РЕШЕНИЕ
№
гр.София, …….………..
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Розалина Ботева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 9
974 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 77912 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 7 528/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 69 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че П.В.М., ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД,
ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.198о, ал.1 от Закона
за водите /ЗВ/ сумата от 945,60 лева, представляваща стойност на потребена вода
на адрес: гр.София, ж.к.“******, кл.№ **********, през периода от 12.09.2015 г.
до 13.09.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК /20.09.2018 г./ до плащането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 124,75 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена вода за периода от 12.10.2015 г. до 13.09.2018 г., като искът по
чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.198о, ал.1 от Закона за водите за разликата до
пълния предявен размер от 3 204,31 лева и за периода от 03.03.2012 г. до 11.09.2015
г. и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер от 829,45 лева и за периода от 03.04.2012 г. до 11.10.2015 г. са
отхвърлени.
Със същия съдебен акт П.В.М. е осъден да заплати на „С.в.“ АД на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 34,68 лева – разноски за заповедното производство и сумата
132,01 лева – разноски за исковото производство, а „С.в.“ АД е осъдена да
заплати на П.В.М. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 477,52 лева – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№ 61 662/2018 г. по описа на СРС, 69 състав
и сумата 550,99 лева – разноски за исковото производство.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са
уважени предявените от ищеца положителни установителни искове, е обжалвано от ответника
П.В.М., гр.София, с
твърдения, че в тази му част същото е неправилно и незаконосъобразно, и води до
несправедлив за жалбоподателя резултат. Поддържа се, че ищцовото дружество не е
представило годно доказателство в подкрепа на твърденията си, че жалбоподателят
е потребител на вода и ВиК услуги по смисъла на § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ;
че приемайки т.нар. справка от имотен регистър за годно доказателство първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на
правата и законните интереси на жалбоподателя; че съдът не е обсъдил надлежното
оспорване на това доказателство, направено с отговора на исковата молба, нито
направеното искане за представяне на неговия оригинал. Твърди се и че съставът
на СРС е обърнал тежестта на доказване, която ротация е извършена с неясно и
незаконосъобразно позоваване на акт, който няма характеристиките на годно
доказателство в гражданския процес, който няма автор и не е подписан. Във
връзка с наведените съображения се позовава и на процесуални действия по гр.д.№
2293/2016 г. на СГС, ГО, І-10 състав.
Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в
атакуваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от
ищецовото дружество срещу жалбоподателя искове. Претендира присъждане на
разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата –
„С.в.“ АД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „С.в.“ АД претенции не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи.
При
условията на обективно кумулативно съединяване съдът е сезиран с положителни установителни
искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД – за
признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника П.В.М. главно и акцесорно вземания, за които по реда
на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването
на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК,
обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и
решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
Съгласно нормата на чл.193 от
Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свър-зани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Предвид новелата на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителните и
канализационните услуги /ВиК услуги/ са тези по пречистване и доставка на вода
за питейно-битови, промиш-лени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Съгласно дадената в § 1, ал.1, т.2, б.“а“ и б.”б” от ДР на ЗРВКУ легална
дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги”, това са юридически или
физически лица – собстве-ници или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, съотв. юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собстве-ност.
В
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от приложимата към конкретния казус Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водос-набдителните и канализационните системи /Наредба №
4/14.09.2004 г./ е предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти
в сгради - етажна собственост, в който смисъл е и чл.2, ал.1 от
Общите условия на ищеца. При съобразяване на визираната нормативна уредба и на
събраните в производството доказателства се обуславя извод, че жалбоподателят-ответник
по исковете няма качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал.1, т.2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.2 във връзка с ал.2, т.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период – предмет на инстанционен контрол.
По делото не са ангажирани доказателства, че П.В.М., ЕГН ********** е
титуляр
на правото на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот,
за който се поддържа да е водоснабден от ищеца – апартамент № 82, находящ се в гр.София, ж.к. “******. Единственото
доказателство, представено в тази насока – копие от „Справка по лице“ е
изключено от доказателствения материал по делото поради неизпълнение от страна
на ищцовото дружество на дадените по реда на чл.101 ГПК указания за нейното
заверяване.
Данни
относно обсъжданите обстоятелства не са удостоверени нито в приложен по делото
официален документ, нито в частен документ, съдържащ извънсъдебно или съдебно признание
от страна на ответника по иска.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че ответната страна по
главния иск П.В.М.,
ЕГН ********** няма качеството на потребител
на ВиК по смисъла на закона; че същият не е встъпил в договорни отношения с „С.в.”
АД в исковия период за доставка на такива услуги при публично известни
общи условия относно имота-предмет на спора и че в неговия патримониум не са
възникнали задължения за заплащане на цена
на ВиК услуги относно този имот за исковия период от време.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна легитимация
на ответника да отговаря за задължения по Закона за водите във връзка със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предявеният срещу
него иск на това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК относно главните вземания в размер от 945,60 лева – стойност на потребена вода през периода от
м.12.09.2025 г. до 13.09.2018 г. се явява неоснователен и като такъв
същият подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД:
При приетия изход на спора по отношение
на търсената главница, като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията по чл.86,
ал.1 ЗЗД на обща стойност от 124,75 лева – обезщетение за забава, начислена
за периода: 12.10.2015 г. – 13.09.2018 г., тъй
като това задължение е акцесорно и се обуславя от съществуването на валидно,
ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието
изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е
налице.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода на спора в обжалваната част, решение на
СРС в тази част като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови
друго, с което претенциите – предмет на инстанционен контрол да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Освен в посочената част първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта, с която ответникът П.В.М. е осъден да заплати на „С.в.“
АД разноски за заповедното производство в размер на
34,68 лева и за исковото производство в размер на 132,01 лева.
В частта, в която предявените от
ищеца „С.в.“ АД искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК са отхвърлени, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
При приетия изход на спора в
патримониума на жалбоподателя е възникнало право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК
съобразно уважената част от жалбата, предвид което на същия следва да се присъди сумата 225,00 лева,
направени разноски за държавна такса по жалбата и заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на П.М. се дължи и сумата 199,01
лева – допълнителни разноски за производството пред СРС.
На
въззиваемата страна „С.в.“
АД не се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК за въззивното производство.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 77912 от 28.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 7 528/2019 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав – в ЧАСТТА, в която е признато за
установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че П.В.М.,
ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във връзка с чл.198о, ал.1 ЗВ сумата от 945,60 лева, представляваща стойност на
потребена вода на адрес: гр.София, ж.к.“******, кл.№ **********, през периода
от 12.09.2015 г. до 13.09.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК /20.09.2018 г./ до плащането, в ЧАСТТА, в която е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че П.В.М., ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД,
ЕИК ********* на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 124,75 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за потребена вода за
периода от 12.10.2015 г. до 13.09.2018 г., както и в ЧАСТТА, в която П.В.М., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 34,68 лева – разноски за заповедното производство и
сумата 132,01 лева – разноски за исковото производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.в.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, “Бизнес център Интерпред Цар Борис“,
ет.2 и 3, срещу П.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове
за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК, че П.В.М., ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД, ЕИК ********* на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.198о, ал.1 от ЗВ сумата от 945,60
лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги в недвижим имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“******, кл.№ **********, в периода от 12.09.2015 г. до
13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 20.09.2018 г.
до окончателното й заплащане, както и за признаване за установено на основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с 415, ал.1 ГПК, че П.В.М., ЕГН ********** дължи на
„С.в.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 124,75 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислена върху главницата за периода от
12.10.2015 г. до 13.09.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 27.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 61
662/2018 г. по описа на СРС, 69 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„С.в.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, “Бизнес център Интерпред
Цар Борис“, ет.2 и 3 да ЗАПЛАТИ на П.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 225,00 лева /двеста двадесет и пет лева/ – разноски за въззивното
производство, както и на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 199,01 лева /сто деветдесет и един лева и една стотинка/ – допълнителни разноски за първоинстанционното
производство.
В частта, в която предявените от
ищеца „С.в.“ АД искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК са
отхвърлени, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.