РЕШЕНИЕ
№ 260020
19.04.2021 г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 19.03.2021 г. при секретаря Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдията Татяна Тодорова гр. дело № 25 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на кумулативност искове с
правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
от Р.С.И., с която се претендира да бъде осъден ответника „Застрахователна
компания Лев инс“ АД – гр. С. да му заплати сумата от 50000.00 лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни
страдания от смъртта на Б. С. И.-негова сестра, настъпила в следствие ПТП на ***г,
причинено от М. И. Т., като водач на застраховано при ответника моторно
превозно средство марка „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с рег. № ***, по
застраховка „гражданска отговорност“, в което пострадалата пътувала като
пасажер, ведно със законната лихва, считано от *** г. – датата на изтичане на 3
месечния срок за произнасяне от страна на ответника, до окончателното
изпълнение на задължението.
В исковата молба се твърди, че на *** г.,
около 12:50 часа, на път ***, МПС марка „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с рег.
№ ***, управляван от М. И. Т., навлязъл в лентата за насрещно движение и се
блъснал челно с л.а. „Мерцедес“, модел „1517“,с рег. № ***, управляван от Й. О.
А.. Твърди, че в следствие на инцидента на място починала Б.С.И., в качеството
си на пътник в МПС, марка „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с рег. № ***, която
била сестра на ищеца. Сочи, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
МПС марка „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с рег. № ***, който не е съобразил
поведението си с разпоредбата на чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Твърди се, че местопроизшествието било
посетено от органите на МВР, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, в който били описани причините и обстоятелствата на инцидента.
Поддържа, че когато ищеца се е родил,
пострадалата е била на 4 годишна възраст, и с радост активно се е включвала в
отглеждането, и била изключително привързана към по-малкия си брат. Сочи, че
ищеца изпитвал към сестра си респект, уважение и любов, разчитал е на помощта
ѝ във всяко едно отношение, двамата от деца и в зряла възраст били
неразделни, живеели в едно домакинство, споделяли разходите си, както и
радостите и несгодите си, правели си общи планове, заедно били в делнични и
празнични дни. Твърди, че Б. С. била най-любим човек за ищеца, неговия най-близък
роднина, с който е могъл да сподели радостите и тревогите си, човек който
безрезервно го е обичал и му е помагал през целия му съзнателен живот. Били
повече от семейство.
Внезапната ѝ смърт го съкрушила.
Будел се нощем, сънувал кошмари. Станал тревожен, с потиснато настроение,
занемарил външния си вид, самоизолирал се. И към момента болката му не била
преодоляна, ходел на гроба на сестра си и дълго стоял там сам. Счита, че е налице изискуемата се трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата и било справедливо да получи обезщетение.
Сочи, че по отношение на МПС марка
„Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с рег. № *** била налице сключена застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника, по застрахователна полица, със срок на
действие от *** г. до *** г.
Сезирал ответника на *** г. с претенция,
но нямало произнасяне в срок.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е
подал в срок отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск по
основание и размер.Счита, че няма данни за изключителна близост извън
обичайната за българското общество семейни връзки между брат и сестра. Оспорва
се механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. В условия на
евентуалност, въвежда възражение за съпричиняване на от Б. И. на смъртта поради
неползван обезопасителен колан с какъвто било оборудвано МПС-то (автобус).
Оспорва иска за лихви включително по отношение началната дата.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява
се от адв. Л., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им
се присъдят направените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание чрез упълномощените си
представители – ю.к. С. и ю.к. А., оспорва предявения иск и моли съда да
постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят
направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа
и правна страна
следното:
Не се спори, а и от приложения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **, се установява, че на *** г., около
12:50 часа, на път *** е настъпило ПТП между участник 1 - ППС с рег. № ***,
марка „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с водач М. И. Т., ЕГН ********** и участник
– 2 - ППС с рег. № ***, марка „Мерцедес“, модел „1517“, с водач Й. О. А., при
което е пострадала Б. С. И., ЕГН ********** – починала. В обстоятелства и
причини за ПТП в протокола е посочено, че по неизяснени причини участник 1
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в участник 2, за което
е образувано ДП № 354/2017 г. по описа на РУ – У.. Приложен e и препис – извлечение от акт за смърт от *** г.,
издаден въз основа на акт за смърт № *** г., от който се установява, че Б. С. И.
е починала на *** г. в ***.
От приложеното по делото Постановление за прекратяване
на досъдебно производство от 22.04.2020 г. по ДП № 354/2017 г. по описа на РУ
на МВР – У. и преписка № 5142/2017 г. на ОП-Л., се установява, че тъй като в
резултат на ПТП и виновния за него водач на автобус „Мерцедес Варио“ с рег. № ***
– М. Т. е починал, ДП № 354/2017 г. по описа на Ру на МВР – Уг., водено за
престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал. 3, б. „б“ във вр. с чл.343, ал.1, пр.3 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.4 от НПК.
От приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че ПТП е
настъпило на *** г. на път ***, в землището на ***, като участъка в района на
произшествието - десен завой, с много голям радиус на кривата, а видимостта в
района е над 300 метра. Настилката е била асфалтова, мокра, износена и без
повреди, като платното е разделено с прекъсната осева линия за движещите се в
посока *** и непрекъсната за движещите се в посока ***. На 205 м. пред
местопроизшествието за движещите се в посока ***, на десния банкет е имало
пътен знак В-24 „забранено изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“, а на 129 м. е бил установен
пътен знак А-40 „Внимание! Участък с концентрация на ПТП“. Експертизата е
установила, че от техническа гледна точка, условията за движение към момента и
мястото на ПТП са били добри по отношение на безопасността и нямат пряка връзка
с настъпилото произшествие. Режимът на движение към мястото на ПТП е било при
максимална скорост от 80 км/ч за извън населено място и няма данни за въведени
други ограничения. Автобус "Мерцедес" се е движил изцяло навлязъл в
лентата за насрещно движение – лява за неговата посока на движение. Скоростта
на автобуса преди ПТП е било от 97,5 км/ч. Разстоянието от мястото на
първоначалния контакт, в момента на предприемане на спирането на автобуса е от
62,52 м., времето за движение на автобуса от момента на предприето спиране от
водача, до момента на удара е от 2,44 секунди. Най - малкият път при скоростта
му на движение, който трябва да измине автобуса за да навлезе в лентата за
насрещно движение/ странично изместване е от 40,7 м., а времето за изминаването
му (при равномерно движение) е от 1,5 секунди. Общият път на автобуса в лентата
за насрещно движение е не по-малко от 103,22, а общото минимално време през
което автобусът се е движил в насрещната лента, преди удара е също не по-малко
от 3,94 секунди. Вещото лице е установило, че скоростта на хладилния т.а. в
момента на предприемане на екстремното спиране от водачът му е от 59,08 км/ч, а
времето за екстремно спиране на т.а. е от 1,87 секунди. Според вещите лица
водачът на автобуса е предприел спиране, преди удара, при което не са оставени
спирачни следи, а скоростта на хладилния т.а. преди ПТП е от 77,5 км/ч или
21,53 м/с. Разстоянието, на което се е намирал т.а. от момента на началото на
плавно спиране до мястото на удара е от 74,24 м., а времето му за движение от
момента на предприетите действия от водача за спиране до момента на удара е от
4,51 с. Експерта са категоричен, че водачът на хладилния т.а. е предприел
плавно намаляване на скоростта си около 0,5 секунди преди навлизането на
автобуса в неговата лента (като най-вероятно това се дължи на професионалните
му умения и опит), като в този момент се е намирал на 74,24 м. от мястото на
удара, а водачът на автобуса е предприел маневра за навлизане в лявата за него
лента (лентата за насрещно движение) – 39,92 секунди преди удара, като в този
момент е бил на разстояние от 103,22 м. преди мястото на удара. Вещото лице
сочи, че е възможно автобусът да е предприел маневрата малко по-рано, с около
0,5 секунди, като това обяснява момента на реакция на водачът на хладилния
т.а., но не променя ситуацията за него, като по делото няма данни, двамата
водачи да не са имали възможност да се забележат един друг. Опасната зона за
спиране за автобус „Мерцедес“ при скорост на движение от 97,5 км/ч преди ПТП е
от 107,27 м., а при скорост на движение от 80 км/ч преди ПТП е от 77,01 м. За
хладилния т.а. „Мерцедес“ при реалната му скорост на движение от 77,5 км/ч
преди ПТП неговата опасна зона за спиране е от 85,88 м., като водачът на
автобуса при скорост на движение от 87,5 км/ч не е разполагал с възможност да
спре преди мястото на ПТП, а при скорост на движение от 80 км/ч, водачът е
разполагал с възможност да спре преди мястото на удара. Водачът на т.а. при
скорост на движение от 77,5 км/ч, неговият водач не е разполагал с възможност
да спре преди мястото на ПТП.
Относно механизма на ПТП, вещите лица сочат, че
хладилния т.а. автомобил се е движел в дяната пътна лента, със скорост от 77-78
км/ч в посока към ***. В същото време в обратна посока (към ***) и също в
неговата дясна лента, се е движел автобус „Мерцедес“ със скорост от 97-98 км/ч.
В момента, в който, разстоянието между двете МПС е не по-малко от 178-180
метра, водачът на автобуса предприема навлизане в лява лента, прие което
водачът на хладилния т.а. предприема намаляване на скоростта (първо плавно, а
след това и екстремно). Водачът на автобуса също е предприел намаляване на
скоростта, като коридорите на движение на двете МПС се покриват и следва челен
удар, ексцентричен, леко кос, който е изцяло в лентата за движение на хладилния
т.а. Автобусът се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и заедно
с т.а. (пластичен удар) и са се установили на известно разстояние. След ПТП
автобусът е преместен с цел помощ на пострадалите. Скоростта в момента на удара
(входящата скорост) на автобуса е била 77-78 км/ч, а на т.а. – около 32 км//ч.
Като основна причина за настъпване на ПТП, експерта
сочи навлизането на автобус „Мерцедес“ в
насрещната лента за движение – лентата за движение на хладилния т.а.
Експертизата сочи, че автобуса е бил с монтирани
двуточкови, статични колани, които придържат тялото само в тазовата област,
като при огледа и аутопсията на Б. И. не са описани травматични увреждания в
тазовата област, които евентуално да са причинени в резултат от поставен
двуточков обезопасителен колан и по делото няма данни, всички седалки да са
били с монтирани колани или само приоритетните.
В съдебно заседание вещото лице – авто-техник
пояснява, че травмите при пострадалата са получени след като седалките са се
откъснали по време на удара, а коланите са захванати за седалките. При това
положение седалката има роля като раница на гърба, като багаж, т.е. като едно
цяло, и в случая хората са били концентрирани в предната част на автобуса,
някои централно, други странично.
С оглед механизма на настъпване на ПТП, от техническа
и медицинска гледна точка, вещите лица сочат, че следва да се приеме, относно
тялото на пострадалата, което под действието на преносната сила, се е
придвижило в посока обратна на силата на ударния импулс, а именно основно
напред, под много малък ъгъл спрямо надлъжната ос на пътя – без отчитане на
ротацията на МПС и с оглед факта, че седалките в автобуса са се откъснали от
пода на автобуса към момента на настъпване на ПТП, може да се приеме, че дори
при поставен обезопасителен колан траекторията на тялото на пострадалата би
била същата. При конкретния механизъм на протичане на ПТП, вещите лица сочат,
че с оглед тежестта и локализацията на уврежданията по тялото на починалата Б.
И., може да бъде направен извод, че дори при поставен обезопасителен колан
травмите причинили настъпването на смъртта биха били идентични и смъртния
резултат не би бил избегнат.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че уврежданията
на Б. С. биха били идентични и при поставен обезопасителен колан, при
конкретния механизъм за настъпване на ПТП и предвид тежестта на травмиращата
сила, т.е. силата, която е причинила травматичните увреждания в конкретния
случай.
От експертизата се установява, че починалата Б. С. И.
при настъпилото ПТП е получила следните травматични увреждания: ********************************************,
които са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, с голяма
по интензитет травмираща сила, по механизма на удари от и върху такива предмети,
и по своят вид, степен, характеристики и локализация отговарят да са причинени
от твърди, тъпи предмети, разположени в автобусния салон. При огледа и
аутопсията не са били налични травматични увреждания, които да се обяснят с
механизъм на получаване различен от този на претърпяното ПТП, както и не са
описани и установени болестни промени, които да са в причинна връзка с настъпилия
смъртен резултат, а настъпилите травматични увреждания са в резултат от
претърпяната автомобилна травма, и е
налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка. Смъртта на Б. С. И. е с
трамватичен произход и се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана
гръдна и коремна травма, като за настъпването на този резултат е допринесла и
острата и значителна кръвозагуба. Вещото лице сочи, че темпът на настъпване на
смъртта е бил от порядъка на минути, като смъртният резултат е бил неизбежен
дори и при оказване на своевременна и високо квалифицирана медицинска помощ.
С оглед отговорите на приетата комплексната съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза, преценена съвкупно с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът приема за безспорно установено, че на *** г.,
около 12:50 часа, на път ***, в землището на *** е настъпило ПТП между ППС с
рег. № ***, марка „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с водач М. И. Т., ЕГН **********
и ППС с рег. № ***, марка „Мерцедес“, модел „1517“, с водач Й. О. А., като вина
за настъпилото ПТП има водачът на автобус „Мерцедес“ – М. И. Т., който при
непрекъсната осева линия за посока му на движение – към ***, е предприел
навлизане в лява лента и се е движел в лентата за насрещно движение, като по
този начин коридорите на движение на двете ППС се препокриват, от което е
последвал челен удар, ексцентричен, леко кос, който е настъпил изцяло в лентата
за движение на хладилния т.а. (насрещно движещ се), вследствие на което е
причинена смъртта на пострадалата Б. С. И.. С оглед на тези данни по делото,
безспорно е установено настъпилото ПТП, неговата противоправност, както и
вината на М. И. Т. и причинната връзка между деянието и настъпилата смърт на Б.
С. И..
Не е спорен и факта, че към момента на извършване на
деянието собственикът на автобус „Мерцедес“, модел 814 Д Варио“, с рег. № *** е
имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Лев Инс“ АД,
по застрахователна полица с начална дата на покритие – *** г. и крайна дата на
покритие до *** г., в който период попада и датата на произшествието – *** г.
От приложеното и неоспорено удостоверение за съпруг/а
и родствените връзки от *** г., се установява, че починалата Б. С. И. е сестра
на ищеца Р.С.И., като няма спор и, че не е получавал обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сестра си.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тълк. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания.
В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че най-близките
на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Независимо
от това и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за
абсолютно, като в тълкувателното решение се сочи, че то не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 от ЗЗД. В тази връзка в тълкувателното решение е посочено, че от гледна
точка на чл.52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, очертан в двете постановления, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, но само ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969
г. на Пленума на Върховния съд, следва да се допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената
връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от
тези при семейната връзка или връзката родител-дете, и не водят до логично
предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Следва да бъде установено, че създалата се
между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива
за съответната родствена връзка. В този
контекст в тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност,
надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е разгледана и
разликата между нея и обичайните виждания за нея. В него е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, което само по себе си е прието за недостатъчно
от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52
от ЗЗД. Посочена е необходимостта допълнително да са налице и конкретни
житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. В тези случаи е посочено за справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик,
като в заключение е посочено, че за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо и вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, съдът изрично е
указал на ищцовата страна за установяване, че е имало изключителна близост
между ищеца и починалата му сестра.
За да обоснове такива морални страдания и емоционална
привързаност, надхвърляща нормалното за отношенията между брат и сестра, в
исковата молба се сочи, че починалата Б. И. – сестра на ищеца, е била
изключително привързана към по-малкия си брат, а той е изпитвал към нея
респект, уважение и любов, разчитал е на помощта ѝ във всяко едно
отношение, двамата са били неразделни както в детството си, така и в зряла
възраст, живеели са в едно домакинство, споделяли са разходите си, както
радостите и несгодите си, правели са общи планове, заедно са били в делнични и
празнични дни. За ищеца починалата му сестра е била най-любимия човек,
най-близкия роднина, с който е могъл да сподели радостите и тревогите си, човек
който безрезервно го е обичал и му е помагал през целия му съзнателен живот. Тези
твърдения на ищеца са оспорени от ответника.
В тази връзка по делото по искане на ищеца е разпитана
свидетелката М. А. И. - съпруга на ищеца, които показания преценени по реда на
чл.172 от ГПК, съдът кредитира при постановяване на настоящото решение. В
показанията си И. сочи, че тя, заедно с ищеца и починалата Б. С. са живели в
едно домакинство до *** г., като тя им е помагала за дъщеря им. Твърди, че са
били много близки с нея, както и ищеца, и тя много им е помагала за
отглеждането на дъщеря им. Сочи, че не е била свидетел на спорове и скандали между
ищеца и Б. С., а те са си били много близки. Твърди, че през *** г. починалата
е заживяла на семейни начала в друго населено място – ***, но въпреки това, тя
и ищеца продължили да поддържат връзка по между си. Виждали са се, ходели
заедно на почивка, събота и неделя се виждали постоянно. След смъртта ѝ,
ищецът не говорел, не можел да спи, не се хранел дълго време, много тежко
преживявал случилото се със сестра си. Месеци наред не контактувал с децата си,
нито със съпругата си, странил от тях, не желаел да разговаря с никой.
След анализ на събраните по делото доказателства –
гласни и писмени, се установява, че към момента на смъртта, починалата Б. С. е
била на 40 години, а ищецът на 44 години. От тук следва извода, че не ищецът е
бил по- малкия брат (както се твърди в исковата молба), а починалата е била
по-малката от двама им, и житейски сочи, че не тя се е включвала в неговото
отглеждане, а ищецът е помагал за отглеждането ѝ. Двамата са живеели в
отделни домакинства, в различни населени места, като и двамата са имали свои
собствени семейства и деца.
От показанията на свидетелката М. А. И. се установи по
безспорен начин, че между ищеца и починалата Б. С. е имало изградена близка
духовна и емоционална връзка, но тези показания преценени съвкупно с останалия
събран по делото доказателствен материал, не могат да доведат до извод, за
наличие на особено близка и трайна житейска връзка между брата и сестрата,
каквато безспорно се установява, че е имало по между им до *** г., когато
починалата се е отделила да живее в отделно домакинство. Тази така изградена
връзка между брата и сестрата е била съхранена през годините. Ищецът е понесъл
тежко загубата на сестра си, вестта за внезапната ѝ смърт го е съкрушила,
не е спал, непрестанно е плачел и тъгувал, тежко е преживял случилото се,
месеци наред не е контактувал с децата си и съпругата си, странил е, не е
желаел да разговаря с никой, но от показанията на свидетелката преценени
съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал, не може да се
обоснове извод за наличие на особено близка и трайна житейска връзка между
ищеца и починалата му сестра.
От така събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не се установява, отношенията между ищеца и починалата му сестра,
да са били от такова естество, че да създадат връзка, по – дълбока или различна
от обичайната за брат и сестра. Не се установи по между им да е имало нещо
изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от
което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка
емоционална връзка, която да е довела до търпени от ищеца морални болки и
страдания от смъртта на сестра си, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. В случая не се
установи наличие на такава връзка, която да разкрива различни белези от
обичайните за този вид отношения. Не се доказаха конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална
близост между ищеца и сестра му по смисъла на тълкувателното решение, която да
поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б.С.И.. Честите им
съботно – неделни срещи, ходенето заедно на почивка, са израз на типичните за
българските традиции отношения в семейството на добро разбирателство и взаимно
уважение и подкрепа, но не разкриват изключителност на съществувалата между
брата и сестрата родствена връзка. По делото не се установи в правната сфера на
ищеца да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и
продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи брата по повод
загубата на обичаната от него сестра. Скръбта от загубата на близък човек е
нормално и естествено състояние на празнота и липса на този човек. Недоказването
на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по
справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица,
извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалата по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, води до
извода, че ищеца не е активно материалноправно легитимиран да получи
претендираното обезщетение, поради което не може да бъде направен извод за
приложение на изключението в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.
д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, а именно доказаност на изградена с починалата
особено близка и трайна житейска връзка. С оглед на това предявения иск следва
да бъде отхвърлен. В този смисъл е и Решение
№ 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 291/2020 г., II т. о.
При това положение не е необходимо да се разглеждат
останалите възражения на ответника по основателността на претенциите, както и
за съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед изложеното неоснователна се явява и
претенцията за законна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД. Претенцията по чл.86 от ЗЗД
е акцесорна и е в зависимост от основателността на главния иск, а в настоящия
случай, съдът е намерил главният иск за неоснователен, поради което и тази
претенция е неоснователна.
По
разноските:
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане
на разноски по делото, за което са представили и списъци по чл.80 от ГПК.
Предвид изхода на делото ищеца дължи заплащане на
направените от ответника разноски в настоящото производство.
В представения по делото списък на разноските
ответникът е претендирал такива в размер общо на 560,00 лева, от които 10,00
лева – държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения; 300,00 лева – депозит за
комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза и 450.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. От съдържащите се в делото данни се установява,
че ответникът е направил разноски за допуснатата по негово искане КСМАТЕ в
размер на 300,00 лева и 10,00 лева за два броя съдебни удостоверения, които не
следва да бъдат присъждани, тъй като двата броя съдебни удостоверения са
издадени във връзка с направеното от ищеца искане по реда на чл.219 от ГПК за
конституиране на трето лице помагач на страната на ответника, което искане е
оставено без уважение. Поради това и тези разноски следва да останат за сметка
на ответника.
Досежно претендираното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450.00 лева, следва да се има предвид следното:
На основание
чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПрП. Съдът като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от
делата с подобен предмет, намира че на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде
определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
тъй като в хода на делото ответника е бил защитаван от юрисконсулт.
В горния смисъл на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400,00 лева, от които 300,00 лева – депозит за комплексна
съдебна авто-техническа и медицинска експертиза и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху
ищеца.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Р.С.И., с ЕГН ********** от ***
искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от
Закон за задълженията и договорите против
ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** за
осъждане на ответника да му заплати сумата
от 50000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпени неимуществени вреди в
резултат на причинена смърт на неговата сестра – Б.С.И., ЕГН **********,
настъпила в следствие на ПТП на *** г., причинено виновно от М. И. Т., с ЕГН **********
(починал), като водач на МПС „Мерцедес“, модел „814 Д Варио“, с рег. № ***,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от *** г. – датата на изтичане на
3 месечния срок за произнасяне от страна на ответника, до окончателното
изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Р.С.И., с
ЕГН ********** от *** да заплати на ЗК „Лев
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 400,00
(четиристотин) лева, представляваща направени от ответното дружество
съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: