РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000015 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260382 от 06.10.2021 г.,постановено по т.д.№607/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,IV гр.с.,е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. С. Т. с ЕГН
********** против „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
за заплащане на сумата от 100 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на дядо му Н.И.Н.,произтекла при пътнотранспортно произшествие,причинено от
А. Р. О. на 06.11.2015 г.,около 23,20 ч. на път ПП I-6,км.280+300 поради нарушаване на
правилата за движение по Закона за движение по пътищата при управление на лек
автомобил марка „А.“,м.**“,рег.№***,за който е имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.“АД във формата на
застрахователна полица №BG22115002517328.
Със същото решение е осъден ищеца Н. С. Т. да заплати на ответника „З.“АД-гр.С. с
ЕИК *** сумата от 385 лв. разноски по производството и сумата от 450 лв. възнаграждение
за защита от юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на Р. АС. Р. с ЕГН ********** и А.А. Р.а с
ЕГН ********** като трети лица-помагачи на страната на ответника „З.“АД-гр.С. с ЕИК
1
***,в качеството им на наследници по закон на А. Р. О..
Горното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство-Н. С.
Т.,подал въззивната си жалба чрез адв. В.Г. като негов пълномощник.В жалбата е изложено
становището,че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно,тъй като
противоречи на принципа за справедливост и е постановено в противоречие със събрания по
делото доказателствен материал.Развити са доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд,че ищецът не е материално-правно легитимиран по смисъла на ТР
№1/2018 г. да получи обезщетение от ответника за неимуществени вреди от смъртта на дядо
му.Според жалбоподателя-ищец,по делото е доказано,че между него и дядо му Н.И.Н. е
имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка,че ищецът е виждал в дядо си
човек,на когото може да се довери и да получи от него разбиране и подкрепа.Сочи,че с дядо
си са имали чудесни отношения,много хубави моменти заедно,които са допринесли за
сплотяването им и са ги направили емоционално привързани един към друг.Жалбоподателят
заявява още,че заради силната привързаност и обич към дядо си,а както и заради начина,по
който го е загубил-неочаквано и внезапно,е понесъл загубата много тежко / изпаднал е в
депресия,плакал е постоянно,не е могъл да спи/ и ще търпи болки и страдания от тази загуба
до края на живота си.При тези твърдения счита,че спрямо него са налице очертаните от ТР
№1/2018 г. предпоставки,даващи на т.нар. „разширен кръг от лица“ активна материално-
правна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
друго лице.Счита още,че са налице всички основания за получаване на търсеното
обезщетение,т.е. че са налице всички елементи от фактическия състав на предявения
осъдителен иск.Намира за сериозен пропуск на първоинстанционния съд това,че не е
изследвал въпроса сравними ли са по интензитет и продължителност болките и страданията
на ищеца с лицата от най-близкия родствен кръг на починалия.Посочва още,че
първоинстанционният съд не е обсъдил и това,че А. Р. О. е бил под въздействието на
алкохол,шофирал е с несъобразена скорост и причината за настъпилото произшествие е
изцяло по негова вина,а Н.И.Н. е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието.
Жалбоподателят излага и довода,че отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи
на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6,ал.2 от
Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Предвид горните съображения,жалбоподателят Н. С. Т. /чрез пълномощника си адв.
Г./ моли да бъде отменено обжалваното решение на ОС-Пловдив и да се постанови
решение,с което да бъде уважен предявения от него иск,като бъде осъдено ответното
застрахователно дружество да му заплати претендираното обезщетение за неимуществените
вреди,претърпени в резултат от смъртта на дядо му,ведно със законната лихва върху
обезщетението,считано то датата на увреждането.В откритото съдебно заседание,проведено
на 16.02.2022 г.,пълномощникът на жалбоподателя-адв. В.Г. е направила искане да й бъде
2
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на същия
жалбоподател пред въззивната инстанция.
В законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** е подал
писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител-юрисконсулт К.А.
/с приложено към делото пълномощно/.Изразява становище,че жалбата е неоснователна,а
първоинстанционният съд се е произнесъл правилно,законосъобразно и мотивирано относно
предявения иск,и в съответствие с представените и приети по делото доказателства
правилно е отхвърлил същия иск като неоснователен.Поддържа още,че са изцяло
неоснователни твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановения съдебен
акт,изложени във въззивната му жалба.Конкретни доводи в тази насока въззиваемият излага
в отговора си.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно,обосновано и законосъобразно,както и да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Третите лица.помагачи на страната на ответното дружество-Р. АС. Р. и А.А. Р.а,не са
подали в законния срок писмен отговор по повод на въззивната жалба.В съдебното
заседание на 16.02.2022 г. се е явила лично А.А. Р.а и е изразила становище,че жалбата
следва да се отхвърли.
Във въззивната жалба е заявено доказателствено искане за допълнителен разпит на
разпитания в първата инстанция свидетел И.С.Т.,което искане въззивният съд е оставил без
уважение с протоколно определение от 16.02.2022 г.Други доказателствени искания от
страните не са заявени пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е
сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самият иск счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
3
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№607/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,IV-ти гр. състав,от Н. С.
Т. с ЕГН ********** против „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** е предявен осъдителен иск,основан на
разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,с който ищецът е поискал ответника да бъде осъден
да му заплати сумата от 100 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат от смъртта на дядо му Н.И.Н.,настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие от 06.11.2015 г.,виновно причинено от лицето А.Р.О.
при управление на застрахован при ответника лек автомобил.Поискал е и обезщетението да
се присъди ведно със законната лихва от деня на увреждането-06.11.2015 г. до
окончателното му изплащане,както да му се присъдят и направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните основни
твърдения,на които се основава предявения иск,а именно:
Твърди се,че на 06.11.2015 г. около 23,20 часа е станало описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие на първокласен път I-6,в зоната на кв.280+300,при което са
се сблъскали лек автомобил марка „М.“ с рег.№***,управляван от дядото на ищеца-Н.И.Н.,и
лек автомобил марка „А.“ с рег. №***,управляван от употребилия алкохол А. Р. О..Твърди
се,че вследствие на настъпилото ПТП водачите на двата автомобила са починали,а виновен
за причиняване на произшествието е водача на лекия автомобил марка „А.“-А. О..По случая
било образувано ДП №ЗМ 1592/2015 г. по описа на РУ-Казанлък,по което бил направен
безспорен и категоричен извод,че смъртта на пострадалите и в частност на водача на лекия
автомобил марка „М.“ е в пряка причинна връзка с виновното поведение на А. Р. О.,който
нарушил правилата за движение по ЗДвП и че е налице хипотеза на чл.24,ал.1,т.4 от
НПК,поради което наказателното производство,водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по изброените в ИМ разпоредби от НК е било прекратено с влязло в сила
определение №131/06.03.2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Твърди се още,че виновен за процесното ПТП е водачът на лекия автомобил марка
„А.“ с горния регистрационен номер,който е управлявал същия след употреба на алкохол и
наличие на етилов алкохол в кръвта от 1,88 промила,както било установено по воденото ДП
с химическа експертиза,а освен това същият управлявал автомобила с превишена скорост от
109 км./ч. непосредствено преди удара.За същия автомобил към момента на настъпилото
ПТП,както се твърди от ищеца,е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество „З.“АД с полица №BG/22/115002517328,описана в констативен
протокол за ПТП с пострадали лица.
На следващо място се твърди,че ищецът и дядо му Н.Н. са преживели заедно много
трудни и хубави моменти,че детството на ищеца е минало заедно с дядо му,а последният
бил още по-привързан към ищеца и заради обстоятелството,че той бил кръстен на
него.Ищецът заявява,че вниманието и любовта,с които неговият дядо го е обграждал,му
липсват и ще му липсват завинаги.Твърди,че дядо му го е научил на всичко,което е знаел за
4
земеделие и ремонт на домашни уреди и че ищецът е можел да разчита за всичко на дядо
си.Твърди,че отношенията в семейството са били основани на обич,взаимно уважение и
подкрепа,като внезапната смърт на Н.Н. е сложила край на тази хармония,а ищецът се
чувствал самотен,без да може повече да разчита на материалната и морална опора на дядо
си.Твърди се още,че след смъртта на дядо си ищецът се променил-изпаднал в тежка
депресия и станал асоциален,а понастоящем изживява стрес, потиснатост,
безспокойство,изострена чувствителност,ранимост,вътрешна опустошеност,безсилие и има
проблеми със съня-трудно заспива,пробужда се,сънува кошмари. Мъката, страданията и
болките,изпитвани от ищеца,не стихвали и нямало да стихнат до края на дните му,както се
твърди в исковата молба.Липсата на възможността ищецът да контактува с дядо си,както е
било винаги до смъртта на последния,измъчвали ищеца много,а обстоятелствата,при които е
загинал дядо му допълнително увеличавали болката от загубата му.Ищецът твърди,че дядо
му Н. го е обграждал с внимание и любов,които не може да получи от друг в такъв чист и
безусловен вид и тази липса не може да бъде преодоляна през целия му живот.Н.Н. не
страдал от никакви хронични и наследствени заболявания,които да са допринесли за
настъпването на смъртта,което допълнително обуславяло неочакваността на
преждевременна му смърт.Твърди се,че опората,която дядо и внук са чувствали помежду си
е била неизмерима,тъй като всички трудни и хубави моменти в живота им са допринесли за
сплотяването им и са ги направили емоционално привързани един към друг.
В исковата молба е изложено и твърдението,че ищецът продължава да търпи и ще
търпи и в бъдеще до края на живота си изключителни болки и страдания,причинени от
съществуващата трайна и дълбока емоционална връзка между него и дядо му Н.,като
причинените му неимуществени вреди в резултат от смъртта на дядо му се изразяват в
преживени психически,морални болки и страдания от непреодолим характер и тях ищецът
оценява на претендираната сума от 100 000 лв.Поддържа се и твърдението,че ищецът
разполага с материално правна легитимация по смисъла на ТР №1/2016 от 21.06.2018 г. по
тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предвид описаните в исковата молба обстоятелства за
силната емоционална връзка между дядо и внук.Изложен е и аргумента,че връзката между
дядо и внук следва да се презюмира поради народопсихологията на обществото,която се
опира и на силните семейни отношения и тяхното съхранение.
В исковата молба се твърди и това,че е била проведена извънсъдебна
процедура,инициирана от ищеца чрез упълномощен от него представител,по която ищецът
предявил пред ответното застрахователно дружество претенции със заявление вх.№14355 от
22.10.2018 г. и по него била образувана щета №0000-1000-61-17-7199 по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,но с писмо изх.№12825 от 21.11.2018 г.
ищецът бил уведомен от ответника,че не се установява основание за определяне на
застрахователно обезщетение.
Ответникът „З.“АД с ЕИК *** е подал в законния срок отговор на исковата молба,с
който е оспорил изцяло предявения срещу него иск по аргументи,изложени в отговора.Най-
общо казано,основните аргументи на ответника срещу иска са за липсата на активна
5
материалноправна легитимация на ищеца за предявяване на процесната искова претенция и
за получаване на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.Оспорил е и твърдения в
исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие,както и
твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил „А.“ с рег.№***-А. Р. О.,за
настъпването му.Навел е и довод за съпричиняване на процесното ПТП и на вредоносния
резултат от страна на Н.И.Н.,като е изложил в тази връзка твърдението,че последният в
нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство,което е управлявал,и в нарушение на чл.20,ал.2 от същия закон не е
намалил скоростта и не е спрял,когато е възникнала опасност за движението и в нарушение
на чл.137а,ал.1 от ЗДвП е пътувал без поставен предпазен колан.Оспорил е изцяло и
предявената акцесорна претенция за присъждане на лихва за забава,както и началната
дата,от която лихвата се претендира.Ответникът,на основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД,е заявил и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава
за период по-дълъг от три години преди датата на завеждане на исковата молба,т.е. за
периода предхождащ датата 18.07.2016 г.
В отговора на исковата молба ответникът е поискал на основание чл.219 от ГПК да
бъдат конституирани като трети лица-помагачи на негова страна наследниците на А. Р. О.,а
именно-Р. АС. Р. и А.А. Р.а.Това искане е уважено от първоинстанционния съд и с
определение №345 от 10.02.2020 г. двете посочени физически лица-наследници по закон на
А. Р. О.,са конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника.Същите не са
взели пред първата инстанция становище по предявения от ищеца Н.Т. иск.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано,че на датата
06.11.2015 г. е станало соченото от ищеца ПТП,че то се дължи на противоправното
поведение на наследодателя на третите лица-помагачи-А. Р. О. при управление на лек
автомобил „А.“ с рег. №*** и че в причинно-следствена връзка с това противоправно
поведение е настъпила смъртта на Н.И.Н..Приел е още за установено,че ищецът е внук на
загиналия Н.Н. и че към момента на настъпване на процесното ПТП управлявания от
виновния водач А. О. лек автомобил марка „А.“ с посочения по-горе регистрационен номер
е бил застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,сключен между собственика на автомобила и ответното дружество.Като
краен резултат обаче предявеният осъдителен иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен
като неоснователен с обжалваното решение по съображения,че ищецът не е
материалноправно легитимиран да получи обезщетение от ответника за неимуществени
вреди от смъртта на дядо му.В тази връзка първоинстанционният съд е приел,че от
показанията на разпитания по делото свидетел И. Т. и техния анализ не могат да се извлекат
конкретни обстоятелства,навеждащи на извод между ищеца и дядо му приживе да е била
изградена особена близост и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР №1/21.06.2018
г.,постановено по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.И с оглед възприетия извод за
неустановена материалноправна легитимация на ищеца по предявения
6
иск,първоинстанционният съд е счел за ненужно да се обсъждат наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на дядото на ищеца и
правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
акцесорната претенция за лихви.
Настоящият съд,след като извърши самостоятелна преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства и на приложимите спрямо случая правни
норми,приема обжалваното решение за правилно по следните съображения:
Правилно е установена възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка относно настъпването на твърдяния в исковата молба деликт и приетото за
доказано наличие на причинно-следствена връзка между деликта и смъртта на дядото на
ищеца-Н.И.Н..Правилно е прието,че смъртта на последния е настъпила в резултат на
ПТП,причинено виновно на 06.11.2015 г. от лицето А. Р. О. като водач на лек автомобил
„А.“ с рег.№***,както и че за същия автомобил към момента на произшествието е имало
действаща и валидна застраховка „Гражданска отговорност“,обективирана в сключена с
ответното дружество застрахователна полица №BG/22/115002517328,както е отразено в
приложения към делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.11.2015 г.И
още е прието правилно,че деянието на водача на посочения лек автомобил осъществява
всички признаци от обективна и субективна страна на деликтния състав по чл.45 от
ЗЗД,поради което и с оглед доказаното наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на пътния инцидент,е породена отговорността на ответника-застраховател на
основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./.Цялата изложена в мотивите на първоинстанционното
решение фактическа обстановка в тази насока,както и направените въз основа на нея правни
изводи,се споделят от настоящия състав и същият ги намира за правилни,поради което
препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа и правна
страна в тази част от мотивите на обжалваното решение.
В процесната жалба е изложен довода,че първоинстанционният съд не е обсъдил
обстоятелството дали А. Р. О. е бил под въздействието на алкохол според приетия по делото
протокол от химическа експертиза и че е шофирал с несъобразена скорост.Това
действително е така-в първоинстанционното решение не е коментирано дали водача А. О. е
управлявал автомобила след употреба на алкохол и дали скоростта,с която се е движил
управлявания от него автомобил,установена от приетата комплексна автотехническа и
медицинска експертиза /около 108 км./ч. непосредствено преди удара/,е била над
допустимата такава за района,в който е станало произшествието,но липсата на коментар по
тези въпроси не рефлектира по никакъв начин върху правилността на обжалваното
решение.В крайна сметка,в същото решение съдът е изложил мотиви относно пряката
причина за настъпване на процесното ПТП и тази причина е такава,каквато е установена в
заключението на посочената комплексна експертиза,а именно-причината за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е,че водачът на лекия автомобил „А.“-А. О.,е допуснал
автомобила му да навлезе в лявата /северна/ лента на платното за движение на място,по
7
начин и в момент,когато това не е било безопасно,т.е. когато там насрещно се е движел
лекия автомобил „М. **“,управляван от дядото на ищеца-Н.Н.,който не е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране.И точно тази пряка техническа причина е достатъчна за
обосноваване на извода,че водача на лекия автомобил „А.“ е осъществил противоправно
деяние,довело до настъпване на процесното ПТП,респективно-до вредоносния
резултат,изразяващ се в причинената смърт на дядото на ищеца.В обжалваното решение не е
направен извод,различен от този,макар горните обстоятелства да не са били подложени на
коментар,така че необсъждането им,както се посочи,няма отражение върху правилността на
постановения с решението краен резултат.Освен това,този резултат е обоснован с мотиви за
липса на материалноправна легитимация на ищеца относно получаване на претендираното
обезщетение,а не по съображения за неустановен фактически състав на деликта по смисъла
на чл.45 от ЗЗД.
Всъщност,като се имат предвид мотивите на първоинстанционния съд,с които е
обосновано отхвърлянето на иска и в тази връзка-основните оплаквания на жалбоподателя в
процесната въззивна жалба,главната преценка,която въззивният съд следва да извърши с
настоящото решение е именно относно наличието или не на материалноправна лигитимация
на ищеца за получаване на исканото от него застрахователно обезщетение.В тази насока
въззивният съд приема следното:
Понеже ищецът Н.Т. има качеството на внук на загиналия при настъпилото на
06.11.2015 г. ПТП-Н.И.Н.,то несъмнено за преценка на материалноправната му легитимация
по процесния иск следва да бъдат съобразени задължителните за съдилищата разяснения по
тълкуване и прилагане на закона,дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС.Съгласно същото тълкувателно решение,материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г.,и по изключение всяко
друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо
продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част
е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №
4/1961 г. и № 5/1969 г., следва да се допуска само по изключение – когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено близка привързаност
между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната
за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена
връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени
между най-близките – лицата от цитираните постановления. Съществуването на особено
8
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт в подобна хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен
случай, въз основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо
само при условие, че ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.
В случая,за установяване на твърдяните от ищеца обстоятелства относно връзката му
с неговия дядо приживе,както и на обстоятелствата относно понесените от ищеца морални
и емоционални болки и страдания вследствие смъртта на дядо му Н.,по
първоинстанционното дело е разпитан свидетеля И. С. Т.-брат на ищеца.От показанията на
същия свидетел става ясно,че той и брат му-ищецът Н.Т. живеят при своите родители,а след
като са разбрали,че дядо им Н.И.Н. е починал вследствие на пътен инцидент,на всички им
било много тежко и особено на ищеца,защото той бил много близък с дядо си по мнението
на свидетеля.Свидетелят казва още,че дядо им Н. винаги е помагал на него и ищеца и
винаги,когато двамата внуци са имали нужда от нещо,дядо Н. им е давал съвети,помагал им
е и с пари.Според показанията на св.И. Т.,дядо им е живеел в село О.,а свидетеля и ищеца са
живеели гр.П.,като ищецът се е виждал с дядо си 2-3 пъти в месеца,чувал се е с него и по
телефона.Когато искал съвет от майка си и баща си и те не са можели да му го дадат,ищецът
се е обаждал на своя дядо и той му давал съвети,винаги помагал в това отношение на
внуците си,както сочи свидетелят.Казва,че не може да си спомни за какво ищецът е искал
съвети от дядо си,но винаги когато имат нужда от такива звънял на дядо си.Освен
това,свидетелят Т. дава показания,че когато ищецът научил за смъртта на дядо си,се
чувствал „не много добре“,изпаднал в депресия,плачел постоянно,не можел да спи и това се
случвало в продължение на няколко месеца,а към момента /т.е. към датата на разпита на
свидетеля,осъществен в съдебното заседание на 29.09.2020 г./ и двамата-свидетеля и брат му
Н.Т. все още не са преодолели загубата на дядо си и все още им било тъжно.И друго
обстоятелство,което става видно от показанията на разпитания свидетел е,че той и ищеца са
ходели през летните ваканции пре дядо си на село и там са прекарвали същите,като
последната ваканция,която ищецът прекарал там е била през 2013-2014 г.,когато ищецът
вече завършил училище.
Така изнесените от свидетеля И. Т. данни за взаимоотношенията приживе между
ищеца и починалият му дядо Н.Н.,не обосновават извод между тях двамата-дядо и внук,да е
била изградена особено силна емоционална връзка по смисъла на горното тълкувателно
решение,нито пък от тези показания се установява ищецът да е понесъл морални болки и
страдания,по-интензивни от нормалните за отношенията между дядо и внуци.Споделеното
от свидетеля дава представа за това,че между ищеца и неговия дядо са съществували топли
отношения,основани на взаимно разбирателство и обич,като при нужда ищецът е можел да
разчита на моралната и материална подкрепа на дядо си и последният винаги му е помагал
със съвети,когато ищецът се е обръщал към него за такива /макар да не става ясно от
показанията на свидетеля по какви точно въпроси ищецът се е обръщал към дядо си за
съвети/.Друго,което може да бъде прието за установено от показанията на горния свидетел
е,че ищецът винаги е поддържал връзка със своя дядо и го е посещавал на село,но не се
9
установява двамата да са живели постоянно в едно домакинство и в един дом през какъвто и
да било период от време.Тази фактическа картина,очертана от показанията на единствения
свидетел,разпитан относно съществувалите отношения между ищеца и дядо му Н.,не
обосновава извод за изключителност в близостта между двамата по смисъла,разяснен в
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,както вече се посочи по-горе,а
показва една нормална за българското общество духовна и емоционална близост между дядо
и внук,характеризираща се именно с установеното и по настоящото дело
разбирателство,взаимна подкрепа и обич.За да се приеме,че между едно починало в резултат
на ПТП лице и лицето,претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
първото и попадащо извън кръга на лицата по Постановление №4/1961 г. и Постановление
№5/1969 г. на Пленума на ВС,е съществувала особено близка връзка,необходимо е освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата,да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства,обусловили създаването на по-голяма от
близостта,считана за нормална за съответната родствена връзка.Такова житейско
обстоятелство например би било наличието на такава фактическа връзка между дядо и
внук,при която дядото с оглед отсъствието на бащина грижа спрямо внука,да е заместил
ролята на баща спрямо внука си и това фактическо положение да се е установило като
трайно във времето.В случая такава или подобна житейска ситуация нито се
установява,нито се твърди от самия ищец в исковата молба.
На следващо място,показанията на разпитания свидетел не установяват и понасянето
ма морални болки и страдания на ищеца,надхвърлящи болките и страданията,които
обикновено е нормално и присъщо да изпита един внук от загубата на дядо /или баба/.Нито
от показанията на свидетеля Т.,нито от други събрани по делото доказателства се установява
изложеното в исковата молба твърдение,че след смъртта си дядо си,ищецът е изпаднал в
тежка депресия и е станал асоциален,че и понастоящем /т.е. към момента на предявяването
на иска/ изживява стрес,потиснатост,изострена чувствителност,ранимост,вътрешна
опустошеност и безсилие.От свидетелските показания може да се заключи,че ищецът се е
почувствал зле /“не много добре“,както се изразява свидетеля/ вследствие смъртта на дядо
си и е имало период от няколко месеца,през който плачел и не е можел да спи нормално,а
към момента на разпита на свидетеля /проведен на 29.09.2020 г./ продължава да изпитва
тъга от смъртта на дядо си.Що се касае до изявлението на свидетеля,че ищецът е изпаднал в
депресия вследствие смъртта на дядо си,то това твърдение съдът възприема само като
впечатление на свидетеля за състояние на подтиснатост на ищеца,а не като доказващо
състоянието на депресия в медицинския смисъл на думата,доколкото свидетелят няма
медицински познания,а и по делото липсват доказателства,които да потвърдят наличието на
депресия у ищеца като медицинска диагноза.В обобщение,въззивният съд намира,че
установените чрез показанията на свидетеля данни за психо-емоционалното състояние на
ищеца след смъртта на дядо му Н.Н. не очертават понасянето на морални болки и страдания
от ищеца вследствие на тази смърт,надхвърлящи по интензитет и продължителност болките
и страданията,които очаквано би изпитал един внук от смъртта на своя дядо или баба,щом
като помежду им са съществували нормални отношения на близост,характерни за тази
10
родствена връзка.
Гореизложеното налага крайния извод,че в случая остават недоказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди,предвидени в задължителната съдебна практика /коментирана по-горе и обективирана
в цитираното тълкувателно решение/.От това следва и извода,че ищецът Н.Т. не разполага с
материалноправна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на неговия дядо Н.Н.,настъпила вследствие на ПТП от 06.11.2015 г.А липсата на такава
легитимация обосновава и крайния извод,че предявеният осъдителен иск е неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне изцяло.До такъв извод е стигнал и първоинстанционният
съд в обжалваното решение и крайният постановен с решението резултат,съгласно който
искът е отхвърлен като неоснователен,е правилен.
Въз основа на всички изложени по-горе съображения и обстоятелства,въззивният съд
намира разгледаната въззивна жалба за изцяло неоснователна,а обжалваното с нея решение-
за правилно и законосъобразно.Предвид това жалбата не подлежи на уважаване,а
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено изцяло /включая и
в частта за разноските,тъй като те са присъдени съобразно изхода от делото пред първата
инстанция и са правилно определени като размер/.
По разноските за въззивната инстанция:
В отговора на въззивната жалба,въззиваемият „З.“АД е поискал да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.Като се има
предвид неоснователността на въззивната жалба и обстоятелството,че самия отговор е
изготвен от юрисконсулт на дружеството,на същото дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.Като размер то следва да
бъде определено съгласно чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ,като се
има предвид,че само депозирания от въззиваемото дружество писмен отговор на жалбата е
изготвен от юрисконсулт,без такъв да се е явил в съдебно заседание като представител на
дружеството.С оглед на това въззивният съд определя сумата от 100 лв. като дължим размер
на юрисконсултското възнаграждение,а заплащането й предвид изхода от делото пред
настоящата инстанция следва да бъде възложено в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260382 от 06.10.2021 г.,постановено по т.д.
№607/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,IV гр.с.
ОСЪЖДА Н. С. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“№12,ет.7,ап.21,да заплати на
„З.“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“С.“№67А,сумата от 100 лв.
11
/сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника „З.“АД-Р. АС. Р. с ЕГН ********** и А.А. Р.а с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12