РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120100224 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище гр. ...., с претендира
приемане за установено, че ответникът Т. Н. Н., с настоящ адрес в гр. ...,
дължи на ищеца следните суми: 116,58 лева – възнаградителна лихва по
Договор за паричен заем № .... год. и договор за предоставяне на гаранция от
14.02.2022 год., за периода 28.07.-19.12.2022 год., и 192,86 лева – обезщетение
за забава за периода 29.07.2022-28.10.2024 год., които вземания са част от
предмета на Заповед № 3700/30.10.2024 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 7363/2024 год. на БсРС.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 12.02.2025 год.; по
отношение предмета на делото е постановено разпореждане рег. №
1804/12.02.2025 год.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: на
14.02.2022 год. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Т. Н. Н. е сключен
Договор за потребителски кредит № ....., съгласно който кредиторът се е
задължил да предостави на длъжника потребителски кредит, подлежащ на
връщане при условията и сроковете на договора да усвои и върне, със
1
заплащане на уговорената лихва за ползване на кредита; между „Файненшъл
България“ ЕООД и Т. Н. е бил сключен договор за предоставяне на гаранция,
във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договора за
кредит; поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от страна на длъжника сумите са платени от солидарно
отговорния длъжник – „Файненшъл България“ ЕООД; ответникът не е
възстановил на своя поръчител платените суми по договора за кредит; на
01.03.2024 год. е подписано Приложение 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл
България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
което вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви; ответникът е уведомен за цесията.
Процесните две вземания са предмет на заявление по чл. 410, ГПК,
образувано е ч. гр. д. № 7363/2024 год. на БсРС, издадена е заповед за
изпълнение, срещу тези суми е подадено възражение от длъжника по чл. 414,
ГПК.
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си;
претендира присъждане на деловодните разноски, вкл. тези по заповедното
производство.
Съдът намира предявения положителен установителен иск за допустим, правното му
основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 и чл. 415, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмено възражение
(по съдържанието си то представлява отговор на исковата молба), с което е
оспорил основателността на исковете, навел е следните твърдения:
претендираните суми са нееквивалентни на главницата, те накърняват добрите
нрави и противоречат на чл. 143, ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и
не отговарят на изискването за добросъвестност.
Ответникът моли съда да отхвърли исковете; не ангажира
доказателства.
С проекта си за доклад на делото по чл. 146, ал. 1, ГПК, съгл.
определение рег. № 2090/07.04.2025 год., съдът е обявил на страните, че следи
служебно за съответствие на процесния договор с императивните правила на
ЗПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
По делото е представен сключен в писмена форма Договор за паричен
2
заем № .../.... год., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставило на ответника Т. Н. сума в размер от 2000 лева, при поето от
заемополучателя задължение за връщането й на 22 погасителни вноски, за
периода 25.02.-19.12.2022 год. С договора са уговорени фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 35 %, както и ГПР 41.71 %. Към договора е
представен погасителен план за паричните задължения по договора.
На 14.02.2022 год. е сключен договор за предоставяне на гаранция, по
силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължението към Т.
Н. „да издаде гаранция за плащане“ на вземанията на кредитора по договора
за паричен заем. Според т. 5 от договора за гаранция, след погасяване на
сумите от гаранта, за него възниква правото да иска от потребителя Т. Н.
възстановяване на платените суми.
По делото е представен рамков договор за цесия, сключен на 01.02.2024
год., по силата на който е изразено желанието на цедента „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да прехвърля ежемесечно в полза на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД свои вземания по кредити.
По делото е представено извлечение от Приложение № 1Б от
01.03.2024 год. към договор за цесия от 01.02.2024 год., сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД, в което е посочено, че в полза на
ищеца се прехвърлят парични вземания срещу Т. Н..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1, ГПК за неоснователен. Според
съдържанието на поправената искова молба, представена по делото на
29.01.2025 год., претенцията на ищеца се основава на договора за гаранция, в
изпълнение на който са платени задълженията на Т. Н. по Договор за
потребителски кредит № ..... год. В тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване на обстоятелствата за валидно сключени договор за
потребителски кредит и договор за гаранция към него, изплащане на
задълженията по договора за кредит и валидно цедиране на вземанията. Съдът
намира, че такова доказване не е проведено в съдебния процес, тъй като не е
установена легитимацията на ищеца като цесионер нито по договора за
паричен заем, нито по договора за гаранция. Делото не съдържа доказателства
за сключен цесионен договор между гаранта и ищеца, поради което не е
установено качеството на цесионер за ищеца. Представеното извлечение от
3
Приложение № 1Б/01.03.2024 год. е индиция за съществуване на каузално
правоотношение по цесионен договор, но не може да докаже валидното му
възникване, страните и основанието по него. Страна-цедент по представения
рамков договор за цесия е друг правен субект – „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
но с този договор липсват данни дали, кога и кои вземания към Т. Н. са
прехвърлени в полза на ищеца.
Изложеното обосновава извода, че ищецът не е доказал качеството си
кредитор на ищеца, придобито чрез цесионна сделка, поради което за него не е
възникнало правото да получи процесните суми по договора за паричен заем.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че е налице
недействителност на договора за потребителски кредит, по смисъла на чл. 23
във вр. с чл. 22, ЗПК. Според императива на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл.
последно, ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
информация за лихвения процент на ден. Ясното посочване на тези данни са
необходими, за да е налице реална възможност за потребителя да извърши
собствена преценка за евентуално упражняване правото си на отказ от
договора. Този отказ зависи от заплащането на договорната лихва за периода
на ползването на кредита, съгласно чл. 29, ал. 4, изр. първо, ЗПК. В
представения по делото договор от 14.02.2022 год. и в погасителния план към
него такава информация за лихвения процент не се съдържа – нито за точния,
конкретен размер към момента на сключването на договора, нито за периода
на действието му (при евентуалното изменение на лихвата).
Липсата на данни по чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно, ЗПК мотивира
съда да приеме, че договорът за заем от 14.02.2022 год. не отговаря на
императивно изискване на закона, поради което съглашението е
недействително – чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза длъжникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него – чл. 23,
ЗПК.
При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се
съобразява с актуалната практика на ВКС по чл. 290, ГПК, обективирана в
Решение № 59/20.05.2024 год. по търг. д. № 2695/2022 год. на II ТО на ВКС,
докладчик съдия Костадинка Недкова.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е ищецът не е легитимиран
като кредитор на ответника по валидно сключен договор за кредит, поради
4
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГРК на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. .............за приемане за установено, че ответникът Т. Н. Н., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. .........., му дължи следните суми: 116,58 лева
– възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ........ год., за периода
28.07.-19.12.2022 год., и 192,86 лева – обезщетение за забава за периода
29.07.2022-28.10.2024 год., които вземания са част от предмета на Заповед №
3700/30.10.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
изд. по ч. гр. д. № 7363/2024 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5