№ 15
гр.Сливница 31 март 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливнишкият районен съд,
пети състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 532 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК от П.Ц.Ж.,***, като
майка и законен представител на малолетния Н.И. И., с ЕГН **********,
срещу И.И.И., с ЕГН **********,***, с който ищцата
иска ответникът да бъде осъден да заплаща увеличена месечна издръжка на сина си
в размер на 200 (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане или до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба е изложено, че
страните са родители на детето Н. И. И., роден
на *** г. С решение № 46 от 12.04.2018
г. по гр.д. № 94 / 2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, е прекратен бракът
между ищцата и ответника и последният бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на сина им в размер на 130 (сто и тридесет) лева. Отразено е, че от ответникът
не заплаща редовно присъдената на детето издръжка и не поддържа контакти с
него. За детето постоянно и единствено полага грижи ищцата. Тя изтъква, че към настоящия момент детето е на 12 г.,
записано е като редовен ученик в 7-ми клас и са се увеличили нуждите му от
храна и облекло, а и от решението на 12.04.2018 г. е настъпило изменение в
икономическата обстановка в страната. Отразено е в исковата молба, че ищцата е
детето живеят в жилище под наем и след заплащането му, нейния доход не стига за
покриване на останалите разходи, включително и тези за нормалното отглеждане и
развитие на детето. Посочено е, че детето посещава частни уроци, за които са
необходими допълнителни средства. Ищцата заявява, че от 01.01.2019 г. е в сила
нов размер на минималната работна заплата и присъденият с бракоразводното
решение размер на издръжката от 130 лева се явява под минималният такъв от 140
лева, определен съгласно чл.142, ал.2 СК. Тъй като ищцата сама отглежда, издържа и възпитава детето и средномесечния
й доход е в размер на минималната работна заплата, присъденият с решението на
съда размер на месечна издръжка се явява недостатъчен и е под минимума на
допустимата такава, това поражда правния интерес от предявяването на иска.
В едномесечния срок от получаване
на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК,
в който заявява, че оспорва иска по размер, тъй като с оглед получаваните от
него доходи, няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Не
оспорва настъпилата промяна в обстоятелствата от момента на постановяване на
решението за определяне на месечния размер на издръжката. Изтъква, че страда от
заболяване, което не му позволява да упражнява всякакъв вид работа, въпреки
желанието му да осигурява по-висок размер на месечната издръжка за сина си.
Поради това ответникът посочва, че е бил в невъзможност да заплаща
осигурителните си вноски и е с прекъснати здравноосигурителни права, за
възстановяването на които е необходимо да измине продължителен период от време,
през който да се заплащат осигуровките. Също така няма възможност да представи
и документи за здравословното си състояние, тъй като не разполага със средства
да посети лекар. Заявява, че редовно контактува с детето си, което често остава
да преспива при него, независимо от определения с решението за прекратяване на
брака режим на лични контакти. Посочва, че докато е при него се старае да
удовлетворява всички потребности на детето според възрастта му. Заявява, че
след прекратяване на брака им ищцата е изявила желание заедно с детето да живеят
в квартира под наем и той е помагал в отремонтирането на жилището, за да бъдат
създадени по-добри битови условия. Ответникът оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че не заплаща редовно присъдената издръжка. Изразява готовност
да заплаща издръжка на детето си в размер на 140 лева месечно до края на 2019
г. и от началото на 2020 г. в размер на 152,50 лева, предвид предстоящото
увеличаване на размерът на минималната работна заплата. При тези съображения
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 140 лева до
пълния претендиран размер от 200 лева месечно.
От
удостоверение за раждане, серия „УС – 0“, № 673016 от 16.11.2006 г., издадено
от Столична община, район „Красна поляна” се установява, че детето на страните
по делото Н. И. И. е роден
на *** г.
С
решение № 46 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 94 / 2018 г. по описа на РС – гр.
Сливница, е прекратен бракът между ищцата и ответника и последният е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на сина им в размер на 130 (сто и тридесет) лева,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
Видно
от служебна бележка № 19-08-01/30.08.2019 г., изходяща от „….“ ЕООД
– гр. София е, че ищцата П.Ж. работи на постоянен трудов договор като треньор и
получава основно трудово възнаграждение в размер на 566,72 лева.
От
представеното по делото удостоверение № 218/18.09.2019 г. от община Божурище се
установява, че в периода м.09.2018 г. – м. 08.2019 г. ответникът е работил на
трудов договор и е реализирал средномесечен трудов доход в размер на около 200
лева.
Със
заповед № ТД – 291 / 30.09.2019 г., считано от 01.10.2019 г. е прекратено
трудовото правоотношение на ответника за изпълняваната от него длъжност
социален асистент.
От
представения по делото социален доклад се установява, че основните грижи за
отглеждането и възпитаването на непълнолетния Николас се полагат от ищцата,
която се старае да задоволява всички основни потребности на детето от пълноценна
храна и подходящо облекло. Детето е в добро здравословно състояние и не
боледува често. Развива се според нормите за възрастта си. Живее при много
добри хигиенно битови условия заедно с ищцата. Осигурено му е достатъчно лично
пространство, както в дома му, така и в дома на бащата, с който контактува
често, както и с роднини по бащина линия. През учебната 2019/2020 г. детето Н. е
ученик в седми клас в СУ „… .“ в гр.
Б..
Детето се справя добре с усвояването на учебния материал и има изграден
приятелски кръг. Не проявява проблемно и агресивно поведение. Редовно посещава
учебните занятия. Николас е привързан към родителите си и помежду им има
изградена емоционална връзка.
От
показанията на св. С. Б.Г.се установява, че детето Н.
редовно контактува с баща си – ответника И.И. и
отношенията помежду им се основават на взаимна привързаност и разбирателство.
Св. Г.
посочва, че ответникът страда от неврологично заболяване, което изключително
много го затруднява да упражнява професията си по поставяне на плочки и
съответно да реализира добро трудово възнаграждение. Съдът кредитира
показанията на св. Георгиев като обективно и достоверно депозирани.
С оглед
на горните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите са длъжни да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. В конкретния случай, ответникът изпълнява
задължението си за предоставяне на издръжка на малолетното си дете Н. И. И..
По
делото не се спори, че страните са родители на детето Н. И. И., за непосредствените грижи във връзка отглеждането и
възпитанието на което, полага грижи преимуществено ищцата.
При така установените
обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията на чл. 150 СК за
изменение на присъдената издръжка чрез увеличението й - трайно и съществено
изменение на нуждите на непълнолетното дете предвид възрастта му, която
предполага увеличение на нуждите и потребностите му от храна, облекло, средства
за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Съгласно чл. 150 СК, присъдената вече издръжка или добавката към нея може да бъде изменена
или прекратена при изменение на обстоятелствата. За уважаването на такъв иск е
необходимо установяването на трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или възможностите на задълженото лице.
Законът установява и критериите
за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко
дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната
работна заплата, определен за процесния период съгласно ПМС № 320 /
20.12.2018 г. на 560 лева (приложим за размера на издръжката за периода от
предявяването на иска – 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г.) и съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. на 610
лева (приложим за периода след 01.01.2020 г.), а именно: нуждите
и потребностите на детето от храна,
облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи
нормалното развитие на непълнолетния Н. И.,
както и икономическите условия в страната и възможностите на родителя. По
делото не се доказа ответникът да има постоянна работа и така материалните
възможности да дава издръжка се свеждат до законовия минимум. Така ответникът
следва да бъде осъден да заплаща 140 лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска – 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г. и 160 лева месечно за
периода след 01.01.2020 г., предвид настъпилото в хода на производството
изменение на размера на минималната работна заплата, платима до 5-то число на
месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Съдът като взе предвид нуждите и
потребностите от храна, облекло,
средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала на непълнолетния Николас И., както и
икономическите условия в страната и доходите на родителите му, намира, че
последните ще следва да осигуряват месечно по 300 лева за издръжката му,
която сума ответникът съобразно доходите
си ще следва да заплаща месечно по 160 лева, т.е. размерът на присъдената
издръжка за детето следва да се увеличи с 30 лева. Издръжката следва да се
заплаща до 5 – то число на текущия месец. За да вземе това решение съдът отчете
обстоятелството, че от първоначалното определяне на размера на дължимата от
ответника издръжка са изминали около две години, увеличила се е възрастта на
детето, което е довело и до нарастване на нуждите му от храна, облекло,
средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Останалата
част от средствата, необходими за издръжка на детето Н. И., следва да се престира от майката, ведно с грижите по неговото
отглеждане и възпитание. За разликата над уважения до пълния предявен
размер от 200 лева, искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По реда
на чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в осъдителната му част по отношение на издръжката. Ответникът следва
да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на Сливнишки
районен съд държавна такса по производството в размер на 43,20 лева върху
увеличената издръжка.
Доколкото
ищцата не е заявила претенция за разноски, а и не е ангажирала доказателства за
направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът, независимо от изхода
на делото, представения списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства, че същите са сторени в претендирания размер от 360 лева, няма право на разноски.
Аргумент за това се явяват нормите на чл.
78, ал. 6 във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ищецът по иск за издръжка, не дължи внасянето на
държавна такса и разноски, а в случай, че делото е решено в негова полза,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Следователно, независимо от изхода на спора, ответникът няма право на разноски,
при което претенцията му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА на
основание чл.150 СК размера на издръжката, определена с решение
№ 46 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 94 / 2018 г. по описа на РС – гр.
Сливница, влязло в сила на 12.04.2018 г., съгласно което И.И.И. е бил
осъден за заплаща месечна издръжка на непълнолетния си син Н. И. И. в размер на 130 лева, като ГО
УВЕЛИЧАВА и ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,***,
да заплаща на детето си Н. И. И., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител П.Ц.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, месечна
издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, считано от 09.09.2019 г. до
31.12.2019 г. и в размер на 160 лева, считано от 01.01.2020 г., платима до 5-то
число на месеца, за
който се отнася, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до
настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.150 СК в останалата
му част до пълния предявен размер от 200 лева.
ДОПУСКА
на основание чл.242 ал.1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно увеличената
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 от ГПК вр. чл. 69, ал.1, т.7 ГПК И.И.И.,
с ЕГН **********,*** да заплати сметка на Районен
съд – гр.Сливница сумата от 43,20 лева, представляваща дължимата държавна такса
по производството върху увеличената издръжка.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.78, ал.6 вр. чл. 83,
ал.1, т.2 ГПК искането на ответника И.И.И. за
присъждане на разноски в размер на 360 лева, представляващи заплатеното от него
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването на препис от него на страните.
Районен съдия: