Решение по дело №721/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1082
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040700721
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1082                             14.06.2019  година                        град  Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският Административен Съд, първи състав, в публично заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                          

                                                            Съдия: Димитър Гальов

 

Секретар: Кристина Линова

като разгледа административно дело № 721 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Рени-34“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Бургас, улица „Мургаш“ № 5, представлявано от управителя Т. Р. А., чрез упълномо-щен процесуален представител, против Решение № 70-00-5/1 от 25.03.2019г. на Директора на Дирекция ЦАУ„Зора” при Община Бургас, с което на дружеството-жалбоподател е отказано да постави преместваем обект „павилион- 4 кв.м.“, находящ се в Приморски парк, на позиция К 5.1 от схемата.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие със законовите изисквания, в това число при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В жалбата излага подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. Навеждат се доводи за нищожност на решението- предложение на комисията, тъй като не било записано колко от членовете на комисията са гласували, съответно колко са били гласовете „за“, „против“ и „въздържали се“, а за валидността на решението на комисията като колективен орган, следва да бъде взето при изискуемия кворум и мнозинство, съгласно посоченото в нормата на чл.6, ал.3 от Наредбата. В този смисъл, незаписването на тези обстоятелства в изрично съставения протокол обосновавал извода, че решенията на комисията били нищожни. Освен това, решението на комисията да предложи постановяване на отказ с осъществен жребий се основавало на отменени норми на подзаконовия нормативен акт, а именно на чл.7 от Наредбата по чл.56 от ЗУТ, тъй като цялата норма на чл.7 била обявена за нищожна с Решение № 12502 от 21.10.2014г. на ВАС на РБ, постановено по адм.дело № 7446 от 2014г., както и последващо Решение № 648 от 22.04.2014г. на АдмС-гр.Бургас по адм.дело № 286 от 2014г. Сочи се, че дори комисията да приела свои вътрешни правила за работа, в които да било предвидено теглене на жребий, тя не може да прилага тази процедура, поради факта, че такава не е предвидена в уредбата съдържаща се в приложимия подзаконов нормативен акт. При положение, че процедурата за теглене на жребий била предвидена в първоначалната редакция на наредбата, а в тази си част подзаконовият акт бил отменен с посочените съдебни решения, актовете и действията на комисията във връзка с теглене на такъв жребий били нищожни на основание чл.177, ал.2 от АПК. С разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ законодателят делегирал съответни правомощия на общинските съвети да приемат подзаконов нормативен акт- наредба, с който да се укаже реда за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, но такива правомощия не били делегирани на комисия, която евентуално би била създадена по силата на процесната наредба. Сочи се, че вътрешните правила на такава евентуално създадена комисия не са и не могат да представляват част от нормативната уредба на съответните обществени отношения, свързани с реда за издаване на такива разрешения за поставяне на обекти. В заключение, жалбоподателят сочи, че издаденият административен акт, оспорен с жалбата бил незаконосъобразен и немотивиран отказ. Иска се постановяване на съдебно решение, с което решението на административния орган да бъде отменено, като се формулира искане при връщане на преписката, органът да бъде задължен да издаде разрешение за поставяне, по повод подаденото заявление в указан от съда срок, съгласно нормата на чл.173, ал.3 от АПК или евентуално, на основание чл.173, ал.2 от АПК съдът да върне преписката, „чрез ответния административен орган до Комисията по чл.6, ал.1 от наредбата“ по чл.56 от ЗУТ за повторно разглеждане на заявленията за тази позиция, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител дружеството поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът- Директор на Дирекция ЦАУ “ЗОРА“ в Община Бургас, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Представена е административната преписка в цялост. Изразява се становище, че при издаване на оспореното в настоящия процес решение не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същото е съответно на материалния закон. Застъпва се тезата, че след като със съдебни решения бил отменен предвидения в уредбата ред за спечелване на позиция, комисията която била натоварена с вземане на решение за предоставяне на съответната позиция трябвала да има ясни критерии, по които да извършва съответния избор. Правилникът бил приет по съответния ред, респективно съставлявал вътрешни правила приети по надлежния ред и с указаната от чл.13 процедура следвало да се проведе жребий, съгласно указаните правила. Не било възможно в нормативния ред да съществува празнота и да няма ясни правила как следва да бъде извършен този избор. При така описаната ситуация, в условията на обвързана компетентност органът постановил оспорения по делото отказ за субекта, който не е спечелил позицията. Иска се постановяване на съдебно решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за оспорване на решението, което по съществото си е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред. Подадена е от активно легитимирано лице – адресат на акта, за който същият е неблагоприятен, респективно е налице правен интерес от оспорването. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Дружеството- жалбоподател подало Заявление, с вх.№ 70-00-5 от 02.01.2019 г. (л.19 от делото) до община Бургас, Дирекция ЦАУ „ЗОРА“ за издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем обект, съгласно чл.56 от ЗУТ, а именно „павилион, с площ 4 кв.м.“, за срок от 01.06.2019г. до 30.09.2019г., както и за времето от 01.06.2020г. до 30.09.2020г. и за времето от 01.06.2021г. до 30.09.2021г., като обектът да бъде поставен в Приморски парк, на позиция № К 5.1 за търговия с плажни стоки.

Освен заявлението на жалбоподателя, заявление за поставяне на временен преместваем обект - „павилион, с площ 4 кв.м.“ за търговия с плажни стоки на същата позиция /5.1/ било подадено и от Николай Александров Дончев, а именно с вх.№ 94-01-24 от 02.01.2019 г. (л.74 от делото/. Видно от неговото съдържание обаче, исканият срок за поставяне на преместваем обект е различен спрямо процесното заявление на дружеството- жалбоподател, тъй като било поискано разрешение само за времето от 15.05.2019г. до 14.09.2019г.

На 14.03.2019г. Комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (за краткост Наредбата) провела заседание, отразено в протокол № 20 (л.24 от делото), в което по т.4 от дневния ред е разгледала постъпилите заявления за издаване на разрешения за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ в ЦАУ „Зора” и е взела решение (л.34 от делото), според което, след проведена процедура по жребий дала положително становище за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в Приморски парк, позиция К 5.1 от заявителя Н. А. Д.. Посочено е, че след провеждане на процедурата по жребий, заявителят „Рени-34“ ЕООД не печели позицията, за която кандидатства.

Въз основа на решението на комисията административният орган е издал два акта. Следва да се отбележи, че в настоящото производство е оспорено само решението, с което бил постановен отказ по отношение на дружеството- заявител, но не е обжалван другият акт- решение, с което органът се произнесъл досежно заявлението на Н.Дончев, като издал исканото разрешение за посочения срок. Следователно, в предмета на настоящото дело се включва оспорването само на Решение № 70-00-5/1 от 25.03.2019г. (л.16-18 от делото), с което на „Рени-34“ ЕООД е отказано да постави преместваем обект „павилион, 4 кв.м.“ в Приморски парк, на позиция К 5.1 от схемата, за поисканият в съответното заявление срок. С отделен индивидуален административен акт- Решение № 94-01-24/1 от 09.04.2019г. (л.72-73 от делото) е уважено искането на Николай Александров Дончев да постави преместваем обект на същата позиция, съгласно срока, посочен в неговото заявление.

Решението, обективиращо отказ за поставяне на преместваем обект е получено от законния представител на дружеството-жалбоподател, видно от приложеното на лист л.15 от делото писмо и текста отразен в него. Дружеството обжалвало единствено този отказ, но не и решението, с което е уважено искането на Николай Александров Дончев за поставяне на преместваем обект, за което впрочем не се и твърди да било съобщено на другия заявител- жалбоподателя в настоящото производство.

Въз основа на изложените фактически констатации, съдът обоснова следните изводи от правна страна:

Дружеството –жалбоподател „Рени-34“ ЕООД и Н. До. са подали заявления за поставяне на преместваем обект на една и съща дата- 02.01.2019г., като са кандидатствали за една и съща позиция от схемата за преместваемите обекти, а именно по т.5.1. от схемата. Обаче, посоченият в заявленията период, за който се иска издаване на разрешение и бе описан по-горе се отличава съществено. В този смисъл, не може да се приеме тъждественост на волеизявленията на двата субекта, конкуриращи се в тази процедура, при положение, че спечелилият позицията поискал разрешението само за срок от 15.05.2019г. до 14.09.2019г., за който период и му било издадено съответното разрешение, за разлика от дружеството- жалбоподател, което поискало разрешение за времето от 01.06.2019г. до 30.09.2019г., както и за времето от 01.06.2020г. до 30.09.2020г. и за времето от 01.06.2021г. до 30.09.2021г. Дори само за календарната 2019г. времевия интервал, посочен в двете заявления се различава, както с посочената начална дата, така и с крайният момент цитиран в него, тъй като в заявлението на жалбоподателя срокът е с начална дата 01.06.2019г., а в другото заявление започва от 15.05.2019г., съответно за жалбоподателя продължава до 30.09.2019г., докато за спечелилият позицията периодът на разрешението свършва на 14.09.2019г. Тази разлика е твърде съществена, като се вземе предвид и липсата на заявен период през 2020 и през 2021г. относно заявлението на спечелилия кандидат, за разлика от претенцията на жалбоподателя. При положение, че липсва идентичност на направеното искане от всеки от двата кандидатстващи субекта, третирането на двамата участници в процедурата като конкуренти е неправилно, защото те са такива само за периода, в който съвпадат направените волеизявления, респективно не са конкуренти за останалия времеви интервал, съгласно процесното заявление, т.е. подаденото от дружеството. Следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ /л.80 от делото/ и по отношение на сезонните преместваеми обекти срокът на издаваното разрешение може да бъде за период от една до три години и органът следвало да се произнесе по депозираните заявления, с оглед разликата в периода, за който се иска даване на такова разрешение.

С други думи, абсолютно необосновани са констатациите на органа, издал административния акт досежно правилата за определяне на „спечелилият“ позицията, съответно за постановяване на оспорения по делото отказ, защото тази позиция може да се спечели от различни субекти, в различен период от време, дори да се приеме приложимост на процедурата за теглене на жребий. В този смисъл, ако въобще нормативната уредба позволява подобен подход, то същият би могъл да се приложи само при равни условия за кандидатите, а очевидно в процесният случай такова равенство не е налице и само на това основание  отказът, постановен поради извършване подбор на спечелилият позицията чрез жребий, е необоснован и незаконосъобразен.

В конкретният случай дружеството „Рени-34“ ЕООД оспорило единствено индивидуалния административен акт, обективиращ отказ по неговото заявление, но не е обжалван вторият индивидуален административен акт- позитивен по своя характер за другия заявител. При това положение, съдът не може да обсъжда законосъобразността на второто решение, тъй като то е извън пределите на оспорването, респективно извън предмета на настоящото дело. В тази връзка, оспорването единствено на отказа за поставяне на преместваемия обект определя страните в настоящото съдебно производство, а именно – административният орган и „Рени-34“ ЕООД, тъй като по отношение заявлението на другото лице- Николай Александров Дончев е постановен отделен административен акт, с който заявлението му било уважено, респективно постановеният отказ оспорен в производството не засяга правата и интересите на това лице и най вече поради факта, че в настоящото производство постановеният спрямо него позитивен акт не е оспорен. Освен това, както бе посочено, лицата са кандидатствали и за твърде различен период от време, с оглед изложеното по-горе, при което съобразно нормативната уредба е следвало органът да се произнесе по всяко от тях.

Обжалваният административен акт – решение, с постановен отказ е издаден от компетентен орган, доколкото чл.8, ал.1 от Наредбата е предвидено разрешението за поставяне на преместваеми обекти да се издава от съответния директор на дирекция „ЦАУ“ при общинската администрация, а конкретната позиция попада в териториалния обхват на това звено.

Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ (в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г.)  за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.

Според чл.8, ал.2, изр. второ от Наредбата, директорът на Дирекция „Център за административни услуги” при Община Бургас е компетентен да се произнесе с решение, с което да уважи или да откаже издаването на разрешения за поставяне на преместваем обект. Актът е в предвидената от закона писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му.

Според чл.6, ал.1, изр. първо от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на гражданското обзавеждане на територията на община Бургас (Наредбата, л.84), за разглеждане на подадените заявления се съставя комисия в състав от 11 членове, от които 8 избрани от общинския съвет и 3 от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината.

В изпълнение на посочения текст от Наредбата на 28.11.2017г. (л.41) и на 24.04.2018г. (л.40) общински съвет Бургас е избрал общо 8 общински съветници за членове на комисията. Със заповед № 1086/30.04.2018г. (л.39), кметът на община Бургас е определил и тримата представители на общинската администрация в комисията. По този начин съставът на комисията бил изцяло попълнен.

Съгласно чл.6, ал.3, изр. първо от Наредбата, комисията заседава при кворум повече от половината от състава си и взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

Видно от протокол №20/14.03.2019г. (л.24), на заседанието на ресорната комисия, на което са били обсъдени процесните заявления са присъствали 9 от всички 11 членове. Същите са поименно посочени и са положили подписи в края на протокола (л.38 от делото)., респективно комисията заседавала при наличие на императивно изискуемия кворум (повече от половината от състава), поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на кворум при разглеждане на заявленията.

Основното възражение на дружеството-жалбоподател е свързано начина, по който е бил определен спечелилият кандидат – чрез жребий. Изтъква се, че тази процедура е неприложима, тъй като не била предвидена в наредбата и поради тази причина комисията следвало да разгледа заявленията по реда на тяхното постъпване.

Разпоредбата на чл.21, ал.3 от ЗМСМА посочва, че общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. В изпълнение на тази императивна законова разпоредба, общински съвет Бургас действително приел свой правилник, глава V от който е посветена на комисиите. Според чл.22, ал.1 от същата глава, постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с разпоредбите на правилника. Видно от протокол №7/10.05.2018г. (л.46) комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас е приела свои вътрешни правила, а според протокол №17/11.12.2018г. (л.42 от делото) бил приет нов чл.13, съгласно чиято първа алинея при наличие на повече от едно заявление за поставяне на преместваем обект на определена позиция, комисията пристъпва към процедура по теглене на жребий.

В протокол № 20/14.03.2019г. е вписано, че комисията е формирала решението си за избор на спечелил кандидат за поставяне на преместваем обект за процесната позиция К 5.1 след проведена процедура по жребий. Отразено е още (л.37), че на заседанието няма представители на лицата, заявили разрешение за поставяне на преместваемия обект. На основание чл.13 от Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисия по чл.6, ал.1 от Наредбата (л.43), комисията е пристъпила към провеждане на жребий, при което председателят поставила бели листчета с изписани наименованията на двамата заявители в бели, непрозрачни пликове. Член на комисията затворил пликовете и ги разбъркал, след което председателят на комисията предоставил на присъстващ гражданин да изтегли един от пликовете, отворил го и оповестил името на изтегления участник. За удостоверяване коректността на жребия бил отворен и другия плик. На присъстващите било показано съдържанието на пликовете.

Съдът констатира, че при провеждане на процедурата по теглене на жребий е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като била проведена в нарушение на самите вътрешни правила. Това е така, защото съгласно чл.13 от Вътрешните правила, приет съгласно Протокол № 17 от 11.12.2018г./л.42-43 от делото/ на Комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата, тегленето на жребий се извършва от комисията, при спазването на следните правила: 1.Комисията подготвя билети с иманата на подалите заявления за поставяне на преместваем обект на определена позиция и ги поставя в непрозрачни пликове, които се запечатват.  2.Тегленето се извършва чрез избор от председателя или член на комисията на един от пликовете…“ В процесният случай, заявленията са разгледани в заседание на комисията по чл.6 от наредбата, проведено на 14.03.2019г. /Протокол № 20, приложен на л.34-38 от делото/. Видно от обективираната в него информация /л.37 от делото/ по отношение на процедурата, свързана с позиция 5.1., председателят на комисията поставила бели листчета с изписани наименованията на двамата заявители в предварително подготвени два непрозрачни плика, които били затворени от член на комисията и разбъркани от него. След това, съгласно описаното в т.3 от действията на комисията е отразено следното: „След извършване на гореописаните действия, председателят на комисията даде на присъстващ гражданин да изтегли един от пликовете, отвори го и оповести наименованието на участника, който печели…“ Следователно, тегленето на плика, в който бил поставен лист с името на един от подателите на заявления било направено не от председателя или от член на комисията, а от страна на „присъстващ гражданин“, който не е отразен и поименно. По-горе в текста е записано, че нито един от заинтересованите/ подателите на заявления/ за съответната позиция не е присъствал на заседанието. При това положение, са нарушени съществено процедурните правила, тъй като тегленето на плика е осъществено от неустановено лице, без необходимото качество- председател или член на комисията.

Относно възражението на жалбоподателя за неприложимост института на жребия в конкретната процедура, съдът намира следното:

С решение по адм.дело № 1756/2008 г. Административен съд– Бургас отменил действащия към онзи момент чл.5, ал.4, изр.3-6 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас. Решението било обжалвано и оставено в сила от Върховния административен съд на Република България. Отменената разпоредба предвиждала при наличие на повече от едно заявление за една и съща позиция комисията, която разглежда заявленията, да предлага на заявителите да направят предложение за размер на инвестиции в лева за благоустройствени мероприятия на община Бургас. Предвидено било, на първо място да се класира заявителят, предложил най-голям размер на инвестицията. Установена била възможност, ако класираният на първо място не изпълни изискванията на чл.6, ал.2 от Наредбата (да плати дължимата такса за издаване на разрешението, обезпечителен депозит за разноски по премахване на обекта и дължимата такса от първия месец от действието на разрешението), за спечелил да бъде обявен заявителят, класиран на второ място. Съдът преценил, че в нарушение на чл.9, ал.1 от ЗНА нормите на чл.5, ал.4, изр. 3-6 от Наредбата не са формулирани точно и ясно. Разписаната процедура не съдържа правила за форма и срок за представяне на предложенията, не обезпечава участието в комисията на експерти в областта на благоустройствените мероприятия, като критерий за оценка е въведен единствено размерът на предложените инвестиции, без да се отчита какъв срок ще е необходим за реализацията им, не става ясно дали благоустройствените мероприятия ще касаят терена около преместваемия обект или други имоти на общината и кой ще реализира благоустройството. Не е отчетено, че извършването на инвестиции за благоустройствени мероприятия не кореспондира с временния характер на преместваемите обекти. Съдът преценил, че регламентираната процедура по наддаване чрез представяне на предложения за инвестиции за благоустройствени мероприятия е в нарушение на делегацията по чл.56, ал.2 от ЗУТ и на правната норма на чл.72 от ЗМДТ, съгласно която освен да заплати съответната такса за поставяне на преместваемия обект заявителят няма други парични задължения. Допуснато било смесване на регулираните от процесната наредба правоотношения с тези, които възникват по повод отдаване под наем на имоти общинска собственост чрез търг или конкурс, които са  предмет на регулиране на друга наредба – Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от общински съвет Бургас.

На 14.12.2010г. Общински съвет- Бургас приел нова Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас. В чл.7 от тази наредба била уредена правила за действие при наличие на повече от едно заявление за поставяне на преместваем обект на определена позиция. По същество предложените текстове били идентични по съдържание с отменените чл.5, ал.4, изр. 3-6 от Наредбата за преместваемите обекти и рекламната и информационна дейност на територията на община Бургас, поради което с решение № 648/22.04.2014г. по адм.дело № 286/2014 г. Административен съд Бургас установил, че в тази част Наредбата противоречи на влязлото в сила решение по адм.дело №1756/2008 г. на Административен съд Бургас, поради което и на основание чл.177, ал.2 от АПК обявил разпоредбата за нищожна. Решението на АС-гр.Бургас е оставено в сила от ВАС на РБ.

Следва да се отбележи, че обявяване нищожността на разпоредбата на чл.7 от действащата наредба е свързана с противоречието на тази норма с влязло в сила съдебно решение за отмяна на аналогичен текст на подзаконовия нормативен акт. Видно от мотивите на тази отмяна обаче, съдът не е констатирал незаконосъобразност на жребия като процедура въобще, а само на изискуемото от участниците- заявители предложение за инвестиции. Никъде в съдебните решения не е посочено, че институтът на жребия сам по себе е незаконосъобразен и в този смисъл позоваването на общинската администрация на това правило не води до нищожност на осъществената процедура по теглене на жребий. В случаят, за да се отговори на спорния въпрос дали процедурата е опорочена и на това основание- тегленето на жребий, следва да се определи дали издадените от комисията вътрешни правила биха могли да доразвият процедурата по издаване разрешение за преместваем обект или те са в разрез с нормативна уредба от по-висша степен- Закон за устройството на територията, съгласно който условията и реда за издаване на разрешение за поставяне на обекти, се определят с наредба на общинския съвет. Безспорно, в действащата такава наредба по чл.56, ал.2 от ЗУТ не е предвидено тегленето на жребий.

На 11.12.2018г., въз основа на делегацията по чл.22, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на общинския съвет и взаимодействието му с общинската администрация на община Бургас, ресорната комисия приела разпоредбата на чл.13 от Вътрешните правила за организацията и дейността си. В тази разпоредба бил уреден ред за действие на комисията при наличие на повече от едно заявление за поставяне на преместваем обект на определена позиция, а именно теглене на жребий. Дори да се приеме тезата на ответната страна, че тегленето на жребий в максимална степен осигурява равна възможност на кандидатите състезаващи се една и съща позиция, в случаят кандидатите са подали заявления с твърде различен времеви диапазон на исканото разрешение, поради което жребият не би могъл да се приложи като метод за избиране на „равни кандидати“, защото подадените заявления не са аналогични по критерия период на исканото разрешение. Както е известно, времето на разрешението е негов съществен белег и основен компонент на разрешението, наред с неговия адресат /субекта на който се разрешава/ и мястото /конкретната позиция по одобрена схема/. Освен това, за да бъде приложен този институт, следва да бъде уреден като такъв в приложимата нормативна уредба. При положение, че законодателят ясно делегира компетентността при регламентирането на подобна процедура в лицето на общинския съвет, приел наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, не би могло да се приеме становището на ответната страна, че ресорната комисия има правомощието да доразвива този ред и условия, като практически ги дописва посредством свои вътрешни правила. Никой не може да отрече правото на която и да е комисия, като административен орган, да приеме свои вътрешни правила, във връзка с осъществяваната дейност, но в случаят това не са правила за дейността на комисията, а са норми, които доразвиват процедурата, т.е. реда и условията за издаване на разрешение като процесното. Предвид изричната разпоредба на чл.56, ал.2, изр. последно на ЗУТ, а именно, че „Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.“, включването на допълнителни условия, каквото е прилагане на жребий, съответно указанието в кои случаи следва да бъде извършен такъв, са от изричната компетентност на общинския съвет, приел съответната наредба. Органът, разполагащ с такива правомощия не е предвидил подобна процедура в подзаконовия нормативен акт, респективно осъществяването й е незаконосъобразно, поради несъответствие и с приложимите норми на материалния закон.

По изложените съображения, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена. Оспореното решение на административния орган е незаконосъобразно, от което произтича отмяната му, респективно връщане на преписката за ново произнасяне по отношение заявлението на дружеството-жалбоподател, тъй като съдът не разполага с правомощие да реши спора по същество, с оглед неговото естество.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото в тежест на ответника, който е част от общинската администрация, поради което следва да бъдат възложени на общината, съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 480 лева, с включен ДДС, както и за платена държавна такса в размер на 50 лева за образуване на делото или разноски в общ в размер на 530 лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, първи състав, 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Рени-34“ ЕООД- гр.Бургас, ЕИК *********, Решение № 70-00-5/1 от 25.03.2019г. на Директор на Дирекция ЦАУ „ЗОРА”-Община Бургас, с което на дружеството -жалбоподател е отказано да постави преместваем обект „павилион, с площ от 4 кв.м.“, находящ се в Приморски парк, на позиция К 5.1 от схемата, като НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Дирекция ЦАУ „ЗОРА” при Община Бургас за произнасяне по заявлението на дружеството –жалбоподател, с оглед дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Рени-34“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Мургаш“ № 5, представлявано от управителя Т. Р.А. сума в размер на 530 /петстотин и тридесет/ лева, представляваща общ размер на направените разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

                                           СЪДИЯ: