Определение по дело №87/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 285
Дата: 25 януари 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100500087
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                   

                                      №

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в

в закрито заседание на 25.01.2019гг

в състав:       Председател:   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                  Членове:     ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                    ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа  докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  

ч.гр.д. № 87 по описа за 2019, за да се произнесе,

взе предвид:

 

Настоящото производство се развива по реда на чл.423 ал.1 т.1 ГПК.

 

Подадено е възражение от длъжника „ЕЙЧ ЕЙЧ БИ ХОЛИДЕЙС ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД ЕИК ********* срещу Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLVІс-в № 3641/23.05.2018 по ч.гр.д.№ 7637/2018г за сумата от 149,48лв, която въззивникът е бил осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД и представляваща стойността на потребена и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 1.04.2013-1.04.2013 за обекти с кл.№ **********, както и сумата от 77лв - сбор от мораторните лихви за всяка от сумите по фактурите, посочени в заявлението, за периода 8.04.2013-4.05.2018, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.05.2018 до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25лв - платена държавна такса, и сумата от 50лв- юриск. възнаграждение, на осн.чл.410 ГПК

Излага оплаквания, че за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.41 ГПК узнал чрез ЧСИ при получаването на призовка та за доброволно изпълнение, връчена му на 3.12.2018г.

В заповедта е бил посочен адресът на дружеството – гр.Врана ул.“Хан Крум“ № 21, на който РС е приел, че същото надлежно уведомено, прилагайки разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК.

          Твърди, че адресът на дружеството е бил друг към него момент, като промяната е била отразена в Търговския регистър – ул.“Девня“ № 8, офис 103.         Ето защо счита, че процедурата по връчване на книжата по делото е била опорочена затова моли за приемане на подаденото от него възражение.

 

          Кредиторът „ЕНЕРГО ПРО–ПРОДАЖБИ”АД не е депозирал писмен отговор в указания срок

 

СЪДЪТ, след преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията, наведени във възражението по чл.423 ГПК, прие за установено следното:

Със заявление от „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ”АД е подадено заявление по реда на чл.410 ГПК и е поискано издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист против дружество-длъжник и настоящ жалбоподател. 

Със Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLVІс-в № 3641/23.05.2018 по ч.гр.д.№ 7637/2018г е разпоредено длъжникът „ЕЙЧ ЕЙЧ БИ ХОЛИДЕЙС ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД да заплати на кредитора „Енерго-Про Продажби“ сумата от 149,48лв, която въззивникът е бил осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД и представляваща стойността на потребена и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 1.04.2013-1.04.2013 за обекти с кл.№ **********, както и сумата от 77лв - сбор от мораторните лихви за всяка от сумите по фактурите, посочени в заявлението, за периода 8.04.2013-4.05.2018, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.05.2018 до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25лв-платена държавна такса, и сумата от 50лв- юриск. възнаграж дение, на осн.чл.410 ГПК.

От данните по делото е видно, че в заявлението е посочен адрес на длъжника в гр.Варна ул.“Хан Крум“ № 21, на който е било изпратено и съобщението.

От приложената по делото в цялост призовка е видно, че посоченият адрес е бил посещаван от длъжностното лице по призоваването на посочените дати: 30.05.2018, 6.06.2018, 11.06.2018, 20.06.2018, 23.06.2018, като последната дата се пада в неприсъствен ден – събота.

След извършена служебно от съда справка по Търговския регистър, разпечатката на хартиен носител от който е приложена към корицата на делото, се установява, че на 31.11.2014 е била вписана промяна в адреса на дружеството, като е посочен този в гр.Варна на ул.“Хан Крум“ № 21. На 30.07.2018 е вписана поредната промяна в адреса на управление – гр.Варна ул.“Девня“ № 8 офис № 103, който е и понастоящем.

.

ПДИ е била редовно връчена на длъжника на 3.12.2018 /л.15 от делото/ .

Възражението е депозирано на 18.12.2015г, следователно е в срок.

 

Предвид така установеното от фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:

Производството по чл.423 ГПК по своята правна характеристика е извън инстанционно, насочено е към възстановяване на положението както ако длъжникът беше спазил срока по чл.414 ал.2 ГПК, респ. този за подаване на частна жалба по чл.413 ал.1 ГПК и чл.419 ал.1 ГПК. Издадената заповед за изпълнение не се отменя, защото в заповедното производство до издаването на заповедта длъжникът не участва. Но се възстановяват правата му, свързани със зачитане правните последици на подадените от него възражение по чл.414 ГПК, частна жалба по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 ГПК. Следователно, разглежданото производство се развива по подобие на това по чл.303 ГПК, като въззивният съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване и предмет на проверка е дали срокът за възражение е пропуснат и това се дължи на една от изчерпателно изброените хипотези по чл.423 ал.1 т.1-т.4 ГПК.

Според разпоредбата на чл.423 ал.1 ГПК  длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради наличието на някоя от хипотезите на чл.423 ал.1 т.1 - т.4 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане, обаче, в месечен срок от узнаването на заповедта.

По допустимостта.

Въз основа на данните по делото съдът прави извод, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение с връчването на ПДИ, от който тече едномесечният срок по реда на чл.423 ГПК. Настоящото възражение е депозирано в установения преклузивен срок.

По основателността.

По отношение на дружеството-юридическо лице намира приложение разпоредбата на чл.50 ГПК, че връчването следва да бъде извършено на адреса, посочен в Търговския регистър. От данните по делото се установи, че към датата на връчването на съобщението до длъжника през м.юни 2018г промяната в адреса на управление не е била отразена в Търговския регистър. Предвид оповестителното действие на вписването, същото произвежда действие спрямо третите лица от момента, когато тази промяна бъде вписана в ТР. При това положение, правилно ВРС е изпращал съобщението на актуалния към него момент адрес на дружеството и правилно е приел, че е дружеството е било редовно уведомено при условията на чл.50 ал.2 ГПК на 29.06.2018г.

Ето защо следва да се приеме, че съобщението е било надлежно оформено.

Срокът за възражение е изтекъл и затова е разпоредено издаването на изпълнителен лист на 12.07.2015, с който се е снабдил кредиторът. При положение, че не е намерен достъп до офиса на търговеца, е поставено уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК, като в разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК е указано, че по отношение на търговците и юридическите лица второ уведомление не поставя.

Като краен извод се налага, че предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 ГПК не са доказани и възражението следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА възражение от длъжника „ЕЙЧ ЕЙЧ БИ ХОЛИДЕЙС ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД ЕИК ********* срещу Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLVІс-в № 3641/23.05.2018 по ч.гр.д.№ 7637/2018г за сумата от 149,48лв, която въззивникът е бил осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД и представляваща стойността на потребена и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 1.04.2013-1.04.2013 за обекти с кл.№ **********, както и сумата от 77лв - сбор от мораторните лихви за всяка от сумите по фактурите, посочени в заявлението, за периода 8.04.2013-4.05.2018, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.05.2018 до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25лв - платена държавна такса, и сумата от 50лв- юриск. възнаграждение, на осн.чл.410 ГПК

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като по съществото си производството е извънинстанционно, след като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед; актът по чл.423 ГПК не съставлява определение по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК, което да прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона; не е определение и по смисъла на ал.3, тъй като въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: