№ 451
гр. *****, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110142265 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.” ЕАД
срещу Е. Т. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
наследодателя не ответника за част от процесния период, и с ответника – за друга част
от същия, в качеството му на наследник на С. Т. С. и собственик на имот с адрес гр.
*****, ж.к. „********“, бл. 15, вх. Е, ет. 5, ап. 12, с аб. № ******, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане по отношение на посочения топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял до процесния имот и за процесния период топлинна енергия, за която
не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 148,92 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м.
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 17.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 34,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2021 г. до 01.07.2024 г., сума в размер на 13,86 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва
1
за забава от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,05
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г.
Ответникът навежда твърдение за извършено плащане в хода на
производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от
ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период
и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В
случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна
следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства:
притежаване на правото на собственост от наследодателя на ответника, а след смъртта
му - от ответника, върху процесния имот и за процесния период; процесният имот е
бил топлоснабден през релевирания период, както и размерът на начислените
задължения за доставена до имота топлинна енергия и мораторна лихва съответства на
посочените в исковата молба стойности.
С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска,
признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в
хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички
правопораждащи факти от описания фактически състав.
Извършеното плащане е потвърдено от ищеца. Изявлението на ищеца за
заплащане в хода на производството на претендираните суми е подкрепено от
представените по делото от ответната страна писмени доказателства за заплащане в
3
полза на ищеца на сумата от 261,61 лв. на 10.10.2024 г., като същото следва да се
съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на ищеца, имащо
характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока доказателствена
стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове
следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса,
респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят. Според изявленията
на ответника и на ищеца с извършеното плащане освен претендираните вземания са
погасени и начислените до плащането лихви.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода
на процеса.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца. Същият претендира единствено такива за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото сочи, че останалите разноски са погасени с извършените
плащания, като следва да му бъде признато юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Е. Т. С., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за сумата от 148,92 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. – м. 30.04.2022 г., сума в размер на 34,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 01.07.2024 г., сума в размер
на 13,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.06.2021 г.
– м. 04.2022 г., както и сумата в размер на 4,05 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
15.08.2021 г. до 01.07.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС Е. Т. С., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв., представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5