№ 86
гр. Кюстендил, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200240 по описа за 2025 година
К. П. Б., ЕГН ********** от *******обжалва НП № 25-1139-
000332/11.02.2025 год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Кюстендил,с което за нарушение на 150,ал.1 и чл.147,ал.1 от Закон за
движение по пътищата на осн.чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП и чл.185 от същия са му
наложени административни наказания „глоба“,съответно в размери от 300,00
лв. и 20,00 лв.
Развиват се доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление и
се моли за отмяната му.
АНО е оспорил жалбата като неоснователна.
КРС,след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства,приема за установено следното:
На 18.01.2025 год. в 14,01 в гр.Кюстендил,по ул.“Шести септември“ при
номер 13 в посока от улица „Македония“ към ул.“Петър Берон“
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Буик сенчъри“ с рег.№
********,при което бил спрян за проверка от служителите на сектор „Пътна
полиция“при ОД на МВР-гр.Кюстендил-свидетелите В. М. С. и Р. В. С.,които
1
упражнявали контрол по спазването на Закон за движение по пътищата.В хода
на проверката жалбоподателя не представил СУМПС ,поради което
свидетелите извършили служебна справка, от която установили ,че
автомобилът е собственост на К.Й.Н.,свидетелството за управление на МПС
на жалбодателят е със статут невалиден,а на предното стъкло на автомобила
нямало поставен знак за преминат годишен технически преглед.Тези
констатации мотивирали полицейския служител Р. С. да изготви против него
АУАН серия GA № 3485604,считайки че жалбоподателят е нарушил
чл.150,ал.1 и чл.147,ал.1 от Закон за движение по пътищата.АУАН бил
получен и подписан лично от жалбоподателят.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на
посочените свидетели и материалите от адм.наказателната
преписка.Жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на
твърдението си,че не е управлявал МПС при обстоятелствата,отразени в
изготвеният против него АУАН и НП.
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете,че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
а по същество частично основателна,касателно наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00-двадесет лева,поради което атакуваното
постановление ще се отмени в посочената му част,съответно в другата ще се
потвърди.
Мотивите на съда са следните.
На първо място при служебна проверка на АУАН се констатират
нарушения и пропуски по смисъла на чл.33-34 ЗАНН и чл.44-58 ЗАНН,
представляващи съществени нарушения на материално правни и
процесуалноправни норми,накърняващи правото на защита на жалбоподателя
до такава степен, че да представляват самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното постановление,като конкретиката съдът излага по-долу в
мотивите си.
Актосъставителят и АНО ,видно от заповедта / л.15/са родово и местно
2
компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по ЗДвижение по
пътищата. Безспорно е установено от показанията на разпитаните свидетели-
длъжностни лица и контролни органи по смисъла на чл.189,ал.1 ЗдвП,че при
обстоятелствата, отразени в АУАН серия GA № 3485604/18.01.2025
год.,жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй
като е управлявал такъв ,който не е бил негова собственост, но не е
представил СУМПС и контролен талон към същия,а автомобилът не е имал и
поставен знак за годишен технически преглед/ГТП/.Свидетелите извършили
проверката,сторили и такава от специализирана информационна
система,която установила че водачът е неправоспосоен водач,а МПС не е
преминало на годишен технически преглед/ГТП/.При тези обстоятелства и
след като контролните органи извършили и допълнителна проверка,от която
установили,че водачът няма валидно СУМПС ,като писмена такава се
представя като доказателство и от АНО,актосъставителя законосъобразно е
изготвил АУАН за едно от нарушенията които е констатирал в момента, а
именно-това по чл.150,ал.,т.1 от Закон за движение по пътищата,съгласно
която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него.Както бе отбелязано по-горе полицейските
служители са извършили и служебна проверка на това обстоятелство,което се
констатира и от служебно изготвената справка,която е от автоматизирана
информационна система,т.е от регистър по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, в който се съхранява информация за водачите, техните нарушения и
наложените им наказания, по аргумент от чл. 157, ал. 1, изречение второ от
същия закон. Следователно този регистър има удостоверителна
функция,представлява годно доказателство по смисъла на НПК,а извадката от
същият е представена като доказателство от АНО. При тези факти и
доказателства АНО законосъобразно е приложил санкционната норма на
чл.177,ал.1,т.2,пр.2 от Закон за движение по пътищата предвиждаща
налагането на адм.наказание в размер от 100 до 300 лв. за водач ,който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
3
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено“. Следва да се отбележи това,че с оглед справката
за нарушител жалбоподателят е с изгубена правоспособност по реда на
чл.157,ал.4 от ЗДвПътищата,тъй като са му отнети всички контролни
точки,поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за
нарушение на чл.150,ал.1 ЗДвП,а не по чл.150“а“,ал.1 ЗДвП.На
жалбоподателят са налагани многократно административни наказания за
нарушения по ЗДвП,с оглед на което определената в максимален размер глоба
на осн.чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП се явява законосъобразна и съдът не намира
основание за намаляването й.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност, като условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. Годишният технически преглед на ППС е
уреден в ЗДвП и Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в които
нормативни актове са установени срокове в който МПС,според категорията
си следва да се представят на ГТП. В т.2 от НП отговорността на Б. е била
ангажирана за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. И в съставения АУАН, и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е възприета една и
съща фактическа обстановка-управлява МПС,което не е представено на ГТП.
Според данните от делото автомобилът е собственост на К.Й.Н. с посочен
ЕГН,а жалбоподателят ,чиято отговорност е ангажирана за управление на
МПС, непреминало ГТП, е бил ползвател, управлявал е същото по време на
проверката. Специалният състав на чл. 181, т.1 от ЗДвП предвижда носене на
административно наказателна отговорност за собственика на МПС, който не
го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия
случай, жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което и за
същия не съществува задължение да го представя на технически преглед.
Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв
технически преглед е необходимо представяне на определени документи,
които притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното
4
следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП не вменява
конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните
и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично
предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да
го представя на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия
да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП.
Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал.1 от ЗДвП не дава отговор на
въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като
сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със
санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението
по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като
нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на
административно нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е
собственик на МПС.Поради което съдът намира, че атакуваното
постановление в частта му по т.2 е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Следва да се изтъкне и още нещо.В конкретния случай в АУАН и в НП
описанието на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП се изразява в това, че
водач-несобственик управлява автомобил,непреминал на ГТП.Когато
законово вменено задължение не бъде изпълнено в установения срок,
нарушението, изразяващо се в бездействие, се счита за довършено в деня,
следващ датата, до която адресатът на задължението е следвало да го изпълни.
Принципно задължение за представяне на МПС на ГТП,както бе отбелязано и
по-горе,е за собственикът.Макар да е възможно да съвпадат, датата на
установяване на нарушението е различна от датата на извършването му. В
случая липсва каквото и да било описание на обстоятелствата, релевантни за
това административно нарушение, а именно кога последно автомобилът е бил
представен на технически преглед, какъв е периодът, за който важат
положителните констатации за техническа годност, като се има предвид, че
различните превозни средства подлежат на периодичен преглед в различни
времеви диапазони, както и кога е следвало да бъде извършено следващото
представяне на ГТП. Непосочването на горните обстоятелства е пречка да се
прецени дали деянието въобще е съставомерно, както и дали именно
жалбоподателят е следвало да представи автомобила на ГТП и кога, като се
има предвид, че в АУАН и НП изрично е отбелязано,че собственик на
5
автомобила не е жалбоподателят,а трето лице. Съгласно чл. 29 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства предвижда пътните превозни
средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност през различен период в зависимост от категорията, от вида на
превозното средство (лек автомобил, тролейбус, трамвай), от специалния му
режим (линейка, таксиметров автомобил), от регистрацията (до изтичане на
определен период от първоначалната регистрация и след това) и други.
Нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП ще има тогава, когато процесното МПС
не е преминало технически преглед в определения за това срок. Следователно
обективни признаци на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП ще са
категорията на МПС, доколкото има значение за определяне на
периодичността на техническия преглед, и конкретния срок, до който е
следвало МПС-то да премине технически преглед.В казуса нито в АУАН,нито
в НП е посочена и категорията на автомобила,за да може както жалб.,така и
съдът да прецени законосъобразността на НП. Наказателното постановление в
тази част не съдържа задължителни реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН - датата, начина и субекта на извършване на деянието. Горното е довело
и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво
нарушение се твърди, че е извършил и да е наясно с всички факти, за да може
адекватно да организира защитата си. Поради изложеното наказателното
постановление в тази част следва да се отмени, като неправилно и
незаконосъобразно. Съдът намира, че нарушението по чл.150 от ЗДвП не
представлява маловажен случай по следните съображения: Съгласно чл. 93, т.
9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (респективно
нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
(нарушение) от съответния вид. Маловажността е конкретна преценка на
степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда,
респективно на административно наказващия орган, в сравнение с други
случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така наречените в
6
теорията "формално нарушение". Фактът, че жалбоподателят е управлявал
МПС като неправоспобен водач осъществява състава на съответното
нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини,
довели до извършване на нарушението. Съдът счита ,че е извършено
нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с
безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно
средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи,
пътници и пешеходци.
При този изход на делото ,доколкото жалбоподателят не претендира
разноски,такива няма да му се присъждат за частично уважената
жалба.Разноски се дължат и на АНО,представляван в процеса от
юк.Бучева.Съобразно потвърдената част от НП съдът ще присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.2,т.5 и чл.63,ал.5 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1139-
000332/11.02.2025 год., изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Кюстендил, в частта му,по която за нарушение на 150,ал.1 от Закон за
движение по пътищата на осн.чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП на К. П. Б.,ЕГН
********** от г********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00/триста /лева/ И ОТМЕНЯВА КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО горното в частта му,по която за нарушение на
чл.147,ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.185 ЗДвП на посоченият по-горе е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00-двадесет лева.
7
ОСЪЖДА К. П. Б.,ЕГН ********** от ********** ,на осн.чл.63,ал.4 и 5
ЗАНН ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция на МВР-Кюстендил,сумата от
80,00-осемдесет лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,предвидени
в НПК и по реда на АПК пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8