Решение по дело №91/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 63                                13.07.2020 г                              град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд - Търговище                                                пети състав

На седми юли                                                                                   2020 година 

В открито заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВАНКА ИВАНОВА

 

Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА

Прокурор: ДРАГОМИР СЯРОВ 

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 91 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на М.Х.К. ЕГН ********** ***, чрез а.. А. *** съдебен адрес:***, тел. ….. против Регионална дирекция по горите гр. Шумен, ул. „Л.Каравелов“ № 28а за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съставляващи а.. хонорар по НАХД № 83/ 2016 г. по описа на РС – Омуртаг, по което е постановено решение № 47/ 01.07.2016 г., с което е отменено НП № 718/ 13.04.2016 г. на директора на РДГ - Шумен, като решението е обжалвано и оставено в сила с решение № 127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС – Търговище, както и направените разноски по делото.

Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да получи сумата в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД № 83/2016 г. на Районен съд – Омуртаг, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 718 от 13.04.2016 г. на директора на РДГ - Шумен с решение № 47/01.07.2016 г., което е оставено в сила с решение № 127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС – Търговище.

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а се представлява от а.. А. ***, който изразява становище, че поддържа исковата претенция и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представя списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът – РДГ-Шумен, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител – гл. юрк. Д., която изразява становище за неоснователност на исковата претенция и прави възражение за прекомерност на а.. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан, а възражението за прекомерност на а.. възнаграждение за основателно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С  Наказателно постановление (НП) № 718 от 13.04.2016 г. на директорът на РДГ – Шумен на ищеца е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 350 лв. за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗГорите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГорите. НП е било обжалвано от ищеца пред Районен съд – Омуртаг, където е било образувано НАХД № 83/2016г. В производството пред Районен съд –Омуртаг ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – а.. А. ***7/01.07.2016 г., постановено по НАХД № 83/2016 г.  Районен съд – Омуртаг е отменил като незаконосъобразно НП № 718 от 13.04.2016 г. на директора на РДГ– Шумен, като решението е оставено в сила с решение № 127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС – Търговище.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Изпълнено е условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. В настоящия случай се претендират имуществени вреди от отменено НП, издадено от директора на РДГ - Шумен. По отношение на характера на дейността по административното наказване е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения и тъй като в случая се установява, че процесното НП е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно постановление  е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 83/2016 на Районен съд – Омуртаг, което е оставено в сила с решение № 127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС – Търговище. С оглед изложеното, съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно решение.  

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 100  лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред РС – Омуртаг.

Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощавал адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 100 лв.,  съобразно сключен договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски за такъв, ако не бе издадено незаконосъобразното НП, като намаляването на неговото имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е предизвикано и е резултат именно от издаване на НП. В този смисъл, постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу НП.

Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото НП. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която РДГ – Шумен дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия).

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 100.00 лева, представляващи платени от него разноски за адвокат по НАХД № 83/2016 г. по описа на РС – Омуртаг, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. 

Изложеното мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 100.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение НП № 718/ 13.04.2016 г. на директора на РДГ – Шумен.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото дело разноски общо в размер на 110 лв., съставляващи внесена държавна такса и а.. възнаграждение, определено съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на а.. възнаграждения, предвид на възражението на процесуалния представител на ответника по делото за прекомерност на заплатеното а.. възнаграждение на ищеца, поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Л.Каравелов“ № 28А да заплати на М.Х.К. ЕГН ********** *** сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по НАХД № 83/2016 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Л.Каравелов“ № 28А да заплати на М.Х.К. ЕГН ********** *** направените по настоящото дело разноски в размер на 110.00 лв., съставляващи внесена държавна такса и а..възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: