Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 8459 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Т.Д.К. и Б.И.К. срещу решението от
06.01.2020 г., поправено с решение от 10.06.2020 г., по гр.д. № 21656/2019 г.
на СРС, III ГО, 149 състав.
Т.Д.К. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която е уважена
молбата на Б.И.К. за защита по ЗЗДН. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивницата
моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което
да се остави без уважение молбата на Б.И.К. за лична защита по ЗЗДН.
Б.И.К. оспорва въззивната жалба на Т.Д.К. и моли за оставянето й без
уважение. Обжалвал е първоинстанционното решение в частта, в която е оставена
без уважение молбата му за защита на детето му Д.Б.К. по ЗЗДН срещу Т.Д.К.. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са
изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи молбата му за
защита на детето му Д. по ЗЗДН.
Конституираната от съда въззивница по въззивната жалба на Б.И.К. – Д.Б.К.
(непълнолетна, действаща лично – арг. от чл. 8, т. 1 ЗЗДН), не взема становище
по въззивната жалба.
Т.Д.К. оспорва въззивната жалба на Б.И.К. и моли за оставянето й без
уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответницата и молителя в първоинстанционното производство, имащи правен интерес
от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Б.И.К. срещу Т.Д.К. –
за защита на молителя и детето Д.Б.К. от домашно насилие, извършено на 10.04.2019
г., подробно описано в молбата от 16.04.2019 г. и в нейното уточнение от 02.05.2019
г.
Ответницата е оспорила твърденията за наличие на домашно насилие.
С решението от 06.01.2020 г., поправено с решение от 10.06.2020 г., по
гр.д. № 21656/2019 г. СРС, III ГО, 149 състав, е оставил без уважение молбата
на Б.И.К. за защита на детето му Д.Б.К. по ЗЗДН срещу Т.Д.К., но е издал
заповед за защита в полза на Б.И.К., като е задължил Т.Д.К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Б.И.К. и е забранил на Т.Д.К. да приближава
Б.И.К. на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 10 месеца, считано от
06.01.2020 г. Първоинстанционният съд, също така, е наложил на ответницата
глоба в размер на 300 лева, осъдил е ответницата да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 лева и е осъдил ответницата да заплати разноски
на Б.И.К. от 700 лева.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
прие за установено следното:
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважена молбата на Б.И.К.
за лична защита по ЗЗДН срещу Т.Д.К., е неправилно. Молителят не е доказал по
безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна
на ответницата на 10.04.2019 г. Представените от Б.И.К. две декларации по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН не представляват годни доказателствени средства за
установяване на процесното насилие, защото в тях не са посочени часа (точен или
приблизителен) и мястото (адреса) на твърдяното насилие на 10.04.2019 г., както
и с какви точно компрометиращи молителя „записи“ ответницата разполагала, с
разпространението на които го заплашила. Същевременно, показанията на
разпитания от районния съд свидетел Н.И.К. (брат на въззивника) са неконкретизирани
относно датата и мястото, когато и където свидетелят чул ответницата да
заплашва молителя, съдържат противоречие относно причината, поради която
свидетелят е посетил страните (да вземе и закара страните в Италия на почивка,
от една страна, и да вземе и закара брат си на работа, от друга страна – л. 343
от делото на СРС), и са в противовес на твърдяното от молителя Б.К. присъствие
на детето Д. на процесните заплахи („Детето беше на училище“). Ето защо,
въззивният съд намира, че, уважавайки молбата на Б.И.К. за лична защита по
ЗЗДН, първоинстанционният съд неправилно е основал решението си на декларациите
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на показанията на свидетеля Н.И.К.. Други
доказателства в подкрепа на тази молба не са събрани.
Предвид горното,
решението в частта, в която е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на Б.И.К.
срещу Т.Д.К. с наложените защитни мерки, и в частите относно наложената глоба и
присъдените такса и разноски, е неправилно и следва да се отмени, а молбата на Б.И.К.
за лична защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Обжалваното решение в частта, в която е оставена без уважение молбата за
защита на детето Д.Б.К. по ЗЗДН срещу Т.Д.К., обаче е правилно. Молбата за
защита на детето е основана на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. След като
твърдяното домашно насилие над Б.И.К. не е доказано, то не може да се приложи
необоримата презумпция по чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Ето защо, обжалваното решение
на районния съд в частта, в която оставена без уважение молбата за защита на детето
Д. по ЗЗДН, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Като съобрази
изхода на делото, съдът осъжда Б.И.К. да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 25 лева за молбата му за лична защита по ЗЗДН, както и
държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивната жалба на Т.Д.К..
Държавната такса за жалбата на Б.И.К. срещу първоинстанционното решение в
частта, в която е отказано издаването на заповед за защита по ЗЗДН в полза на Д.Б.К.,
трябва да остане в тежест на бюджета на съда, тъй като Д.К. не е навършила 18-годишна
възраст (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Предвид изхода на
делото, Б.И.К. няма право на разноски за първоинстанционното производство.
Страните не са
претендирали разноски за въззивното производство, а Т.Д.К. – и за първоинстанционното
производство, поради което съдът не се произнася по тези въпроси с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 06.01.2020 г., поправено с решение от 10.06.2020 г., по гр.д.
№ 21656/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, в
частите, в които е издадена заповед за защита от домашно насилие в
полза на Б.И.К. срещу Т.Д.К. с наложените защитни мерки, е наложена на Т.Д.К. глоба
от 300 лева и Т.Д.К. е осъдена да заплати на СРС държавна такса от 25 лева, а
на Б.И.К. – 700 лева разноски, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.И.К., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Т.Д.К., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответницата да бъдат наложени мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН за защита на Б.И.К., ЕГН
**********.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 06.01.2020 г., поправено с решение от 10.06.2020 г., по гр.д.
№ 21656/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.И.К. да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в
размер на 37.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Б.И.К. за
присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.