№ 6271
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110161357 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 вр
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 204,48 лв., представляваща
изплатеното по имуществена застраховка „ Автокаско” обезщетение и ликвидационни
разноски по щета с № [номер] за застрахователно събитие, настъпило на 08.03.2021 г.,
вследствие виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чиито възложител е
ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане, и на сумата от 4,09 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 26.10.2021 г.
Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „ Автокаско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил „ Мазда 3“, с рег. № [рег. номер на МПС], при движение по
[улица] в [населено място], в отсечката между [улица] и [улица], попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в причинна връзка с което
са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност
204,48 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в посочения
размер.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Твърди, че
застрахователното обезщетение е платено без годно правно основание. Оспорва
механизма на ПТП, поддържа, че щетите не са настъпили по начина, който се сочи, а се
дължат на овехтяване. Евентуално счита, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
По иска по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на всички елементи на правопораждащия фактически състав, като съображенията за
това са следните:
Установява се от представената по делото застрахователна полица с № [номер]
от 06.03.2020 г. за застраховка " Б. Каско Стандарт", че между ищцовото дружество и
[фирма] е сключен договор за имуществена застраховка относно лек автомобил "
Мазда 3", рег. № [рег. номер на МПС], със срок на застрахователното покритие от
06.03.2021г. до 05.03.2022 г. и при застрахователна сума от 41633 лева.
Не се спори, че застрахователната премия по договора е заплатена. Представени
са и приложимите общи условия за застраховка " Каско Стандарт".
Установява се, че по заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
13.04.2021 г., подадено от К. М., и въз основа на декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица " Каско Стандарт" при ищеца е образувана
преписка по щета № [номер] за настъпило на 08.03.2021 г. застрахователно събитие. В
уведомлението са посочени следните обстоятелства относно настъпването на
събитието: при движение по [улица], в отсечката между [улица] и [улица]
застрахованият автомобил попаднал в дупка на пътното платно.
Видно от представените опис на претенцията и доклад по щета № [номер], след
оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 204,48 лв., която сума е изплатена на
застрахованото лице на 10.06.2021 г., видно от представеното платежно нареждане от
същата дата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. И.З., чиито
показания съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки
впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, като
липсва основание да се приеме заинтересованост на свидетеля. Св. З. установява, че
при управление на лекия автомобил по [улица], [населено място], автомобилът е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването й, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно приложимите ОУ към застраховка " Каско Стандарт" застрахователят
осигурява покритие за рискове при пътно-транспортно произшествие по време на
движение и/или в паркирано състояние - клауза " Пълно Каско". Несъмнено вредите,
произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставляват
2
покрит риск. Отделно от това, в случая липсват данни да е налице изключен риск по
раздел VI от ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, както и от свидетелските показания се установява, че
описаните от застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в
дупка на пътното платно, поради което и съдът приема за доказана по делото
причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на
ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования от ищеца автомобил
поради неизпълнение на задължението за съобразяване при управление на превозното
средство с пътните особености, доколкото ответникът, който носи тежестта, не
ангажира доказателства за твърденията си. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото не се установи
поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираната разпоредба,
обратно, от събраните гласни доказателства се установява, че свидетелят е управлявал
автомобила със съобразена с пътните особености скорост, както и че дупката, поради
която е настъпил инцидентът, не е била обозначена, съответно пътят е бил
необезопасен.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това
обстоятелство се и установява от събраните по делото писмени доказателства, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ той
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на ответника, че
застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е неоснователно,
доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения, предвидени в
раздел VI от представените Общи условия, приложими към застрахователния договор.
Следователно, налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
3
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, напр., решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на
ВКС, I т.о. и др.).
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено, стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на
230,26 лв. Съдът приема, че посочената сума отговаря на тази, необходима за
привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, т.е. годно за
движение. Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-нисък размер от
този на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца
възниква вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение, а именно за
сумата от 204,48 лв.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 27.10.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя
и нейната основателност.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Задължението на ответника да възстанови съответната част от изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение е парично, поради което и на общо основание се
задължи обезщетение за забавено изпълнение. По делото се установява, че ищецът е
поканил ответника да изпълни задължението си с покана, получена на 16.08.2021 г.,
поради което ответникът дължи обезщетение за забавено плащане от тази дата, което
за предявения период от 16.08.2021 г. до 26.10.2021 г. възлиза в размер на 4,09 лв.,
определен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор.
Предвид изложеното предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде
уважен до пълния предявения размер.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани разноски по делото в общ размер на 610 лв. – за заплатена
4
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [община] , с адрес: [населено място], [улица], да заплати на [фирма],
ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], на
основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 вр чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 204,48 лв.,
представляваща изплатеното по имуществена застраховка „ Автокаско” обезщетение и
ликвидационни разноски по щета с № [номер] за застрахователно събитие, настъпило
на 08.03.2021 г., вследствие виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица,
чиито възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане, и сумата от
4,09 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до
26.10.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 610 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, депозит за експертиза
и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5