Р Е Ш Е Н И Е
Номер 63 13.07.2020 г град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети състав
На седми юли
2020 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА
Прокурор: ДРАГОМИР СЯРОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 91 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на М.Х.К.
ЕГН ********** ***, чрез а.. А. *** съдебен адрес:***, тел. ….. против Регионална дирекция по горите гр. Шумен, ул.
„Л.Каравелов“ № 28а за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, съставляващи а.. хонорар по НАХД № 83/ 2016 г. по описа на
РС – Омуртаг, по което е постановено решение № 47/ 01.07.2016 г., с което е
отменено НП № 718/ 13.04.2016 г. на директора на РДГ - Шумен, като решението е
обжалвано и оставено в сила с решение № 127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016
г. по описа на АС – Търговище, както и направените разноски по делото.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като ищецът претендира да получи сумата в размер на 100 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по НАХД № 83/2016 г. на Районен съд – Омуртаг, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 718 от 13.04.2016 г. на директора на РДГ - Шумен с
решение № 47/01.07.2016 г., което е оставено в сила с решение № 127/ 16.09.2016
г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС – Търговище.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а се
представлява от а.. А. ***, който изразява становище, че поддържа исковата
претенция и претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски. Представя списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК.
Ответникът
– РДГ-Шумен, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител
– гл. юрк. Д., която изразява становище за неоснователност на исковата
претенция и прави възражение за прекомерност на а.. възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан, а
възражението за прекомерност на а.. възнаграждение за основателно.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление (НП) № 718 от 13.04.2016 г. на директорът на РДГ –
Шумен
на ищеца е било наложено адм. наказание
„глоба“ в размер на 350 лв. за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗГорите
и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГорите. НП е било обжалвано от
ищеца пред Районен съд – Омуртаг, където е било образувано НАХД № 83/2016г. В
производството пред Районен съд –Омуртаг ищецът е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител – а.. А. ***7/01.07.2016 г., постановено по НАХД № 83/2016 г.
Районен съд – Омуртаг е отменил като незаконосъобразно НП № 718 от 13.04.2016
г. на директора на РДГ– Шумен, като решението е оставено в сила с решение №
127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС – Търговище.
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Изпълнено е
условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл.205 от АПК.
Съгласно
чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с
чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. В настоящия случай се претендират
имуществени вреди от отменено НП,
издадено от директора на РДГ - Шумен. По отношение на характера на дейността по
административното наказване е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015
г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от
правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установява, че процесното НП е
отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск
се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по
следните съображения:
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда
на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две
разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2.
вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между
имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако
нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо
събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно
постановление е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни
последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с
което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е
отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 83/2016 на
Районен съд – Омуртаг, което е оставено в
сила с решение № 127/ 16.09.2016 г. по КНАХД № 115/ 2016 г. по описа на АС –
Търговище.
С оглед изложеното, съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт,
издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В
случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи платен адвокатски хонорар
за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него
наказателно постановление пред РС – Омуртаг.
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване
на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощавал
адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 100 лв., съобразно сключен договор за правна защита и
съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски за такъв,
ако не бе издадено незаконосъобразното НП, като намаляването на неговото
имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е
предизвикано и е резултат именно от издаване на НП. В този смисъл,
постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за
правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу НП.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите
се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
отмененото НП. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение
правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в
хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона
няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена и за която РДГ – Шумен дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,
че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на
основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди в размер на 100.00 лева, представляващи платени от него разноски за
адвокат по НАХД № 83/2016 г. по описа на РС – Омуртаг, поради което предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като
ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 100.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
решение НП № 718/ 13.04.2016 г. на директора
на РДГ – Шумен.
На
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и
направените в настоящото дело разноски общо в размер на 110 лв., съставляващи внесена държавна такса и а..
възнаграждение, определено съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на а.. възнаграждения, предвид на
възражението на процесуалния представител на ответника по делото за прекомерност
на заплатеното а.. възнаграждение на ищеца, поради липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Л.Каравелов“ № 28А да
заплати на М.Х.К. ЕГН ********** *** сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по НАХД № 83/2016
г. по описа на Районен съд – Омуртаг, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Шумен, с адрес гр.
Шумен, ул. „Л.Каравелов“ № 28А да заплати на М.Х.К. ЕГН ********** *** направените
по настоящото дело разноски в размер на 110.00
лв., съставляващи внесена държавна такса и а..възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: