Определение по дело №735/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .…………/………….2019 год.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 30.09.2019 год., в състав:                

 

                                                                     СЪДИЯ:      ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 735 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове от М.Ф.Л. с адрес: Р., Б., чрез пълномощник адв. М.Х., срещу „ЕНТЕРПРАЙЗ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: • сумата от 12 850,74 евро представляваща незаплатени възнаграждения за извършени услуги в периода от 01.10.2018 г. до 21.12.2018 г., • сумата от 466,69 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на падежите на сумите по фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. до завеждането на иска, и • законната лихва върху сумата от 12 850,74 евро, за периода от завеждането на иска до окончателното й изплащане.

С разпореждане № 6220/17.06.2019 г. съдът е приел, че делото следва да се разгледа по реда на Гл. 32 от ГПК.

Сезиран е компетентен съд.

Осъществена е двойна размяна на книжа.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от ответника, уточнен с молба от 18.07.2019 г. (л. 128), за заплащане на неустойка в размер на 12 000,00 евро (в т.ч. ДДС) на основание същия договор.

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за предоставени на ответника през месеците октомври – декември 2018 г. услуги по Договор за подизпълнение на компютърни услуги ЕС-029, номер ASGCN-EC-SC001, а ответникът не му е заплатил уговореното възнаграждение за извършената работа. Съответно, на твърденията на ищеца по насрещния иск, че ответникът е нарушил задължението си да не предоставя услугите си на лица, извършващи конкурентна дейност.

Съдът намира първоначалния и насрещния иск за процесуално допустими. Ищецът е физическо лице и няма пречка да бъде страна в процеса без значение дали подлежи на регистрация съгласно румънското право във връзка с извършваната от него професионална дейност.

Изпълнен е вторият алтернативен критерий на чл. 211, ал. 1 от ГПК за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени. Внесени са дължимите държавни такси.

С оглед уточнението на ответника в допълнителния отговор, направеното изявление за прихващане не следва да се приема за разглеждане, тъй като същото по предмет искане е предявено с насрещната искова молба. И насрещния иск, и изявлението за съдебно прихващане, представляват средства за защита с предмет насрещното вземане, целящи разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, но доколкото насрещният иск предоставя защита с по-голям интензитет, която не е подчинена на защитата по първоначалния иск, разглеждането на насрещния иск прави безпредметно разглеждането на възражението за прихващане.   

Представените от страните преписи от писмени доказателства са относими към предмета на спора. Част от тях не са заверени за вярност с оригинала, за което следва да се дадат указания на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК. Следва да бъде уважено искането на ответника по насрещния иск за представяне на оригинал от документ.

Относимо и допустимо е искането на ищеца по насрещния иск „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД, конкретизирано в допълнителния отговор на първоначалната искова молба, за допускане до разпит на двама свидетели при довеждане за установяване на обстоятелствата относно извършвана конкурентна дейност и обстоятелствата свързани с предлагането на нов договор. Съответно ще се уважи и искането на насрещната страна за допускане на двама свидетели при довеждане за опровергаване на същите обстоятелства.

Искането на ищеца за назначаване на ССчЕ с посочените в ИМ задачи е относимо и допустимо и ще се уважи.

Искането на ответника – ищец по насрещния иск – за назначаване на СИЕ след оттеглянето на иска за пропуснати ползи е неотносимо към предмета на спора, въведен с насрещния иск, поради което ще се остави без уважение.

С оглед уточнението в допълнителния отговор на исковата молба следва да се назначи съдебно-преводаческа експертиза за извършване на превод на чл. 31 от договора.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

 

І. Първоначален иск.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от М.Ф.Л., румънски гражданин, физическо лице, регистрирано съгласно законите на Република Р., с адрес: ***5, против „Ентерпрайз Консултинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес в гр. Варна 9000, бул. „Владислав Варненчик" № 109, ет. 4, офис 6, представлявано от управителя Б.С.Д., за плащане на: (1) сумата от 12 850,74 евро, равняващи се на 25 133,86 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за компютърни услуги ЕС-029, номер на договора ASGCN-EC-SC001, съгласно фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване; и (2) сумата от 466,69 евро, равняващи се на 912,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на падежите на сумите по фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. до завеждането на иска.

Ищецът твърди, че на 21.02.2017 г. между него като изпълнител и ответника като възложител бил сключен договор за подизпълнение на компютърни услуги ЕС-029, номер на договора ASGCN-EC-SC001, заедно с приложения Анекс А и Анекс Б, неразделна част към него. Първоначалният срок на договора изтекъл на 21.02.2018 г. и, съгласно изрично уговореното, поради липса на противопоставяне от страните срокът на договора бил продължен за неопределено време. Ищецът твърди, че след 21.02.2018 г. ответникът не му е предлагал сключването на нов договор при равна или по-висока цена от уговорената. Ответникът приемал и заплащал извършената от ищеца работа до октомври 2018 г. На 31.10.2018 г. ищецът  изпратил на ответника по електронната поща одобрения месечен часови отчет за извършената от него работа през месец октомври 2018 г., както и съответната фактура, като получаването им било потвърдено от ответника на същата дата. Срокът за изплащане на възнаграждението за октомври 2018 г. в размер на 5 211.36 евро изтекъл на 21.11.2018 г., но ответникът не заплатил дължимото възнаграждение. На 21.11.2018 г. ищецът изпратил на ответника по електронната поща 30-дневно писмено предизвестие за прекратяване на договора, получено от ответника на същата дата. До изтичането на срока на предизвестието ищецът продължил да изпълнява надлежно задълженията си по договора, като съставил съответните часови отчети и фактури за ноември и декември 2018 г. и ги изпратил на ответника. Ответникът трябвало да плати на ищеца възнагражденията за ноември 2018 г. (4 915.26 евро) и декември 2018 г. (2 724.12 евро) общо в размер на 7 639.38 евро до 15 работни дни след получаването на часовите отчети и фактурите, тоест до 21.01.2019 г. включително, но това не е било сторено нито в срока по чл. 10 от договора, нито по-късно. Твърди се, че  неизплатените възнаграждения за октомври, ноември и декември 2018 г. са в общ размер 12 850.74 евро. Ищецът поддържа, че е изпълнил всички свои задължения по договора, като е предоставил надлежно и в срок услугите съгласно Анекс А през месеците октомври, ноември и декември 2018 г., изпратил е съответните отчети, ответникът е приел извършената работа без възражения, но и до момента не е заплатил дължимото възнаграждение по издадените Фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. Неизпълнението на главното задължение обосновава и претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поддържа, че сключеният между страните  договор за предоставяне на компютърни услуги представлява договор за изработка, извършената работа по който е приета, поради което възложителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Законната лихва се претендира от датите на забавата за плащането на всяка от трите фактури до предявяването на исковата молба общо в размер на 466.69 евро. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В подаден в срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор ответното дружество оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че ищецът има търговско качество. Не оспорва сключването на договора за извършване на услуги като посочва, че ищецът е подизпълнител на ответника. Сочи, че ответното дружество действа също като подизпълнител на Астриум Сървисез Ентърпрайзес (Astirum Services Enterprises (Airbus Defence & Space AS) c договор под номер PO 41706227, който не можел да представи, поради изискванията за секретност на изпълнителя Астриум Сървисез Ентърпрайзес към НАТО. През октомври 2018 г. на ответника му станало ясно, че подизпълнителят ищец няма намерение да преподписва договора за изпълнение на услугите, тъй като възнамерява да работи за конкурент на ответното дружество - Global Technologies, за когото по време на действие на договора извършвал услугата, като по този начин извършвал конкурентна и във вреда на ответника дейност. Твърди, че на ищеца са изпратени няколко оферти, с които дневното му възнаграждение било увеличено с около 48%, при предложени 43 евро на час, което било увеличение от 13.39 евро на час при ставка 29.61 евро на час. Въпреки това ищецът отказал офертата и настоявал да се конкурира с ищеца, като в крайна сметка Global Technologies спечелило позицията за период от 01 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г., защото предоставило досегашния подизпълнител М.Л., т.е. ищеца. Ответникът счита, че това представлява неизпълнение на договора, за което се дължи неустойка в размер на 10000 евро плюс ДДС съгласно чл. 31 от договора. Сочи, че ищецът е продължил да извършва дейност за октомври, ноември и декември 2018 година, тъй като за да бъде избран на позицията от крайния клиент получател на услугата, не трябва да има никакво прекъсване в дейността. Евентуално, прави възражение за съдебно прихващане с дължимата сума по чл. 31 от договора в размер на 10000 евро плюс ДДС. Прави възражение за упражнено право на задържане на дължимите от него суми до плащане на дължимата му неустойка в размер на 10000 евро плюс ДДС. Оспорва иска за обезщетение за забава „по аргументи от становището по главния иск“.

В допълнителна искова молба ищецът, предвид липсата на оспорване от страна на ответника моли съдът да обяви за безспорни следните обстоятелства: • съществуването на процесния Договор между Страните, • извършването на възложената работа от Ищеца през месеците октомври, ноември и декември 2018 г., • приемането от Ответника на извършената от Ищеца работа за месеците октомври, ноември и декември 2018 г., • изпращането и получаването на месечния часови отчет и фактурата за октомври 2018 г. на 31.10.2018 г., • изпращането и получаването на месечните часови отчети и фактурите за ноември и декември 2018 г. на 30.12.2018 г., • забавата на Ответника за плащането на сумите за месеците октомври, ноември и декември 2018 г., дължимите на Ищеца. По възражението, че ищецът притежава качеството търговец уточнява, че ищецът е физическо лице, гражданин на Република Р., който съгласно законодателството на Република Р. е „оторизирано (регистрирано) физическо лице", имащо право да извършва по занятие услуги от професионалната си дейност и регистрирано в румънския търговски регистър. Оспорва да има качеството „търговец" съгласно българския Търговски закон. Предвид предявения насрещен иск възразява за недопустимост на възражението за прихващане, тъй като двата процесуални способа за защита могат да се предявяват алтернативно, но не и кумулативно. По същество счита възражението за неоснователно по съображения, които излага и в отговора на насрещния иск. Оспорва възражението за упражнено  право на задържане като неоснователно. Изтъква неяснотата на възражението – дали е такова за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД и/или възражение за право на задържане по чл. 91 ЗЗД. Сочи, че ответникът няма право на задържане върху претендираната от ищеца сума, тъй като няма насрещно вземане за неустойка по чл. 31 от договора.

В допълнителен отговор на ИМ ответникът възразява срещу приемането за безспорни на посочените в допълнителната искова молба обстоятелства. Поддържа,че ищецът има качеството на търговец и, доколкото процесният договор е сделка свързана с неговото занятие, тя има характера на търговска, независимо какво качество сочи физическото лице. Счита, че възражението за прихващане е „погълнато" в по-голямата форма на защита чрез насрещния иск. Поддържа възникнало за ответника право да претендира уговорената неустойка по чл. 31 от договора, която клауза не е нищожна и е в сила през целия срок на договора и в период от 6 месеца след неговото изтичане. Сочи, че е налице предложение за нов договор при равна или по-висока цена от уговореното, което не е обвързано с условие за изтичане на срока на първоначалния договор, но такъв не е сключен поради липсата на съгласие от ищеца.

Правна квалификация на предявените искове: чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Доказателствена тежест:

Ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти – сключен между страните договор за предоставяне на услуги, по който ищецът е изправна страна; приемане на извършената работа; размер на дължимото възнаграждение; падеж на задължението за плащане на възнаграждението.

 

ІІ. Насрещен иск.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ентерпрайз Консултинг" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, е предявил насрещен иск, уточнен с молба от 18.07.2019 г., за осъждане на ответника по насрещния иск (първоначален ищец) М.Ф.Л., румънски гражданин, физическо лице, регистрирано съгласно законите на Република Р., ДДС № RO 36192845, да заплати неустойка в размер на 12 000,00 евро, от които 10 000,00 евро главница и 2 000,00 евро ДДС, представляваща неустойка за нарушаване на забрана за извършване на конкурента дейност съгласно чл. 31 от договор за компютърни услуги от 21.02.2017г. между „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД и М.Ф.Л., както и законната лихва от датата на иска.

Ищецът по насрещния иск твърди, че ответникът М.Л. по време на действие на договора за компютърни услуги от 21.02.2017 г. , както и в 6 месечния срок след изтичането му, е търсил и е сключил договор, по силата на който извършва услуги от естеството на описаните в договора, с което е нарушение на т. 31, раздел „Конкурентна дейност" от него. Твърди, че М.Л. има сключен договор с друга фирма Глобъл Текнолоджис, валиден до З1 декември 2019 г., за извършване на дейност под код 519-2, която дейност, представлява предоставяне на услуги описани в Договор за компютърни услуги от 21.02.2017г., сключен с „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД. Сочи, че в настоящия случай не са налице предвидените в договора хипотези, изключващи приложението на клаузата по т. 31, раздел „Конкурентна дейност" от Договора за компютърни услуги от 21.02.2017г., като поддържа, че „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД е предлагало оферти, увеличавайки дневното възнаграждение на ответника по насрещния иск, които са отхвърлени от него, заявявайки, че има желанието и намерението да прекрати взаимоотношенията си с фирмата, като е изпратил и писмено предизвестие съгласно т.5 за прекратяване на Договора за компютърни услуги от 21.02.2017 г. Излага същите фактически обстоятелства относно договорните взаимоотношения и поведението на страните, които излага и в отговора на първоначалната искова молба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В подаден своевременно отговор на исковата молба ответникът по насрещния иск изразява становище за недопустимост на иска поради кумулирането му с възражение за съдебно прихващане със същия предмет. По същество оспорва в периода октомври - декември 2018 г. ответникът по насрещния иск да е извършвал услуги за конкурент на „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД. Твърди, че едва в началото на януари 2019 г., когато договорът вече е бил прекратен, е започнал да изпълнява услуги за друг възложител. Признава, че в периода октомври - ноември 2018 г. „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД му е изпращало предложения за нови условия по договора, с които ще подава оферти за нови позиции, но това били само условни предложения, които биха се осъществили само ако бъде спечелена позицията. Твърди,че ищецът по насрещния иск никога не му е предлагал същинското сключване на нов договор при нови по-добри финансови условия. Сочи, че след като „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД не му е платило в срок дължимото се възнаграждение за октомври 2018 г., като в същото време е поставило като условие за плащането попълването на документи от страна на М.Л., необходими на за подаването на следващи оферти за позиции, ответникът по насрещния иск е решил на 21.11.2018 г. да прекрати едностранно Договора с 30-дневно писмено предизвестие съобразно чл. 5 от Договора. Възразява за нищожност на чл. 31 от Договора поради противоречие със закона („позитивното българско и европейско право“). Същевременно се позовава на липса на основание на неустоечната клауза, тъй като липсвало действително насрещно задължение за заплащане на парично обезщетение от страна на „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД като възложител, което да е еквивалентно и да се дължи за целия период на ограничението. Евентуално, ако съдът приеме, че чл. 31 от договора е действителен, прави възражение за неприложимост на клаузата в конкретния случай, тъй като е налице изрично предвидено в договора изключение, а именно: неустойката не се дължи, в случай че клиентът не може да предложи на изпълнителя нов договор при изтичането на първоначалния договор при равна/по-висока цена от уговореното в договора. Аргументира се с изтичането на първоначалния срок на договора (една година), като при изтичането му на 21.02.2018 г. „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД не е предложило на М.Л. сключването на нов договор при равна/по-висока цена от уговореното дотогава. Счита, че автоматичното продължаване на действието на договора след 21.02.2018 г. за неопределено време не е и не може да се приравни на нов договор, а условните предложения от „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД с по-висока ставка на час са били отправени към ответника едва в периода октомври - ноември 2018 г., а не при изтичането на първоначалния срок на договора на 21.02.2018 г., поради което тези условни предложения не могат да обосноват прилагането на чл. 31 от договора. Отделно от това възразява, че върху претендираната неустойка от 10 000 евро не се дължи ДДС. Моли за оставяне на насрещния иск без разглеждане, евентуално, без уважение като неоснователен и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът по насрещния иск не е подал допълнителна искова молба, а е изразил становище в допълнителния отговор на първоначалната искова молба, както е посочено по-горе.

Правна квалификация на насрещния иск: чл.92 от ЗЗД.

Доказателствена тежест:

Ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдяните от него факти – че ответникът М.Л. по време на действие на договора за компютърни услуги от 21.02.2017 г., както и в 6 месечния срок след изтичането му, е търсил и е сключил договор, по силата на който извършва услуги от естеството на описаните в договора, в нарушение на т. 31 от договора; че своевременно е предложил на ответника по насрещния иск сключването на нов договор при равна/по-висока цена от уговорената дотогава.

 

ДОПУСКА до събиране в с.з. представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК, най-късно до датата на първото по делото заседание да завери представените с отговора на исковата молба, насрещната искова молба и уточняващата молба писмени доказателства по реда на чл. 183 от ГПК. При неизпълнение същите ще се считат за непредставени по делото.

На осн. чл. 183 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца по насрещния иск да представи в оригинал или официално заверен препис приложения на лист 150 от делото документ наречен „Вътрешен меморандум“. При неизпълнение същият ще бъде изключен от доказателствата по делото.

ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която след запознаване с доказателствата по делото и проверка на място в счетоводството на „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД, да отговори на следните въпроси:

1. Отразени ли са в счетоводството на ответника процесните фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г., издадени от ищеца? Ако да, по какъв начин, в кои книги и партиди са включени?

2. В периода от 31.10.2018 г. до 21.01.2019 г. извършвани ли са плащания от ответника на ищеца, в какъв размер, на какво основание, осчетоводявани ли са тези плащания при ответника и по какъв начин и съответно налице ли са дължими суми от ответника към ищеца по процесните три фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. и какъв е размерът на дължимите суми?

3. Какъв е размерът на дължимата законна лихва върху сумите по фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. от деня на съответната забава до датата на предявяване на иска?

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Задължава ищеца в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на депозита.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ж.Г.Т., счетоводител – счетоводство и контрол, която да се уведоми след внасяне на депозита за изготвяне на заключение и представянето му в срока по чл.199 от ГПК.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3 ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: mediation@vos.bg .

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

НА ИЩЕЦА да се изпрати и препис от допълнителния отговор на исковата молба.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: