Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
Гр.Бяла, 12.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Беленският
районен съд, първи гр.състав в открито съдебно заседание на тридесети май две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при
секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1015/2015г.
по описа на БРС, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС
и чл.59 от ЗЗД.
Ищцата моли съда да
постанови решение, с което на основание на чл.108/ЗС да осъди Р.М.Й., ЕГН **********,
адрес: *** да предаде на Т.М.П., ЕГН **********, адрес: *** владението на
следния неин собствен недвижим имот, който същата държи без основание, а
именно: целия първи етаж представляващ еднофамилно жилище, намиращо се в
двуетажна масивна жилищна сграда, с площ на първия етаж от 66 кв.м., която
сграда е ситуирана в недвижим имот представляващ дворно място, с площ от 470
кв.м., находящ се в гр.Б., ул. „О.П.” № ..., с планоснимачен номер 606 от 1983
квартал 107, УПИ парцел 4 одобрен през 1983г., както и на 1/3 идеална част от
същото дворно място.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди Р.М.Й., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Т.М.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата в размер на 6 000 00 лева, а именно обезщетение в размер на
100,00 лева месечно за периода от 28.12.2010г. до 28.12.2015г. ( която сума
представлява обезщетение за ползата, от която я е лишила като е ползвала следния неин собствен
недвижим имот а именно: целия първи етаж, представляващ еднофамилно жилище,
намиращо се в двуетажна масивна жилищна сграда, с площ на първия етаж от 66
кв.м., която сграда е ситуирана в недвижим имот, представляващ дворно място, с
площ от 470 кв.м., находящо се в гр.Б., ул.„О.П.” № ..., с планоснимачен номер
606 от 1983 квартал 107 УПИ парцел 4 одобрен през 1983г., както и на 1/3
идеална част от същото дворно място, ведно със законната лихва от предявяване
на настоящия иск до окончателното плащане.
Моли, да й се присъдят и сторените по
делото разноски.
Ответницата е депозирала
отговор, с който оспорва исковете по основание
и размер.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа и от правна страна изведе следното:
Производството по
настоящото дело е започнало с предявяване на и.м.
Ищцата е собственик на
целия първи етаж, представляващ еднофамилно жилище, намиращо се в двуетажна
масивна жилищна сграда, с площ на първия етаж от 66 кв.м., която сграда е
ситуирана в недвижим имот, представляващ дворно място, с площ от 470 кв.м.,
находящо се в гр. Б., ул. „О.П.” № .., с планоснимачен номер 606 от 1983
квартал 107, УПИ парцел 4, одобрен през 1983г., като е и собственик и на 1/3
идеална част от същото дворно място. Описаната двуетажна масивна жилищна сграда
е в режим на етажна собственост.
Ищцата черпи правото си
на собственост върху гореописания имот от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 46, том I, нот. дело № 123/1987г. Праводателят й по сделката бил нейният
дядо Т.М.Я., бивш жител ***, ЕГН **********, починал на 21.03.1993г. Последният
имал две деца - дъщеря Р.Т.Р. и син – М.Т.Я. Процесният имот се е ползвал както
от него, така и от неговите наследници по закон, включително и от ищцата. След
като се омъжила, отишла да живее в дома на съпруга си. Роднините на нейния баща,
а именно неговата преживяла съпруга и нейна втора майка Я.Н.Я. и преродената й
сестра, ответница в настоящото производство, Р.М.Й. останали да живеят в имота,
като Р. започнала да обитава първия етаж от къщата. Ищцата се противопоставяла Р.
да живее в имота й. Предвид обстоятелството, че същата е нейна роднина, както и
с оглед да бъдат запазени добрите междуроднински отношения през всички години ищцата
водила многократни разговори с ответницата Р. да сключат договор за наем и да й
заплаща наемна цена за ползването на нейния имот. Предлагала й също ако желае
да закупи имота, но ответницата всеки път отказвала тези предложения. Твърди, че първоначално с
ответницата поддържала добра комуникация, но в последствие тя започнала да
отказва контакт с нея, като започнала да й отказва достъп до собствения й имот.
В резултат на това към настоящия момент ищцата не можела да упражнява
фактическа власт върху имота си, като не може да извлича и ползите от него. Твърди,
че ответницата Р.Й. го ползва без правно основание, поради което същата й дължи
обезщетение за ползата, от която я е лишила.
По иска с правно основание
чл.108 от ЗС:
Видно от събраните по
делото доказателства се установява, че са налице всички кумулативни
предпоставки за уважаване на иска, а именно:
От представения по делото
препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 46, том І,
нот. дело № 123/1987г. е видно, че ищцата е собственик на имота. Владението
върху имота от страна на ответницата се установява от показанията на разпитания
по делото свидетел С.П. Последната изрично сочи, че лично е възприела при
посещение в къщата, че първия етаж от имота се ползва за живеене от
ответницата. Показателно за това е цитираната от свидетеля покана от страна на
майката на ищцата „Слез да видиш Р. какъв ремонт си правят на етажа”.
Свидетелят сочи още, че със сигурност знае, че ответницата живее на първия етаж
от къщата. За това свидетелствали и вещите и дрехите на ответницата, находящи
се на първия етаж. Показанията на св.П. се подкрепят от останалите събрани
доказателства по делото, а именно Удостоверение от 31.03.2017г. от „Енерго-Про
Мрежи” АД, от което е видно, че за целия имот има обособени три партиди като и
по трите има количества разходвана електроенергия за процесния период като по
едно от тях има значително по-голямо количество разходвана енергия. Относно
твърдението на ищцата, че именно първия етаж е този с най-голямо количество
потребена ел. енергия е допуснатото от съда удостоверение от „Енерго-Про Мрежи”
АД от 17.05.2017г. От същото е видно, че касателно установяване факта коя
партида за коя част от къщата отмерва количество потребена електроенергия
доказателството не е събрано поради неосигуряване на достъп от страна на
собствениците. Предвид това съдът приема твърдения от ищцата факт за доказан на
основание чл.161 от ГПК, поради създаване на пречки от страна на ответницата за
събиране на допуснато от съда доказателство.
Показанията на свидетеля
Гено Йорданов следва да се кредитират от съда относно факта, че ответницата е
извършвала ремонт на първия етаж, както и в какво се е състоял той. Причината
за това е, че показанията кореспондират в тази си част с останалите събрани по
делото доказателства.
За владението на имота от страна на ответницата
свидетелства направения от нея ремонт, за който и двамата разпитани по делото
свидетели споделят. Не следва да се приемат твърденията на ответната страна, че
ремонт от такова естество е направен само и единствено с цел съхраняване на
имота в неговата цялост. Противоречи на житейската логика едно лице да
облагородява чужд имот чрез смяна на тапети и паркет с мотива, че това би
спомогнало за цялостно укрепване на къщата. От подробно описаните от свидетеля
Йорданов ремонтни дейности може да се направи единствено извод, че ответницата
и съпругът й са направили ремонт на процесния етаж от къщата с цел
подобряването му за ползване при задоволяване на жилищните си нужди. Самият
свидетел посочва, че е извършил ремонта „за освежаване”. Категорично не може да
се приеме, че смяната на тапети и паркет би допринесла за справяне с проблем с
вредители и влага. За тази цел има по-ефикасни и значително по-евтини средства.
Предвид факта, че
ответницата е правила ремонт за освежаване на процесния имот, че е сменяла
входна врата, както и че по делото е прието, че за първия етаж е разходено
количество електроенергия, привично за задоволяване на нуждите на едно
домакинство, както и от показанията на свидетеля П., която установи, че лично е
възприела, че ответницата живее в имота, то следва да се приеме, че ответницата
е установила трайна фактическа власт върху процесния имот.
Относно основанието за
владеене на имота от страна на ответницата, то такова по делото не бе
установено. Ответната страна не посочи основание на което пребивава в имота.
Свидетелят Й. изрично заявява, че той и ответницата не са имали никакви
уговорки с ищцата, да охраняват,
управляват, поддържат и ползват имота.
От друга страна
недопускането на ищцата до имота се доказа от показанията на свидетеля П.,
която заяви, че лично е възприела как ответницата й отказва контакт с нея по
телефона и по интернет във връзка с ползването на имота, както и че отношенията
между страните по делото значително са се влошили поради причината, че ищцата е
заявила желание да уредят отношенията си относно него.
Следва да се приеме, че
след като не са налице договорни отношения за ползване на имота от ответницата,
то същата го е ползвала без основание.
От гореизложеното следва,
че по делото са доказани кумулативните предпоставки за уважаване на иска по
чл.108 от ЗС. Ищцата доказа правото си на собственост върху имота и
обстоятелството, че ответницата е установила трайна фактическа власт върху
него, като последната не установи владението й да почива на правно основание.
По иска с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Правото на собственост на
ищцата върху имота и фактическото ползване на същия от ответницата за процесния
период се установи от анализираните по-горе от настоящото изложение.
Относно недопускането на
ищцата до имота от ответницата са показанията на свидетеля П. Същата установи,
че ищцата не е допускана в имота, както и че с нея е отбягван контакт от
ответницата.
От горното се налага
изводът, че по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД ползвайки имота, ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищцата в размер на дължимия месечен наем,
поради неправомерното ползване на имота, а ищцата неоснователно се е обеднила в
същия размер.
Размерът на иска е
доказан с приетата и неоспорена по делото експертиза като въз основа на същата
съдът е допуснал увеличаване на размера на иска общо до сумата от 6 040.80
лева.
Относно момента на
изискуемост на обезщетението и момента на изпадане в забава на ответника, както
и относно направеното оспорване от страна на ответника за липса на изрична писмена
покана за заплащане на обезщетение следва да бъде съобразено ППВС № 1/1979г.,
неизгубило значението си и до днес. Според разясненията в т.7 от същото при
общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на
преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго
съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Това е
становище е застъпено и в решение № 298/14.12.2011г., постановено по гр.д. № 1502/2010г.
по описа на ВКС, ІІ г.о.
Предвид горното иска по
чл.59 от ЗЗД се явява доказан по основание и размер, поради което следва да
бъде уважен в цялост.
При този изход на делото претенциите на ищцата следва
да се уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото
са в тежест на ответницата.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.Й., ЕГН **********,***, че недвижимия имот: целия първи етаж представляващ
еднофамилно жилище, намиращо се в двуетажна масивна жилищна сграда, с площ на
първия етаж от 66 кв.м., която сграда е ситуирана в недвижим имот представляващ
дворно място, с площ от 470 кв.м., находящ се в гр.Б., обл.Р., ул. „О.П.” № ...,
с планоснимачен номер 606 от 1983 квартал 107,
УПИ парцел 4 одобрен през 1983г., както и на 1/3 идеална част от същото дворно
място е собственост на Т.М.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.М.Й., ЕГН **********,***
ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО НА Т.М.П.,
ЕГН **********, следния недвижим имот: целия първи етаж представляващ
еднофамилно жилище, намиращо се в двуетажна масивна жилищна сграда, с площ на
първия етаж от 66 кв. м., която сграда е ситуирана в недвижим имот
представляващ дворно място, с площ от 470 кв.м., находящ се в гр.Б., обл.Р., ул.
„О.П.” № ..., с планоснимачен номер 606 от
1983 квартал 107, УПИ парцел 4 одобрен през 1983г., както и на 1/3 идеална част
от същото дворно място.
ОСЪЖДА Р.М.Й., ЕГН **********,***
да заплати на Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 6 040,80
лв. /шест хиляди и четиридесет лева и осемдесет ст./, а именно обезщетение в
размер на 100,00 лева месечно за периода от 28.12.2010г. до 28.12.2015г. /която
сума представлява обезщетение за ползата, от която Т.М.П.,
ЕГН **********, е била лишена, като Р.М.Й., ЕГН **********,*** е ползвала
следния недвижим имот, а именно: целия първи етаж, представляващ еднофамилно
жилище, намиращо се в двуетажна масивна жилищна сграда, с площ на първия етаж
от 66 кв.м., която сграда е ситуирана в недвижим имот, представляващ дворно
място, с площ от 470 кв.м., находящо се в гр.Б., обл.Р., ул. „О.П.” № ..., с планоснимачен номер 606 от 1983 квартал 107 УПИ
парцел 4 одобрен през 1983 г., както и на 1/3 идеална част от същото дворно
място/, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2015г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Р.М.Й., ЕГН **********,***
да заплати на Т.М.П., ЕГН **********, представлявана от адв.В.С. от РАК, сумата от 1 215.12
лв. /хиляда двеста и петнадесет лева и дванадесет ст./ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/