Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 181 17.11.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 141 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на И. Г. М. от гр. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1085-000343 от 08.06.2022 год., издадена от
Началник група в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В
жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Оспорващият твърди,
че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, тъй
като не са му отнети всички контролни точки. Счита, че административният орган
неправилно е приел, че са му отнети всички контролни точки от първоначално
определения максимален брой – 39. Според
него част от наложените му с наказателни постановления наказания не са влезли в
сила и съответно не са породили правните си последици, в това число отнемането
на контролни точки. В тази връзка твърди, че НП № 19-0284-002664 от 11.12.2019
год. на Началника на РУ – Казанлък е обжалвано от него в законоустановения за
това срок с жалба с вх. № 284000-12676/ 20.04.2022 год. по описа на РУ –
Казанлък и към момента на издаване на заповедта не е било влязло в сила. Отделно от това счита, че
оспорената заповед не е издадена в установената от закона форма, тъй като
посочените в нея фактически основания не са достатъчни да обусловят прилагането
на ПАМ. Иска от съда да отмени оспорената заповед и да му присъди сторените
деловодни разноски.
Ответникът –
Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Т. Й., счита жалбата за неоснователна и моли съда
да я отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2012 год. на И. Г. М. било
издадено Свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) № *********, валидно до 05.03.2022 год., и
Контролен талон към него № 5075583 с максимален брой 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. С
влезли в сила наказателни постановления на водача били отнети последователно следния брой контролни точки за
извършени нарушения по ЗДвП: 6 контролни точки с НП № 20-0247-000362 от
19.08.2020 год.,издадено от началника на РУ – Бяла към ОДМВР – Русе, влязло в сила на 27.02.2021 год.; 8 контролни
точки с НП № 19-0284-002664 от
11.12.2019 год., издадено от началника на РУ Казанлък към ОДМВР – Стара Загора,
влязло в сила на 03.03.2021 год.; 8 контролни точки с НП № 21-0263-000002 от
06.01.2021 год., издадено от началник група в РУ Етрополе, към ОДМВР – София, влязло
в сила на 01.04.2021 год.; 12 контролни точки с НП № 20-1075-002056 от 27.01.2021 год.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Разград, влязло
в сила на 03.12.2021 год. и 12 контролни точки с НП № 20-0869-004214 от
06.01.2021 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -Шумен, влязло
в сила на 11.04.2022 год.
На 08.06.2022 год. Началникът на група
в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Русе издал оспорената ЗППАМ №
22-1085-000343, с която приложил спрямо водача принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, на който са му отнети всички контролни
точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаването
ѝ е посочено, че при извършена справка в Автоматизираната информационна
система „Административно-наказателна дейност“ на МВР (АИС АНД) за контролните
точки на водача И. Г. М. с ЕГН ********** е установено, че са отнети всички контролни точки от първоначалния
максимален брой – 39, с което водачът е загубил придобитата си правоспособност
за управление на МПС.
Заповедта е връчена на оспорващия на
20.06.2022 год., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 04.07.2022 год.,
видно от поставения на пощенския плик транспортен етикет /л. 5/.
Не се констатира до момента на издаване
на процесната заповед да е настъпило възстановяване на контролни точки по реда
на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП. Не се сочат доказателства за преминато от оспорващия
допълнително обучение, нито към датата на издаване на заповедта са изтекли две
години от влизането в сила на последното наказателно постановление, с което на
водача са отнети контролни точки. Няма данни и за предприети от оспорващия
действия по възстановяване на загубената му правоспособност по реда на чл. 157,
ал. 5 от ЗДвП.
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна,
в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е
процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица.
Началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Русе е оправомощен със
Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021 год. на Директора на ОДМВР – Русе да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Тази
заповед е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на МВР са
определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е в установената
форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал.
2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. Част
от фактическите основания за издаване на оспорената заповед се съдържат в
Справка за нарушител водач, издадена от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Русе, на основание чл. 25, ал. 2 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /ДВ бр. 1/2013 г./, която по
своя характер е удостоверителен документ, създаден в административното
производство по издаване на оспорената заповед, на който административният
орган изрично се е позовал.Доколко посочените
фактически основания са доказани и правилно ли са приложени материалноправните
норми е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.
При издаването ѝ не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Същата е издадена след изясняване на
всички факти и обстоятелствата от
значение за случая.
Съдът намира, че оспорената заповед не противоречи и
на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
„изземване на свидетелството за управление“ на лице, което не е изпълнило задължението
си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Последната норма предвижда, че водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.
От анализа на тези норми следва, че
процесната ПАМ се налага при наличието на две кумулативни предпоставки: 1.
отнемане на всички контролни точки на водача, т.е. загубване на
правоспособността му за управление на МПС и 2. същият да не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за
управление в съответната служба на МВР.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 год. максималният брой контролни точки за отчет на
извършваните от водача нарушения на ЗДвП е 39.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата отнемането им се извършва само въз
основа на влязло в сила наказателно постановление.
От Справка-картон на водача, на която се е
позовал административният орган, е видно, че с НП № 20-0247-000362 от 19.08.2020
год. на Началника на РУ – Бяла към ОДМВР – Русе, влязло в сила на 27.02.2021
год., са отнети 6 контролни точки; с НП № 19-0284-002664 от 11.12.2019 год. на
Началника на РУ – Казанлък към ОДМВР – Стара Загора, влязло в сила на
03.03.2021 год., са отнети 8 контролни точки; с НП № 21-0263-000002 от
06.01.2021 год. на Началник група в РУ – Етрополе към ОДМВР – София, влязло в
сила на 01.04.2021 год., са отнети 8 контролни точки; с НП № 20-1075-002056 от
27.01.2021 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Разград,
влязло в сила на 03.12.2021 год., са отнети 12 контролни точки; и с НП №
20-0869-004214 от 06.01.2021 год. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Шумен, влязло в сила на 11.04.2022 год., са отнети 12 контролни точки.
По делото са представени, заварени
копия и на петте наказателни постановления, с които от жалбоподателя са отнети
общо 46 контролни точки, поради което съдът приема този факт за безспорно
установен.
По отношение на четири от общо петте
наказателни постановления не е оспорена верността на извършените вписвания
относно датата на влизането им сила. Налице са и доказателства, които
потвърждават верността на направените върху тях отбелязвания относно датите, на
които са връчени и влезли в сила – разписки за връчване, съдебни решения и др.
Ето защо за тях съдът приема, че съобразно нарочното отбелязване върху тях,
същите са връчени и влезли в сила на посочените в тях дати.
Оспорващият твърди, че с жалба от
20.04.2022 год. е обжалвал НП № 19-0284-002664 от 11.12.2019 год. на Началника
на РУ – Казанлък към ОДМВР – Стара Загора. С определение от 15.06.2022 год., по АНД № 472/2022 год. на
РС Казанлък , влязло в сила на 29.06.2022 год.
съдът е приел жалбата за просрочена и е прекратил производството по нея.
Наказателното постановление е връчено на
оспорващия в хипотезата на чл. 58, ал. 2 на ЗАНН на 23.02.2021 в
действащата тогава редакция и е влязло в
сила на 03.03.2021 год., т.е. преди да бъде издадена оспорената заповед.
След като са влезли в сила,
наказателните постановления не могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол
в настоящото производство по оспорване на наложена принудителна административна
мярка. Същите представляват официални
удостоверителни документи, т.е. годно доказателствено средство и се ползват с
материална доказателствена сила, като разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК задължава съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с
наказателните постановления, включително относно отнемането на контролни точки
/ в този см. решение № 8872/14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2015 г.;
решение № 2764 от 02.03.2018 г. на ВАС по адм.д. № 9212/2017 г. Решение
№ 7570 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2018 г., VII о. и др./
Оспорващият не е представил
доказателства, а и не твърди, че към момента на издаване на процесната заповед е
възстановил контролните си точки по реда
на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП или чл. 2, ал. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
год. Не се твърди и не се сочат доказателства за преминато от оспорващия
допълнително обучение, нито към датата на издаване на заповедта са изтекли две
години от влизането в сила на последното наказателно постановление, с което на
водача са отнети контролни точки. Следва да се посочи, че възстановяване на
контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, до първоначалния
максимален размер (арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно
изчерпване на определения им лимит, какъвто е процесния, в които водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването ѝ може да стане единствено
по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба лице, което е
загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички
контролни точки, след като е върнало свидетелството си за управление, има право
отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на
такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
В конкретния случай по петте
наказателни постановления, влезли в сила в периода от 27.02.2021 год. до
11.04.2022 год., на оспорващия са отнети общо 46 контролни точки, т. е. със
седем повече от максималния брой от 39 точки, с които първоначално е
разполагал, с което и той е загубил придобитата си правоспособност да управлява
МПС. Следователно възстановяването на правоспособността му може да стане
единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, но не и посредством някой от
способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. По делото няма
твърдения и доказателства това да е било сторено. В този смисъл е и Решение №
12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о.
Съответно, на основание чл. 157, ал. 4
от ЗДвП оспорващият е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Видно от
представената по делото Справка – картон на водача той не е сторил това.
Липсват твърдения и доказателства в обратния смисъл.
Доколкото по делото няма спор, че към
датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, оспорващият не е върнал
своето СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че оспорената
заповед е постановена
при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на чл. 171, т.
4 от ЗДвП. След като посочените там предпоставки за прилагането на процесната
ПАМ са безспорно установени и са били налице към момента на издаване на
оспорената заповед, то същата е материално законосъобразна.
Обжалваният акт е издаден и в
съответствие с целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата и
да се преустанови извършването на нови нарушения, особено на такива от неправоспособни
водачи, какъвто е оспорващия в случая. При прилагането на принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП административният орган действа в
условията на обвързана компетентност. След като в хипотезата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП органът разполага с една единствена възможност за произнасяне и законът
е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията,
посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването,
като неоснователно, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора искането на
ответника за присъждане на разноски по делото, като своевременно направено, се
явява основателно. Съдът определя
същите в размер на 100 лв. на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.
143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. К. срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1085-000343 от 08.06.2022 год.,
издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Русе.
ОСЪЖДА И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. К. да заплати на ОДМВР – Русе
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/