Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 07.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 296/2019г. по описа на Административен
съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 и чл.225а, ал.1 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е
образувано по жалба на Г.В.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
Заповед № З-904/13.06.2019г. на Заместник-кмета на Община Ловеч. С оспорения
акт е наредено да се премахне незаконен строеж – гараж № 3, с неустановен
собственик, който е разположен в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч, определен
е срок за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно
изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.
В жалбата и в уточнението към нея
се излага, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с
материалноправните разпоредби и с административнопроизводствените правила. Твърди
се, че процесният гараж е търпима сграда като поставена в началото на 1998г. по
одобрен проект. Като нарушение се сочи и неуведомяването на собственика за
започване на производството. Оспорва се и материалната компетентност на органа,
издал заповедта. Жалбоподателят моли да се отмени заповедта и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез пълномощника си адв. Н. от ЛАК моли да се уважи жалбата и да се отмени
като незаконосъобразна обжалваната заповед. Навежда твърдения, че гаражът не
представлява строеж, а преместваем обект. Претендира присъждане на направените
по делото разноски по представен списък.
Ответникът чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата, като излага доводи за
законосъобразност на заповедта. Претендира възстановяване на направените
разноски по делото по представен списък.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Поземленият имот, в който се
намира процесния гараж, по действащия застроителен и регулационен план на ЦГЧ
гр. Ловеч (одобрен със Заповед № РД-02-14-67/24.02.1989г. на Председателя на
КТСУ) е УПИ ІІ в кв.42, отреден за „Жилищно строителство и детски площадки” –
скица на л.42. В този план гаражът не е нанесен.
В КККР на гр. Ловеч поземленият
имот е с идентификатор 43952.514.41 (скица на л.39), като в него е нанесена
една обща сграда с площ 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“, и
процесният гараж е част от тази сграда.
Строежът е описан в заповедта
като незаконен строеж „гараж №3, изграден в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр.
Ловеч“. От комбинираната скица на л.40, изготвена от извършилите проверката
служители, строежът е индивидуализиран като местоположение, като в скицата той
също е отбелязан с №3.
На 29.03.2019г. на обект „гараж №3“
е залепено съобщение, с което се изисква представяне на строителни книжа за
изграждането му (л.22 и л.24) в срок до 31.05.2019г. Съобщение със същото
съдържание е поставено и на 09.04.2019г. (л.21 и л.23), като с него е определен
срок до 16.04.2019г. за представяне на строителни книжа и документи за
собственост в Община Ловеч. От Г.Д. е депозирано в общината писмено заявление
вх.№ 94-00-1007/15.04.2019г. (л.11), касаещо залепените съобщения на гаражи №3
и №6, в което не се посочва кой е собственика на тези гаражи, а единствено се
възразява против намаления срок за представяне на документи за собственост и
законност на гаражите и се декларира, че подателят на възражението ще представи
такива в първоначално определения срок до 31.05.2019г. В горния срок обаче
такива документи не са представени, видно от Констативен протокол от
31.05.2019г. (л.22).
На 04.06.2019г. (т.е. след
крайния предоставен срок до 31.05.2019г.), въз основа на установеното при
проверката от комисията в поземлен имот, представляващ УПИ ІІ, кв.42 по плана
на гр. Ловеч, и с оглед липсата на представени в дадения срок документи за
собственост и строителни книжа, е установено, че в УПИ ІІ, кв.42 по плана на
гр. Ловеч е изграден строеж „гараж“, обозначен с №3, от общо съществуващи на
място седем гаража към момента на проверката. Комисията стига до извод, че
сградата е изградена без строителни книжа и е с неустановен собственик.
Изградена е в имот частна общинска собственост, без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на
действащия ПУП.
За установеното при проверката е
съставен Констативен акт №10/04.06.2019г. (л.14), с който е установено
извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл.137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ от неизвестен извършител. В Констативния акт не се
съдържа окомерна скица на строежа. В изпълнение на съдебно определение
ответникът е представил изготвената при проверката схема на имота с местонахождението
и номерацията на процесния гараж (л.40). При проверката жалбоподателят не е
присъствал и не е представил доказателства за собственост и строителни книжа.
Констативният акт е съобщен чрез
обявление на информационното табло на Община Ловеч, публикуване на интернет
страницата на Община Ловеч и залепване на гаражна клетка №4 в УПИ ІІ, кв.42 по
плана на гр. Ловеч на 04.06.2019г. (л.19-20). В констативния акт се съдържа изрично
уведомление за започване на производство по чл.225а от ЗУТ.
Заповедта е издадена на
13.06.2019г. от заместник-кмет на общината, който е материално компетентния
орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8
от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно
установено съгласно характеристиките му и отговорите на вещите лица по
допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда.
За изясняване на правния спор съдът
е допуснал извършването на съдебно-технически експертизи от вещи лица архитект
и инженер-конструктор. Заключенията са приети и приобщени към доказателствата
по делото. Същите са изготвени компетентно и отговарят изчерпателно на
поставените въпроси, не противоречат на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съдът ги кредитира с изключение на отговорите на вещото лице –
архитект в о.с.з. от 18.02.2020г., в които то анализира законови норми и
приложението им към казуса, което е изцяло правен въпрос.
За поставянето на гаража няма
издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило и наличие
на одобрен инвестиционен проект за поставяне на гаража, протокол за определяне
на строителна линия и ниво, като е категорично, че така както е изграден,
гаражът не съответства на представения от оспорващия проект за гаражи на ГСК
„Осъм“. Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Ловеч от 1989г.,
като попада отчасти върху УПИ ІІ в кв.42 и отчасти върху паркинг, предвиден към
вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По действащия
ЗРП от 1989г. няма отреждане на поземления имот за гаражи (л.41 и л.42). Няма
представени доказателства за проведено производство по установяване търпимост
или узаконяване на гаража по реда на ЗУТ (§16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР
към ЗИДЗУТ). В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с идентификатор
43952.514.41.3 с неизвестен собственик, с обща площ от 144 кв.м. и
предназначение „хангар, депо, гараж“ (л.39).
По искане на оспорващия в о.с.з.
на 08.10.2019г. са разпитани трима свидетели. От показанията им се установява,
че гаражът е поставен от свидетелката Б.. К. през 1998г., че е плащано за
отстъпено право на строеж, но и тримата не знаят да има издавани документи за
такова отстъпено право, строителни книжа или разрешение за строеж. К. изрично
сочи, че не е имало разрешение от общината при поставяне на гаража, от там даже
не са били съгласни.
От оспорващия е представен проект
на Строителна кооперация за изграждане на гаражи „Осъм“ в кв.44 по плана на гр.
Ловеч. Архитектурната част на проекта е одобрена от архитект към Градски
народен съвет гр. Ловеч на 11.03.1985г. В него е предвидено изграждането на 24
бр. надземни гаражи в две части – едноредна и двуредна. Двете тела
представляват самостоятелни масивни долепени сгради, с тухлени стени, покрити с
плоски бетонни покриви. Конструктивната част и вертикалната планировка на
проекта не са одобрявани, като броят и разположението на гаражите по
вертикалната планировка не съответства на архитектурния проект. По този одобрен
архитектурен проект не е издавано разрешение за строеж и протокол за определяне
на строителна линия и ниво (установено и от вещото лице).
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срок предвид данните по делото, че
оспорената заповед е обявена на 14.06.2019г. (л.16-17 и л.43-46), а жалбата е
входирана в Община Ловеч на 28.06.2019г. с вх.№94-00-1619, пред местно компетентния
съд, от лице с активна процесуална легитимация – твърдящо че е собственик и
ползвател на гаража. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
Не се спори по делото, че
жалбоподателят е собственик и ползвател на процесния строеж, като го е закупил
от неговия извършител (договор на л.32), че строежът представлява гараж и се
намира в общински имот, и за изграждането му не е издавано разрешение за строеж.
Спорните въпроси са допуснати ли са съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на заповедта, строеж ли е гаражът – предмет на акта и може
ли да се приеме, че същият е търпим строеж.
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА. Видно от Заповед № З-904/13.06.2019г., същата е издадена на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.
Заповедта е валидна – издадена в
писмена форма, с фактически и правни основания, от материално компетентен
орган, овластен по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, видно от представената по
делото Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч (л.99) и с възможен
предмет. Съдът счита, че не е налице липса на материална компетентност поради
това, че в оспорения акт е посочена като основание Заповед № 3-834/29.05.2019г.
на Кмета на Община Ловеч, с която е определен зам.-кмета на общината да
замества кмета по време на отсъствието му в периода 12.06.2019г. - 13.06.2019г.
(л.13). В последната заповед са възложени функциите на кмета на общината, „свързани с управлението на общината и
подписване на финансови и свързани с проекти по оперативни програми на ЕС,
организирането и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки
и сключването на договори по тях, и подписване на договори за предоставяне на
земеделски земи от общинския поземлен фонд“. От съдържанието на посочената
като основание заповед се установява, че възлагането на функциите на кмет по
време на отсъствието на последния е ограничено само до изброените видове
действия. Няма изрично изявление за заместване на кмета във всички правомощия.
Издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи не е част от
посочените конкретно административни производства или част от нормалните
функции по управление на общината. Но съдът счита, че независимо от непълнотата
в съдържанието на посочената като основание за овластяване заповед на кмета, от
представената по делото Заповед № 296/19.02.2018г. на Кмета на Община Ловеч, с
която на заместник-кмета са възложени функциите му по ЗУТ на основание § 1, ал.3
от ДР на същия закон, макар и с темпорално ограничение на предоставянето на
функциите само по време на отсъствия на кмета на общината, е налице материална
компетентност на органа, издал заповедта. Безспорно по време на издаване на оспорената
заповед Кметът на Община Ловеч е отсъствал поради служебно командироване
(доказателства на л.117-118) и съгласно Заповед № 296/19.02.2018г. в този
период той е делегирал правомощията си по реда на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ на
заместник-кмета, издал процесната заповед. Съдът не счита липсата на изрично
посочване на заповедта от 2018 г. за предоставяне на функциите по ЗУТ като
основание в процесната заповед за съществен порок, водещ до нищожност или
незаконосъобразност на административния акт. Валидността на овластяването не
зависи от посочването на заповедта за предоставяне на функциите в издадената
заповед, а от самата заповед за делегиране на функциите по ЗУТ, която е валидно
издадена и не е ограничена с краен срок на действие, а е обвързана с периодите
на отсъствие на кмета на общината.
В хода на проверката не бе
констатирано от съда съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Възражението, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед,
тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично като собственик на гаража за
започване на производството по чл.225а от ЗУТ, и обектът е описан с неизвестен
собственик, съдът намира за неоснователно. Видно от приетите по делото две декларации
по ЗМСМА, Б.. К. е декларирала, че е собственик на гараж в гр. Ловеч (л.123),
но не е приложила документ за собственост, нито гаражът е индивидуализиран. В
декларацията, подадена от жалбоподателя (л.130), Д. не е декларирал, че е
собственик на „гараж“ в гр. Ловеч. В партидата му се води гараж, придобит на
31.03.2008г., но в представения нотариален акт от същата дата на л.134 не
фигурира гараж. И от двете лица не са представени доказателства за наличие на
вписан документ в Агенция по вписванията, удостоверяващ право на собственост на
К. и след това на жалбоподателя върху процесния гараж. Отделно от горното, дори
гаражът да е деклариран по ЗМДТ, декларирането на недвижим имот и плащането на
данъци сами по себе си не удостоверяват притежаването на право на собственост
върху имота. В предоставения от органа срок преди съставяне на констативния
акт, оспорващият не е представил в общината документи за собственост. В
съставеното против предишния собственик НП за незаконно поставения гараж и в договора
за покупко-продажба гаражът също не е индивидуализиран с точно местоположение,
за да бъдат тези два документа свидетелство на кой гараж точно е собственик
оспорващият, каквито доводи излага в жалбата си и в хода по същество. Видно от
данните по делото (писмени и гласни доказателства) жалбоподателят безспорно владее
и ползва процесния строеж, поради което същият има правен интерес да оспорва
заповедта, но ответникът правилно и законосъобразно е издал процесната заповед
против неизвестен собственик, при липса на писмени данни и документи за
собственост на строежа.
Съдът след съвкупна преценка на
приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон.
Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5,
т.38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Съдът приема за установено по
делото, че процесният строеж е изграден през м. март 1998г. от свидетелката К.,
която в последствие през 2002 г. го е продала на жалбоподателя, а съгласно
приложимата към датата на извършването му разпоредба на чл.55 от ЗТСУ (отм.),
строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон и
разпоредбите по неговото приложение, а в съответствие с разпоредба на чл.224,
ал.1 от ППЗТСУ (отм.), строителните работи в страната се извършват при спазване
на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за
строеж.
По същия начин и съгласно сега
действащата разпоредба на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват
само, ако са разрешени съгласно този закон.
В конкретния случай безспорно се
установява от приетите по делото доказателства, че за изграждане на процесния
гараж няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. Той е изграден в
нарушение както на чл.55 от действащия тогава ЗТСУ (отм.) и чл.224, ал.1 от
ППЗТСУ (отм.), така и на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С оглед на това към годината на
изграждане на процесния строеж, както и към датата на постановяване на
оспорената заповед, е безспорно обстоятелството, че за процесния строеж липсват
одобрени проекти и разрешение за строеж, което е било необходимо в съответствие
с разпоредбата на чл.55 от ЗТСУ (отм.) и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Безспорно е налице
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на
премахване по реда на чл.225а от ЗУТ.
Административният орган е
извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16
от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и е стигнал до извод, че
строежът не е търпим и не е узаконен или в процес на узаконяване. Съдът споделя този извод, до който е стигнало
и вещото лице след извършена проверка.
За да се приеме, че са налице
предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът следва да е
изграден до 07.04.1987г. При втората хипотеза – в периода от 08.04.1987г. до
30.06.1998г., и след 30.06.1998г. в хипотезата на ал.3 на цитираната разпоредба.
В хипотезите на ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните
строежи, какъвто е настоящия случай, да са били декларирани пред одобряващите
органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването
на ЗУТ, съгласно ал.3. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в
настоящото производство.
По смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Съгласно
цитираната разпоредба процесният строеж не се явява „търпим“. За да са налице
предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството „търпим
строеж“, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно:
строежът да е изграден до 31.03.2001г., за него да няма строителни книжа, т.е.
да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му, или съгласно изискванията на действащия ЗУТ. Съдът намира, че
в настоящото производство остана недоказано от жалбоподателя, че процесният
строеж, който е изграден до 31.03.2001г. е търпим по смисъла на § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително, по делото се
установява, че две от предпоставките за приложимостта на § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ са налице – строежът е изграден преди 31.03.2001г. и за него няма
издадени строителни книжа. За да бъде обаче един строеж търпим, следва да са
налице и трите предпоставки, които законодателят е дал кумулативно, т.е.
процесният строеж следва да бъде допустим и по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му, алтернативно съгласно ЗУТ – нещо, което в настоящото съдебно
производство не се установи и доказа по делото.
Гаражът безспорно попада в
различни поземлени имоти – урегулиран поземлен имот ІІ в кв.42 по плана на гр. Ловеч,
предвиден „за жилищно строителство и детски площадки“ и предвиден паркинг,
който е част от улица о.т.т. 529-530-532, отделяща кв.42 от кв.43 по действащия
и в момента застроителен и регулационен план от 1989г. Последното изрично е
установено и от вещото лице – архитект.
В тази връзка следва да се има
предвид, че изискването за съответствие на незаконния строеж с правилата и
нормативите, действали по време на извършването му, е дадено от законодателя
кумулативно, а не алтернативно, с изискването за наличието на съответствие с
действащите по време на извършването му подробни градоустройствени планове.
Видно от представената по делото административна преписка, изграждането на
гаражни клетки не е предвидено по Застроителния и регулационен план на Централна
градска част на гр. Ловеч от 1989г., действащ към момента на поставяне на
гаража.
От представената по делото скица
на имота се установява, че имот с идентификатор 43952.514.41, в който отчасти е
изграден процесния строеж, е вписан в кадастралния регистър като общинска
собственост. Безспорно общинска собственост е и паркингът, който е част от обслужваща
улица. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ, строежи в чужд урегулиран
поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право
на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както
и строежи под повърхността на земята. Изрично също така в разпоредбата на
чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ (отм.) е било предвидено, че имат право да строят в
чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване
или пристрояване на заварена сграда. По делото не се установява за изграждане
на процесния строеж да е било учредено право на строеж от страна на собственика
на имота – Община Ловеч. Наличието на данни по делото, че са били заплащани
пари през 1983г. за отстъпване на право на стоеж за 24 бр. гаражи по сметка на
ОбНС Ловеч, не доказва надлежно отстъпено и упражнено в срока по чл.67, ал.1 от
Закона за собствеността право на строеж. Отделно от горното, отстъпеното право
на строеж не освобождава жалбоподателя от задължението гаражът да бъде изграден
съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.
Жалбоподателят неоснователно поддържа
пред съда и твърдението, че гаражът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ,
защото е преместваем обект, тъй като не е прикрепен трайно към поземления имот,
а е закупен като готова гаражна клетка и само е поставен върху имота.
Тук съдът е длъжен да посочи, че
това твърдение коренно противоречи на доводите на оспорващия за търпимост на
строежа. Процесуалният представител на Д. е релевирал две взаимно изключващи се
тези: от една страна, че гаражът е търпим строеж, а от друга – че не е
строеж.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ върху
поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти (т.1), преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности (т.2) и преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия (т.3). Чл.57, ал.1 от ЗУТ посочва
като преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни
елементи.
Гаражът е поставен по време на
действието на ЗТСУ (отм.), в който не е са регламентирани преместваеми обекти,
а гаражите към 1998г. не са приравнени на второстепенни, стопански и временни
постройки, а са разграничавани като отделен вид постройки, видно от
разпоредбата на чл.173, ал.2 от ЗТСУ (отм.).
Според § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Дефиницията на „преместваем
обект“ по § 5, т.80 от ДР на ЗУТ следва да се има предвид при съобразяване с
разпоредбите на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ във вр. с § 5, т.80 от ДР на
ЗУТ, които посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и чл.57 от ЗУТ
разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т.80
от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на
първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед
на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в
посочените разпоредби, тъй като няма техните характеристики: не е нито
увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности,
нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или
монументално-декоративен елемент.
Разпоредбите не сочат
изчерпателно обектите, които могат да бъдат поставяни в имотите по реда на
чл.56 и чл.57 от ЗУТ. Независимо от това, същите очертават основните им характеристики
и белези, на които те следва да отговарят предвид целите, за които се поставят.
В конкретния случай, процесният обект, представляващ стоманобетонова гаражна
клетка с монтирани метални гаражни врати, не попада в нито една от двете групи
обекти, и по отношение на същата са приложими разпоредбите на чл.148 от ЗУТ,
съответно чл.55 от ЗТСУ (отм.). В същия смисъл е и константната практика на ВАС
по аналогични казуси – така Решение № 6859/08.06.2020г. на ВАС по адм.д. №
9901/2019г., Решение № 7266/15.05.2019г. на ВАС по адм.д. № 396/2019г., Решение
№ 5227/09.04.2019г. на ВАС по адм.д. № 10183/2018г., Решение № 2117/13.02.2012г.
на ВАС по адм.д. № 15307/2011г., Решение № 5798/23.04.2013г. на ВАС по адм.д. №
2428/2013г., Решение № 2499/20.02.2013г. на ВАС по адм.д. № 14107/2012г.,
Решение № 6734/9.06.2015г. на ВАС по адм.д. № 4499/2015г., Решение №
3272/07.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 835/2013г., Решение № 1005/24.01.2018г. на
ВАС по адм.д. № 7514/2017г. и др.
Вещите лица са посочили в о.с.з.
(първото ВЛ) и в заключението си (второто ВЛ), че гаражът от конструктивна
гледна точка има качеството „преместваемост“, тъй като не е трайно закрепен за
терена, но видът му се определя от предназначението му на постройка на
допълващото застрояване, поради което той не изпълнява напълно условията за
определяне като преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Безспорно установеното
предназначение на процесния гараж изключва приложимостта на чл.56 от ЗУТ, тъй
като предназначението не е свързано с обществена нужда, а обслужва частен
интерес. Предвид това се явява ирелевантно обстоятелството за начина на
закрепване на гаража към терена.
Безспорно е установено, че
процесният гараж е надземна постройка, с предназначение за паркиране на МПС. Във
връзка с изложеното съдът счита, че същият представлява „строеж“ по смисъла §
5, т.38 от ДР на ЗУТ от допълващото застрояване съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“
от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете
строежи. За неговото изграждане се изискват строителни книжа и разрешение за
строеж.
Констатациите на извършилите
проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 10/04.06.2019г., не
са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото
обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 1998г. без
разрешение за строеж и други строителни книжа, с което е нарушена нормата на
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Налице е хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Следователно при изложените дотук
фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от
ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, поради което съдът намира, че Зам.-кметът на Община Ловеч
правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата
за целта правна норма на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
В рамките на административната и
съдебната процедура не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на
строителни книжа, изискуеми по ЗТСУ, респ. ЗУТ, както към момента на извършване
на строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни книжа е
достатъчно основание за премахването му като незаконен, поради което съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби и е съобразена с целта, която преследва законът, а именно да се
премахват незаконните строежи.
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на оспорващия, че гаражът му е поставен по одобрен
проект. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице – архитект изрично
сочи, че по архитектурния проект не е издавано разрешение за строеж и протокол
за определяне на строителна линия и ниво, а конструктивната част и вертикалната
планировка към проекта не са одобрени. Експертът е категоричен, че гаражът не е
изграден в съответствие с представения по делото архитектурен проект, тъй като
последният предвижда разположение на гаражите в две самостоятелни масивни
сгради с тухлени стени и общ плосък покрив, а процесният гараж е самостоятелен
обект – готов стоманобетонен гараж. Заключението на СТЕ е, че за гаража –
предмет на оспорената заповед няма одобрен инвестиционен проект, не е издавано разрешение
за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора е
основателна претенцията на ответника да му бъдат възстановени направените по
делото разноски в общ размер 210 лева, от които 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, 30 лева внесен депозит за СТЕ с вещо лице – архитект и 80 лева
внесен депозит за СТЕ с вещо лице – конструктор, за което следва да се осъди
жалбоподателя.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Г.В.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед № З-904/13.06.2019г.
на Заместник-кмета на Община Ловеч.
ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на Община Ловеч с ЕИК ********* и адрес гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ №22, направените от нея по делото разноски в размер на 210 (двеста
и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.