха дядо И. и С. с
К.?
Свидетелят К.: Добри.
Въпрос на адв. М.: Синовете на С., на втория етаж, като в техен имот ли
си живеят?
АДВ. Д.: Възразявам срещу този въпрос.
Съдът НЕ ДОПУСКА зададения от адв. М. въпрос, тъй като такива
твърдения не са наведени и въпросът е неотносим.
Въпрос на адв. Р.: Със С. Д. говорили ли сте си? С него общували ли
сте?
Свидетелят К.: Общуваме.
Въпрос на адв. Р.: И него питали ли сте защо…?
Свидетелят К.: Нищо не съм питала. Сега не мога да знам на всички
битието и житието.
Въпрос на адв. М.: Само на дядо И. знаете?
Свидетелят К.: И със С. говорим си, ама Вие ме питате големи
подробности, които пък подробности не ги знам.
Въпрос на съда: Въпросът е , ако някой нещо Ви е споделил?
Свидетелят К.: Не.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
20
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
В залата беше поканен свидетелят, воден от ответниците С. Д. и С. Д..
Сне се самоличността на водения от ответниците С. Д. и С. Д. свидетел,
както следва:
И. Й. Р. , на ** години, ***, ***, ***, с адрес: с. Г., общ. К., обл. К., ул.
„***” № **, ет. *, ап. *, С. Д. ми е ***, *** на моята ***, И. е *** на *** ми от
*** страна, без дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, същият обеща да говори истината.
Съдът констатира, че по лична карта свидетелят има адресна
регистрация по постоянен адрес в с. Г., общ. К., обл. К., ул. „***” № **, ет. *,
ап. *, а датата на издаване на личната му карта е ***, поради което което
попита свидетеля на този адрес ли живее.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.: В момента не живея там. Бях омъжена в Г.. От ***
г. живея в гр. Ч.. Просто не съм си сменяла личната карта. Живея в Г. от **-та
– **-та година до *** г. За този период живях постоянно там.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля И. Й. Р..
Въпрос на адв. М.: По времето, в което живеехте в Г., идвали ли сте си в
Ч.?
Свидетелят Р.: Идвала съм. Аз съм родом от Ч..
Въпрос на адв. М.: Идвали ли сте за какви периоди от време?
Свидетелят Р.: И за една седмица и за един месец съм идвала.
Въпрос на адв. М.: Всяка година ли си идвахте?
Свидетелят Р.: Всяка година, по няколко пъти.
Въпрос на адв. М.: Знаете ли за какво се води делото?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. М.: За какво, обяснете на съда?
Свидетелят Р.: За делба на къщата.
Въпрос на съда: А тази къща къде е?
Свидетелят Р.: Тази къща е на ул. „***“ мисля, че се казва.
Въпрос на съда: А Вие в кой имот отсядате, госпожо?
21
Свидетелят Р.: В бащин имот.
Въпрос на съда: А той е?
Свидетелят Р.: Аз живея на долната улица, а къщата, за която става
въпрос е на горната улица.
Въпрос на съда: Колко близо бихте определили, че са двете къщи?
Свидетелят Р.: Колкото от тук до не по-далече от основното училище.
Въпрос на съда: Има ли видимост между двете къщи?
Свидетелят Р.: Да, двете къщи се виждат.
Въпрос на адв. М.: Казахте от тук до основното училище. Горе-долу
като метри?
Свидетелят Р.: Мисля, че 200 метра, не повече.
Въпрос на адв. М.: Помните ли кога започна строежът на къщата?
Свидетелят Р.: Помня, да. Била съм малка, но помня кога започна да се
строи къщата. Най-вече си спомням **-та година, когато аз завършвах
гимназията, тогава вече се настаняваха – **-та – **-а година, двамата ми ***.
Въпрос на съда: Къде се настинаха тези хора?
Свидетелят Р.: В къщата.
Въпрос на адв. М.: Кой къде започна да живее?
Свидетелят Р.: Те са си направили делба двамата.
Въпрос на адв. М.: От къде го знаете това, че са направили делба?
Свидетелят Р.: Значи, аз съм слушала и от единия, и от другия.
Въпрос на адв. М.: И единият, и другият Ви казваха?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на съда: Кое наричате делба, госпожо, как Вие го разбирате?
Свидетелят Р.: Ами например аз съм си построила къща с някой си и се
разбираме устно – аз съм на първия етаж, Вие сте на втория етаж и си
живеем. Мазе, ако има – това мазе за мен, това за теб.
Въпрос на съда: Ако има гаражи?
Свидетелят Р.: Ако има гаражи, също ще ги разделим, разбира се.
Въпрос на съда: Това е по Вашето разбиране делба?
Свидетелят Р.: Ами да, устна делба.
Въпрос на съда: В този имот, за който говорим, там, където е построена
къщата, в дворното място има ли някакви други постройки?
Свидетелят Р.: Има гаражи.
Въпрос на съда: Колко?
22
Свидетелят Р.: Мисля, че са два. За един съм сигурна.
Въпрос на съда: Вие гостували ли сте на тези хора, за които говорим в
момента, преди да сключите граждански брак и да се преместите в с. Г. да
живеете около **-а година?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на съда: Казахте, че са започнали да се нанасят **-а – **-а
година. Оттогава до сключването на Вашия граждански брак – **-а година,
горе-долу с каква честота гостувахте и при гостуването какво установихте?
Кой къде се е нанесъл?
Свидетелят Р.: Повечето съм ходила при този ми ** – С. Д., понеже **
ми живееше в ***, в една стая.
Въпрос на съда: Как се казва Вашата ***?
Свидетелят Р.: Ами Б. Д. се казваше.
Въпрос на съда: Тоест, тя е майка на С. Д.?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на съда: И къде живееше тази жена?
Свидетелят Р.: В *** етаж там, в една стаичка.
Въпрос на съда: Самичка ли беше тази жена, съпруг имаше ли?
Свидетелят Р.: Не, *** ми си почина.
Въпрос на съда: Вие при *** Ви ли гостувахте в стаичката?
Свидетелят Р.: И при *** ми, и при *** ми.
Въпрос на съда: *** Ви, къде трябваше да отидете, за да отидете на
гости в техния дом?
Свидетелят Р.: Качваме се на следващия, партер ли се води сега, не
знам, мазе ли се води.
Въпрос на адв. М.: Над избите, следващия?
Свидетелят Р.: Да, на следващия съм ходила при *** ми на гости и ходя
все още. Има кухня.
Въпрос на съда: Той тогава къде живееше *** Ви С. и сега къде живее?
Свидетелят Р.: Сега пак си е там. Той винаги си е живял там.
Въпрос на адв. М.: На партера?
Свидетелят Р.: Да. Има още един етаж.
Въпрос на съда: Като се влезе от входа, трябва ли да се слиза, да се
качва по някакви стълби?
Свидетелят Р.: Иначе има два входа. Аз по принцип влизам от едната
23
улица, от долния вход, минавам например през *** ми – живее в ***, качвам
се нагоре по стълбите и отивам при *** ми. След това има още стълби, горе за
следващите етажи.
Въпрос на съда: Колко нагоре още следващи етажи има?
Свидетелят Р.: *** ми живее на втория етаж.
Въпрос на съда: Как едновременно Вашият *** живее на партера и на
втория етаж, така ли?
Свидетелят Р.: Не. Моят *** сега в момента живее в партера, а неговите
деца живеят на втория етаж.
Въпрос на съда: От кога живеят тези деца и какви са тези деца –
момчета, момичета?
Свидетелят Р.: Две момчета са. Сега вече не знам от коя година живеят.
Въпрос на съда: Приблизително, Вие кога сте ги сварвали, че живеят
там?
Свидетелят Р.: Още откогато съм си била в К.. Оттогава тези момчета
живеят там.
Въпрос на съда: Женени ли са тези момчета?
Свидетелят Р.: Да, едното.
Въпрос на съда: Значи, семейството на едното момче и другото момче
живеят на втория етаж, така ли?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на съда: Преди да се ожени ли това момче, двете момче живееха
там, на втория етаж?
Свидетелят Р.: Не знам.
Въпрос на адв. М.: Казахте, че *** г. сте се върнала в Ч.?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. М.: От *** г., откакто се върнахте в Ч., кой къде живее?
Свидетелят Р.: Значи, *** си живее на партерния етаж, а синовете му си
живеят на втория етаж.
Въпрос на адв. М.: От *** г. до сега, по този начин?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. М.: Понеже казахте, че сте разбрали, че са направили
двамата Ви *** някаква делба, според Вас?
Свидетелят Р.: Това сме говорили. Това е много отдавна, и с единия, и с
другия, когато са си направили устна делба, както казах на госпожа
24
съдийката, кой къде да си живее.
Въпрос на адв. М.: Разбрахте ли при тази устна делба кому какво се е
паднало?
Свидетелят Р.: Ами там, кой където си живее. Както си живее сега
например *** ми, значи това им е била делбата.
Въпрос на адв. М.: Това от тях ли го знаете? От *** ли го знаете?
Свидетелят Р.: От ***.
Въпрос на съда: От двамата ли?
Свидетелят Р.: Да, от двамата.
Въпрос на адв. М.: Вие обяснихте къде живее С., къде живеят децата
му. Казахте обаче, че **** ** е живяла в избата. В избата сега някакви
помещения има ли, кой ги ползва, знаете ли?
Свидетелят Р.: *** си ползва стаята, в която е живяла *** в избата. Има
и две мазета.
Въпрос на адв. М.: И също ги ползва *** Ви?
Свидетелят Р.: Да. Това го знам.
Въпрос на адв. М.: Знаете ли за И. какво е ползвал? Чували ли сте за
наематели?
Свидетелят Р.: За наематели съм чувала.
Въпрос на адв. М.: Кой имаше наематели?
Свидетелят Р.: Наематели, квартиранти. Така да го наречем.
Квартиранти са живели в на другия *** в етажа. А сега, в кой етаж, вече не
знам.
Въпрос на съда: В партера живели ли са наематели?
Свидетелят Р.: Не. Там не съм виждала и не съм чувала. Единствено ***
ми къде е живяла там.
Въпрос на адв. Д.: От коя година е живеела *** Ви?
Свидетелят Р.: Отдавна. Отдавна е живяла *** ми там. Още от
построяването на къщата, защото мисля, че *** ми си умря *** г. ли, *** г.
ли. Дотогава там си е живяла *** ми, в стаичката.
Въпрос на адв. М.: Тази къща за кого е строена, знаете ли?
Свидетелят Р.: Ами за двамата ми ***.
Въпрос на адв. М.: И *** Ви, като е живяла в избата, сама ли се е
настанила, някой пуснал ли я е там да живее?
Свидетелят Р.: Кой да я пусне, то *** си е там.
25
Въпрос на адв. М.: Значи *** Ви, така ли?
Свидетелят Р.: Ами, кой друг да я пусне.
Въпрос на адв. М.: Преди това къде живееше *** Ви?
Свидетелят Р.: В З..
Въпрос на адв. М.: И като се построи къщата дойде?
Свидетелят Р.: Да. Ама и тя е помагала за строежа на къщата.
Въпрос на адв. М.: А защо се премести от З.?
Свидетелят Р.: Ами защото тук е по-удобно. В З. вече няма хора. Не
можа да я оставим сама в З.. *** ми си е починал много отдавна, просто не
знам кога.
Въпрос на адв. Р.: Всъщност, И. се пада Ваш стар ***, така да го кажем,
нали така?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. Р.: На тази ***, която е живяла в къщата, брат или на
друга?
Свидетелят Р.: Не. Този *** И. е от бащината ми рода, а този *** С. Д.,
който е, от майчина страна.
Въпрос на адв. Р.: Вие познавахте ли сина на И.?
Свидетелят Р.: К., да.
Въпрос на адв. Р.: Знаете ли тази къща, всъщност С. А. познавате ли?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Тя каква е на…?
Свидетелят Р.: Ами нейната майка, на С., беше омъжена за ***.
Въпрос на съда: И каква е на К. тази жена?
Свидетелят Р.: На К., фактически се падат брат и сестра.
Въпрос на съда: Майката на С. каква е на К.?
Свидетелят Р.: Майка.
Въпрос на адв. Р.: За това, което се е паднало на *** Ви С., ни
обяснихте. Знаете ли по отношение на другата част? Всъщност И. живял ли е
в къщата, някой живял ли е в другата част на къщата? Знаете ли за кого е била
тази част? Нещо знаете ли за нея?
Свидетелят Р.: Този, другият ми ***, мисля, че не е живял в тази къща.
Само знам, че са живеели квартиранти там. И вече друго не знам.
Въпрос на съда: Кой е отдавал под наем етажът на тези хора?
Свидетелят Р.: Не мога да кажа. Не знам.
26
Въпрос на съда: Някога К. живял ли е там?
Свидетелят Р.: Също не знам.
Въпрос на съда: А К. Д. какъв Ви е на Вас и съответно на К.?
Свидетелят Р.: Ами знаете ли, познавам го по физиономия, но мисля, че
К. и К. не са ***.
Въпрос на съда: К. и К. не са ***?
Свидетелят Р.: Аа, баща и син. На К. за сина говорите.
Въпрос на съда: А К. живял ли е там?
Свидетелят Р.: Не знам. Не знам. Това, което не знам, не мога да кажа.
Въпрос на адв. Р.: Тоест, Вие сте посещавала *** си С.?
Свидетелят Р.: Повече съм посещавала *** С. и това е, което мога да
кажа.
Въпрос на адв. Р.: Знаете ли дали е имало някакви спорове, Вие чувала
ли сте, между С. и И.? Имало ли е някакви спорове за къщата – кой какво да
ползва, карали ли са се нещо?
Свидетелят Р.: Не, не съм чула да се карат. Не знам. Не съм чула, не
знам.
Въпрос на адв. Д.: Госпожо Р., ще помоля да уточним първо в годините,
в кой период сте отсъствала от Ч.. Казахте, че *** г. сте се върнала.
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. Д.: От къде се върнахте *** г.?
Свидетелят Р.: От Г., от К..
Въпрос на адв. Д.: От кога до кога сте били в Г.? До *** г., но от кога
като начален момент?
Свидетелят Р.: От **-а – **-та година.
Въпрос на адв. Д.: Значи от **-а до *** г. Ви е нямало в Ч.?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. Д.: За този разговор Ваш с Вашите *** И. и С., в който
описахте, че сте разбрали, че има делба, можете ли да кажете кога се състоя
този разговор, къде се състоя?
Свидетелят Р.: Това е било много отдавна. Това е било **-ма ли да е
било. Отдавна е, още кога са се настанявали в къщата. Точната година не мога
да кажа.
Въпрос на адв. Д.: С двамата заедно ли разговаряхте или поотделно?
Свидетелят Р.: А, не, не, не заедно. Поотделно, да. Просто видели сме
27
се с единия, с другия, говорили сме си как са си разделили къщата.
Въпрос на адв. Д.: Вие ли сте ги попитали или те Ви споделиха?
Свидетелят Р.: А, не.
Въпрос на адв. Д.: Какви бяха точно техните думи?
Свидетелят Р.: Сега от *** С. как са си разделили къщата устно, не
писмено.
Въпрос на адв. Д.: И какво Ви каза точно *** Ви С.?
Свидетелят Р.: Че устно са се събрали и са се разделили кой къде ще
живее. Тези мазета например са твои, другите са мои. Този етаж мой, другият
твой.
Въпрос на адв. Д.: А *** Ви И.?
Свидетелят Р.: С *** също така сме си говорили.
Въпрос на адв. Д.: Вие ли го попитахте?
Свидетелят Р.: Не.
Въпрос на адв. Д.: Преди да разговаряте със С. или след това?
Свидетелят Р.: Не знам. Това е било много отдавна, не помня, но сме се
срещнали някъде и сме си говорили тогава. Или пък като съм ходила у тях
сме си говорили. Не знам.
Въпрос на адв. Д.: Казахте ли, питаха ли Ви вече колегите къде е живял
И. Д.?
Свидетелят Р.: Да. Не знам дали е живял в къщата.
Въпрос на адв. Д.: А къде е живял, знаете ли?
Свидетелят Р.: В Ч., но сега точно къде е живял, не знам. Не мога да се
сетя. Повече съм контактувала със С..
Въпрос на адв. Д.: А Вие колко пъти сте посещавали процесната сграда?
Колко пъти сте ходили там?
Свидетелят Р.: Значи, като бях в К., съм ходила по-рядко, като идвам на
гости в Ч., но сега като съм си тук поне сигурно в седмицата един път ходя
при *** ми С..
Въпрос на съда: Под „по-рядко“ какво разбирате – на годината един
път, на годината два пъти?
Свидетелят Р.: Когато съм била в К., значи в годината поне два пъти
съм ходила. И ** ми като си беше жива като дойда от К., ходя, виждала съм я.
Въпрос на адв. Д.: И при това по-рядко идване, Вие къде сте идвали – на
партерния етаж или на втория етаж, при *** си С.?
28
Свидетелят Р.: Като си беше жива ** ми, минавах и през ** ми и след
това се качвам при *** ми, когато е била на избения етаж.
Въпрос на адв. Д.: На партерния?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на адв. Д.: А на втория етаж качвала ли сте се?
Свидетелят Р.: Качвала съм се, да, ама по-рядко, защото например през
деня като ходя у ***, децата ги няма вътре и просто не съм се качвала на
втория етаж.
Въпрос на адв. Д.: И като сте минавали покрай първия етаж, другите
помещения на партерния етаж, правило ли Ви е впечатление, има ли хора
там?
Свидетелят Р.: Не, няма хора. Поне не съм виждала да има.
Въпрос на адв. Р.: Откакто сте се върнали ли говорим или въобще?
Свидетелят Р.: Откакто съм се върнала.
Въпрос на адв. Д.: А преди това, преди да заминете за К., като
минавахте покрай първия етаж и на партерния, имаше ли други хора?
Свидетелят Р.: Не знам. Мисля, че не. Само *** ми знам, че беше долу в
избения етаж, а *** си беше вече на партерния.
Въпрос на адв. Д.: Знаете ли двамата Ви *** в какви отношения бяха, и
двамата са Ви били роднини?
Свидетелят Р.: Ами не съм чувала да се карат за нещо двамата.
Въпрос на адв. Д.: Да са водили някакви дела помежду си?
Свидетелят Р.: Не. Поне аз не знам да са водили някакви дела.
Въпрос на съда: Като ходихте на гости на единия ***, на който и да е,
другият присъединяваше ли се към това гостуване да направите една обща
компания?
Свидетелят Р.: Не.
Въпрос на съда: Случвало ли се е някога през всичките тези години, Вие
да отидете у С. Д. и към вас да се присъедини и другият ***?
Свидетелят Р.: Не.
Въпрос на съда: Никога?
Свидетелят Р.: Да.
Въпрос на съда: И обратно, ако гостувате на И., да дойде пък С.?
Свидетелят Р.: Не.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
29
освободен.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
Съдът дава почивка 10 мин.
Съдебното заседание се възобнови в 15,09 часа.
В залата беше извикан свидетелят, воден от ответника К. Д..
Сне се самоличността на водения от ответника К. Д. свидетел, както
следва:
Л. А. К., на ** години, ***, ***, ***, с адрес: гр. Ч., ул. „***” № ***, без
родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, същият обеща да говори истината.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Л. А. К..
Въпрос на съда: Познавате ли някоя от страните?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Кого познавате?
Свидетелят К.: Познавам госпожа А. и госпожа С. С..
Въпрос на съда: Каква е С. С. по делото? Знаете ли?
Свидетелят К.: Не, не знам.
Въпрос на съда: От колко години ги познавате и от къде?
Свидетелят К.: Със С. С. се познавам повече от ** години, а с госпожа
А. сме били в миналото колежки в ***, и така по комшийски.
Въпрос на съда: Какво значи това „по комшийски“?
Свидетелят К.: Съседи.
Въпрос на съда: С кого сте съсед, с коя от двете?
Свидетелят К.: Не близки съседи. В момента живея на ул. „***“ № *** и
със С. С. ни делят около 500 метра от нейното жилище. С госпожа А., имам
бащина къща на „***“. Тя е на един ъгъл и пак са около 500 метра.
Въпрос на адв. Р.: познавате ли К. Д.?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Той какъв е на лицата, които споменахте преди
30
малко?
Свидетелят К.: На С. С. е син, на госпожа А. е племенник.
Въпрос на адв. Р.: Познавате ли С. Д.?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Знаете ли С. Д. къде живее?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Познавате ли този имот, къщата, в която живее С. Д.?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: От къде я познавате?
Свидетелят К.: Познавам я, защото къщата на моята майка е на
разстояние 100 метра от въпросната.
Въпрос на адв. Р.: За тази къща вероятно знаете, че се води дело?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Можете ли да ни кажете, по отношение на тази къща,
какво знаете? Обща ли е къщата, на кого знаете, че е къщата, какво
представлява самата къща?
Свидетелят К.: Мога да говоря не като техническо лице. Аз съм я
виждала, посещавала съм я. Мога ли да казвам думата „нива“?
Съдът отговаря на свидетеля, че може да използва думата „нива“.
Свидетелят К.: Къщата има едно ниво, което е малко под земя,
обособено, може да се каже като изби, след което има друго с четири стаи.
Въпрос на съда: Как ще го наречете него?
Свидетелят К.: Пак ниво, защото там няма санитарен възел и мисля, че
там не може да бъде като жилищна част.
Въпрос на съда: на нивото на улицата ли е?
Свидетелят К.: Да. Има между 7-8 стълби да се влезне.
Въпрос на съда: Но в това, второто ниво?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Седем – осем стълби да се качи ли човек по тях?
Влизайки трябва да се изкачи ли човек по тях?
Свидетелят К.: Да се качи.
Въпрос на съда: Да се качи трябва, за да стигне до това ниво?
Свидетелят К.: Така.
Въпрос на съда: Това отзад?
Свидетелят К.: От задна страна.
31
Въпрос на съда: А отпред има ли вход?
Свидетелят К.: Отпред също има вход.
Въпрос на съда: Вход за това помещение и за къщата?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Ако се влезе от този вход, втория, пак ли трябва да се
качва човек по стълби, за да стигне до второто ниво?
Свидетелят К.: Отпред ли, не.
Въпрос на съда: Има ли нагоре още нещо?
Свидетелят К.: Нагоре има етаж, вече със сигурност жилищен етаж. Там
съм влизала лично.
Въпрос на съда: След този жилищен етаж има ли нагоре още етажи?
Свидетелят К.: Има още един, който идва последен.
Въпрос на съда: После следва покривът?
Свидетелят К.: Покрив, да. Сега, не знам под покрива наистина дали
има таванска част или нещо. Това не го знам. На този последен аз не съм
влизала.
Въпрос на адв. Р.: Да ни кажете, Вие по какъв повод сте влизали, на кой
го знаете, че е този етаж?
Свидетелят К.: Имам приятелски отношения със С.. Канила ме е на
кафе, когато е живяла там. Може би преди около 30 години. Какво знам като
на кой, знам лично от дядото на К. – И., дори и неговата баба С., че този етаж
е на техния общ син - бащата на К..
Въпрос на съда: Който как се казва?
Свидетелят К.: В момента забравих. Знам много добре как се казва. К.,
извинявайте.
Въпрос на съда: Когато гостувахте на С. С. в този етаж, който казвате,
че е първи жилищен етаж, коя година беше това гостуване? Един път ли е
било, повече пъти ли?
Свидетелят К.: Пак Ви казвам, повече от 30 години. Била съм **, **, **-
годишна.
Въпрос на съда: Един път ли беше това гостуване? По-често ли й
гостувахте?
Свидетелят К.: Не. Гостувала съм още веднъж, после с бащата на моя
син сме били там и съм минавала редовно през тази къща.
Въпрос на съда: И всъщност, още преди 30 години и в продължение на
32
годините, С. С. докога живя там, продължава ли да живее там?
Свидетелят К.: Не, не продължава. От много време не живее там. След
смъртта на нейния съжител К., тя си отива в апартамент, който е на майка й.
Въпрос на съда: Кога горе-долу почина нейният съжител К.?
Свидетелят К.: Мисля, че нейният син беше около *-годишен. Това ще
рече, защото те пък са набори с моя син, ами ** години има.
Въпрос на адв. Р.: Вашият син кой набор е?
Свидетелят К.: **-ви набор.
Въпрос на адв. Р.: Значи и К. е **-ви набор?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: И когато той е бил *-годишен ли казахте, *-*-
годишен, така ли казахте?
Свидетелят К.: Може и *-годишен да е бил.
Въпрос на съда: Някъде *, *, *-годишен и баща му умира?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Тоест, съжителят на С. С. умира?
Свидетелят К.: Бащата на К. умира, да.
Въпрос на съда: И С. С., по Вашите думи, се мести в жилището на
нейната майка, което какво представлява?
Свидетелят К.: Апартамент.
Въпрос на съда: Тук в Ч. ли?
Свидетелят К.: Да, да.
Въпрос на съда: И тя взе ли детето със себе си?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: През цялото време тя ли си гледа детето или други хора
го отглеждаха детето?
Свидетелят К.: Мисля, че тя и нейната майка.
Въпрос на съда: Имало ли е период, в който дядо му И. и съпругата му
С. да са отглеждали К.?
Свидетелят К.: Предполагам, че са помагали по някакъв начин, но не
съм видяла пряко да го отглеждат. Но много често детето е било там, при баба
си и дядо си.
Въпрос на съда: А това къде е?
Свидетелят К.: Това е на „***“ **** аз живея, на 100 метра от къщата на
И. и С..
33
Въпрос на съда: В която те са живели?
Свидетелят К.: В която те са живели и К. много често е идвал там, като
дете говоря.
Въпрос на съда: А тяхната улица как се води, на която са живели?
Свидетелят К.: Не мога да Ви кажа.
Въпрос на адв. Р.: В коя махала?
Свидетелят К.: В ***.
Въпрос на съда: Тези хора, възрастните, имам предвид бабата и дядото
по бащина линия на К., в онази къща в *** ли си живяха?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Те изобщо в тази къща на този първи етаж или на този
партерен етаж в процесната къща, живяха ли?
Свидетелят К.: Не, мисля, че не.
Въпрос на съда: А К. живееше ли с госпожа С. в този?
Свидетелят К.: Известно време да.
Въпрос на съда: До смъртта си ли той живя там?
Свидетелят К.: Не съм сигурна. Не мога да съм сигурна.
Въпрос на адв. Р.: А всъщност, когато се роди К., общото дете на С. и
К., те там ли заживяха, в спорната къща да го кажем?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: А след това, след като С. с детето е отишла да живее
при майка си, известно ли Ви е кой е живял там? Живееше ли въобще някой
там?
Свидетелят К.: Да, известно ми е. Отдаваха етажа и доколкото знам
онова, след избите, го отдаваха под наем.
Въпрос на съда: Кой го отдаваше?
Свидетелят К.: Госпожа С.. Само тя.
Въпрос на съда: Само тя?
Свидетелят К.: Категорично да.
Въпрос на съда: Кои бяха наемателите? Кои хора живяха там?
Свидетелят К.: Познавам една Ю., познавам и един човек по прякор, не
мога да Ви кажа име. Години наред живяха и си изглеждаха децата там.
Въпрос на съда: Този човек, нищо, че е по прякор, бихте ли го казали,
ако го знаете?
Свидетелят К.: Починал е, Ш..
34
Въпрос на адв. Р.: Запозната ли сте, по някакъв начин всъщност К. има
ли нещо в този етаж? Знаете ли?
Свидетелят К.: Да, знам, защото съм контактувала с този дядо И.,
контактувала съм и с баба С.. Лично са споменавали, така сме сядали пред
къщите си на пейки и са казвали, че това е етажът на К.. Респективно,
предполагам по наследство, на К..
Въпрос на съда: Така само за етажа ли ставаше въпрос?
Свидетелят К.: Къщата. Дядото казваше винаги така: „къщата”. Не е
имал може техническата култура да каже. Това е нещо, което аз съм го чула
лично от него.
Въпрос на съда: Тъй като сте приятелки с госпожа С., споделяла ли Ви
е какъв наем е определяла на наемателите?
Свидетелят К.: Не. Не ми е споделяла. Знам, че само тя се грижеше за
наема.
Въпрос на съда: Какво разбирате под грижи за наема?
Свидетелят К.: Имам предвид, че наемателите са контактували само и
единствено с нея, не с някой друг.
Въпрос на съда: И какво държеше този Ш.?
Свидетелят К.: Когато той е бил там, аз не съм ходила, не съм
посещавала. Не мога да Ви кажа.
Въпрос на съда: А тази Ю. след това ли се настани там?
Свидетелят К.: Тя е *** на този човек, на починалия.
Въпрос на съда: Други хора, освен тях?
Свидетелят К.: Мисля, че има още две семейства. Не съм сигурна.
Въпрос на съда: И къде бяха настанени?
Свидетелят К.: Пак там, в къщата. И аз да кажа като дядото, в къщата.
Въпрос на съда: Помещения, ако не знаете, поне нива да кажете или
етаж?
Свидетелят К.: Мисля, че едните са над избата и са ползвали от избата
нещо.
Въпрос на съда: А на етажа някой?
Свидетелят К.: Предполагам, че и на етажа е имало наематели.
Дотолкова не сме…
Въпрос на адв. Д.: Предполагате или сте сигурна?
Свидетелят К.: Не, не мога да съм сигурна. Предполагам.
35
Въпрос на съда: Не сте виждала хора да влизат и да излизат от етажа,
жилищния?
Въпрос на адв. Р.: То можете ли да видите, ако не влезете вътре в
стълбището на къщата?
Свидетелят К.: Не може да се види по принцип. Удобният вход е отзад.
Въпрос на адв. Р.: Можете ли да ни кажете сега продължава ли да се
отдава под наем, живее ли някой, обитаем ли е етажът?
Свидетелят К.: Не. Категорично мисля, че не е обитаем.
Въпрос на адв. Р.: От колко време горе-долу не е обитаем?
Свидетелят К.: Повече от *-* години.
Въпрос на адв. Р.: знаете ли по някакъв начин, ходили ли сте там или
по-скоро споделял ли Ви е някой, кой държи ключовете за този етаж?
Свидетелят К.: Госпожа С. ги държи. След създалите се конфликти
вече, не знам.
Въпрос на адв. Р.: Казахте, че познавате и госпожа А.. Знаете ли
родителите на госпожа А.?
Свидетелят К.: Аз ги познавам.
Въпрос на адв. Р.: Да, Вие ги споменахте – И. и С.. Нещо оставили ли са
всъщност на нея като наследство, като собственост?
Свидетелят К.: Когато дядото казваше, че тази къща е за К., починалия
му син, „ние ще дадем на С. старата“. Това е казвано не само пред мен.
Въпрос на адв. Р.: Старата какво?
Свидетелят К.: Старата къща, където живееха.
Въпрос на съда: На коя С.?
Свидетелят К.: А..
Въпрос на съда: Тази къща е за К., това ли беше изразът му?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Вие откога живеете там, близо до старата им къща?
Свидетелят К.: ** години.
Въпрос на адв. Р.: Тогава имате ли наблюдения какви са били
отношенията между дядото И. и внука К.?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Имало ли е някакъв проблем, контактували ли са или
е имало пречки да се виждат?
Свидетелят К.: Не, никога. Това дете, преди да отиде ***, е идвало
36
редовно. Донасяше много хубави неща на баба си, които не бяха достъпни за
нея - сокове, говоря такива „Куин“ плодови, виждала съм го с моите очи,
ябълки, плодове и тя беше много щастлива. Мога да заявя, че госпожа С.,
работила съм с нея *** години във *** „***“, редовно, докато имаше столова,
мисля, че и сега има, вземаше храната и я носеше на дядото.
Въпрос на адв. Р.: А запозната ли сте дали е имало някакви периоди от
време, в които госпожа С. да не е пускала детето си при баба си и дядо си или
да е поставяла условия да й се дават някакви суми, за да може да виждат
внука си?
Свидетелят К.: Не, не, не. Категорично не. Със суми госпожа С. е
помагала на бабата и лично съм ходила с нея като й е купувала лекарства.
Била съм заедно с нея.
Въпрос на адв. Р.: Това е след смъртта на К. вече говорим, нали?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Р.: Познавате ли сина на С. А.?
Свидетелят К.: С., да, познавам го.
Въпрос на адв. Р.: А горе-долу знаете ли колко е голям? По-голям ли е
от К.?
Свидетелят К.: По-голям е от К.. Като години не мога да Ви говоря, но
сигурни *** г.
Въпрос на съда: В момента е на *** г., така ли?
Свидетелят К.: Не конкретизирам. Сигурни ** г. има към настоящия
момент, ако не и повече.
Въпрос на адв. Р.: Знаете ли какви са били взаимоотношенията между
С. А., С. и съответно бабата и дядото - И. и С.?
Свидетелят К.: С. А. и С. А. са син и майка. Присъствала съм на един
скандал, без да искаш, защото ти си в магазина. Извикаха полиция, за да
принудят бабата и дядото да подписват за някакви гаражи.
Въпрос на съда: Бабата и дядото – И. и С.?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Кой е извикал полиция?
Свидетелят К.: Доколкото знам или С., или госпожа А.. Един от
двамата. Аз не съм била горе в къщата.
Въпрос на съда: Вие сте в магазина и в магазина става скандал?
Свидетелят К.: Не, не става в магазина. Видяхме и те тръгнаха нагоре.
37
После дядото дойде и каза.
Въпрос на съда: На улицата става този скандал?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: В двора на процесната къща има ли някакви други
постройки?
Свидетелят К.: Не мога да кажа.
Въпрос на съда: Не знаете дали има друг постройки?
Свидетелят К.: Има гаражи.
Въпрос на съда: Това не е ли постройка?
Свидетелят К.: Мислех, че ще ми кажете гараж.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля, че не може да му подсказва
отговорите.
Въпрос на съда: Колко са тези гаражи?
Свидетелят К.: Беше един, сега е приспособен, разделен на две.
Въпрос на адв. Р.: И са станали два?
Свидетелят К.: Да и сега са станали два.
Въпрос на съда: Под „сега“ какво разбирате?
Свидетелят К.: Към настоящия момент.
Въпрос на съда: Имате ли представа кога се случи това разделяне, ако
знаете?
Свидетелят К.: Преди ***, ***, *** години.
Въпрос на съда: Тоест, и след смъртта на С., и след смъртта на И., и
след смъртта на К., така ли?
Свидетелят К.: Категорично след смъртта на К., но разделянето на
гаражите допускам, мисля, че дядото беше жив – дядо И..
Въпрос на съда: Когато се разделиха гаражите?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: А този проблем по улиците, когато хората са разбрали,
че се карат, горе-долу коя година е било?
Свидетелят К.: Малко преди да почине баба С..
Въпрос на съда: В каква последователност починаха възрастните хора?
Свидетелят К.: Първо почина тя. Едно след друго като години.
Например и пета, и шеста. Не конкретизирам.
Въпрос на съда: Някой споделил ли Ви е, примерно госпожа С. или пък
Вие да знаете от някой друг, защо се раздели този гараж? Коя беше
38
причината да се раздели този гараж на две.
Свидетелят К.: Щения на госпожа А.. Това ми е споделено, да.
Въпрос на съда: Всъщност този гараж, разделен на две, се ползва само
от рода от страната на И. и С. ли?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: Но не и от рода на С. и С. Д.?
Свидетелят К.: Не. С. и С. Д.и доколкото знам си имат друго нещо. Там
е на избата – онова, което е четрито помещения. Там има С. и над етажа на К..
Въпрос на съда: А друга постройка те не ползват ли вътре в двора, в
дворното място?
Свидетелят К.: С. ли, не знам.
Въпрос на съда: А има ли такава?
Свидетелят К.: Има. Пак е гараж, но не знам вече дали е на С., на кой.
Въпрос на съда: За два гаража ли говорим?
Свидетелят К.: За два гаража говорим.
Въпрос на съда: Долепени ли са, разделени ли са?
Свидетелят К.: Долепени са.
Въпрос на адв. Р.: Моля само да ни кажете по-точно тогава при този
скандал дядо И. ли е споделил на Вас лично?
Свидетелят К.: Дядо И. винаги казваше, той не се притесняваше между
другото, от това, че някой ще го чуе и казваше: „Искам всичко да остане на
моя внук, но да няма разправии“. Това съм го чувала лично.
Въпрос на адв. Р.: „На моя внук“, кой?
Свидетелят К.: К..
Въпрос на адв. Д.: Това коя година беше, когато сте го чула, ако може
само да уточним?
Свидетелят К.: Ако трябва да сме конкретни, да върнем 4-5 години,
може би, преди да почине.
Въпрос на адв. Р.: А какво са ги принуди да подписват, защото така и не
се разбра за протокола? В смисъл, казахте скандал, идвала е полиция за нещо
да ги принуждават. Какво тогава сте разбрала?
Свидетелят К.: Дядо И. каза така: „Тя постоянно идва и иска“, говори за
А., „Каквото и да е, това е за К. и К.“, К. вече е починал, „но да се оправят без
скандали“. Вече кой е извикал полицията, предполагам, че тя знае. Аз съм
присъствала и на друг конфликт пък, лично, а не така от магазина и от
39
улицата. Конфликт, в който беше лично госпожа С., с нейни средства направи
нещо като помен на дядото.
Въпрос на съда: С поканени хора ли, как?
Свидетелят К.: Да, бяха поканени десет човека в къщата, в старата къща
в ***, на който присъствах и аз. В момента на молитвата, госпожа А., отвън на
коридора, дърпаше едно одеяло и искаше да си го вземе на всяка цена.
Принуди се човек от присъстващите да излезе и да й направи забележка.
Става въпрос за конфликтни ситуации.
Въпрос на адв. М.: Понеже описахте къщата, избен етаж, етаж над него,
не го определихте и още два жилищни етажа.
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. М.: Можете ли да кажете в тази къща С. Д. и неговото
семейство живяха ли, къде живяха, знаете ли, не знаете ли?
Свидетелят К.: Те само там са живели, доколкото знам.
Въпрос на адв. М.: От построяването на къщата?
Свидетелят К.: От построяването на къщата. Къщата пък на моята
майка, Ви казах, е на 100 метра от тях. Той само там си е живял.
Въпрос на адв. М.: Можете ли да обясните къде, на кое от тези
помещения, нива, които посочихте?
Свидетелят К.: Над първия жилищен етаж.
Въпрос на адв. М.: Значи на втория жилищен етаж, нали така?
Свидетелят К.: Добре, да.
Въпрос на адв. М.: Та над първия жилищен етаж какво?
Свидетелят К.: Там, знам, че е на С. и отдолу партер.
Въпрос на съда: Кой живее на този втори жилищен етаж, С. със
съпругата си или някой друг?
Свидетелят К. С. със съпругата си. Така знам. Аз там не съм влизала на
този втори етаж.
Въпрос на адв. М.: Казахте, че и на партера има?
Свидетелят К.: Знам, че той има и на партера.
Въпрос на адв. М.: Какво, целия партер, част от партера ли?
Свидетелят К.: Не. Аз не знам дали се нарича партер. Второ ниво. То е
на четири, четири стаи. Знам, че няма санитарен възел. Тези две стаи, едните
са на К. Д., другите са на С..
Въпрос на адв. М.: Значи, разделили са го две стаи на единия, две стаи
40
на другия?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: От къде знаете, че има такова разпределение?
Свидетелят К.: Това са устни някакви разпределения между възрастните
хора.
Въпрос на съда: Между възрастните?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: А не между наследниците, евентуално между С. Д. и
като наследник К.? Между кого и кого е уговорката според Вашите знания и
информация?
Въпрос на адв. М.: Кои са възрастните хора, за които говорите, че са
разпределили?
Свидетелят К.: Предполагам, че този И. и С. и от другата страна С..
Въпрос на адв. М.: Имате ли представа кога е станало това
разпределение, за което говорите или не знаете?
Свидетелят К.: О, не.
Въпрос на съда: От кого я имате тази информация? Госпожа С. ли Ви е
споделила, някой друг ли? На какво се базира това Ваше предположение?
Свидетелят К.: Това мое предположение аз обясних. Този възрастният
дядо И. винаги така е казвал и съответно госпожа С. ми е казвала. А пък аз
съм свидетел, че господин С. цял живот си е живял там. Аз не помня да е
живял другаде.
Въпрос на съда: Някой друг от неговото семейство живее ли там, в тази
къща?
Свидетелят К.: Неговата съпруга.
Въпрос на съда: Друг някой живее ли там?
Свидетелят К.: Мисля, че единият от синовете му.
Въпрос на съда: Колко деца има този човек?
Свидетелят К.: Двама сина.
Въпрос на съда: Женени ли са тези деца?
Свидетелят К.: Мисля, че единият е женен, за другия не знам.
Въпрос на съда: Кой от двамата живее там?
Свидетелят К.: Не мога да Ви кажа. Моите отношения с него не са
токова…
Въпрос на съда: Аз не питам по име. Питам дали жененият живее там
41
или нежененият живее там?
Свидетелят К.: Не мога да Ви кажа.
Въпрос на адв. Р.: Чувала ли сте, знаете ли и като комшия, и като
приятелка на госпожа С., някакви спорове със С. имали ли са кой на какво е
собственик, какво да ползва, госпожа С. или дядото И., или който и да било?
Вие знаете ли за тази къща да е имало през годините някакъв спор кое на кой
е, кой етаж на кой е?
Свидетелят К.: Не. Аз лично не съм чула.
Въпрос на съда: Или кое помещение на кой е?
Свидетелят К.: Не. Само такива устни между тях.
Въпрос на адв. Д.: Госпожо К., казахте, че тази къща, процесната, се
намира на около 100 метра от къщата на майка Ви, така ли?
Свидетелят К.: Да, на 100 метра.
Въпрос на адв. Д.: Вие колко често ходите в къщата на майка Ви?
Свидетелят К.: През ден.
Въпрос на адв. Д.: А до тази процесната къща колко често ходите?
Свидетелят К.: До миналия ден съм ходила редовно.
Въпрос на адв. Д.: По какъв повод?
Свидетелят К.: По повод разходка.
Въпрос на адв. Д.: Разхождате се покрай къщата?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: Кога за последно сте влизали в къщата?
Свидетелят К.: Преди ** години. Ако ще връщаме години, наистина се
затруднявам с годините.
Въпрос на адв. Д.: По какъв повод ходихте последно преди ** години?
Свидетелят К.: По повод да пием кафе с госпожа С..
Въпрос на адв. Д.: Общо колко пъти сте влизали в къщата?
Свидетелят К.: Два.
Въпрос на адв. Д.: Значи това е бил вторият път?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: Когато ходихте втория път, само с госпожа С. ли
бяхте или и К. беше там?
Свидетелят К.: Нямам спомен.
Въпрос на адв. Д.: А всъщност знаете ли кога почина К.?
Свидетелят К.: Не. Когато синът му беше между *, * и * години.
42
Въпрос на адв. Д.: Тогава е починал?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: А къде?
Свидетелят К.: В Ч..
Въпрос на адв. Д.: Казахте, че И. Д. е живеел в ***.
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: Тази къща, в която е живеел И. и С., знаете ли чия
собственост е?
Свидетелят К.: Не. Знам, че те само там са живели.
Въпрос на адв. Д.: Като Ви е казал И., че искат да дадат на С. старата
къща, знаете ли за коя къща е имал предвид?
Свидетелят К.: За тази, в която живяха до последно.
Въпрос на адв. Д.: А той собственик ли е бил, не знаете?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: Казахте, че И. Д. е споделил пред Вас, че иска да даде
имот на сина си, съответно на внука си, нали така?
Свидетелят К.: Не да даде. Казва: „Това е за сина ми го строя“.
Въпрос на адв. Д.: Тоест, Вие сте говорили с него по време на
строителството?
Свидетелят К.: Не по време на строителството.
Въпрос на адв. Д.: А кога?
Свидетелят К.: Построих, „това го построих“.
Въпрос на съда: За кого?
Свидетелят К.: „За сина ми и внука ми“.
Въпрос на адв. Д.: Това негово твърдение кога всъщност го заяви пред
Вас?
Свидетелят К.: След като беше починал сина му. Не мога да Ви кажа
година и дата.
Въпрос на адв. Д.: Тоест, казвате, че синът му е починал, когато К. е бил
на * – *години ли казахте?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: И малко след това Ви го е казал това, така ли?
Свидетелят К.: А, не е малко след това.
Въпрос на адв. Д.: Кажете колко са това – две години, три години, пет
години, десет години?
43
Свидетелят К.: Аз очаквам въпрос за съдебна медицинска експертиза
след малко – кога почина, как почина, къде почина.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля, че той за това е тук – да отговаря на
поставените въпроси, а когато не знае или не помни нещо, да отговаря с „не
знам“ и „не помня“.
АДВ. Д.: Вие твърдите, че е казал това пред Вас и нямате идея кога.
АДВ. М.: Извинявайте, какво отношение към спора има въпросът: Къде
почина еди-кой си? Аз не виждам никакво отношение към спора.
АДВ. Д.: Свързано е адв. М., но свидетелката не знае.
Въпрос на адв. Д.: Госпожо К., този разговор, за който твърдите, че се е
състоял, когато И. Ви е казал, че нещо го е строил за сина си и внука си, кога
приблизително се състоя?
Свидетелят К.: Не знам.
Въпрос на адв. Д.: Дори приблизително не можете да уточните?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: А Вашата приятелка С. С. и синът й К., горе-долу
знаете ли колко време живяха в тази къща, процесната? Колко години?
Свидетелят К.: Не, не мога да Ви кажа със сигурност. Малко, след
събирането с К..
Въпрос на адв. Д.: И са преустановили да живеят там след смъртта му,
така ли?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: Знаете ли защо се изнесоха от там след смъртта на
К.?
Свидетелят К.: Имам ли право да не отговоря на този въпрос?
Въпрос на адв. Д.: Нали сте приятелки?
Съдът УКАЗВА на свидетеля, ако знае, следва да отговори на въпроса.
Свидетелят К.: Имам ли право да кажа: Не искам да отговоря?
Предполагам, че са имали някакви семейни…
Съдът отново РАЗЯСНЯВА на свидетеля, че ако не знае, отговоря с
„не знам“, но не нужно да изказва предположения.
Свидетелят К.: Много личен въпрос. Защо не питат С. С.? Аз защитавам
правата си.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля, че е длъжен да отговори на
поставения въпрос, тъй като не е роднина на С. С. и при положение, че знае
44
отговора.
АДВ. М.: Този въпрос няма никакво отношение към спора – защо са се
изнесли от там, ама никакво отношение.
АДВ. Д.: Ами има отношение, нали за собственическо отношение се
води този процес. Изведнъж те се изнасят.
Съдът ДОПУСКА въпроса, зададен от процесуалния представител на
ищеца – адв. Д..
Свидетелят К.: Не знам.
Въпрос на адв. Д.: Казвате, че госпожа С. е отдавала под наем имота и
сте сигурна в това?
Свидетелят К.: Да, сигурна съм.
Въпрос на адв. Д.: От къде сте толкова сигурна? Какво ви кара да сте
толкова сигурна?
Свидетелят К.: Аз съм виждала хората, които живяха там и ги споменах.
Въпрос на адв. Д.: Видели сте хората, които са живели там, а друго,
което да Ви кара да сте толкова сигурна, че е имало отношение на наема?
Въпрос на съда: Госпожо К., имало ли е случай, в който да сте ставала
свидетел, че Ш. и съпругата му, или жената, с която е живял, Вие да сте на
гости или да сте заедно с госпожа С., и пред Вас тези хора, единият или
другият, или двамата, да й носят наема?
Свидетелят К.: Да, наемателите са й носили лично и само на нея.
Въпрос на съда: Колко?
Свидетелят К.: Как да видя и да я питам? Не е ставало дума за сумата.
Въпрос на съда: Колко пъти сте ставала свидетел на това?
Свидетелят К.: Повече от четири пъти съм ставала свидетел.
Въпрос на съда: Къде се е случвало това плащане на наема?
Свидетелят К.: С. С. е ходила до въпросната къща и човекът си я чака и
й дава парите.
Въпрос на съда: Вие заедно ли бяхте по това време?
Свидетелят К.: Да. Точно тогава пък се е случило да съм била с нея.
Другите пъти, не. Аз не говоря четири поредни месеца. Четири пъти казвам.
Въпрос на адв. Д.: Тези четири пъти да ги уточним кога са се случили
във времето, като години. За месеци не питаме.
Свидетелят К.: Не мога да Ви кажа. Не знам. Наистина не мога да се
върна толкова назад.
45
Въпрос на адв. Д.: Десет години, дванадесет, двадесет, тридесет години?
Свидетелят К.: Повече от преди *** години.
Въпрос на съда: Тоест, С. вече е била починала, така ли?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на съда: А дядото И. беше ли жив по това време?
Свидетелят К.: Той почина следващата година. Не, не е бил жив.
Въпрос на адв. Д.: А знаете ли да е имало случаи И. Д. да дава пари от
наемите на госпожа С.?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: Не знаете такива случаи. А тя да Ви е казвала?
Свидетелят К.: Не. Аз доколкото знам, само тя ги е взимала.
Въпрос на адв. Д.: Тези четири пъти в една и съща година ли са били, за
които казвате, че сте била свидетел?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: През различни години?
Свидетелят К.: Може да е било тази и другата, например.
Въпрос на адв. Д.: Но да ги кажете като години, не можете?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: А като периоди?
Свидетелят К.: Не е било в една година. Аз не съм близка с нея от една
година. Повече от пет, шест, седем години там няма наематели. Да не са и
повече, не знам.
Въпрос на адв. Д.: Кога за последно Вие сте се видели с И. Д.?
Въпрос на съда: Колко време преди смъртта му?
Свидетелят К.: О, той редовно си слизаше там. Може би 1 - 2 години
преди смъртта му.
Въпрос на адв. Д.: До последно ли е заявявал пред Вас, че тази къща,
този етаж е за сина му?
Свидетелят К.: Не само пред мен, пред много хора.
Въпрос на адв. Д.: И до последно, 1 – 2 години преди смъртта си, е
заявявал, че този етаж е за сина му?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: Споменахте за някакъв скандал, по повод на който е
била викана полиция. Знаете ли майката С. Д. в какви отношения беше с
дъщеря си С. А. и съответно И. Д. в какви отношения?
46
Свидетелят К.: Идвала е веднъж седмично, това съм виждала аз, да види
майка си.
Въпрос на адв. Д.: А знаете ли в какви отношения са били?
Свидетелят К.: Споделял е И., че не са били в добро отношения майката
и дъщерята.
Въпрос на адв. Д.: Кога Ви го сподели това?
Свидетелят К.: Ами пак така, малко преди С. да почине.
Въпрос на адв. Д.: А този скандал, за който говорите, че е идвала
полиция, във времето горе-долу, като година преди смъртта на И. Д. ли беше?
Свидетелят К.: Преди смъртта, разбира се. И двамата бяха живи.
Въпрос на адв. Д.: След като госпожа С. е напуснала имота, Вие колко
често сте ходили до процесната къща? Не да сте влизали вътре, да сте
минавали?
Свидетелят К.: Редовно съм ходила на разходки. Когато моят съжител
работеше в ***, всеки ден.
Въпрос на адв. Д.: Знаете ли кои са били последните наематели, казахте,
че е имало?
Свидетелят К.: Не.
Въпрос на адв. Д.: А кога изобщо за последно е имало наематели?
Свидетелят К.: аз мисля, че казах няколко пъти, че повече от пет, шест,
седем години там няма наематели.
Въпрос на адв. Д.: И тези преди пет, шест, седем години са били
последните?
Свидетелят К.: Да.
Въпрос на адв. Д.: И кои бяха те?
Свидетелят К.: Споменах Ш. и Ю.. След тях е имало пак. Аз Ви говоря
за период от повече от ** – ** години.
Въпрос на адв. Д.: Аз Ви питам за последните, госпожо. Нали твърдите,
че ги е имало преди пет, шест, седем години?
Свидетелят К.: Не ги познавам последните. Аз съм виждала да излизат
хора и край.
Въпрос на адв. Д.: И по това заключихте, че са наематели?
Свидетелят К.: Питала съм, контактували съм със С., казала ми е, да.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
47
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
Свидетелят остана в съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1006/08.04.2024
г., подадена от ищеца С. А., чрез процесуалния й представител адв. Т. Д., с
която представя платежен документ за внесен депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-графологическа експертиза в размер на 200 лева, както и
сравнителен материал.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 964/03.04.2024 г.,
подадена от ищеца С. А., чрез процесуалния й представител адв. Т. Д., с която
се иска да бъде задължена ответната страна, а именно в лицето на К. Д., чрез
процесуалния му представител, да предостави за ищцата, за подробно
запознаване, преписи от 3-те броя декларации за заплащане по ЗМДТ,
представени от него в съдебното заседание на 03.04.2024 г. В молбата е
посочено, че ищцата желае, след като й се представи препис и подробно се
запознае конкретно с декларацията от К. Д., да оспори истинността на този
документ с твърдението, че същият не е попълнен с текст и подписан от
ответника К. К. Д..
Молбата, в частта, в която се иска да бъде задължен ответникът К. Д. да
представи преписи от 3-те броя декларации, е уважена, като такива указания
са дадени и изпълнени от ответника, чрез процесуалния му представител и с
нарочна молба адв. Р. е представила тези преписи, като съдът, на 30.04.2024
г., е разпоредил преписите от декларациите да бъдат връчени на ищеца.
Същите са връчени на 08.05.2024 г., видно от съобщението, приложено на л.
414 от делото.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1022/09.04.2024
г., подадена от ответниците С. Е. Д. и С. Б. Д., чрез процесуалния им
представител адв. М., в която се посочва, че след съдебното заседание от
03.04.2024 г. пълномощникът им адв. М. ги е информирала, че е поискала
назначаване на графологическа експертиза, която да установи дали подписите
на тъжба от 13.07.1983 г., подадена от С. Б. Д. против И. А. Д. и на протокол
от 29.09.1983 г. по НЧХД № 190/1983 г. са положени от едно и също лице и
дали подписът на тъжбата е положен от С. Б. Д.. Двамата ответници считат,
48
че не се налага назначаването на исканата експертиза с оглед
обстоятелството, че действително през 1983 г. С.Д. е водила НЧХД срещу
И.А.Д. по причина, че същият е оставил обуща пред вратата им, за което тя
му е поискала обяснения, след което той я напсувал и ударил, както и ритнал
малолетния им син. Делото обаче е приключи със спогодба, а отношенията им
както преди този инцидент, така и след него, били много добри. Във връзка с
посоченото заявява, че не е необходимо да се изследва дали подписът на
тъжбата е положен от С. Д. и дали подписите на тъжбата и на протокола от
съдебното заседание са идентични. Поради изложеното, не поддържат
искането на пълномощника им адв. М. за назначаване на графологична
експертиза по поставените от нея въпроси, не внасят депозит за назначената
графологична експертиза по тези въпроси и молят същата да бъде заличена от
доказателствата по делото.
Препис от тази молба е връчен както на ответника К. Д., чрез адв. Р. на
23.04.2024 г., така и на ищеца С. А., чрез адв. Д. на 13.04.2024 г.
С оглед така подадената молба от ответниците С. Е. Д. и С. Б. Д., чрез
процесуалния им представител адв. М., с която заявяват, че не желаят
назначаване на графологична експертиза и изследване на въпроса относно
автентичността на подписа, положен от С. Б. Д. върху представените от
ищцовата страна тъжба от 13.07.1983 г. протокол от 29.09.1983 г. по НЧХД №
190/1983 г. по писа на РС - Ч., съдът намира, че следва да отмени
протоколните си определения от съдебното заседание, проведено на
03.04.2024 г. по настоящото дело, с които е открито производство по чл. 193
от ГПК по отношение на горепосочените документи и тяхната автентичност
относно подписа на ответника С. Б. Д., както и това, с което е допусната
съдебно-графологическа експертиза и е назначено вещо лице по нея, която да
даде отговор на поставените от ответната страна, чрез адв. М., въпроси към
експертизата, в изпълнение на дадените на ответника С. Б. Д. указания за
установяване на автентичността на подписа, положен от нея в същите тези
документи.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколните си определения от съдебното заседание,
49
проведено на 03.04.2024 г. по настоящото дело, с които е открито
производство по чл. 193 от ГПК по отношение на посочените в същото
определение документи и тяхната автентичност относно подписа на
ответника С. Б. Д., както и това, с което е допусната съдебно-графологическа
експертиза и е назначено вещо лице по нея, която да даде отговор на
поставените от ответната страна, чрез адв. М., въпроси към експертизата.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ. Д.: Госпожо председател, потвърждавам, че на 08.05.2024 г. ми
бяха връчени преписи от трите декларации, представени от адв. Р. в
предходно съдебно заседание. Дали сте ми възможност да заявя становище
най-късно в днешното съдебно заседание по така представените декларации.
По отношение на декларацията от *** г., след подробно запознаване със
същата, установихме, че тя е подписана от пълномощник на К. Д., а именно
С. К. С., като към датата на подаване на тази декларация - *** г., лицето К. Д.
е починало. В тази връзка, моля да бъде изискано от отдел „Местни данъци и
такси“ пълномощното, въз основа на което е подавана тази декларация, тъй
като се сочи, че е подадена от пълномощник. В случай че не бъде изискано и
представено такова, оспорвам и съответно твърдя, че тази декларация е
подадена без представителна власт.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо председател, към датата на подаване на
въпросната декларация доверителят ми е бил малолетен и се е представлявал
от неговия законен представител – майката С. С., като ще Ви моля да ми да
дадете възможност в следващо съдебно заседание да представя акта за
раждане на доверителя ми, за да се види кой е бил неговия законен
представител и е упражнявал съответно от негово име правата и
задълженията му.
АДВ. М.: Поддържам казаното от адв. Р.. Няма какво да кажа, защото в
момента точно тези неща не ме касаят, но считам, че колежката Р. е
абсолютно права.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на адв. Р. да отговори дали знае
госпожа С. дали има юридическо образование.
АДВ. Р.: Доколкото ми е известно, не.
Съдът намира, че следва да уважи доказателствените искания,
направени както от ищцовата страна, чрез процесуалния й представител, така
и от ответника К. Д., чрез неговия процесуален представител, а именно: да се
50
изиска служебно от Община Чепеларе, отдел „Местни данъци и такси“,
заверено копие от пълномощно от К. К. Д. за С. К. С., по силата на което
същият я е овластил да подаде данъчна декларация на *** г., в 1-седмичен от
получаване на съобщението.
Следва да се предостави възможност на ответника К. Д., чрез адв. Р., да
представи в следващото съдебно заседание заверено копие от акта за раждане
на ответника К. Д., с препис за ищцовата страна.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА служебно от Община Ч., отдел „Местни данъци и
такси“, заверено копие от пълномощно от К. К. Д. за С. К. С., по силата на
което същият я е овластил да подаде данъчна декларация на *** г., в 1-
седмичен от получаване на съобщението.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника К. Д., чрез адв. Р., да
представи в следващото съдебно заседание заверено копие от акта за раждане
на ответника К. Д., с препис за ищцовата страна.
АДВ. Д.: На този етап нямам други доказателствени искания.
АДВ. Р.: Нямаме доказателствени искания на този етап.
АДВ. М.: На този етап нямам други доказателствени искания.
Съдът ПРЕДЛАГА следваща възможна дата, за която да се насрочи
съдебно заседание по делото - 19.06.2024 г., следобеден час.
АДВ. Д.: За мен за тази дата няма проблем.
АДВ. Р.: На тази дата имам съдебно производство в гр. Мадан, от 11,00
ч.
Предвид посочения служебен ангажимент на адв. Р., съдът ПРЕДЛАГА
възможна дата, за която да се насрочи съдебно заседание по делото –
03.07.2024 г.
АДВ. Д.: Свободна съм на тази дата.
АДВ. Р.: Аз също.
АДВ. М.: Също.
За събиране на допуснатите по делото доказателства и доказателствени
средства, съдът намира, че следва да отложи делото за други дата и час,
поради което съдът
51
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 03.07.2024 г. от 10,00 ч., за които
дата и час ищецът С. А. е уведомена в днешно съдебно заседание, лично и
чрез адв. Д.. Ответникът К. Д. е уведомен в днешно съдебно заседание, чрез
адв. Р.. Ответникът С. Д. е уведомен в днешно съдебно заседание, лично и
чрез адв. М.. Ответникът С. Д. е уведомена в днешно съдебно заседание, чрез
адв. М..
УКАЗВА на страните в следващото съдебно заседание да водят по един
от допуснатите им свидетели.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за датата на съдебното заседание назначеното по
делото вещо лице Р. Г., на който да се укаже да представи заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК, като съобрази, че поставените му задачи
касаят единствено оспорената автентичност на приложеното по делото
завещание, както и че при използване на сравнителен материал, следва да
съобрази, че такъв е представен и от ищцовата страна с молба с вх. №
1006/08.04.2024 г., а именно: пълномощно с нотариална заверка на подписа на
наследодателя на ищеца – С. Ш. Д., от 16.08.2011 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16,22
часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
52