Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 /11.01. 2018 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
11.12. 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА И.
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д.
№ 176 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен е
пряк иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл.226 КЗ /отм/ чл.432 ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 и
чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
Е.Н.Д. твърди в исковата молба, че на 02.02.2016г. около 21,30 часа в гр.С.З.,
по северната лента за движение на ул. “***” в посока запад, водачът П.Н.М.
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел “А.Р.” с peг. № ***. На предната дясна седалка се возила ищцата Е.Н.Д..
Наближавайки кръстовището с бул."***", сигнализирано с пътен знак Б2
и при наличието на работеща жълта мигаща светлина на светофарната уредба,
водачът П.Н.М. вместо да намали скоростта на движение на управлявания от него
автомобил и да спре до преминаване на движещите се с предимство по бул."***"
превозни средства, той ускорил скоростта на автомобила си и навлязъл в
кръстовището. Когато лекият автомобил “А.Р.” бил в западния край на
кръстовището, от север по бул."***" навлязъл лек автомобил марка и
модел „О.К." с peг. № ***, управляван от водача И.н.и...
Двамата водачи не задействали спирачните си уредби и между управляваните от тях
МПС настъпил удар на преден десен край на л.а. “О.К.” в дясна предна страница /
дясна предна врата / на л.а. “А.Р.”. След този удар лекият автомобил „О.К."
се завъртял по посока на часовниковата стрелка и се установил с предна страна,
насочена на югоизток в района на кръстовището. Лекият автомобил „А.Р."
продължил на запад и се ударил последователно в спрелите западно от пешеходната
пътека превозни средства. С преден десен край се ударил в лява страница на лек
автомобил „Ш.А." с peг. № ***, управляван от В. З.Д.,
спрял западно от пешеходната пътека, в лентата за извършване на ляв завой на
ул."***". След този втори пореден удар лек автомобил “А.Р."
продължил движението си на запад и с предна лява страница се ударил косо челно
в предна лява страна на спрелия зад л.а. „Ш.А." тролейбус „Ш.С.", с peг. № 1044, управляван от М. М.И., след който трети
пореден удар преустановил движението си.
В резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата
получила телесни увреждания. След пристигането на екип на Бърза помощ била
откарана в М. - АД -„П.Д.С.К." - гр.С.З., където били диагностицирани
причинените й телесни увреждания.
По този начин на 02.02.2016 г. в гр.С.З., при
управление на МПС - лек автомобил марка и модел „А.Р." с peг. № ***, водачът П.Н.М. нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата телесни увреждания - счупване
на горния и долния клон на дясната срамна кост на таза. Ищцата твърди, че
причинените й вреди са пряк резултат от противоправното поведение на водача на
МПС П.Н.М., който не е изпълнил задълженията си, вменени
му със ЗДвП.
С протоколно Определение от 21.12.2036 г., постановено
по НОХД № 3048 / 2016 г. по описа на Районен съд - гр.С.З., по реда на чл.384,
ал.1, във вр. с чл.382 от НПК е одобрено
споразумение, по силата на което виновният водач П.Н.М., с ЕГН ********** е
признат за виновен, в това, че на 02.02.2016 г. в гр.С.З., при управление на
МПС - лек автомобил „А.Р." с peг. № ***, в
посока от изток на запад на кръстовището на улица „***" и булевард „***",
е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата
и правилника за неговото прилагане, а именно:
чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата -
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
чл.6, т. 1, предложение „пето" от Закона за
движението по
пътищата - „Участниците в движението: 1.съобразно своето
поведение с пътните знаци";
чл.50, ал.1 от Закопа за движението по пътищата - „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат на пътя с предимство";
чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата - „Пътен Знак Б2 указва на водачите на моторни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията", очертана с пътна
маркировка или ако няма такава - на линията, на която е поставен знака. Преди
да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство";
по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно на две лица : Е.Н.Д., с ЕГН **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния и долния клон на дясната
срамна кост на таза, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак
и на И.н.и.., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на мост на първи долен ляв и десен зъб, причинило избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, поради което и на основание по чл.343 ал.З, буква "а",
предложение първо, във вр. с чл.343, ал.1, буква
"б" предложение второ, във вр. с чл.342,
ал.1, предложение трето, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК и чл.381, ал.4 от НПК. На основание чл.343 ал.З, буква "а",
предложение първо, във вр. с чл.343, ал.1, буква
"б" предложение второ, във вр. с чл.342,
ал.1, предложение трето, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК и чл.381, ал.4 от НПК, Старозагорският районен съд го е осъдил и му
наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 / осем / месеца. На
основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено
за изпитателен срок от 3 / три / години.
На основание чл. 343, ал.З, буква "а",
предложение първо, във вр. с чл.343, ал. 1, буква
„б" предложение второ, във вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК, съдът е лишил П.Н.М. от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от 8 /осем/ месеца. Определението на съда е влязло в сила на
21.12.2016 г..
Ищцата посочва, че съгласно разпоредбата на чл.383,
ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Ето защо, в настоящия случай, следва по
аналогия да се приложи императивната разпоредба па чл.300 от ГПК. Твърди, че обстоятелствата, установени с
решението, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно- следствената връзка са безспорно установени.
Излага съображения, че в резултат на противоправното
си деяние, водачът П.Н.М. е причинил на Е.Н.Д. неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
й телесни повреди. При настъпилото ПТП същата е получила счупване на горния и
долния клон на дясната срамна кост на таза. Непосредствено след ПТП - на
02.02.2016 г. е била приета по спешност в Клиника по Ортопедия и травматология
на УМ. - АД - „П.Д.С.К." - гр.С.З. със силни болки в зоната на дясна пубисна кост. След направени рентгенови снимки било
установено счупване на горния и долния клон на дясната срамна кост на таза. Под
локална анестезия е било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тазови кости. На 05.02.2016 г. ищцата е била
изписана от М. „П.Д.С.К." АД - гр.С.З.. След изписването й от болницата Д.
продължавала да бъде с много болезнени и ограничени движения. Било невъзможно и
болезнено да извършва активни движения в дясна тазобедрена става, било
невъзможно да ходи самостоятелно без помощни средства, била зависима от чужда
помощ и се нуждаела от постоянни чужди грижи, тъй като не можела да се обслужва
сама. В продължение на три месеца се придвижвала с патерици, а повече от шест
месеца имала затруднения в движенията и накуцваща походка. Не можела да сяда,
трудно ставала и движението я натоварвало. Раздвижването станало постепенно, а
оздравителният процес се протичал дълго и бил съпроводен с болки в дясната
тазобедрена става. Приемала обезболяващи лекарства и антибиотици в течение на 3
месеца. Отслабналата й имунна система провокирала и силна инфекция на гърлото -
перитонзиларен абцес. В
следствие на преживения стрес от катастрофата, продължителния прием на
антибиотици и отслабналото състояние на организма, по долните й крайници се
появили големи, червени, одебелени и силно болезнени
възли с размери 10/10см. - диагностицирани като „Erythema nodosum". Това
наложило допълнително лечение в продължение на повече от шест месеца,
съпроводено с болки и повишена телесна температура. При рутинен гинекологичен
преглед, предвид претърпяната катастрофа и получените счупвания в таза, й било
предписано при евентуална бременност - изходът на раждане да бъде чрез Цезарово сечение, с оглед нейното здраве и това на детето.
В продължение на около три месеца след ПТП ищцата изпитвала постоянни силни
болки и болезненост в таза. Била в отпуск но болест общо 93 дни. От датата на ПТП
и до сега, въпреки проведеното лечение, същата продължавала епизодично да усеща
болки в дясната тазобедрена става. Освен горепосочените телесни увреждания,
причинени й от ПТП, ищцата изпитвала в следствие на болките от същите и ред
неудобства, изразяващи се в невъзможност в първите месеци да се движи, да се
придвижва самостоятелно, да спи нормално, да се грижи за домакинството и за
личната си хигиена, а всичко това дало отражение и на психичното й състояние.
Вследствие на претърпяното ПТП изпитала в силен стрес, а към настоящият момент
последната продължавала да изпитва страх при возене и управление на автомобил.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от непозволеното
увреждане на 02.02.2016 г., представляващо ПТП същата оценява на сумата от 50
000 лв. / петдесет хиляди лева/.
Твърди се, че за управляваният от виновния водач П.Н.М.,
автомобил към датата на ПТП - 02.02.2016 г., е била налице валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
застрахователно дружество „З.К.Л.И." АД, по застрахователна полица №
BG/22/115002000631 от 03.08.2015 г., издадена със срок на валидност за периода
от 03.08.2015 г. до 02.08.2016 г..
Посочва, се че с уведомление вх. № Е - 415/08.02.2016
г. „З.К.Л.И." АД е била уведомена от ищцата за настъпилото на 02.02.2016
г. ПТП. По повод на горепосоченото уведомление, на 08.02.2016г. в застрахователното
дружество е била образувана щета № 0023-1000-03-16-7053. В писмо изх.№ 4923 /
10.06.2016 г. до ищцата, „З.К.Л.И." АД е посочила, че не е налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като „липсват
безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водача" на
процесното МПС.
С влязло в сила на 21.12.2016 г. протоколно
Определение, постановено по НОХД № 3048 / 2016 г. по описа на Районен съд - гр.С.З.,
по безспорен начин бе установено настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно- следствената връзка. Предвид което на 22.02.2017
г., отново била отправена от ищцата писмена застрахователна претенция вх. № 60
/ 22.02.2017 г. по описа на З.К.Л.И. АД до ответното дружество за изплащане на
претендираното от ищцата застрахователно обезщетение за причинените й с ПТП
неимуществени вреди. Въпреки визираните в чл.496, ал.1 и ал.2, т.1 от КЗ
задължения на застраховате ля — да се произнесе по претенцията до три месеца от
нейното представяне, да определи и изплати размера на обезщетението, до
настоящия момент ответното дружество не е изплатило обезщетението. Близо четири
месеца след подаване на застрахователната претенция, с писмо изх. № 5143 / 13.06.2017
г. З.К.Л.И. АД уведомило ищцата, че застрахователната комисия на дружеството е
определила размер на обезщетение за неимуществени вреди - 10 000 /десет хиляди/
лева. Ищцата не е съгласна с размера на така определеното от застрахователя
обезщетение. Счита размерът на същото е силно занижен и несъобразен с
действително претърпените от пострадалата Е.Н.Д. болки и страдания в резултат
на причинените й телесни увреждания, както и същото не е съобразено с
изплащаните в подобни случаи обезщетения.
Позовава се на разпоредбите на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ
и чл. 493, ал.1 от КЗ.
Моли съда да постанови решение с което да осъди „З.К.Л.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., район Л., бул."***,
представлявано от М.С.М.-Г.П.В.Д.и Г.Н.Г.заедно от двама от тримата изпълнителни
директори да заплати на Е.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50
000 лв. / петдесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 02.02.2016 г., причинено от противоправното
поведение на П.Н.М., при управление на лек автомобил марка „А.Р." с peг. № СТ *** ВР, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.02.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата.
В срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответното дружество, с който заявява, че оспорва изцяло
исковата претенция за неимуществени вреди - по основание и размер.Оспорва
всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за
неимуществени вреди.
Във връзка с настъпилото на 02.02.2016г. ПТП заявява,
че при дружеството е по подадено заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение е образувана застрахователна преписка - щета №0023-1000-03-16-7053. Посочва, че предявената претенция от Е.Д. за
компенсиране на идентични на предявените в настоящето съдебно производство
нематериални вреди - болки и страдания възникнали при осъществяване на
транспортния инцидент е била разгледана от застрахователно експертна комисия
при ответното дружество, като е било определено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10,000.00/десет хиляди/лева. Твърди, че при
определяне на размера на застрахователното обезщетение са отчетени
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, експертното становище
относно начина на възникване на травмите и техния медико-биологичен характер,
характеристиките на проведеното лечение, както и срока и степента на
възстановяване. Насрещно от страна на ищцата не е изразено становище относно
определянето и размера на обезщетението, относно което е била надлежно уведомена,
като видно от изложеното в исковата молба становището е за несъгласие са
размера на паричната сума.
Поддържа, че З.К.Л.И. АД е изпълнила вменените и от закона задължения по щета
№0000-1000-03-16-7053, като определеното застрахователно обезщетение е
адекватно за компенсиране на всички вреди на ищцата, поради което счита, че исковата
претенция е изцяло неоснователна, вкл. поради функцията на гражданското
съдопроизводство.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизъм на
пътно-транспортно произшествие от 02.02.2016г., настъпило в около 21.30ч., в
гр. С.З., като оспорва твърдението транспортния инцидент да се е осъществил
изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „А.Р." с per. №***. Насрещно поддържа, че причина за настъпване на
транспортния инцидент от 25.08.2016г. са и действията на водачът на лек
автомобил „О.К." с рег.№***, който под
въздействие на алкохол в концентрация от 1,49 промила, в нарушение на чл. 20 и чл. 47 е навлязъл в
кръстовището, без да се съобрази с извършваната от водача на лек автомобил „А.Р."
маневра, местоположението му и разстоянието, на което се намира, което
поведение е в причинна връзка с механизма на произшествието.
Във връзка с горното оспорва твърденията в исковата
молба за осъществен от П.Н.М. - като водач на лек автомобил „А.Р." с peг. №СТ *** ВР-граждански деликт спрямо ищцата, като оспорва и твърденията
изключително в причинно-следствена връзка с действия на водача на лек автомобил
„А.Р." с peг. №***, за ищцата да са възникнали
травмите, описани в обстоятелствената част на исковата молба и да са търпяни нематериални вреди.
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване
механизма на пътнотранспортно произшествие от 02.02.2016г., настъпило в гр. С.З.,
на кръстовището между ул. „***" и бул. „***", на ищцата са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания, и са възникнали заявените
нематериални вреди.
Оспорва твърдението, че при ищцата е извършвана
оперативна интервенция във връзка с счупване на тазови кости, като поддържа че
счупването е било неразместено и лечението е проведено чрез наместване и обездвижване чрез пролежаване.
Във връзка с горното оспорва твърденията, че за ищцата е било невъзможно ходене
и движение, че е била зависима от чужда помощ и постоянна грижа за обслужване.
Изцяло оспорва твърденията, че в причинна връзка с
травма, настъпила при произшествието и по повод провеждане на медикаментозно
лечение на такава, както и във връзка със стрес при ищцата е възникнало
отслабване на имунната система, от което е настъпила силна инфекция на гърлото
- перитонзиаларен абцес,
както и по долните и крайници са се появили големи, червени одебелени
и силно болезнени възли /erythema nodosum
- което състояниие се характеризира с възпаление на
мастните клетки под кожата, което води до нежни червени възли или бучки, и
което състояние преминава спонтанно в рамките на 30 дни./
Изцяло оспорва твърдението, че на ищцата е било
предписано при евентуално последваща бременност, изгонването на плода да се
осъществи чрез Цезарово сечение. Намира, че не
представлява вреда хипотетично заявената възможност относно начина на изгонване
на плода от утробата при евентуална бременност на ищцата, тъй като същото се
обуславя от конкретното протичане на бременността, положение на плода,
големина, общия здравословен статус на майката и детето и множество други
фактори. В тази връзка оспорва твърденията, че поради счупването на двете
рамена на тазовата кост в дясно, хипотетично раждане при ищцата е необходимо да
се извърши с Цезарово сечение.
Счита, че заявеното твърдение е такова както за бъдещи
вреди - поради което е неотносимо по основанието на
претенция, предвид обстоятелството, че се дължи обезвреда само на действително
настъпилите такива, поради функционалната обусловеност на застрахователната от деликтната отговорност.
Оспорва твърденията, че и до момента ищцата изпитва
страх от возене и управление на автомобил поради ПТП.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Ответникът заявява и възражение за съпричиняване на
ищцата относно настъпване на травми при осъществяване механизма на ПТП, като в
тази връзка оспорва твърденията заявените с исковата молба травми, и съответно
- нематериални вреди, да са възникнали по причина само поради действията на
водача на лек автомобил „А.Р." с peг. №***.
Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Е.Д. като поддържа, че причина за настъпване
на счупването на горен и долен клон на срамната кост в дясно е извършено от
ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника
за прилагането му, изразяващо се в неизползване на
предпазен обезопасителен колан. Счита, че с това си
поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от
ищцата е създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване
механизма на произшествието. Поради липсата на обезопасяване, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137А от ищцата е създала
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието. Поддържа, че травмите на ищцата Д. са настъпили като резултат
от нейно собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна
правна норма - чл. 137А от ЗДвП, като са получени по причина от липсата на
обезопасяване по време на превоз посредством поставяне на предпазен колан и
представляват самоувреждане.
Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди
и по размер, като счита същия за недължим, респ. за
прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Счита, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката
на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в
изключително завишен размер, за да доведе до репариране
на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума
е недължима поради самоувреждане
на ищцата, по изложените вече съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл.
51,ал.2от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Счита, че предявеният иск за изплащане на мораторна
лихва от датата на настъпване на процесното ПТП до предявяване на исковата
претенция за неимуществени вреди е неоснователен, и като такъв го оспорва
изцяло.
Моли съда да отхвърли предявените от Е.Н.Д. искове,
като неоснователни и недоказани.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на
ищцата на направени по делото разноски, по аргумент от искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството.
Оспорва искането за присъждане на адвокатски хонорар,
в случай, че същия се претендира по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а не по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, както и в случай, че размерът
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, вкл. по
аргумент от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
С допълнителната
искова молба ищцата, чрез процесуалния си представител, взема становище
относно възраженията, направени от ответника.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда / в случая влязлото в сила протоколно Определение от
21.12.2016 г., постановено по ПОХД № 3048 / 2016 г. по описа па Районен съд -
гр.С.З. / е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди, че обстоятелствата,
установени с присъдата, а именно – настъпилото ПТП, виновността на водача на
лек автомобил „А.Р." с peг. № *** П.Н.М.,
претърпените вреди и причинно-следствената връзка са безспорно установени.
Относно твърдението на ответника, че причина за
настъпване на транспортния инцидент са и действията на водач на лек автомобил „О.К."
с peг. № *** заявява, че в конкретния случай исковата
молба касае претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото
ПТП. От друга страна, в случай, че ответникът твърди, че е налице съпричиняване
/ съизвършителство на процесното ПТП от друг водач на
МПС, счита, че размерът на щетата от действията на всеки съизвършител
е от значение само в отношенията между тях, а не спрямо ищеца. Твърди, че отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите.
Посочва, че във връзка с направените от процесуалния
представител на ответника оспорвания относно причинените на ищцата телесни
увреждания, извършената във връзка с тях интервенция, състоянието на ищцата
след ПТП и настъпилите усложнения в резултат на проведеното медикаментозно
лечение, е направил съответните доказателствени искания.
Изцяло оспорва направеното в отговора възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като според
ответника не била с поставен предпазен обезопасителен
колан. Твърди, че съпричиняване следва
да бъде доказано от ответника при пълно и главно доказване, като в този смисъл
се позовава на съдебна практика.
Относно оспорването от страна на ответника на исковата
претенция по размер, взема становище, че безспорно доказателство за това, че
обезщетение за неимуществени вреди е дължимо, е съдържащото се в Писмо изх. №
5143 /13.06.2017 г. па З.К.Л.И. АД изявление на ответното дружество, че същото
е определило и е съгласно да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000
лева за причинените й неимуществени вреди. Счита, че това писмено изявление на ответника представлява по
естеството си признание на основанието на иска, както и частично признание
относно неговия размер. Твърди, че исковата претенция не е завишена по размер и
е съобразена с принципите на чл.52 от ЗЗД.
Във връзка с направеното оспорване на иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, ищцата взема
становище, че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи лихви за
забава от деня на увреждането - 02.02.2016 г. до окончателното издължаване на
главницата. Що се касае до възражението, относно предявения иск за лихви,
считано от датата па увреждането и възражението па ответника, намира, че лихва
следва да се начисли върху обезщетението за неимуществени вреди именно oт датата на непозволеното увреждане до окончателното
изплащане па главницата, а не от датата на предявяване на исковата молба.
С исковата молба ищцата е взела подробно становище
относно направеното възражение срещу искането за присъждане в полза на ищцата
на направените по делото разноски. Твърди, се че не е правено искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса, както и че се претендира хонорар по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, а не по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Твърди се, че претендираното адвокатско
възнаграждение е заплатено от ищцата. По направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение счита, че същото не е прекомерно и
е към установения от Наредбата минимален размер.
С допълнителния
отговор ответникът заявява, че поддържа заявеното становище по основанието
на претенцията. Поддържа оспорването на предявената искова претенция за
неимуществени вреди по основание и размер. Поддържа всички изложени доводи и
възражения, направени с първоначалния отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
С протоколно Определение от 21.12.2016 г., постановено по НОХД № 3048 /2016 г. по описа на Районен съд - гр.С.З., по реда на чл.384, ал.1, във вр. с чл.382 от 1ШК е одобрено споразумение, по силата па което виновният водач П.Н.М., с ЕГН ********** е признат за виновен, в това, че на : 02.02.2016 г. в гр.С.З., при
управление на МПС - лек автомобил „А.Р." с рег. № СТ *** ВР, в посока от изток на запад на кръстовището иа улица „***" и булевард „***", е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане, а именно:
-
чл.5, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата - „Всеки
участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва
да
създава опасности и пречки за
движението, не трябва да
поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени
вреди.";
-
чл.6, т.1,
предложение „пето" от
Закона за движението
по
пътищата
- „Участниците в
движението: 1.съобразно своето
поведение с...... пътните знаци...... ";
-
чл.50, ал.1 от
Закона за движението
по пътищата -
„На
кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като
път
с предимство, водачите на пътните превозни средства от
другите пътища
са длъжни да
пропуснат пътните превозни
средства, които се движат на пътя с
предимство";
чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата - „Пътен Знак Б2 указва на водачите на моторни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията", очертана с пътна маркировка или ако няма такава - на линията, на която е поставен знака. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство";
по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно и две лица : Е.Н.Д., с ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния и долния клон на дясната срамна
кост и таза, причинило трайно затруднение на движенията и десния крак и па Иван Николов И., с ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на мост на първи долен ляв и
десен зъб, причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
и говоренето, поради което и на основание по чл.343 ал.З, буква "а", предложение първо, във вр. с чл.343, ал.1, буква "б" предложение второ, във вр. с чл.342,
ал.1, предложение трето, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК и чл.381, ал.4 от НПК. На
основание чл.343 ал.З, буква "а", предложение първо, във вр. с чл.343, ал.1,
буква "б" предложение второ, във
вр. с чл.342, ал.1, предложение трето, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.381,
ал.4 от НПК, Старозагорският районен съд го е осъдил и му наложил наказание
„лишаване от свобода" за срок от 8 / осем / месеца. На основание чл.66
ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен
срок от 3 / три / години.
На основание чл. 343,
ал.З, буква "а", предложение първо, във вр.
с чл.343, ал.1, буква „б" предложение второ, във вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил П.Н.М. от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 8 /осем/ месеца.
Определението на съда е влязло в сила на 21.12.2016 г.
Безспорно е по
делото, че за управляваното
от виновния водач П.Н.М., с ЕГН ********** и негова собственост МПС - лек
автомобил „А.Р." с рег. № СТ *** ВР, към датата на ПТП -
02.02.2016 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество „З.К.Л.И." АД, по
застрахователна полица № ВG/22/115002000631 от 03.08.2015 г.,
издадена със срок на валидност за периода от 03.08.2015 г. до 02.08.2016 г.
От уведомление с вх. № L
- 415/08.02.2016 г. „З.К.Л.И." АД се установява, че ответникът е уведомен
за настъпилото
на 02.02.2016 г. ПТП, за което образувана
щета № 0023-1000-03-16-7053.
С писмо изх.№ 4923/10.06.2016 г. „З.К.Л.И." АД е посочила, че не е налице основание за
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като „липсват безспорни доказателства,
документално удостоверяващи вината на водача" на процесното МПС.
От писмена застрахователна претенция вх. № 60 / 22.02.2017 г. по описа на З.К.Л.И. АД се установява, че до ответното дружество отново е отправена от ищцата претенция за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение за причинените й с ПТП неимуществени вреди.
С писмо изх. № 5143 / 13.06.2017 г. ЗК З.К.Л.И."
АД е уведомила ищцата, че
застрахователната комисия на дружеството е определила размер на обезщетение за
неимуществени вреди - 10 000 /десет хиляди/
лева.
От заключение на
назначената по делото съдебно-автотехническата експертиза се установява, че мястото на удара
кореспондира с направлението на движение на двата автомобила както и на находките
описани в протокола за оглед на местопроизшествието като същото се намира на около 13,54 м
източно и на 8,71 северно от ориентира О в лентите за движение на двата
автомобила /Опел и А.Р./.
Скоростта на Опел в
момента и преди удара 41,48 км/ч, Скоростта на А.Р. в момента и преди удар е
\/2у = 13,92 м/с = = 50,13 км/ч. Опасната за спиране зона на автомобил
„Опел" е 25,61 м. Опасната за спиране зона на А.Р. е около 30,56 м. Лек
автомобил А.Р. се е намирал на 5,20 м от мястото на удара в момента на
навлизане на Опел в кръстовището.
Опел в момента на
навлизане в кръстовището от А.Р. се е намирал на около 17,54 м от мястото на
удара от където има пряка видимост към лек автомобил А.Р..
Ударът е бил
неизбежен тъй като А.Р. попада в опасната за спиране зона на Опел. Процесния
лек автомобил А.Р. е оборудван серийно с 5 инерционни обезопасителни
колани, като коланите са триточкови с изключение на мястото на пътника по
средата на задната седалка където колана е двуточков.
Същите имат ход на отпускане около 40-50 мм преди да се задейства инерционното
блокиращо устройство при челен удар след което имат свойство да се разтягат с
оглед предотвратяване на нараняване на пасажерите още около 30 мм ,но само в
случай ,че автомобила не е претърпявал преди това ПТП с челен удар. В
конкретния случа тялото на пострадалата е ограничено да се движи напред от
еластичния предпазен колан в рамките на около 20-30 мм напред . При това ПТП
имаме страничен приплъзващ удар в зоната на предните леви и странични леви
състави на А.Р. от страна на Опел и в този случай тялото на пострадалата е
политнало на дясно от удара с Опел до съприкосновение с лявата врата на автомобила
и в последствие е политнало напред при челните удари за А.Р. с лек автомобил Ш.А.
и тролейбуса. Съгласно показанията на пострадалата пътничка в лек автомобил „А.Р."
Е.Н.Д. в материалите по делото /ДП/ тя и водачът на „А.Р." са били с
поставени предпазни колани непосредствено преди настъпването на ПТП.
На 02.02. 2016 г
около 21,30 часа по ул. Ген Столетов в посока от изток на запад се е движил лек
автомобил „А.Р." с рег.№ СТ *** ВР с водач П.Н.М. със скорост на движение около 50 км/ч,
който навлиза в кръстовището с бул. ***й при работещ светофар на жълта мигаща
светлина , като е отнел предимството на движещия се в същото време и час по
бул."***" в посока от север на юг лек автомобил „О.К." с рег. № ***
собственост на Галин Желев Ганчев и управляван от
Иван Николов И. (с алкохол в кръвта 1,46 %о съгл.
Протокол за химическа експертиза № 53/03.02.2016 година) който се е движил със
скорост на движение около 41,48 км/ч . Поради това ,че лек автомобил А.Р. е
попаднал в опасната за спиране зона на лек автомобил О.К., последния удря
първия в десните състави като удара е и приплъзващ. След което лек автомобил А.Р.
се отклонява на ляво по посoката
си на движение и се удря последователно в спрелите Ш.А. и тролейбус в западната
част на кръстовището на ул.Ген.Столетов. От своя страна Опел ротира около
вертикалната ос прекарана през масовия център на автомобила по посока на
часовата стрелка и се установява в покой в която е фиксиран протокола за оглед
на местопроизшествието с предна час насочена на югоизток.
В резултат на
ударите при това ПТП четирите автомобила са получили материални щети, а
пътничката Е. Д. е получила травматични увреждания - счупване на горния и
долния клон на дясната
срамна кост на таза (СМЕ № 56/016г.).
Отведена е за оказване на медицинска помощ и последващо лечение в УМ. „***"
АД С.З.. Травми е получил и водачът на лек автомобил „Опел", също отведен
за оказване на медицинска помощ и последващо лечение -контузия на главата,
сътресение на мозъка, избиване на долен мост с два изкуствени зъба (СМЕ №
54/2016 год.
От представената по
делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на 02.02.2016 г. при
процесното ПТП, пътуващата и седяща на предната дясна седалка в лек автомобил „А.Р."
с рег. № СТ *** ВР Е.Н.Д. е
получила поредица от стрес удари, в резултат на което е получила телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на горното и долното рамо на дясна срамна
кост на таза. Съгласно заключението оздравителния период при този вид травма,
лекувана по консервативен начин с наместване и режим на покой - леглови режим, обикновено при тази тази
възраст, на която е ищцата е около 30 дни. След този период би следвало
пациента да се вертикализира и да проходи с помощта
на 2 помощни средства - патерици, като постепенно натоварва крака, от която
страна е фрактурата. Обикновено периодът до пълно натоварване на десния крак е
още около 45 дни. Локалната болка в зоната на близката ТС отзвучава до 5-6
месеца от момента на травмата. След този период походката би трябвало да е
изгладена и балансирана. В съдебно заседание вещото лице уточни, че периодът на
възстановяване на ищцата е малко по-дълъг от този в останалите подобни случаи
на такава травма. Съгласно заключението, по време на оздравителния процес се е
появило при ищцата и заболяването „еритема нодозум". Причини за него могат да бъдат комплексни :
инфекциозни причинители, имунно заболяване, което може да се появи и вследствие
на стрес на организма. В случая ищцата е преживяла стресова ситуация и това би
могло да отключи съответното заболяване поради настъпилия срив
на имунната система. Самата фрактура е била причина за страдания и болки,
водещи до стрес на организма. Според вещото лице, това заболяване не е живото
застрашаващо, но би могло да се появява многократно впоследствие. Съгласно
експертизата, фрактурата на таза зарастнала първично
не е причина за протичане на родоразрешение чрез секцио цезареа след шестия месец
от травмата.
От показанията на свидетелите Т.С.Б. и Н.А.Д., които изцяло кореспондират, както с приетите по делото писмени доказателства -
медицински документи, така и с назначената
по делото съдебно-медицинската експертиза
се установява, че непосредствено след ПТП ищцата била откарана по
спешност в М. - АД - „П.Д-Р С.К." - С.З.. Била уплашена, неадекватна, в шок, цялата треперела, изпитвала силни болки в
зоната на дясна пубисна кост. Установило се,
че има счупване на три места на таза отдясно. Майка й останала в болницата по настояване на лекуващия лекар, който я приел. В дните, в които ищцата била в болницата, майка й
останала като придружител, тъй като
доверителката ни не можела по никакъв начин да става, да се обслужва сама и
била в шок. След изписването й, се наложило да я транспортират от болницата до
дома й със специализиран автомобил, за да не се наруши обездвижването на таза. Била на подлога известно време и не
можела да се обслужва сама, което наложило майка й да остане в къщи няколко седмици. След известно време започнала с
помощта на родителите си и с патерици
да ходи сама до тоалетната. С патерици ходила около два месеца и половина, три месеца била в болнични, но
и след този период имала проблеми.
След като отново тръгнала на работа, на работното си място била сложила кашон, на който да си повдига краката,
понеже все още изпитвала болки. Баща й я водил сутрин до работното й
място с автомобила си и вечер я прибирал
оттам, тъй като ищцата трудно се придвижвала. През периода, през който ходела с патериците се налагало често
да ходи придружавана от родителите си по лекарски кабинети, тъй като направила
абсцес на едната сливица, което наложило да отидат при специалист
"уши, нос гърло", който й
предписал ежедневно локално обтриване и мазане с
препарати. По това време ищцата
получила и големи отоци по крайниците с петна, което наложило да потърсят и кожен лекар, според който
ищцата била получила и вид еритема - заболяване на кожата. И до ден днешен й се
появяват такива леки петна, въпреки проведеното продължително лечение. През
периода на възстановяване от
фрактурата, след рутинен преглед при гинеколог се прибрала в къщи притеснена, тъй като от разговора
с лекарката разбрала, че при
евентуална бременност раждането трябвало да бъде не по естествен път, понеже можело да се създаде някакви проблеми. Това
допълнително я притеснило. Към настоящия момент, основно при промяна на
времето, Д. продължава да изпитва
болки в таза, където е било счупеното място. От настъпването на процесното ПТП, ищцата се
страхува да управлява автомобил. Дори, когато се вози в автомобил винаги е
нащрек. Неколкократно при возенето й в автомобил, в нормална пътна ситуация и обстановка,
същата надавала викове. Този страх не е отшумял и към момента.
При така установеното от фактическа
страна, могат да се направят следните правни изводи:
По силата на договора за застраховка
гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.
Предвид разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, съобразно която
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Обстоятелството, че деликвентът
причинил вредата е бил обхванат от застрахователна закрила по застраховката
"Гражданска отговорност", обуславя правото на пострадалия, да предяви
прекия иск по чл. 226 от КЗ /отм./.
На първо място, съдът следва да
установи, че към датата на събитието, собственикът на лекия автомобил, с който
е причинено ПТП е имал валидно сключена комбинирана застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество.
По делото не е спорно наличието на
валидна застраховка ,,Гражданска отговорност’’ към датата на деликта.
За ангажиране на отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на
застрахованото лице.
Тези обстоятелства се установяват по
безспорен начин от Определение от 21.12.2016 г., постановено по НОХД № 3048 /2016
г. по описа на Районен съд - гр.С.З. и от заключението на назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза.
Предвид горното предявения иск за
неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК
- решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение
№ 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични
увреждания, а именно: получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
горното и долното рамо на дясна срамна кост на таза. При определяне размера
на обезщетението съдът съобразява и възстановителния период, който съобразно
заключението на СМЕ е както следва: оздравителния период при този вид травма,
лекувана по консервативен начин с наместване и режим на покой - леглови режим, обикновено при тази тази
възраст, на която е ищцата е около 30 дни. След този период би следвало
пациента да се вертикализира и да проходи с помощта
на 2 помощни средства - патерици, като постепенно натоварва крака, от която
страна е фрактурата. Обикновено периодът до пълно натоварване на десния крак е
още около 45 дни. Локалната болка в зоната на близката ТС отзвучава до 5-6
месеца от момента на травмата. След този период походката би трябвало да е
изгладена и балансирана. Ищцата следва да бъде обезщетена и за получената психическа
травма, преживените негативни емоционални реакции като страх, тревожност и
раздразнителност, както и че към момента са налице остатъчни прояви в психоемоционалното състояние, изразяващи се в персистиращи страхови преживявания в ситуации, напомнящи на
травматичната при пътуване с автомобил.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл предявеният частичен иск
ще следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лв. и отхвърлен като неоснователен
до претендирания размер от 50 000 лв.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия е неоснователно, досежно твърдението, че пострадалият с
поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието. Съпричиняване ще е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС
17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение
по пътищата и виновно.
Съдът приема за недоказано възражението
за съпричиняване, изразяващо се в непоставен обезопасителен колан с оглед заключението на експертизите.
След като застрахователното обезщетение
зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него, то в
тежест на застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ е да покрие и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
третото увредено лице.
Лихвите върху обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди се дължат съгласно общото правило за
непозволено увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и
съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 233, ал. 2, изр. 1-во от КЗ. В този смисъл е
трайната съдебна практика – Решение № 220/23.03.2009 год. на САС по гр.д. №
2530/2008 год.; Решение № 78/16.09.2011 год. на БАС по гр.д. № 171/2011 год.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ (отм.);
е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава,
присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ
(отм.); е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е
настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ (отм.);
В настоящият случай лихва върху главницата се дължи, считано от
датата на увреждане- 02.02.2016 г. до окончателно изплащане на сумите.
Предвид изхода на спора, на страните
следва да се
присъдят направени разноските по делото съобразно уважената част на иска /за
ищеца/ и съобразно отхвърлената част на иска /за ответника/. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно. Минималното
възнаграждение предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 2030 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е в размер на
450 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ЗК У.” АД следва да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт сумата от 1 600
лв., представляваща дължима държавна такса по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ,,З.К.Л.И.’’ АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. ,,***да заплати на Е.Н.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/,
представляваща представляваща
обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди - психически
болки и страдания, които вреди се намират в пряка, причинно-следствена връзка с
ПТП, настъпило на 02.02.2016 г. в гр. С.З. в резултат на виновното и противоправно
поведение на П.Н.М. с ЕГН ***********, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 02.02.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от Е.Н.Д. с
ЕГН ********** *** против ,,З.К.Л.И.’’ АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. ,,***иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до предявения размер от
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ,,З.К.Л.И.’’ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. ,,***да заплати на Е.Н.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 1 824 лева, представляваща разноски по
делото съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ,,З.К.Л.И.’’ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. ,,***сумата от 281,80 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ,,З.К.Л.И.’’ АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. ,,***да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 600 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив
в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: