№ 89
гр. Габрово, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото против Решение №51/11.02.2022г.
по гр.д.№1881/2022г. на РС Габрово.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, което било постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон. Твърди се, че съда е приел, че с прекратяване, на договора е настъпил
преобразуващ ефект на развалянето на договора и кредиторът не може да търси реално
изпълнение, заедно с мораторно обезщетение при запазване дължимостта на собствената си
престация. Неправилно съдът бил приел, в разрез с твърденията в ид.сковат молба за иск по
чл.88 ЗЗД, че е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по
чл.17 от договора не било спорно, че в чл.17, ал.2 от договора е уговорена неустойка при
неспазване сроковете от страна на изпълнителя за изработка на договорената конструкция.
Приемайки неправилна правна квалификация на иска първоинстанционния съд се бил
произнесъл по непредявен и неправилно квалифициран иск,което противоречало на
искането на страната, депозирала исковата молба. При така заявената неправилна правна
квалификация съдът неправилно приел, че се касае за мораторна неустойка за за забавено
изпълнение, поради което ищецът не може да претендира такава поради едностранното
изявление за разваляне на договора. Неправилен бил и извода на съда, че уговорената в
чл.17, ал.2 от договора неустойка не представлява неустойка за разваляне на договора. При
разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за всички вреди от
неизпълнението, каквато било и настоящата искова претенция. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да присъди разноски за двете инстанции.
Ответникът в депозирания отговор на въззивната жалба я оспорва и моли съда да я
остави без уважение и да присъди направените по делото разноски. Твърди, че от самата
искова молба било видно, че ищецът претендира именно неустойка за забава,тъй като
твърди, че до 21.08.2020г. договора не е изпълнени. Освен това договорената в чл.17, ал.2 от
договора неустойка била именно такава за забава. Твърди, че няма вина за неизпълнението
на договора освен това мястото на изпълнение не било уговорено по седалището на ищеца
или ответника, а общ.Дряново, където следвало да се изгради моста.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
1
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови решението си съдът е приел следното :
На 29.05.2020г. между ищеца, в качеството му на възложител и ответника, в качеството
на изпълнител, възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответното
дружество поело задължението да изработи и достави метална конструкция тип „САРМ” с
приблизително тегло 20000кг. за обект: "Възстановяване на разрушен мост и оформяне на
подходите към него в землището на гр. Д.", срещу задължението на възложителя да заплати
цена от 55200лв., платима на 2 равни вноски, уговорени в чл.7, ал.1 от договора, както
следва: 27600лв. - авансово, в срок до 7 работни дни, считано от датата на подписване на
договора и 27600лв., в срок до 7 работни дни след подписване на приемо-предавателен
протокол за извършената работа и/или актуване на извършената работа. Съгласно чл.3, ал.1
срокът за изпълнение на договора е 80 календарни дни и започва да тече от датата на
заплащане на авансовата вноска по чл.7, ал.1, б.„а” от договора. Страните се съгласили
плащанията да се извършват по посочената банкова сметка на изпълнителя, като приели, че
задължението на страната-възложител да заплати цената се счита изпълнено в деня на
заверяване на банковата сметка на изпълнителя с постъпилата сума. В чл.17, ал.2 от
договора страните предвидили, че при неспазване на сроковете за изпълнение по вина на
изпълнителя, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5% от стойността на
неизпълнените видове работи, но не повече от 5% от стойността на договора. В чл.19, ал.1
от договора страните уговорили, че договорът се прекратява в следните случаи: с
изпълнението му; по взаимно писмено съгласие на страните, а ал.2 предвижда, че всяка от
страните, в случай, че е изправна страна по договора, има право да развали договора по реда
на чл.87 и чл.88 ЗЗД.
От представената фактура №**********/02.06.2020г. било видно, че на 02.06.2020г.
ищецът заплатил в полза на дружеството авансово сумата от 27600лева.
С писмо, изпратено по електронен поща, ищецът уведомил ответното дружество, че
срокът за изпълнение на договора бил изтекъл към месец септември 2020г., като последният
не е изпълнил задължението си. С писмото ищецът уведомил ответника, че счита договора
за прекратен към 21.10.2021г., като го поканил в 7-дневен срок да върне авансово
получената сума по договора и да заплати неустойка в размер на 5% за неизпълнение на
задължението му по договора, както и да върне всички документи - чертежи и ситуации,
собственост на ищцовото дружество. Видно от писмо-отговор от „МЕГАСТРОЙ 2014" ООД
писмото е получено от адресата на 22.10.2021г. С писмото ответното дружество уведомило
ищеца, че авансово платената сума ще му бъде възстановена, но не поради обстоятелството,
че има някаква вина, а поради това, че не желае да участва в съдебни спорове и да работи
повече с ищеца. Посочил още, че никакви документи, чертежи и ситуации не може да върне
на ищеца, тъй като такива не му били предоставени, а това било начално условие за
изпълнение на металната конструкция. С писмото от ответника е обективиран отказ да
изплати неустойка на ищеца тъй като се счита за изправна страна по договора. Не е спорно
между страните, че с кредитно известие №**********/28.10.2021г. ответното дружество е
върнало на ищеца авансово заплатената цена по договора.
Първоинстанционният съд приел, че неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума,
като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне всяко от съдебно
предявените вземания е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното (обезпечено) задължение.
Не се спори, че договорът между страните е прекратен (развален) с обратна сила. При
неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за
длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Ако престацията е още
възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът
може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата (мораторни вреди)
или да иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни вреди). Той може и да развали
2
договора, с което да прекрати облигационното отношение заедно със задължението на
длъжника. При настъпил преобразуващ ефект на развалянето, кредиторът не може да търси
реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, съответно компесаторно обезщетение
(за неизпълнение) при запазване дължимостта на собствената си престация. При развалянето
кредиторът, ако сам не е престирал, се освобождава от собственото си задължение и има
право само на обезщетение за засегнат негативен интерес. В Тълкувателно решение
№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с развалянето на договорите, е
разяснено, че следва да се провежда разграничение между "основанието" за разваляне на
двустранен договор, от една страна, и "обезщетяването на вредите" от неизпълнението на
договора - от друга. Неизпълнението на задължението било по време, по място, в качествено
или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на
договора. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова,
което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение
за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика
между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и,
фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като - съгласно
чл.88, ал.1 ЗЗД - кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението
на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси
уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален
на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради
некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко
неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом
при развален договор няма вече късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато
закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението.
Потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително
или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила заличава
осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се
реституира на страните по нея. В Тълкувателното решение е прието, че не се дължи
неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Съдът приел, че в чл.17, ал.2 страните са уговорили именно мораторна неустойка за
забавено изпълнение, но в случая ищецът не може да претендира такава при положение, че
сам твърди с едностранно волеизявление да е развалил договора, който не е за
продължително или периодично изпълнение, с което е прекратил облигационното
отношение с ответника. Уговорената в чл.17, ал.2 от договора неустойка не представлява
неустойка за разваляне на договора и съответно не попада в изключението посочено в
Тълкувателно решение №7/2013г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения
първоинстанционният съд приел предявения иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за
изцяло неоснователен.
Настоящият състав на въззивния съд намира следното :
Не е спорно, между страните по делото, че между ищеца, в качеството му на
възложител и ответника, в качеството на изпълнител е сключен договор, по силата на който
ответното дружество поело задължението да изработи и достави метална конструкция тип
„САРМ” с приблизително тегло 20000кг. за обект: "Възстановяване на разрушен мост и
оформяне на подходите към него в землището на гр. Д.", срещу задължението на
възложителя да заплати цена от 55200лв., платима на 2 равни вноски, уговорени в чл.7, ал.1
от договора, както следва: 27600лв. - авансово, в срок до 7 работни дни, считано от датата на
подписване на договора и 27600лв., в срок до 7 работни дни след подписване на приемо-
предавателен протокол за извършената работа и/или актуване на извършената работа.
Съгласно чл.3, ал.1 срокът за изпълнение на договора е 80 календарни дни и започва да тече
от датата на заплащане на авансовата вноска по чл.7, ал.1, б.„а” от договора. На 02.06.2020г.
ищецът заплатил в полза на дружеството авансово сумата от 27600лева., за което била
издадена фактура №**********/02.06.2020г. Ищецът уведомил ответното дружество, че
срокът за изпълнение на договора бил изтекъл към месец септември 2020г., като последният
не е изпълнил задължението си. С писмото ищецът уведомил ответника, че счита договора
за прекратен към 21.10.2021г., като го поканил в 7-дневен срок да върне авансово
получената сума по договора и да заплати неустойка в размер на 5% за неизпълнение на
3
задължението му по договора, както и да върне всички документи - чертежи и ситуации,
собственост на ищцовото дружество. Видно от писмо-отговор от „МЕГАСТРОЙ 2014" ООД
писмото е получено от адресата на 22.10.2021г. С писмото ответното дружество уведомило
ищеца, че авансово платената сума ще му бъде възстановена, но не поради обстоятелството,
че има някаква вина, а поради това, че не желае да участва в съдебни спорове и да работи
повече с ищеца. Посочил още, че никакви документи, чертежи и ситуации не може да върне
на ищеца, тъй като такива не му били предоставени, а това било начално условие за
изпълнение на металната конструкция. С писмото от ответника е обективиран отказ да
изплати неустойка на ищеца тъй като се счита за изправна страна по договора. С кредитно
известие №**********/28.10.2021г. ответното дружество върнало на ищеца авансово
заплатената сума по договора.
Не се спори по делото, че ответното дружество не е доставило в срок уговорената
метална конструкция. По делото не са представени доказателства в противен смисъл.
В чл.19, ал.1 от договора страните уговорили, че договорът се прекратява в следните
случаи: с изпълнението му; по взаимно писмено съгласие на страните, а ал.2 предвижда, че
всяка от страните, в случай, че е изправна страна по договора, има право да развали
договора по реда на чл.87 и чл.88 ЗЗД. Безспорно ищецът е изпълнил задълженията си по
договора и има качеството на изправна страна-внесъл е в срок дължимата авансова вноска
от цената на договора, но ответникът не е изпълнил поетото задължение да достави
процесната метална конструкция, поради което същият е неизправната страна по договора.
Поради изложеното възложителят основателно е прекратил договора
В чл.17, ал.2 от договора страните уговорили, че при неспазване на сроковете за
изпълнение по вина на изпълнителя, същият дължи на възложителя неустойка в размер на
0,5% от стойността на неизпълнените видове работи, но не повече от 5% от стойността на
договора. От редакцията на посочената клауза безспорно се установява, че се касае за
неустойка за забава ("при неспазване сроковете за изпълнение"), а не обезщетение за вредите
от отпадане на договорната връзка. Следователно възражението, че първоинстанционния
съд е дал неправилна квалификация на предявения иск е неоснователно. От изложеното в
исковата молба и от доказателствата по делото е видно, че се касае до претенция за
неустойка за забава, чието правно основание е чл.92 ЗЗД, а не обезщетение за вредите от
неизпълнение на договор по чл.88 ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
провежда разграничение между "основанието" за разваляне на двустранен договор, от една
страна, и "обезщетяването на вредите" от неизпълнението на договора - от друга.
Неизпълнението на задължението било по време, по място, в качествено или в количествено
отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в
която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил
надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово
съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от
цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между
фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и, фактическия
състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като - съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД -
кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето
защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената
неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко
основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради
некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко
неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом
при развален договор няма вече късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато
закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението.
Потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително
или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила заличава
осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се
реституира на страните по нея. В Тълкувателното решение е прието, че не се дължи
неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
В настоящият случай е уговорена неустойка за забава, а не за разваляне, поради което
4
правилно районния съд е приел, че предявения иск е неоснователен и го е отхвърлил, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и направеното искане от страна на
ответното дружество жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400лв.-
разноски пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/11.02.2022г. по гр.д.№1881/2022г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА "ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул.Родопи №16, вх.В, ап.3 да заплати на „МЕГАСТРОЙ 2014" ООД,
ЕИК *********, гр.Габрово, ул.Спортна №3, вх.Б, ап.7 сумата от 400лв. (четиристотин лева)
- разноски пред настоящата инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.2, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5