№ 207
гр. Габрово, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500380 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ЗК «ЛЕВ ИНС» АД въззивна жалба срещу
постановеното решение по гр.д.№1775/2022г. на РС-Габрово, с което дружеството е осъдено
да заплати сумата от 11 397 лв., ведно със законната лихва от 11.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата .
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че спорът между страните по гр.дело №20224210101775
по описа на Районен съд - Габрово, е относно претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за увреждания по лек автомобил марка А., с рег.№*** ,на основание на която е
образувана щета № ***. Застрахователната преписка е била разгледана, като представените
при образуване на преписката документи са били недостатъчни за изясняване на
обстоятелствата, при които се е осъществил транспортния инцидент и по причина от
действията на кой от участниците в произшествието се е реализирал неговия механизъм, във
връзка с което застрахователят е уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта
от представяне на допълнителни документи. Поради липсата на представени допълнителни
документи, застрахователят отказал претенцията на ищеца, като неоснователна и
недоказана, като същия е уведомен с писмо изх. №2576/07.04.2022г. В приетата в о.с.з. на
26.06.2023г. САТЕ , вещото лице Б. И. е дал заключение, че по отношение на лек автомобил
марка А., с рег.№***, е налице „тотална щета" по смисъла на Кодекса за застраховането,
като действителната му стойност е 11,827.00 лв. В т. 4.8 от заключението вещото лице е
посочило, че стойността на детайлите, които не са увредени, като скрап е в размер на 430.00
1
лева. При определяне на застрахователното обезщетение действителната стойност на
процесното МПС следва да се редуцира със стойността на запазените му части, а не със
стойността на МПС като скрап. Първоинстанционния съд погрешно е редуцирал
действителната стойност с вече изплатеното обезщетение стойността на МПС като скрап,
като по този начин допуска свръхобезщетение, като допуска извличане на доходи от
запазените части от страна на ищеца. Ищецът, като собственик на процесния лек автомобил
марка А., с рег.№***, притежава запазените части от него, съответно и тяхната стойност.
След като съдът редуцира застрахователното обезщетение с 430.00 лева - стойността на
МПС за скрап, ищецът ще има възможност да не предаде процесното МПС за скрап, а да
реализира запазените частни на пазара и да получи доход в размер до 25 % от
действителната стойност на автомобила, каквато е и трайно установената практика. По този
начин ищецът ще спечели сума, която не му се дължи и ще се получи неоснователно
обогатяване. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Сочи се съдебна
практика и се навежда довод, че в случая на застрахователя не следва да се възлагат
неблагоприятните последици, ако ищецът избере да не продава запазените части от
увреденото му МПС. По изложените съображения се поддържа, че е приложен неправилно
материалния закон, поради което и съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество
на спора, с което да се отхвърли предявеният иск ,ведно със законните последици .
В подадения писмен отговор ответникът по въззивната жалба е изложил доводи за
нейната неоснователност .
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по
делото , прие за установено следното :
Производството пред РС-Габрово по гр.д.№1775/2022г. е образувано по предявен иск
от И. А. А. срещу ЗК «Лев Инс»АД за заплащане на сумата от 15 000лв. застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 29.10.2020г. ПТП ,при
което е бил увреден лек автомобил «А.", модел „С4", с рег.№*** , собственост на ищеца.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск ,като е осъдил
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД , ЕИК *********, да заплати на ищеца
И. А. А. сумата от 11397 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждане на собствения му лек автомобил лек автомобил марка А. с
рег. № ***, резултат от ПТП на 29.10.2020 г. с лек автомобил марка „Б.", модел „***" с рег.
2
№ ***, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил иска в останалата част за разликата над 11397лв. до
претендирания размер от 15 000лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“АД в
осъдителната му част , с наведени доводи относно неправилно определяне от
първоинстанционния съд на размера на присъденото обезщетение.
При извършената проверка съгласно правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК,
се установи, че постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№1775/2022г. по
описа на РС-Габрово е валидно и допустимо в обжалваната му част. Предмет на въззивно
обжалване е присъденото на ищеца обезщетение от 11 397лв., като наведените в жалбата
възражения относно начина, по който е определено от първоинстанционния съд, са
неоснователни.
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че причина
за настъпване на процесното ПТП е пресичането траекториите на движение на двата
автомобила , участващи в инцидента, като лек автомобил Б. се е отклонил наляво за
посоката му на движение, навлизайки в лента за движение на лек автомобил А., като
отклоняването не е по обективни причини, а поради субективни дейстивя на водача на лек
автомобил Б., който е можел да предотврати удара ,ако е контролирал автомобила си и се е
движил в полагащата му се пътна лента. Водачът на лек автомобил А. не е разполагал с
време и възможност да отклони автомобила извън полосата на движение на лек автомобил
Б. и/или да започне процес на спиране. С оглед степента на увреждане и разрушаване на
лек автомобил А., се касае за възникване на конструктивна тотална щета. Към датата на
ПТП 29.10.2022г. пазарната стойност на лекия автомобил е 11 827лв. Вещото лице е
посочило ,че при съществуващия пазар в страната, реализирането на процесиня автомобил
като увреден, при тотална щета, е при два варианта :изкупуване като увреден от
специализирани фирми /автоморги/ на договорена цена между продавача и купувача или
изкупуване на автомобила като скрап. Относно възможността за разпродаване на останалите
годни части чрез свободни продажби във времето , вещото лице е посочило, че в страната
няма единна система за определяне на точна притегателна стойност на цени авточасти ,
както по обяви ,така и в „автоморги“. Стойността на частите втора употреба варира в
рамките на 20% до 50-60% от средната стойност на аналогичните като нови ,в зависимост от
предлагане, възраст, марка, модел .При тази хипотеза няма еднозначно осъществяване на
стопроцентова продажба, поради което не може да се извърши и коректна оценка. След
проучване на данни за катастрофирали автомобили от фирми и физически лица , които
впоследствие извършват продажба на авточасти за втора употреба без рециклиране ,
изкупуването на аналогични марки и модели катастрофирали автомобили е на цени до 1/3
от пазарната цена на съответния автомобил , с оглед степента на увреждането му. Такъв
вариант за изкупуване на процесния автомобил експертизата е определила за нереален, при
указаното изкупуване и степента на тоталното му конструктивно увреждане. При
изкупуване като скрап, определената от експертизата средна пазарна стойност към датата
3
на произшествието е 430лв.
От обясненията на вещото лице И., дадени в с.з. на 20.06.2023г. се установява, че при
процесния автомобил е увреден както двигателят, така и ходовата част и силовото предаване
, купето в степен на конструктивна и икономическа тотална щета . Увредени са най-
важните възли и агрегати , които са и най-скъпи на вторичния пазар. Това е специфичен
модел, от който няма много закупени в страната. Това определя ,че при изкупуването му
цената ще бъде много ниска и е по–вероятно да бъде изкупен като скрап.
Заключението на САТЕ не е опровергано от останалите доказателства по делото и
няма основание констатациите на вещото лице да бъдат приети за необосновани.
В случая начинът, по който първоинстанционният съд е определи дължимото на
ищеца застрахователно обезщетение не води до неснователно обогатяване, тъй като от
стойността на лекия автомобил към момента на ПТП от 11827лв. е приспадната сумата от
430лв. като цена на скрап, което съответства на установеното от приетата по делото САТЕ .
От заключението на САТЕ се установява ,че определянето на остатъчната стойност на
процесния лек автомобил при причинената тотална щета, не е обусловено от избора на
ищеца дали да бъде предаден за скрап или да разпродаде запазените части, тъй като в
случая са налице обективни обстоятелства, определящи като реална възможност
остатъчната стойност да се реализира чрез изкупуването на автомобила като скрап ., при
степента на тоталното му конструктивно увреждане, засягащо най-важните възли и
дейстали, които са и най-скъпи на вторичния пазар и това, че се касае за специфичен модел,
от който няма много в страната, и при заявеното от вещото лице И. в с.з. , от които не може
да се изведе, че ищецът може да получи доход над приспадната сума от 430лв. чрез
реализиране запазените части на пазара.
Предвид изложеното, присъденото от първоинстанционния съд застрахователно
обезщетение не води до свръхобезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди
от ПТП на 29.10.2020г. и е определено съгласно разпоредбата на чл.389,ал.2 КЗ .
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното
решение в обжалваната осъдителна част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК, на ответника по въззивната жалба
следва да се присъдят направение за въззивното производство разноски. Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК това са за адвокатско възнаграждение , договорено при
условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА, за осъществено процесуално представителство от адв.И. Х..
От приложения договор за правна защита и съдействие на л.28 от настоящото дело е
видно,че адв.Х. за въззивното производство е оказал безплатна правна помощ на ответника
по въззивната жалба И. А.. С оглед размера на оспореното от жалбоподателя вземане и на
основание чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 1426лв.
4
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №356 от 20.07.2023г. по гр.д.№1775/2022г. на РС-
Габрово в обжалваната част за сумата от 11397лв., която ЗК „Лев Инс“АД е осъден да
заплати на И. А. А. като застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
увреждане на собствения му лек автомобил марка А. с рег. № ***, резултат от ПТП на
29.10.2020 г. с лек автомобил марка „Б.", модел „***" с рег. № ***.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А да заплати
на порцесуалния представител на ответника по въззивната жалба адв. И. Х. Х. от АК-
Габрово , гр.Габрово ,ул.“ПП.“ №1, за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в
размер на 1426лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5