№ 638
гр. В., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. ПЕ.
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е.
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500527 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3695/14.01.2025г. от Б. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: **, срещу решение № 4572/17.12.2024 г., постановено по
гр. дело № 20223110105005 по описа за 2024 година на Районен съд - В., с
което съдът:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 27884/12.04.2023 г. подадена от Б. Б. Б., ЕГН
**********, с правно основание чл. 409, ал. 1 от ГПК за издаване на дубликат
на издадения по гр.д. № 5005/2022 г., по описа на РС-В., изпълнителен лист за
сумите присъдени с Решение № 447/13.02.2023г.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради допуснати от съда процесуални
нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът не е
направил по делото пълен доклад и не е указал в доклада си, кои факти
подлежат на доказване от молителя. Поради допуснатите нарушения делото е
останало неизяснено от фактическа страна, като се моли съдът да допусне
1
доказателства за доказване на тезата на молителя на основание чл. 266, ал 3 от
ГПК. Твърди се нарушения и на материалния закон, а именно несъобразяване
с практиката на ВКС, относно тълкуването и прилагането на нормат на чл 409,
ал 1 от ГПК, а именно, че когато е установено, че изпълнителния лист е
издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от
време по този лист не е образувано изпулнително производство, нито
вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е
достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителния лист е изгубен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъде уважено искането му, а именно на основание
чл. 409, ал. 1 от ГПК да му бъде издаден дубликат на изпълнителния лист,
издаден по гр. д. № 505/2022 по описа на РС-В..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна Прокуратура на РБ.
В открито съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си и моли
за отмяна на решението на първоинстанционния съд и уважаване на
претенцията за издаване на дубликат на изпълнителния лист, а въззиваемата
страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба
вх. №67431/21.08.2024г. подадена от Б. Б. Б., ЕГН ********** с правно
основание чл. 409, ал 1 от ГПК за издаване на дубликат на издадения по гр. д.
№ 5005/2022г. по описа на РС В., изпълнителн лист за сумите присъдени с
решение № 447/13.02.2023г. Изложени са твърдения, че оригинала на ИЛ,
който му е връчен на 29.05.2023 г., е бил изгубен.
На 10.09.2024г. е постъпило становище от ответната страна -
Прокуратурата на РБ, в което се сочи, че депозираната молба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. Възразява се срещу издаването на
дубликат на ИЛ поради липса на доказателства за наличието на условията по
ал. 1 на чл. 409 от ГПК.
С решение № 4572/17.12.2024 г., постановено по гр. дело №
2
20223110105005 по описа за 2024 година на Районен съд - В., съдът
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 27884/12.04.2023 г. подадена от Б. Б. Б., ЕГН
**********, с правно основание чл. 409, ал. 1 от ГПК за издаване на дубликат
на издадения по гр.д. № 5005/2022 г., по описа на РС-В., изпълнителен лист за
сумите присъдени с Решение № 447/13.02.2023 г.
Посоченият правен резултат е следствие на приетото от
първоинстанционния съд от фактическа страна, а именно, че молителят не е
ангажирал доказателства за установяване на твърдяното от него
обстоятелство, че издаденият изпълнителен лист е бил изгубен.
Въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При съобразяване на наведените във въззивната жалба
съображения, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящата въззивна инстанция намира, че пропускът на молителя да
попълни делото с доказателства относно твърдените от него факти е резултат
от допуснато от съда процесуално нарушение, а именно липсата на пълен
доклад на делото съгласно разпоредбите на чл. 146 от ГПК. Макар в доклада
си по делото съдът правилно да е разпределили доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на молителя кои факти следва
да доказва на основание чл. 146 ал. 1 т. 5 от ГПК, то е пропуснал да му укаже,
че не сочи доказателства за факта, че изпълнителният лист е изгубен, на
основание чл. 146 ал. 2 от ГПК. Доказването молителят е извършил едва пред
настоящата съдебна инстанция, като е ангажирал писмени и гласни
доказателства.
Съгласно приетото по делото удостоверение от Прокуратурата на РБ,
Дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“, е удостоверено, че не е
предявяван за изплащане изпълнителен лист, издаден по г.д. № 5005/2022г. на
ВРС в полза на Б. Б. Б., ЕГН **********.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. М. С. П.
се установява, че същият познава молителя от дете. Знае, че е осъдил
Прокуратурата на РБ. През 2023 г. зимата участвал в преместването на багажа
му от жилището му във В. в ново такова в гр. С.. Имало много документи при
местенето. Като дошъл във В. месец-два след това, молителят му казал, че не
3
може да си намери изпълнителния лист за присъдените суми.
В чл. 409 от ГПК е регламентирана процедурата и са посочени
предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Съгласно чл.
409 ал. 1 от ГПК материалните предпоставки за издаване на дубликат на
изпълнителен лист са изгубването или унищожаването на първообраза му. В
производството по издаване на дубликат се допуска и противопоставяне на
възражения /и доказване/ от страна на длъжника и на факта на погасяване на
дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването му, съгласно ал. 3 на същия член. В този смисъл
производството по издаване на дубликат на ИЛ е едно особено производство,
чиято цел е да установи дали правото на принудително изпълнение все още
съществува към момента на издаване на дубликата на документа, който го
обективира.
Действително разпоредбата на чл. 409, ал. 1 визира изчерпателно две
хипотези, при които може да се издаде дубликат на изпълнителен лист. Това
са когато първообразният изпълнителен лист е или „изгубен“ или
„унищожен“. В тази връзка, ако се разглежда хипотезата на „унищожен“
изпълнителен лист, то с голяма вероятност може да се твърди и да се докаже,
кога, как и при какви обстоятелства това унищожаване се е случило. Не така
обаче стои въпросът при хипотезата „изгубен“ изпълнителен лист, при която
вероятността да се установи точно кога, как и при какви обстоятелства това
изгубване се е случило е малка, поради факта, че молителят обикновено не
знае кога и как точно е настъпило изгубването, а може само да изкаже
предположение за този факт. В този смисъл пълно и главно доказване на
изгубването по принцип е изключено. Твърдението зад факта на „изгубване“
на ИЛ е, че към настоящия момент молителят не разполага с ценната книга,
която може да инициира принудително изпълнение по признатото му със
съдебно решение вземане. Това обаче представлява отрицателен факт, поради
което по общите правила не подлежи на доказване от молителя. На доказване
подлежи положителният факт на използване на първообразният изпълнителен
лист в случай, че се твърди от длъжника.
По аргумент на чл. 408, ал. 1 от ГПК, законът предвижда издаването на
изпълнителен лист само в един екземпляр, за да се предотврати
неколкократното изпълнение на едно и също притезание. В хипотезата на чл.
4
409, ал. 1 от ГПК законът задължава съда да се увери, че първообразният
изпълнителен лист е „изгубен“ или „унищожен“, именно за да се избегне
повторно плащане на дълга. Оттук следва извода, че същественият елемент от
доказването на факта на изгубване или унищожаване на първообраза на
изпълнителния лист е изследването на въпроса дали по този изпълнителен
лист е било вече образувано изпълнително производство, т.е. дали вече не е
било предприето принудително изпълнение по вземането. Затова на ответната
страна /длъжника/ е предоставена възможността, визирана в разпоредбата на
чл. 409 ал. 2 от ГПК да изрази становище по молбата, като в негова тежест е, в
случай, че е било налице вече образувано изпълнително производство или,
както е в случая, ако пред държавната институция е било вече заявено за
плащане вземането, да наведе твърдение за тези факти и да докаже същите. В
тежест на ответната страната е още да направи възражение за погасяване на
дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването му, ако са налице такива, като в случай, че длъжникът не
стори това, то той не може да оспорва съществуването на дълга на основания,
които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
В конкретния случай ответникът по молбата не е навел твърдения за
предявяване на вземането от страна на молителя чрез представяне на
първообраза на изпълнителния лист за плащане, както и не е навел
възражения за погасяване на дълга, поради което и само на това основание се
следва извод за основателност на молбата по чл. 409 от ГПК. Въпреки това в
настоящото въззивно производство молителят представи и ангажира писмени
и гласни доказателства за „изгубване“ на изпълнителния лист, а именно
удостоверение от длъжника, че изпълнителният лист не е бил предявяван за
изплащане и свидетелски показания, които правят вероятно предположението
за изгубването на процесуалната ценна книга при преместването на молителя
от гр.В. в гр. С..
В посочения по-горе смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б. И., Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1138/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г. и Решение № 56 от 4.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., съгласно
която е установена презумпция, че: „Когато е установено, че изпълнителният
лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период
5
от време по този лист не е образувано изпълнително произвидство, нито
вземането по него е прехвърлено или погасено, това е достатъчно, за да се
приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е
изгубен. Възражението за липса на доказване от страна на молителя е изрично
наведено в производството по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о., ГК и с Решение №
56 от 4.05.2015 г. на ВКС е посочено, че този факт е без значение когато не е
оборена горната презумпция, а липсата на твърдение за образуване на
изпълнително производство въз основа на първообраза за продължителен
период от време е достатъчна, за да се приеме, че изпълнителният лист е
изгубен.
В настоящето дело безспорно се установява, че изпълнителният лист е
издаден и получен лично от молителя, както и че в продължителен период от
време този лист не е предявен за плащане пред държавния орган, нито
вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, което е
достатаъчно да се приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителният лист е изгубен.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, настоящият състав
на ВОС намира, че решение № 4572/17.12.2024 г., постановено по гр. дело №
20223110105005 по описа за 2024 година на Районен съд - В. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което молбата по чл. 409 от ГПК
да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4572/17.12.2024 г., постановено по гр. дело №
20223110105005 по описа за 2024 година на Районен съд - В., с което съдът
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 27884/12.04.2023 г. подадена от Б. Б. Б., ЕГН
**********, с правно основание чл. 409, ал. 1 от ГПК за издаване на дубликат
на издадения по гр.д. № 5005/2022 г. по описа на РС-В., изпълнителен лист за
сумите присъдени с Решение № 447/13.02.2023г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ДУБЛИКАТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ №
6
975/19.04.2023г., издаден по гр. д. № 5005/2022г. по описа на РС В., за
сумите, присъдени с решение № 447/13.02.2023г. по същото дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна проверка, на основание чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7