№ 594
гр. Б., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203788 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на ЮЛ. Д. СТ. с ЕГН ********** от село
Р., община Р., обл.Б. срещу наказателно постановление № 22-0000482/04.08.2021г., издадено
от директора на РД ”АА”–Б., с което за нарушение по чл.34 §1 изречение първо
предложение първо от Регламент (ЕС) №165/20214 и на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно е определена административнонаказателната
норма на чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвПр, като се счита, че след като не са били изискани
тахографските листи за предходните 28 календарни дни не е осъществен състава на
нарушението. Посочената като нарушена норма на чл.34 §1 изречение първо предложение
първо на Регламент ЕС №1565/2014 г е с различно съдържание на посочената
административнонаказваща норма на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвПр. Не се претендират
разноски
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него
се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от ЮК.
Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Моли се за потвърждаване на НП, като
също не се претендират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
1
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от лист 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 06.08.2021г., а
жалбата е депозирана пред АНО на 12.08.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 29.07.2021г, около 09,00 часа, П.Р. и С.Д. и двамата инспектори в РД „АА“-Б. се
намирали Л.то в кв.С., в гр.Б. на терминал 1, където водачът Ю.С. извършвал случаен
превоз на пътници, видно от представения от него пътен лист серия В №259/29.07.2021г и
пътническа ведомост към пътния лист с №259/29.07.2021г. В момента на проверката имало
пътници в автобуса марка „Сетра“ модел „СИ15 ГТХД“ с рег.№... от категория МЗ по
маршрут от Л. Б. до к.к.С. б., видно от пътния лист. При проверката било констатирано, че
водачът С. извършвал случаен превоз на пътници, като за деня -29.07.2021г не използвал
тахографски лист. Автобус с рег.№ ... били оборудван с аналогов тахограф марка SIMENS,
сериен номер №08698966 одобрен тип Е1-83, без тахографски лист в тахографа.
Свидетелят П.Р. квалифицирал горното, като нарушение на чл.34 §1 изречение
първо, предложение първо от Регламент (ЕС) №165/2014, поради което и съставил АУАН с
бланков № 291219 (лист 6 от делото) срещу водача С. с ЕГН ********** от село Р., община
Р., обл.Б.. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. и на водача, който го
подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок възражения
също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 04.08.2021г било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл.34 §1 изречение първо
предложение първо от Регламент (ЕС) №165/2014, поради което и на основание чл.93в ал.17
т.1 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не
оспорва фактите по преписката, но оспорва приложимостта на цитираните
материалноправни норми.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92
ЗАвПр, оправомощен по надлежния ред, видно от приобщеното към материалите по делото
2
копие на Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съгласно чл. 288 от ДФЕС – Регламентът е общо приложим, задължителен в своята
цялост и пряко приложим акт от вторичното законодателство на Съюза. Регламентът
съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и
юридически лица, правила за поведение. Той се прилага пряко и директно в държавите-
членки, което означава, че не е необходимо приемането на никакви допълнителни актове от
страна на държавата (такива, които да го транспонират в съществуващото вътрешно
законодателство, което е и съществената разлика между Регламента и Директивата,
доколкото нормите на последната следва да се транспонират във вътрешното право, за да
породят действието си, освен с някои изключения). Всяка една държа-членка е длъжна да
прилага Регламента в неговата цялост, като срещаните обективни или субективни вътрешни
трудности не са основание за неприлагане. Република България е член на Европейския съюз,
считано от 01.01.2007г., с влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз и следователно Регламентът е част от нормативната уредба
на страната. Твърдението, че нормите на Общностното право с пряко приложение (каквито
както стана ясно са Регламентите) следва да се прилагат само при празнина във вътрешното
право или при необходимост от дерогиране на съществуващи, но противоречащи им
национални норми, противоречи на основните принципи на законодателството на ЕС и е
превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КРБ, поради което и не се споделя от
настоящия състав. Регламентът цели осигуряване на еднакво прилагане на правото на Съюза
във всички държави-членки точно поради което се прилага директно, без да е необходимо
последващо транспониране от всяка една от страните.
Съгласно чл.34 §1 изречение първо, предложение първо от Регламент (ЕС)
№165/2014 водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през
който управляват превозното средство, считано от момента на поемането му.
Няма спор, че процесният автомобилен превоз е извършен на територията на
страната. Доколкото обаче територията на Република България е част от Общността, то по
силата на горепосочената разпоредба – за същите е приложим режимът на Регламент (ЕС)№
165/2014, поради което и правилно АНО се е позовал на него.
Разпоредбата на чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвПр ангажира отговорността на водач , който
при проверка на контролен орган не представя документи, които са регистрирали времето на
управление и прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
дни. За това нарушение в закона е предвидена глоба от 1500 лева.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая правилно е
била избрана административнонаказващата норма. Правилното граматическо тълкуване на
3
същата сочи, че законодателят е използвал изброяване на изпълнителните деяния като ги е
отграничил със запетая. Използването на съюзът „И“ не означава кумулативно задължение
за представяне и на тахографските листи и карти за водача за предходните 28 дни, а
означава изброяване на нарушенията, които се наказват с тази норма. Това не е довело нито
объркване, нито до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Б.кият
районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000482/04.08.2021г., издадено от
директора на РД ”АА”–Б., с което на ЮЛ. Д. СТ. с ЕГН ********** от село Р., община Р.,
обл.Б. за нарушение по чл.34 §1 изречение първо предложение първо от Регламент (ЕС)
№165/20214 и на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4