Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр.
Варна, ____.01.2017 г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в съдебно заседание при закрити
врата на двадесет и първи декември, през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното
от съдията
т.д.№848 по
описа за 2016г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба
/уточнена с молба вх.№16759/10.06.2016г./ от кредитор М.А.А.М.,
чрез адв.А., за откриване на производство по
несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, гр. Варна.
Твърди се, че молителят
е кредитор на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, гр. Варна, като общия размер на
вземанията му възлиза на 23 541 евро, което е породено от неосъществена
сделка в рамките на търговската дейност на длъжника. Искът е основаван на
твърдения за свръхзадълженост на ответника, тъй като дружеството е
декапитализирано и пасивите му надхвърлят активите. В условие на евентуалност
се твърди неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние
да изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Спирането на плащанията
се сочи като основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност. Претендира
се откриване на производство по несъстоятелност и обявяване свръхзадължеността,
а в условие на евентуалност неплатежоспособността по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован по реда
на чл.50, ал.4 от ГПК, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и
не изразява становище по молбата.
С определение №2726/16.08.2016г.
е постановено разглеждането на молбата в съдебно заседание, като е назначена
съдебно -счетоводна експертиза по релевантните за производството въпроси.
Ищецът насочва
претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество.
Легитимацията на ищеца произтича от твърденията за наличие на вземане по
развалена търговска сделка (чл. 625 ТЗ), ответникът е търговец, пререгистриран
със седалище в района на сезирания съд.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
От представеното по
делото заверено копие на предварителен договор за покупко-продажба от
22.03.2007г. се установява, че страните по делото са били в облигационни
отношения, като ответникът се е задължил да продаде на М.А. А. М.
собствения на дружеството недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №1С, находящ се в сектор
1, вход С, ет.6, със застроена площ от 68.1.25кв.м, ведно с принадлежащите към
апартамента прилежащи части от общите части на сградата, състоящ се от две
спални, дневна с кухненски бокс, тоалетна и две тераси, в терен, собственост на
дружеството –продавач, и в сграда, която ще бъде построена от продавача,
съгласно архитектурни проекти одобрени от Община Несебър и разрешение за строеж
№63/18.09.2006г., изд. от Община Несебър.
С договора купувачът се
е задължил да заплати договорената цена в размер на 99 120евро, в срокове,
както следва: 30% равни на 29 736 евро с ДДС, в момента, в който продавача
предостави на купувача полица на авалист с включено ДДС; 20% с ДДС, равни на
19 824евро в срок от пет месеца. Плащанията следва да бъдат извършени на
посочената в договора банкова сметка.
***, че плащанията по
договора представляват авансово плащане, което ще служи като гаранция за
сключване на окончателния договор и за изпълнение на задълженията на купувача
по договора.
С писмо от 17.02.2015г. М.А.
А. М. е направил изявление до ответното дружество „Мангле
Инвестмънт” ООД за разваляне на сключения договор, поради неизпълнение на
задълженията за изграждане на сградата и завършване на обекта, предмет на
договора, както и изявление за връщане на първоначално заплатената сума в
размер на 29 736евро, ведно със законната лихва върху нея.
Обстоятелството за
извършено от молителя плащане по договора в размер на 23 541 евро се установява
и от приложеното на л.28 от делото заверено копие на авизо – суифт.
Производството по
несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на
изброяването им в чл. 625
от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по търговска сделка или по
публичноправно задължение към държавата и общините, без значение, дали
вземането му е формирано от главно по своя характер парично задължение,
останало непогасено въпреки настъпилата изискуемост, или изискуемият паричен
дълг е акцесорен, т.е функция на друго непарично задължение
по търговска сделка, останало неизпълнено, но обезпечено със същия.
От друга страна, съгласно чл. 286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, както и такава, която е сред изрично изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ – абсолютни търговски сделки, като при съмнение намира приложение въведената с чл.286, ал.3 от ТЗ презумпция.
Доколкото
предварителният договор не е от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ
търговски сделки, за да се приеме, че страната по сделката я прави търговска по
своя характер, е необходимо да бъде изследвано обстоятелството дали процесният
договор е свързан с упражняваното от търговеца занятие.
От вписания
в Търговския регистър предмет на дейност на ответника – „покупко-продажба на
недвижими имоти; строителство и продажба на трети лица…”, следва несъмнен извод
за това, че ответникът в качеството си на търговец е сключил процесния договор,
във връзка с упражняваното от него занятие, поради което съдът намира, че
същият е търговска сделка, по смисъла на чл.286, ал. 1 от ТЗ, независимо от
разпоредбата на чл.318, ал.2 от ТЗ.
Съдът счита,
че продажбите на недвижими имоти, по които страна е физическо лице и сделката е
сключена за лично ползване, са търговски сделки, ако отговарят на изискванията
на закона, посочени по-горе. Спецификата на същите е свързана с
обстоятелството, че за тях не важат особените правила за търговските продажби,
с цел осигуряване на защита на страната по сделката – физическо лице, на която
се предоставя възможност да се ползва от разпоредбите за разваляне на договора
по реда на ЗЗД и от предвидената в закона потребителска защита.
Още повече,
че в хода на производството не са наведени твърдения от ответника, нито са
събирани доказателства за опровергаване на въведената в чл.286, ал.3 от ТЗ презумпция.
От друга страна, съдът счита, че
предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ не е размерът на конкретното
вземане на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като обективно
състояние. Към момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ е необходимо само
установяване на качеството на молителя като кредитор по търговска сделка, с
оглед неговата материално-правна легитимация. Последното е необходимо, тъй като само наличието на
непогасено парично вземане в полза на молителя го прави активно легитимиран да
предявява иск за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, а липсата
на такова води до липса на една от предвидените в закона предпоставки за
разглеждане на твърденията за свръхзадълженост, евентуално неплатежоспособност
на ответника.
В настоящия случай молителят твърди,
че е носител на неудовлетворено вземане за връщане на даденото по процесния
предварителен договор за покупко-продажба, поради едностранното му разваляне.
Съобразно разпоредбата на чл.87, ал.1
от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Алинея 2 на чл.87 дава
възможност кредиторът да развали договора и без да даде срок, при изрично
посочените в нея предпоставки.
В чл.12 от процесния договор е
предвидено, че ако продавачът не изпълни на време задълженията си за прехвърляне собствеността на имота, и
забавата е повече от три месеца, купувачът има право да развали договора или да
предяви иск за обявяването му за окончателен.
Съобразно уговореното, прехвърлянето
на собствеността е следвало да бъде извършено не по-късно от 13 месеца от
започване на строителните работи, като продавачът се е задължил за построи
имота, предмет на договора и да получи удостоверение за въвеждането му в
експлоатация не по-късно от 18 месеца от
започване на строителството.
Предвид изложеното и доколкото в
договора не е предвиден срок за започване на строителните работи, молителят, който твърди, че е
упражнил правото си да развали договора, следва да докаже: че е настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност или че е налице
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника /в този смисъл е и практиката на ВКС, представляваща задължителна
такава, обективирана в решение по т.д.№307/2011
г. на ВКС, II т. о., и решение по т. д.№116/2011г. на ВКС, II
т.о./.
В конкретния случай, наведените в
молбата твърдения, както и отправеното до ответника изявление в поканата от
17.02.2015г. е за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от
страна на ответника – продавач и липса на интерес от изпълнението му предвид
изминалия период от осем години от датата на сключването му. Посочено е, че
незавършването и най-вече липсата на започнато строителство в период от осем
години от датата на подписване на договора води до извод, че е налице
невъзможност за изпълнение, което обосновава изявлението за разваляне на
договора.
По делото не са представени
доказателства за връчване на изявлението за разваляне на ответника преди
образуване на производството.
От друга страна в постановените по
реда на чл.290 от ГПК решения по гр. д. № 920/2009г. на ВКС, IV г. о., по гр.д.№1588/2011г.
на ВКС, IV г. о., както и по т. д.№1591/2014г. на ВКС, II т.о. е прието, че с
исковата молба може да се развали всеки двустранен договор, независимо от това,
дали с последната е определен подходящ срок
за изпълнение, не е посочен изобщо срок за това или посоченият е недостатъчен. Прието е, че във всички случаи договорът се счита
развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на съдебното
производство до изтичането на обективно подходящия с оглед конкретните
обстоятелства срок.
Съдът намира, че установената в
посочените решения практика следва да бъде приложена и в настоящото производство.
В хода на същото, след получаване на препис от исковата молба, както и до
даване ход на устните състезания, ответното дружество не е навело възражения,
които да изключват или погасяват правото на разваляне на договора, нито такива
за започнало изпълнение на строителството,
поради което съдът намира, че договорът е надлежно развален, поради виновното
му неизпълнение от ответника, на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Предвид така установеното съдът счита, че по делото е установено
обстоятелството, че молителят М.А.А.М. има качеството
на „кредитор по търговска сделка” по отношение на ответното дружество, а именно
разваления предварителен договор за покупко-продажба, сключен с лице, имащо
търговско качество, и попадащ в кръга на обичайния му предмет на дейност,
поради което е надлежно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество при твърдения за неговата свръхзадълженост,
а в условие на евентуалност поради неплатежоспособност на същия.
В разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ е посочено, че търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото
имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, т.е. да е
налице невъзможност на длъжника да покрива паричните си задължения
спрямо всички кредитори, а не само спрямо задължението на кредитора-молител за
откриване производството по несъстоятелност. При извършване на преценка
дали е налице това състояние, следва да се вземат предвид и неизискуемите
задължения /в този смисъл е и решение по
т.д.№103/2005г. на ВКС, I т. о. и решение по т.д.№849/2012г. на ВКС, II т. о. /.
При констатирана в
хода на производството свръхзадълженост, следва да се открие производство по
несъстоятелност, без да се чака момента, в който имуществото на капиталовото търговско
дружество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност /решение
по т. д.№ 659/2014г. на ВКС, I т.о./.
В настоящия случай, от заключението по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и не оспорено от страните по делото, както и от обясненията на вещото
лице дадени в проведеното на 21.12.2016г. съдебно заседание, се установява, че
дружеството ответник е водило редовно счетоводство за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2015г., като записванията съответстват
на счетоводните отчети и баланси на ответното дружество подадени в ТД на
НАП-Варна. През 2016г. дружеството не е водило счетоводство.
Съобразно счетоводните записвания към
31.12.2015г. задълженията на ответника към кредиторите му са в общ размер на
3 719 669,98лв., от които: 3 147 360,20лв. – главница и
572 309,78лв. – лихва. Изготвен е и допълнителен вариант на задълженията
на търговеца, към 31.12.2016г., в който са добавени дължимите към молителя и по
изп.д.№20148040400627 суми, като с тях общия размер
на задълженията възлиза на 3 844 898,28лв., от които
3 200 745,98 лв. – главница и 644 152,30лв. – лихви. Вещото лице посочва, че не разполага с данни
за наличие на признати парични претенции на купувачи на недвижими имоти, след
развалянето им, освен присъединените кредитори към принудителното изпълнение по
посоченото изп.д. – Тарек Тарази и Лара Сухаил
Якоб Тарази.
От заключението
се установява още, че общата стойност на имуществото на ответното
дружество по балансова стойност
е в размер на 2 452 137,92лв. към
31.12.2016г.
Въз основа на подадените счетоводни баланси за периода
31.12.2008г. до 31.12.2015г. в ТД на НАП – гр.Варна е направен извод, че
към 31.12.2008г. е настъпил
спад на имуществото на дружеството
/по балансова стойност на активите на предприятието/ под
размера на поетите задължения
към кредитори. През целия посочен
период задълженията са превишавали стойността на всички активи и това състояние не е преодоляно през нито една от изследваните
години.
От
информацията в подадените дневници за покупки и
продажба се установява,
че от данъчен период м.януари 2011г. дружеството
не е издавало фактури за приходи от производствена или търговска дейност. Последните фактури получени от дружеството са в данъчен период м.април
2015г. – за счетоводно обслужване.
Последният приход постъпил по разплащателните сметки е с дата 05.08.2012г. – възстановено ДДС от НАП – гр.Варна.
Последният разход платен
от разплащателната сметка на дружеството
е от 20.05.2014г. за ТД на НАП – Варна.
От получената от ТД на НАП – Варна справка се установява, че в ответното
дружество няма назначен персонал по
трудови договори, като
последният такъв е прекратен от 15.04.2014г.
От заключението се установява
още, че при изчислените коефиценти за обща, бърза и незабавна ликвидност ответното дружество не може да
погаси краткосрочните си задължения
с краткотрайните си активи,
считано от 31.12.2008г., тъй като:
коефицентът за обща ликвидност
е 0,19, при минимална стойност
1; коефицента за бърза ликвидност е 0,01, при общоприета
стойност 0,5-1; коефицентът за незабавна ликвидност е 0, при оптимални стойности 0,5-0,7; коефицентът за
абсолютна ликвидност е 0, при минимални
стойности 0,3.
При наличие на декапитализация, т.е. отрицателен собствен капитал, показателите за
финансова автономност са отрицателни, което показва силна
зависимост от външни кредитори, за периода от 31.12.2007г. до 31.10.2016г.
Показателите за обръщаемост на краткотрайните материални активи са нулеви
за периода от 31.12.2012г. до
31.10.2016г.
От направените изчисления на показателите да обща ликвидност и размера на краткосрочните задължения посочени в счетоводните баланси за периода
от 31.12.2008г. до 31.10.2016г. се установява, че в рамките на същия ответникът не е бил в състояние
да си покрива краткосрочните
задължения и тези финансови затруднения имат
необратим характер.
Вещото лице е направило и извод за липса
на парични средства у ответното
дружество за покриване на началните
разноски в производството по
несъстоятелност.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност е наличието на изискуемо и
установено по основание парично задължение, произтичащо или от търговска сделка
или от публично правно задължение.
От събраните поделото
доказателства се установява по безспорен начин, че молителят има качеството
кредитор на ответното дружество за изискуемо вземане по развален предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Установява се и
обстоятелството, че паричните задължения на ответното капиталово търговско
дружество надвишават по размер и стойност неговите активи, както и че същото не
е в състояние за изпълни задължението си по сключената търговска сделка, не
притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива.
Състоянието на ответника понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа
на вещото лице, като същият не притежава движимо, недвижимо имущество, нито
краткотрайни активи достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите,
както и за разноските по несъстоятелността, предвид липсата на данни за
източници на средства за финансиране на дейността.
Предвид изложеното съдът
намира, че по делото е безспорно установено състоянието на свръхзадълженост на
ответното дружество.
При преценка момента, в
който е настъпил процеса на декапитализация, съдът
съобразява вида на дейност на дружеството, а именно строителство с цел
продажба, който предполага по-дълъг период на инвестиции и разходи, като
реализирането на печалба е отложено във времето след завършване на проектите.
За дата на свръхзадължеността следва да се приеме
датата посочена от вещото лице – 31.12.2008г., от който момент задълженията на
дружеството необратимо и трайно надвишават активите на същото.
При
липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските и
предвид обстоятелството, че в указания
от съда по реда на чл.629б ал.1 от ТЗ срок, заинтересованите лица и длъжника,
не са изявили желание да предплатят необходимата сума за разноски по производството,
съдът намира, че длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 632 ал.1 ТЗ.
Имуществото,
което ще бъде открито след решението по чл.632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено
за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството. Следва
да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”, партер,
бл.23, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М. и А.М.К., с
начална дата на свръхзадължеността 31.12.2008г., на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”,
партер, бл.23, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М.
и А.М.К..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”, партер, бл.23, вх.А, представлявано
заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М. и А.М.К..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”,
партер, бл.23, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М.
и А.М.К..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”, партер, бл.23, вх.А, представлявано
заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М. и А.М.К..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”, партер,
бл.23, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М. и А.М.К., при обявяване на фирмата си да прибави
добавката “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КВ.”Чайка”,
партер, бл.23, вх.А, представлявано от заедно и поотделно от управителите С. Х.Р.М.
и А.М.К., на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
Указва на осн. чл. 632 ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника
или кредитор/, че в срок от 1-година от вписването на решението в търговския
регистър производството може да бъде възобновено, ако молителя удостовери, че е
открито достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на поне 7000лв за
покриване на текущи и начални разноски.
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение, на осн. чл.634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ
настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: