Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 901 от 22.06.2021г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Х.
2. Диана Ганева
при секретаря Г. Д. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 848
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Бургас против Решение №260202/04.03.2021г.,
постановено по НАХД №4670/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № 251а-315/09.10.2020г. , издадено от
директора на ОДМВР Бургас, с което на П.Х.М., на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и
поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Отговорността
на П.М. е ангажирана за това, че на 09.04.2020 г. около 10.00 часа е установен
да посещава Приморски парк, находящ се в гр. Бургас, до бистро Тропикана, като
се разхожда, с което е нарушил въведената в т. І, подточка 1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно – „преустановяват се
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места“. Прието е, че с деянието си М. виновно е
нарушил чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, във вр. с точка І,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, поради което и на осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за
здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, и след като е преценил, че
деянието не осъществява хипотезата на чл.28 ЗАНН, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните
мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е
наложил на М. глоба в размер на 300 лв.
За да
постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, но е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.
57, ал.1, т.6 ЗАНН – не са посочени точно законовите разпоредби, които са
нарушени. По тези причини и като е преценил, че определената от органа в
процесното НП правна квалификация е неправилна, тъй като няма отношение към
посоченото нарушение на една от противоепидемичните мерки, първоинстанционният
съд е намерил, че по този начин е нарушено правото на защита на лицето.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат, но с други мотиви.
Касационната инстанция не споделя извода на РС - Бургас, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, което е
накърнило правото на защита на лицето. Процесното нарушение съставлява
нарушаване на въведената в т.І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, а именно – „преустановяват се посещенията на паркове…“, и правната
квалификация на същото е по чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за
Здравето, във вр. с точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Правилно в НП е изписан текстът на чл.63, ал.1
от Закона за здравето, в редакцията му към датата на установяване на
нарушението – 09.04.2020 г. /ДВ бр.23/2020 г., в сила от 14.03.2020 г./, който
текст е имал следното съдържание: при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Същият текст – на
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, е вписан и в съставения по случая АУАН, поради
което няма противоречие между изписаната в двата акта правна квалификация.
Органът при издаването на АУАН и на НП е длъжен да приложи нормативния акт,
който е бил в сила по време на извършване на нарушението – чл.3, ал.1 ЗАНН, и в
този смисъл в обжалваното НП е посочена правилната правна квалификация на
деянието и не е нужно в АУАН и в НП да се уточнява изрично коя редакция на
чл.63, ал.1 ЗАНН, нито на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето се има предвид.
Фактите, описващи нарушението, за които е подведена отговорността на М., са
достатъчно ясно посочени.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Настоящият съдебен състав счита, че
преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие
на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението и дееца.
Съдът не
споделя възражението на касатора, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е приложима
относно формалните нарушения, каквото е настоящото. Действително, въведените
противоепидемиологични мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охраняване на
обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота на
гражданите, но следва да се отчета факта, че нарушението е извършено в парк,
като и че по делото няма данни да е имало други хора освен М. и съпругата му.
При така установеното, административнонаказващият оран не е следвало да налага
санкция, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при ново нарушение ще
бъде санкциониран.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти
състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260202/04.03.2021г., постановено по
НАХД №4670/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.