РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение от 08.03.2021г., постановено по т. дело № 1019/20 г. на Софийски градски
съд, ТО, VI – 18 е осъдил „Караджа Турс Интеренешънъл ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 46, партер да заплати
на Н. Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***г., чрез адв. Д.Г., сумата от 200 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от използване от ответника на две
фотографии Базиликата "Света Богородица" и "Изгрев на главния площад в Краков”,
снимани в Краков, Полша, на сайта на ответника в периода от 09.12.2018г. до 11.02.2020г.,
сумата от 500 лева / по частичния иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на предявяване на иска – 03.06.2020 г. до
окончателното им изплащане. Отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата 200 лева до пълния предявен размер от 7275,90 лева,
представляваща пропуснати ползи, както и за заплащане на сумата от 840 лева,
представляваща загуби за платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ и
нотариални такси. Осъдил е „Караджа Турс Интеренешънъл ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 46, партер, да
заплати на Н. Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***г., чрез адв. Д.Г., на основание
чл. 84, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 30,06 лева, представляваща
1
мораторна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 1093,27 лева, и сумата от 75,13 лева,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 150,28 лева. Осъдил е ответника
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 149,02 лева, съразмерно с
уважената част от исковете и ищецът да заплати на ответника напарвените по делото
разноски в размер на 1489,88 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство Н. Т., който го обжалва в срок в отхвърлителната част с оплаквания за
незаконосъобразност. Въззивникът навежда доводи за неправилно определяне на размера на
дължимото обезщетение за претърпените вреди, тъй като не е съобразил пазарната цена,
която ищецът би получил за лицензионно ползване на процесните фотографии в България,
където е извършено нарушението. Излага съображения за доказване в процеса на вида и
размера на пропуснатите ползи , предвид обстоятелството, че е гражданин на Федерална
Република Германия, поради което меродавни за определяне на размера са пазарните цени в
тази държава. Сочи, че обезщетението следва да бъде съобразено с цените, посочени в
ежегодния сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии, както и че
съдът неправилно е отхвърлил претенцията за дължими надбавки. Поддържа, че
претендираното обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за доброволно
уреждане на спора е пряка и непосредствена последица от процесното нарушение, тъй като
извънсъдебната помощ е необходима, доколкото след същата нарушението е
преустановено , обезпечени са обезпечени доказателства в спешен порядък и е направен
опит за доброволно уреждане на спора и предотвратяване на бъдещи разноски за двете
страни. Моли съда отмени решението в обжалваните части и да уважи исковете в пълните
предявени размери.
Срещу решението в осъдителната част е депозирана въззивна жалба от ответника от
„Караджъ Турс Интеренешънъл“ ООД, в която се изложени доводи за неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че ищецът не е доказал
наличието на неимуществени вреди, претърпени в резултат използването на процесните
снимки, както и че в процеса не е установено какви са реално претърпените вреди и какви
са пропуснатите ползи, вследствие на нарушението. Навежда доводи за недоказаност на
претенцията за имуществени вреди, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за
онлайн съдържанието на сайта, както и авторството върху процесните снимки. Твърди, че
дружеството не е реализирало никакви приходи от осъществяването на туроператорска
дейнсост във връзка с използване на процесните снимки. В съотношение на евентуалност
поддържа, че нарушението е извършено в България , поради което и размерът на
обезщетението следва да бъде определен съгласно търговските обичаи и традиции в
България. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли изцяло
предявените искови претенции, а в условията на евентуалност моли за редуциране на
присъденото обещетение до размер от 120 лева общо за двете процесни фотографии.
2
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искове
молба, предявена от Н. Т., гражданин на Германия, с иск в правно основание чл. 95 ЗАПСП
срещу „Караджъ Турс Интеренешънъл“ ООД за заплащане на общата сума 8 615,90 лева,
представляваща обещетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху
фотографиите „Базиликата "Света Богородица" и „Изгрев на главния площад в Краков”,
снимани в Краков, Полша, извършено от ответника в периода от 09.12.2018г. до
11.02.2020г., който използвал фотографията на интернет страницата си с цел реклама на
туроператорска дейност без разрешение и съгласие на автора, ведно със законната лихва от
предявяване на исковете до изплащането, от които: 3637, 95 лева – пропуснати ползи от
ползване на фотографията Базиликата „Света Богородица“ под формата на неполучено
авторско възнаграждение, 3637, 95 лева - пропуснати ползи от ползване на фотографията
„Изгрев на главния площад в Краков“ под формата на неполучено авторско вузнаграждение,
840 лева – претърпени загуби под формата на разходи за адвокатско възнаграждение за
извънсъдебна помощ и нотариални такси, както и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лева.
От представеното по делото копие от страница в Интернет сайта „***“, се
установява, че сайтът www.sumfinity.com е регистриран на 26.01.2013 г. от ищеца Н. Т.. В
представените по делото копия от заглавни страници на сайтовете ***, съдържащи
представяне на ищеца като фотограф и портфолио от снимки, съдържащи публикувана
фотография с текст на английски език за процесната фотография Базиликата „Света
Богородица“ са посочени следните данни - време на заснемане – месец ноември 2013 г.,
данни за фотоапарата и настройките му. Копията съдържат и публикувана фотография с
текст на английски език, според който е заснет главния площад на Краков, а фотографията е
озаглавена „ Изгрев на главния площад на Краков“, като са посочени технически данни –
време на заснемане /ноември 2013 г./, данни за фотоапарата и настройките му.
От представените по делото копия от страниците на сайта на ответното дружество
*** се установява публикуването на офертата „Екскурзия до Нови Сад, Будапеща, Краков,
Катовице и Братислава с 4 нощувки и закуски от София” , съдържаща и двете процесни
фотографии. Видно от URL адресът на снимката „Базиликата “Света Богородица” и
извадка от приложението “Wayback“, извадка от страницата, където се съхранява URL
адресът на снимката „Изгрев на главния площад Краков“; извадки от MFM таблици – общи
условия и онлайн употреба с превод на български език, двете фотографии са
възпроизведени на сайта на ответника на 09.12.2018 г.;
От писмените доказателства по делото и от заключението на изслушаните по делото
експертизи се установява, че процесните фотографии - Базиликата „Света Богородица“ и „
3
Изгрев на главния площад на Краков“ , са възпроизведени / обективирани/ на интернет сайт
***, където жалбоподателят Н. Т. е посочен изрично за автор на публикуваните в сайта
фотографии. Самият ответник нито твърди, нито представя доказателства, че той или друго
лице, различно от ищеца, притежава авторските права върху процесните две фотографии. От
цялостната му защитна позиция е видно, че фотографиите не са създадени по негово
възлагане, а са копирани от други Интернет сайтове с ясното съзнание, че са чужди, като
ответникът не притежава права на ползване, отстъпени по надлежния ред. В публикацията
на фотографиите на Интернет сайта на ответното дружество - ***, липсва обозначаване на
автора, поради което не би могло да се обоснове прилагането на презумпцията за авторство
в полза на друго лице. Следователно, налице са доказани предпоставки за прилагане на
презумпцията за авторство в полза на ищеца и липса на проведено от ответника насрещно
доказване на същия факт. При това положение правилата на съдебното доказване налагат
съдът да приеме за установено, че Н. Т. е автор на процесните фотографии .
От заключенията на вещите лица се установява, че ответникът „Караджъ Турс
Интеренешънъл“ ООД е ползвал фотографиите в периода 09.12.2018г. и 11.02.2020г., с
търговска цел - за реклама и онагледяване на екскурзии, които същият организира в рамките
на своя основен предмет на дейност. Ползването по установения начин удовлетворява
фактическия състав по чл. 18, ал. 2, т. 1 и § 2, т. 3 ЗАПСП – възпроизвеждане на
произведението и по чл. 18, ал. 2, т. 6 ЗАПСП – публично показване на произведение,
създадено по фотографски начин, последното от които е релевантно само, когато е
извършено по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен
брой лица /чл. 18, ал. 3 ЗАПСП/. Публикуването на фотографията в Интернет сайта на
ответника покрива тези форми на използване, тъй като безспорно представлява публично
показване на произведенията на неограничен кръг лица, а предвид електронния вид на това
публикуване несъмнено е извършено и възпроизвеждане, доколкото произведенията са
запаметени под цифрова форма на електронен носител /сървъра на процесния сайт/. Същият
е публикувал без разрешение процесните фотографии на своя сайт, която е показана на
множество лица, и то без да се обозначи ищецът за автор, който при правомерно договаряне
би имал право да получи възнаграждение. Горното обосновава извод за противоправност на
поведението на ответника , което е лишило ищеца от възможността да получи
възнаграждение и да увеличи своето имущество – т. е последният е понесъл имуществена
вреда, изразяваща се в пропусната полза.
При съблюдаване на нормите на чл. 94 и чл. 94а от ЗАПСП при определяне размера
на дължимото се на ищеца справедливо обезщетение за последните вреди, следва да се
съобрази и обстоятелството, че според експертното заключение няма реализиран приход от
публикацията на процесните фотографии. По изложените съображения стойността на
авторското правно на фотографиите не може са бъде изчислен съобразно приходния подход,
тъй като няма осчетоводени приходи.
Настоящата инстанция намира, че при определяне на обещетението за пропуснати
4
ползи следва да се съобрази пазарната цена, която ищецът би получил за лицензионно
ползване на фотографиите в държавата по местоизвършване на нарушението. Въпреки, че
ищецът гражданин на ФР Германия, където осъществява творческата си дейност, цената на
евентуалното възнаграждение за лицензионно ползване , сключено с български потребител
би било съобразено с пазарните условия , конюнктура и цена на сходни произведения в
България. Претендираните от ищеца надбавки, обосновани и изчислени на основаната на
тарифата по MFM таблица са неприложими в процесния случай, тъй като тарифата не е
задължителна и служи на членовете на Федералната асоциация на немските професионални
фотографи като ориентир за размера на възнаграждението при договаряне с германски
клиенти за отстъпване права за ползване на фотографски изображения на територията на
Германия, както и преглед на хонорарите на фотографите в Австрия и Швейцария. Отделно
от горното по делото не се установява сайтът на ответника да е имал качеството електронен
магазин – единствено и само чрез него като електронно средство да е можело да се сключи
договор с потребителя на търговските услуги и туристическите пакети. Тъй като
нарушението е извършено в Република България, размерът на пропусната полза следва да
бъде съобразен с пазара, на който би се реализирало благото. Горното обосновава извод за
справедлив размер на обезщетението от по 100 лева за всяка от процесните фотографии.
Основателни, по разбиране на настоящия съдебен състав, са възраженията на
ответника за липсата на необходимост от извършване на разноски за първоначална
адвокатска помощ и нотариални такси от ищеца, така както те са били направени и се
претендират по делото. Разноски за обезпечение на доказателства са дължими при
проведено производство по чл. 207 от ГПК за обезпечение на доказателства с участие на
ответника, на когото доказателствата са противопоставими, с оглед окончателния изход на
спора в исковото производство, ако такова бъде водено. Разноските за нотариална такса в
размер на на 124, 80 лв и за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 39
от 04.02.2020г., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „ Г. и Г.“ са направени по
инициатива на ищеца и нямат връзка с поведението на ответника в уреденото в ГПК
обезпечително производство, свързано с настоящата исково производство. Опитите
доброволно уреждане на спора, за които също се претендират разноски не предоставят
допустимостта на исковото производство по националното законодателство или
основателността на исковете. Подобни разходи не са предвидени в европейското
законодателство като подлежащи на присъждане, поради което претенцията на ищеца за
заплащане на адвокатско възнаграждение в тази част също следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По делото не са ангажирани доказателства за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с ползването на фотографските произведения от
ответника, но горното не може да обоснове отхвърляне на претенцията. Съдът може да
присъди обичайното обезщетение и без да са налице други доказателства, /освен относно
основанието за възникване на отговорността на ответника/ , въз основа на правилата на
опита и логиката. Сам по себе си фактът на непосочване на името на ищеца при
5
възпроизвеждане на произведението сочи на липса на признание и на неглижиране на
неговия труд и творчески постижения, което води до накърняване на представата на ищеца
за собствената му ценност като творец. Фактът на ползването на фотографията без негово
съгласие и без заплащане на лицензионно възнаграждение логично води до негодувание и
възмущение, т. е. налице са негативни емоционални преживявания на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като
обезщетение от 500 лв. до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на
съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4. Съобразно нормата на чл. 95, ал. 3 ЗАПСП при
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, а съгласно ал. 4 съдът определя
справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото. Систематичното тълкуване на горните
разпоредби обосновава извода, че визираният минимален размер на обезщетението от 500
лева е приложим във всички хипотези на присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди – както в случаите, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, така и в хипотезите на установяване на по-малък размер на вредите.
Горният извод следва от разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, сочеща не само на
репарационен характер на обезщетението, но и санкционен и превантивен такъв.
Същевременно, от съдържанието на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП ясно следва, че волята на
законодателя е определянето на минимален задължителен размер на обезщетението за
всяко отделно нарушение, освен ако ищецът е доказал по-големи реално претърпени
имуществени вреди. По настоящото дело ищецът не е провел доказване, че е претърпял по-
големи вреди от законовия минимум по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, поради което той има
право само на този минимум за доказаното нарушение, извършено в периода от 09.12.2018
г. до 11.02.2020г., в размер на 500 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Размерът на обезщетението отговаря и на изискването
на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно
упражняването на права върху интелектуалната собственост, съответно тълкуването по
решение С - 367/15 на СЕС - при присъждане на обезщетение да се търси понесената
действителна щета, като обезщетението не е наказателно, а основано на обективен
критерий.
Като обусловени от главните, основателни се явяват и акцесорните претенции за
заплащане на мораторна лихва за забава върху обещетението за имуществени в размер на
30, 06 лева и сумата от 75, 13 лева - лихва за забава върху обещетението за неимуществени
вреди.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
6
При този изход от спора разноските за водене на въззивното производство следва да
бъдат поети от страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260393 от 08.03.2021г., постановено по т. дело №
1019/20 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 18 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7