№ 27
гр. Варна, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500014 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, вр. чл. 121 от ГПК и е образувано по
частна жалба на Б. Р. А., подадена чрез адв. В.М., против определение №
1027/ 09.12.2011 г. по гр.д. № 812/2022г. по описа на Добричкия окръжен съд,
с което е прекратено производството пред Добричкия окръжен съд и делото е
изпратено по подсъдност на Добричкия районен съд.
Жалбоподателят е настоявал, че определението е неправилно-
постановено в противоречие със закона – чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, като е молил за
отмяната му с даване на задължителни указания на ДОС за прилагане на
процедулрата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и допустима, а разгледана
по същество тя е неоснователна по следните съображения:
С подадената пред окръжен съд Добрич искова молба от Б. Р. А., чрез
адв.В.М.-САК, срещу Окръжен съд-Добрич е предявен иск по чл. 2в ал. 1, т. 2
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение от 1 934,44лева за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на нарушаване правото на Европейския
съюз. Искът е по гражданско дело и е с цена под 25 000 лева (по правилото на
чл.69, ал.1 от ГПК), поради което и на осн. чл. 103 вр.чл. 104 ГПК той е
подсъден като първа инстанция на районния съд. Затова, компетентен да
разгледа спора е Добричкият районен съд. Исковете по този специален закон
се предявяват пред местно компетентия съд по правилата на чл. 7, ал. 1
ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и
чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово
компетентния съд, а по тези правила родово компетентен е районният съд.
Последният не е ответник по иска, поради което и разпоредбата на чл. 7, ал. 1
1
ЗОДОВ, регламентираща специална местна подсъдност е неприложима. Тя
препятства разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който
има качеството на страна в исковия процес. Затова и предвижда и
постановява изпращането на делото на най-близкия родово компетентен
районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа
инстанция. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и "отстраняване" от делото
касае само първоинстанционния съд, но не въззивния съд, поради което и
изложените в частната жалба оплаквания за несъобразяване на нормата на чл.
7, ал. 2 ЗОДОВ от Добричкия окръжен съд, който би имал качеството на
въззивна инстанция, са неоснователни. В този смисъл е разрешението в
определение № 145 от 9.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 568/2021 г., III г. о.,
ГК. Там е казано, че дори този въззивен съд да е ответник по исковете, няма
пречка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ той да разгледа и реши въззивното
дело.
В този смисъл, като постановяващо идентичен резултат, определението
на окръжен съд Добрич следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1027/ 09.12.2011 г. по гр.д. №
812/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване съгл. чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2