№ 1037
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330200578 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Предима Експрес - Г. С-ИЕ“ СД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез ** Г. Г., против Електронен фиш Серия Г №
0031334, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на „Предима Експрес-Г. С-ИЕ“ СД, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр.
с чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1 т.2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
С жалбата бланкетно се моли се за отмяна на атакувания фиш, в писмено становище и
допълнителни мотиви се навеждат аргументи за липсващо описание на нарушението,
уточнява се че адресата на електронния фиш не е собстевник, а държател на автомобила, за
когото сключването на ГО било само право, но не и задължение, не се разбирало кое е
наказаното лице, било погрешно посочено, че се налага имуществена санкция вместо глоба,
прави се искане за разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.04.2021 г. в 10:50 ч. на републикански път ІІІ-565, км. 22+500 в посока от с.
Блозем към с. Шишманци, е бил управляван и се е движил товарен автомобил Дачия Докер с
регистрационен номер ****, собственост на „Предима Експрес Г. С-ИЕ“ СД, с управител и
законен представител Г. Н. Г., който автомобил към този момент не е имал активна
застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било установено с изправно и
одобрено за използване мобилно АТСС TFR1- М № 648.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 648 да е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
1
минало периодична техническа проверка на 29.03.2021 г., като е издаден протокол от
проверка № 4-33-21 от същата дата.
За използването на АТСС не бил съставен протокол по л. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. (Наредбата).
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш № 0031334 от ОД на МВР
Пловдив.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство ,
писмо от БИМ, че АТСС е вписана в регистъра за одобрените за използване типове
средства, протокол № 4-33-21, разпечатка на фиш серия Г № 0031334, разпечатка от
официалната страница на Гаранционен Фонд, справка за собствеността на процесното МПС
писмо от РУ Раковски за липса на протокол по чл. 10 от Наредбата.
От правна страна:
Съдът намира, че при така опасаната фактическа обстановка се изпълват признаците
на твърдяното нарушение, а именно видно от снимковия материал товарният автомобил е с
регистрация в РБългария, управляван е по републиканската пътна мрежа, към момента на
управление не е имал сключена за него застраховка „Гражданска отговорност“, както и
автомобилът не е спрян от движение. Това нарушение изпълва нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ. Правилно е установено авторството на деянието доколкото имуществената санкция е
наложена на собственика на процесното МПС, а именно юридическото лице, посочено от
нормата на нарушението, поради което не се споделя възражението в този смисъл.
Деянието е вменено на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и не следва
да се изследва въпросът за вината на негови служители или други лица.
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе
нарушителят – имуществена санкция в размер от 2000 лв. както и правилно е посочена
санкционната норма, чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от КЗ. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен.
Относно приложението на процесуалните правила:
В електронния фиш е посочено, че е издаден за това, че на 07.04.2021 г. в 10:50 часа
на републикански път ІІІ-565, км. 22+500 в посока от с. Блозем към с. Шишманци, при
въведено ограничение на скоростта със знак В26 (50), с Дачия Докер с регистрационен
номер **** било установено нарушение на Кодекса на застраховането с отчетен толеранс на
скоростта.
Нарушението било заснето и установено с автоматизирано техническо
средство/система TFR1- М № 648.
Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания субект в
електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
му на защита и затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно
основание за неговата отмяна.
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на електронния фиш са
описание на нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато за
нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички съставомерни фактически
признаци на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото.
Настоящия съдебен състав намира, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй като
при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Безспорно е и в теорията и практиката, че електронния фиш е акта в този вид
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. Електронният фиш очертава нарушението, с неговите съставомерни
2
признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти се
осъществява защитата на нарушителя. В този смисъл посочването на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение в електронния фиш се явява същностен елемент от
правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя
изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
електронния фиш. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с фиша.
На следващо място, както вече се посочи електронния фиш очертава предмета на
доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана,
само ако обстоятелствата посочени в него се докажат в хода на съдебното следствие и могат
да се определят като съставомерни за определено нарушение. Отговорността на нарушителя
не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно
предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване.
В процесния случай, досежно визираното нарушение в електронния фиш липсва,
каквото и да било излагане на фактическа обстановка релевантна за извършеното
нарушение. Вместо това са описани ирелевантни факти за наличие на пътен знак и е наличен
само правният извод на административно наказващия орган, че е установено нарушение на
Кодекса на застраховането. Липсва обаче излагането на каквито и да било факти, които
могат да позволят проверката на този правен извод. Не е посочено в какво се изразява
задължението и как точно е било извършено нарушение, още по-малко са посочени
конкретните му съставомерни признаци – липсва дори общо посочване на факти. Както вече
се посочи по-нагоре тези обстоятелства не могат да се санират на етап събиране на
доказателства, защото не са включени в предмета на доказване с очертаването им в
електронния фиш.
Абсолютната липса на описание на нарушението от фактическа страна, е нарушение
на императивната норма на 189, ал. 4 от ЗДвП вр. с чл. 647 ,ал. 3 от КЗ, тъй като
нарушението не е описано изобщо, а единствено е посочено. От текста на електронния фиш
изобщо не става ясно какво нарушение е извършено, доколкото е посочен само един правен
извод с неясни параметри.
В противен случай деецът разбира за какви факти е бил наказан, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено, което е пряко
нарушение на правото му на защита. В този смисъл и ако съдът допусне установяването на
фактически положение неописани в електронния фиш, то същият влиза в роля на
административно-наказващ орган, недопустимо излизайки от контролно-отменителните си
правомощия.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни положения водят до
следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и чл.
483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш
по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи
от фактическия състав:
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС
- то да е с регистрация в България
- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа и
- управлението да е установено с АТСС.
Тези съставомерни обстоятелства следва не само да се установяват от доказателствата
по делото, но и да са описани в електронния фиш, доколкото само по този начин надлежно
3
се въвеждат в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесния електронен фиш в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил или липса на
сключена застраховка. В същото време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ
следва, че отговорността на собственика на МПС за несключена застраховка гражданска
отговорност може да се реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е констатирано
управление на МПС по пътната мрежа, като в противен случай следва да се издаде
наказателно постановление.
Липсата на изложени твърдения в електронния фиш процесният автомобил да е бил
управляван по пътната мрежа или пък да не е сключил застраховка гражданска отговорност
и констатираната забрана отговорността на дееца да се реализира въз основа на
обстоятелства, установени на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на
дееца с електронния фиш, както и възможността електронен фиш да се издава за нарушения
на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ само ако е заснето управление на процесното МПС, води до отмяна
на електронния фиш.
Извън горепосоченото и за пълнота на изложението съдът следва да се посочи, че
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че
последният не отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При съставянето му, освен това фрапантно нарушение на правото на защита на
нарушителя е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което да
води до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на
наказание, а именно не е съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за използването на АТСС. Това е нарушение, което препятства извода на съда за правилна
експлоатация на АТСС, което също е самостоятелно основание за отмяна на процесния
фиш.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че процесният фиш следва да се отмени
вследствие на сериозното нарушение на правото на защита на жалбоподателя поради
липсата на всякаква индивидуализация и описание на извършеното нарушение, както и
допуснатото нарушение на процесуалните правила по установяване на нарушението.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв. по
договор за защита и съдействие от 10.12.2021 г. С писменото си становище въззиваемата
страна прави искане за намаляването им до минималния размер, посочен в НМРАВ, който
на основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 , т.2 от ЗАНН е 370 лв. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и фактът че делото се е развило в едно заседание,
както и фактът, че в наредбата са определени абсолютния минимум на размера на
възнагражденията намира, че направеното искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като минималното възнагарждение се надвишава едва
с 30 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Серия Г № 0031334, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на „Предима Експрес Г. С-ИЕ“ СД, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1 т.2 вр. с
чл. 461, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на „„Предима Експрес Г. С-ИЕ“ СД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400 лв., представляваща
сторените в съдебното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5