ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2365 03.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: трети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело № 816 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от адв.Г.Н., в
качеството му на процесуален представител на Е.А.А. и Д.И.А., въззиваеми по
възз.гр.д.№ 816/2019 г. по описа на БОС, с искане за изменение по реда на
чл.248 ГПК на Решение № ІІ-71/29.07.2019 г., постановено по възз.гр.д.№
816/2019 г. по описа на БОС в частта му за разноските, като на въззиваемите
бъде присъден пълния размер на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение от
720 лв.
Молителите считат, че съдът необосновано и неправилно е уважил възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 720 лв. и е намалил разноските им на 300 лв., позовавайки се на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба против решение на НРС, с което са били уважени три обективно съединени неоценяеми искове, предявени от ищците срещу всичките три решения на ОС на ЕС от 30.03.2018 г. Поради това, според молителите минималното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е 900 лв., като заплатеното от тях е под този минимум. На следващо място се посочва, че съдът не е съобразил, че заплатеното от въззиваемите възнаграждение е с начислен ДДС, тъй като адвокатът им е задължено лице за нуждите на ЗДДС, като по този начин заплатеното възнаграждение от 720 лв. с ДДС е под минималния общ размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата. Счита се за неотносимо обстоятелството, че по делото е било проведено само едно съдебно заседание, тъй като предвидения минимален хонорар не е свързан с броя на заседанията, като съдът не е отчел и обстоятелството, че за осъществяване на процесуалното представителство адвокатът е направил разходи за изпращане на отговор на въззивната жалба и пътуване за датата на заседанието, които са включени във платеното възнаграждение. По горните съображения, молителите искат от въззивния съд да измени решението си в частта за разноските, като им бъде присъден пълния размер на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение от 720 лв. с включен ДДС.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна ЕС на ЖК „Ливи парадайс“ гр.Несебър, не се взема становище по искането по чл.248 ГПК.
Бургаският окръжен съд, като прецени изложените от молителя съображения и доказателствата по делото, намира следното:
Молбата за изменение на
решението в частта за разноските е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № ІІ-71/29.07.2019 г., постановено по настоящото в.гр.д.№ 816/2019 г. по описа на БОС, съдът е потвърдил решение № 33/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 362/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на проведеното на 30.03.2018 г. Общо събрание на Етажната собственост на жилищен комплекс „Ливи Парадайс“, с адрес КК „Слънчев бряг – запад“, общ.Несебър, кв.“Камелия“ № 173, представлявана от управителя Драгомир Тодоров Енев. С въззивното решение, с оглед изхода на делото и след преценка основателността на заявеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, съдът е осъдил въззивника ЕС на ЖК „Ливи парадайс“ да заплати на въззиваемия Д.И.А. сумата от 300 лв. за направените във въззивното производство пред БОС разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 ГПК.
При повторното
разглеждане на въпроса за присъдените разноски съдът не намира основания за
промяна на становището си, обективирано в постановеното по настоящото дело
въззивно решение.
Съдът намира за неоснователни изложените в молбата по чл.248, ал.1 ГПК доводи на молителите, че по делото са били предявени три обективно съединени неоценяеми иска за отмяна на всичките три решения на ОС на ЕС и за защитата по тези искове се следвало минимално адвокатско възнаграждение общо в размер на 900 лв.
По въпроса за характера на искането за отмяна на решенията на Общото събрание на етажни собственици по чл.40, ал.1 ЗУЕС – дали същото съставлява предявяване на един или на няколко обективно кумулативно съединени иска, е налице задължителна практика на ВКС, постановена по чл.274, ал.3 ГПК, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Така, в Определение № 588/18.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 4046/2014 г. на ВКС, IV г.о., ГК е прието следното – „Искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е конститутивен и с него ищецът цели да преустанови действието на сделка – решение, по отношение на която претендира наличие на основания за незаконосъобразност. Такива сделки се осъществяват от общности от субекти по определен от закона ред и имат действие по отношение на всички участници в общността, независимо дали са изявили съгласие с проектираните от тях правни последици, или въобще не са волеизявили. Когато се касае за решение на Общо събрание на етажни собственици по ЗУЕС, то присъстващите може да са разисквали и гласували по различни въпроси, като от всяка волеизява следват различни правни последици. Всяко от взетите решения обаче се предхожда от общи подготвителни действия, които са елементи от фактическия състав на сделката. Редовното свикване на общото събрание, провеждането му по реда и условията, предвидени в ЗУЕС, наличието на кворум и мнозинство и др., са общи предпоставки за законосъобразно вземане на решенията. Участник в общността може да оспори само отделни решения или всички взети решения на едно общо събрание, поради липса на някоя от предпоставките за вземането му, но във всеки случай искът, с който оспорването се прави, е един“. Следователно, без значение е обстоятелството колко решения на ОС на ЕС се оспорват като незаконосъобразни от ищеца, тъй като предявеният иск за тяхната отмяна е един, т.е. не е налице обективно съединяване на искове по смисъла на чл.72 ГПК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че държавната такса за предявяването на иска по чл.40 ЗУЕС също се определя като за един иск, тъй като става въпрос за една искова претенция, независимо от броя на атакуваните с нея решения, поради което и защитата на страната също се осъществява по един иск.
Ето защо, изложените в
настоящата молба по чл.248, ал.1 ГПК доводи са неоснователни, тъй като в
хипотезата на чл.40 ЗУЕС е налице един предявен иск, който е неоценяем, поради
което при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да се съобрази
минималния размер от 300 лв. по чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Неоснователно се поддържа в молбата, че съдът не е съобразил, че заплатеното от въззиваемите възнаграждение е с начислен ДДС, понеже адвокатът им бил задължено лице за нуждите на ЗДДС. Тук следва да се отбележи, че по делото липсват данни адв.Н. да е регистрирано лице по ЗДДС, доказателства за това не са представени пред въззивния съд, нито с настоящата молба и няма как това да бъде съобразено от съда.
Не се споделят и останалите доводи на молителите относно определения от съда размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно ТР № 6/06.11.2012 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид подлежащите на доказване факти и доказателствата, които ги обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, като в съответствие с това се прецени съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, а след тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Посочените обстоятелства, отнесени към настоящия случай, водят до извода за ниска фактическа и правна сложност на делото, поради което съдът е преценил за основателно възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК и на това основание е редуцирал заплатеното от въззиваемия А. адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1/2004 г. на МРАВ.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че не са налице основания за изменение в частта за разноските на решение № ІІ-71/29.07.2019 г. по възз.гр.д.№ 816/2019 г. по описа на БОС, поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгласно на
чл.248, ал.3 ГПК, определението за изменение на решението в частта за
разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение. В
случая, решение № ІІ-71/29.07.2019 г. по възз.гр.д.№ 816/2019 г. на БОС е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3 ГПК,
поради което е настоящото определение за изменението му в частта за разноските
също е необжалваемо.
Мотивиран от горното и на основание
чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Г.Н., в качеството му на процесуален представител на Е.А.А. и Д.И.А., въззиваеми по възз.гр.д.№ 816/2019 г. по описа на БОС, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № ІІ-71/29.07.2019 г., постановено по възз.гр.д.№ 816/2019 г. по описа на БОС, в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване (чл.248, ал.3, вр. чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.