Р Е Ш
Е Н И Е № 1
гр. Стара Загора, 17.01.2020г
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Николина
Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 877 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.42 от Закона за опазване
на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано е по жалба от Д.Р.Г. ***, чрез пълномощника му адвокат П.Н.П.-САК,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-4784-0044/ 09.11.2019г, издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“
при 01 РУ-СДВР, с която на
основание чл.42 във връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – забрана за посещаване на спортни
мероприятия за срок от две години. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение
на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита,
че в заповедта липсва правна квалификация на нарушението, описаната фактическа
обстановка не отговаря на действителната и не е налице изпълнително деяние по
чл.21, ал.1, т.7 от ЗООРПМС. Твърди, че при извършен личен обиск в джоба на
панталона му е установена маска, т.е. не е бил маскиран по начин, който да
затруднява разпознаването му. По отношение избора на срок на ПАМ излага доводи
за необходимост от мотивиране на наложения максимален такъв, каквото не е
направено от административния орган и това според него води до
незаконосъобразност на цялата заповед. С оглед изложеното моли за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - Началник сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДВР, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира
за установено следното от фактическа
страна:
На 09.11.2019г жалбоподателят Д.Г. и негови приятели
отивали на футболен мач между ПФК „ЦСКА“ и ПФК „Славия“ в гр.София. Около 17ч
на бул.“Драган Цанков“ пред стадион „Българска армия“ към сектор А при
извършена проверка от органите на реда в страничен джоб на панталона на Г. е открита черна маска за лице с прорези
за очите. Маската е предадена доброволно от жалбоподателя, за което е съставен протокол
от 09.11.2019г /л.22 от делото/. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение № 4784/ 09.11.2019г за нарушение на чл.21, т.7 от
ЗЗРПСМ и е издадено наказателно постановление № 4784/ 09.11.2019г /л.16 и 17/. Д.Г.
е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ-СДВР
/л.23/.
С оспорената Заповед № 19-4784-0044/ 09.11.2019г Началникът на сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДВР на основание чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1,
пр.2 и чл.27, т.7 от ЗООРПСМ е наложил на жалбоподателя Д.Г. ПАМ – забрана за
посещаване на спортни мероприятия за срок от две години. От фактическа страна
заповедта е мотивирана с извършване на противообществена проява /спортно
хулиганство/, изразяваща се в носене на маска, с която може да се прикрие
напълно лицето и да се затрудни разпознаването му.
Жалбоподателят няма прояви по ЗООРПСМ, видно от докладна
записка за извършена проверка в АИС „Спортни хулигани“ /л.20/. С присъда от
07.02.2018г за престъпление по чл.343б , ал.3 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца с изпитателен срок от 3 години /л.62/.
За изясняване на обстоятелства от значение по делото е
допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетелите С. Д. и Н. К. се установява, че на 09.11.2019г
заедно с жалбоподателя Г. отивали на стадион „Българска армия“ да гледат футболен
мач. След 16ч малко преди стадиона полицаи ги спрели за проверка и намерили в
долния джоб на Г. маска, за която той забравил, че е у него. Според свидетелите
като член на фен клуб той е напълно запознат със забранените вещи за носене на
стадиона и не е имал предишни провинения.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Заповедта за ПАМ е връчена лично на жалбоподателя на
09.11.2020 г., видно от отбелязване в долния й ляв ъгъл. Жалбата до съда е
депозирана чрез административния орган на 12.11.2019 г., видно от приложените
към преписката съобщение за установено деяние вх.№ 225000-17342/ 12.11.2019г и
обяснение от адвокат П.П. /л.14 и 15 от делото/. Следователно оспорването е
направено в срок, от активно
легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Оспорената заповед № 19-4784-0044/ 09.11.2019г на Началник
сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДВР е издадена от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.42, ал.1 от
ЗООПРПСМ, според който принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се
налага със заповед на началника на районното управление на МВР по
местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в
случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1. В случая Началник сектор „Охранителна полиция”
към 01 РУ при СДВР е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото
Заповед № 225з-701/ 21.09.20118г на Началника на 01 РУ при СДВР. Местоизвършването на нарушението е стадион „Българска
армия“, гр. София, който попада в територията на 01 РУ при СДВР.
Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания
за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени
в хипотезата на чл. 30, ал.1, т.1, от ЗООРПСМ. При издаването й не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да я опорочават до степен, налагаща нейната пълна отмяна.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства
еднозначно се установява, че при отиване към стадион за посещение на футболна
среща на 09.11.2019г в гр.София жалбоподателят е носил със себе си маска за
лице с прорези за очи.
При тези факти са налице предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1 и
чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, както ясно и непротиворечиво е посочено в процесната
заповед. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за
неясна и неправилна правна квалификация на деянието.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ,
"Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е
проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е
извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в: т. 7 носенето
на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което
затруднява разпознаването. Действително жалбоподателят не е носил маската на
лицето си, но наличието й у него на спортно мероприятие, включително при
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие,
е забранено. Дори да се приеме тезата му, че маската е забравена в джоба,
проявената небрежност особено от лице със статут на член на фен клуб не е
извинителна причина за отпадане на мярката. Този извод произтича от целта на
закона - да се осигури безопасността при провеждане на спортни мероприятия и да
се преустановят или предотвратят на административните нарушения, извършвани от
посетители на такива мероприятия.
Разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 22 и чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ
предвиждат, че едновременно с административното наказание глоба, се прилага и
принудителна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в
чужбина за срок от една до две години. Основателно е възражението на
жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви, които да обосноват прилагането на
максимално предвидения от закона срок на принудителната мярка. Прилагането на
принудителната мярка за всеки друг срок, различен от минимално предвидения от
закона изисква изрична мотивировка от административния орган и съответно
доказателства за по-високата степен на обществена опасност на деянието или
дееца, каквито в случая не са ангажирани от ответника. Същевременно, с оглед защитата на обществения
интерес и при действителното наличие на соченото в заповедта нарушение, в
преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган
относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в
други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за
определяне на срока за налагане на ПАМ /Решение
№ 1367 от 01.02.2019г по адм. д.№ 10008 от 2018г на ВАС, Решение № 3115 от
12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018
г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС/. В случая такива други документи не са
представени, нито могат да бъдат извлечени от административната преписка и
приобщените към заповедта мотиви в издаденото наказателно постановление № 4784/
09.11.2019г. Но от редакцията на приложимата материалноправна норма на чл.25,
ал.1 от ЗООРПМС следва, че административният орган действа при обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да издаде индивидуален
административен акт с посоченото в нормата съдържание за минималния срок от 1
година забрана да се посещават спортни мероприятия. За налагане на ПАМ за този
срок в административния акт са изложени достатъчно фактически и правни
основания, с което изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 АПК е спазено. Доколкото
нарушението на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ е доказано безспорно, а същевременно то
е първо за жалбоподателя, съдът счита, че мярката в минимално предвидения срок
от една година ще му въздейства в достатъчна степен без непропорционално да
засяга правата му за посещение на спортни мероприятия.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата на Д.Г.
се явява частично основателна относно срока на наложената ПАМ и заповедта
следва да се отмени в частта за наложена ПАМ за срок от две години, а в
останалата част подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото своевременно заявената претенция
на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се уважи съразмерно на
уважената част от жалбата като му се присъдят 315 лева – половината от общ
размер 630 лв, от които 30 лв. държавни такси и 600 лв. договорено и заплатено
възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна помощ и съдействие №
593372 от 12.11.2019г /л. 7/, дължими от СДВР, която е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
ответникът като орган, издал оспорения акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл.3 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Р.Г. ЕГН ********** *** Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 19-4784-0044/ 09.11.2019г,
издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДВР, В ЧАСТТА, с
която на основание чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2 и чл.27, т.7
от ЗООРПСМ му е наложена принудителна административна мярка - забрана за
посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Г. ЕГН ********** *** против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 19-4784-0044/ 09.11.2019г,
издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДВР, В ЧАСТТА, с
която на основание чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2 и чл.27, т.7
от ЗООРПСМ му е наложена принудителна административна мярка - забрана за
посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Антим I“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ЕГН ********** *** сумата 315
/триста и петнадесет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението
не подлежи на касационно оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: