№ 17486
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110106293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 377/16.11.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник“,
счетоводство ГСМ“ в Главна дирекция Транспорт и ГСМ при ответника, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9 000 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 17.12.2022 г. до 17.06.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът Р. С. М. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „...“ АД, в
рамките на което е изпълнявал длъжността „отчетник“, счетоводство ГСМ“ в Главна
дирекция Транспорт и ГСМ, отдел-смазочни материали. Уточнява, че същото произтича от
трудов договор № 1131/13.07.2017 г., сключен между него и „.... АД, но по силата на
концесионен договор от 22.07.2020 г., сключен между Министерство на транспорта и „...“
АД, трудовото му правоотношение е претърпяло субективна новация на страната на
работодателя по силата на чл. 123а КТ, поради което въз основа на допълнително
споразумение от 01.04.2022 г. първоначалният работодател „.... АД е бил заместен от новия
му работодател - ответника „...“ АД. Поддържа, че със заповед № 377/16.11.2022 г.
трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 17.12.2022 г., на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – поради закриване на част от предприятието, а именно: сектор 1
„Складово стопанство“ в отдел „Гориво-смазочни материали“ към Главна дирекция
Транспорт и ГСМ. Счита уволнението за незаконосъобразно извършено, тъй като
складовото стопанство представлява отделна самостоятелна структура със свои функции и
особености, в рамките на която няма отделни структури, които да представляват част от
предприятието, поради което оспорва да е налице реално премахване на тази структура от
него. Твърди, че понастоящем работата в него протича по напълно идентичен начин, тъй
като на мястото му работи новоназначен работник, изпълняващ същата трудова функция
като неговата, която не е отпаднала. Допълва, че подписалото заповедта лице не е законният
представител на дружеството – Хесус Пинто, поради което същата изхожда от лице без
представителна власт. Предвид изложеното, моли съда да признае извършеното със заповед
№ 377/16.11.2022 г. уволнение за незаконно и да го отмени, както и да бъде възстановен
заеманата до уволнението длъжност „отчетник“, счетоводство ГСМ“ в Главна дирекция
Транспорт и ГСМ при ответника. Претендира и обезщетение за оставане без работа в общ
1
размер на 9 000 лв. за периода от 17.12.2022 г. до 17.06.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...“ АД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва осъществяването на твърдяната субективна
новация на страната на работодателя, тъй като между него и Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е сключен концесионен договор от 22.07.2020
г., по силата на който дружеството е поело извършването на съответните дейности по
експлоатация на Летище София, като служителите на „.... ЕАД, сред които е и ищецът, са
преминали на работа при него. Сочи, че с нарочна заповед на работодателя М. е назначен в
сектор 1 „Складово стопанство“ към отдел „Гориво-смазочни материали“ в Главна дирекция
„Транспорт и гориво-смазочни материали“, представляващ самостоятелно организационно
обособено завено в организационната структура на дружеството, като на 09.11.2022 г. е
взето решение на Управителния съвет на „...“ АД, с което Сектор 1 „Складово стопанство“ е
закрит, вследствие на което трудовите правоотношения с всички служители в него са били
прекратени. Твърди, че на 16.11.2022 г. на М. е връчено предизвестие № ЧР-154/11.11.2022
г. за прекратяване на трудовия му договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ –
закриване на част от предприятието, въз основа на което впоследствие е издадена и заповед
№ 377/16.11.2022 г., с която считано от 17.12.2022 г. трудовото му правоотношение е било
прекратено. Конкретно посочва, че закритото звено - Сектор 1 „Складово стопанство“, в
което ищецът е изпълнявал трудовите си функции, е било самостоятелно обособена
структура в рамките на общата структура на цялото предприятие, имаща самостоятелен
предмет на дейност, а именно: зареждане на автоцистерни и въздухоплавателни средства и
съоръжения с гориво-смазочни материали и специални течности, разтоварване на
автоцистерни, преглед на машините, техническите средства и съоръженията, използвани за
извършване на посочените дейности, приемане и обработване на фактури, товарителници и
други документи за приетите горива, изготвяне на отчетни документи за извършваните
операции и др. Допълва, че секторът разполага със свой собствен ръководител, който
управлява, организира и контролира цялата му дейност, на когото са подчинени всички
заети в него служители, като има правомощия да разпределя работата между тях, да
определя самолетите, които следва да се заредят, да определя заместник на отсъстващ
служител, да дава инструкции, изготвя графиците за работа, както и да следи за спазване на
трудовата дисциплина, правейки предложения за налагане на дисциплинарни наказания и
др. Поради изложеното поддържа, че Сектор 1 „Складово стопанство“ притежава всички
белези на „част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, включително и
наличието на относително самостоятелно ръководство, позовавайки се на разясненията,
дадени с ТР № 5/26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г., ОСГК на ВКС. Счита, че ирелевантно се
явява обстоятелството дали сам по себе си секторът е разделен на отделни структурни звена,
както и притежават ли те сами по себе белезите на „част от предприятието“. Твърди, че въз
основа на взетото на 09.11.2022 г. решение на Управителния съвет на „...“ АД закриването
на сектора е било реално извършено, тъй като същият е премахнат от организационнната
структура на дружеството, като на мястото на работещите в нея служители са били
назначени нови такива. Сочи, че няма пречка дейността на закритото звено да продължи да
бъде изпълнявана от други звена в същото предприятие, поради което това обстоятелство
счита за изрелевантно при извършване на преценката относно прилагане на
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Заявява, че процесната заповед е
подписана от ... заемаща длъжността „Главен директор, човешки ресурси“, като видно от т.
1. 4 на Заповед № 3-22/18.01.2021 г. и т. 1 на нотариално заверено пълномощно с рег. №
151/18.01.2021 г. същата е била надлежно упълномощена да подписва заповеди за
прекратяване на трудови договори на служители от името на дружеството. При условията на
евентуалност в случай на уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ прави
възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 2 433,13 лв. – обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ, което е заплатил в полза на ищеца на 23.01.2023 г., доколкото същото би
2
се явявало платено без основание. С тези съображения отправя искане за отвхърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание, а именно: реалното закриване на част от предприятието – в случая
сектор 1 „Складово стопанство“ към отдел „Гориво-смазочни материали“ в Главна дирекция
„Транспорт и гориво-смазочни материали“. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата,
на които основава своите възражения и оспорвания в т. ч. и наличието на представителна
власт на лицето, подписало оспорената заповед.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за посочения
период.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, в рамките на което ищецът е заемал длъжността
„отчетник“, счетоводство ГСМ“ в Главна дирекция Транспорт и ГСМ, отдел-смазочни
материали“, вследствие сключването на концесионен договор от 22.07.2020 г. между
Министерство на транспорта и „...“ АД, като със заповед № 377/16.11.2022 г., връчена на
ищеца на 09.12.2022 г., трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от
17.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – поради закриване на част от
предприятието.
Не се спори още и относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, а
именно: 1 500 лв., респ. относно размера на претендираното от него обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ, а именно: 9 000 лв.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. По искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК съдът ще се произнесе
след предоставяне на възможност на същия да уточни конкретните документи, които желае
да бъдат предоставени, доколкото към настоящия момент по делото са налични относимите
материали от трудовото му досие. Доказателственото искане на ответника за допускане на
ССчЕ, която да отговори на посочените в отговора на исковата молба задачи, следва да бъде
уважено. Поставеният от ищеца въпрос относно размера на брутното му трудово
възнаграждение касае обстоятелство, което не се оспорва от страните по делото, поради
което не следва да се допусне като част от предмета на експертизата. Доказателственото
3
искане на ищеца по реда на чл. 186 ГПК също касае безспорни по делото факти, поради
което допускането му не се явява необходимо. В полза на всяка от страните следва да се
допусне до разпит по един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените
от тях обстоятелства.
На ищеца следва да бъдат дадени указания и изрично да заяви оспорва факта на
плащане от ответника в негова полза на сумата от 2 433,13 лв., представляваща обезщетение
по чл. 222, ал. 1 КТ.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Р. С. М. в едноседмичен срок от съобщението да:
- уточни конкретните документи, които желае да бъдат предоставени от ответника, и
представляващи част от личното му трудово досие, както и поддържа ли доказателственото
си сикане по реда на чл. 190 ГПК с оглед вече ангажираните по делото такива;
- заяви оспорва ли факта на плащане от ответника в негова полза на сумата от 2 433,13
лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ;
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ответника с отговора на исковата молба въпроси /1-во, 2-ро и 3-то тире на
стр. 6 от същия/.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза ... тел. ............
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел при
режим на довеждане за всяка от страните за установяване на посочените в исковата молба и
отговора на исковата молба обстоятелства.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 186
ГПК, тъй като е ненеобходимо.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. от 11:30 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно – арг. чл. 313 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
4
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства за
внасяне на депозита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5