Р Е
Ш E Н
И Е
№ 12
Гр. Перник, 08.02.2021
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 670/2020
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на С.А.Н. с ЕГН **********,*** № 10, чрез адвокат Т.Р. ***
срещу Национален осигурителен институт /НОИ/, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64. Ищецът твърди, че
със заявление вх. № МП-29834 от 24.10.2014 година, подадено в Териториално
поделение Перник на Националния осигурителен институт е поискал отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съответните приложени за това
документи. С Разпореждане № **********
от 01.12.2014 година, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно
пенсионното производство, тьй като по отношение на осигурителя ДФ „***“ е
образувана преписка по проверка от ОДМВР Кюстендил. С Писмо изх. № МП-29834#4 от 07.12.2015
година директора на ТП Перник на НОИ е сезирал Районна прокуратура Перник, с
оглед изясняване на обстоятелствата изложени в издадените документи от ДФ „***“.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.04.2016
година, прокурор от Районна прокуратура Перник е прекратил наказателно
производство № 12 по описа за 2016 година на Следствен отдел при Окръжна
прокуратура Перник, тьй като не е налице престъпление от общ характер. Въз
основа на прекратителното постановление е издадено Разпореждане № ********** от
03.08.2016 година, с което длъжностното лице по пенсионно осигуряване на
основание чл. 55 от АПК е възобновило пенсионното производство. С Разпореждане
№ ********** от 11.10.2016 година на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО длъжностното
лице по пенсионното осигуряване при ТП Перник на НОИ е отказало отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът заявява, че така постановеното
разпореждане е обжалвано пред директора на ТП Перник на НОИ, който с Решение № **********
от 17.11.2016 година е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е
обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – Перник, който с Решение №
72 от 13.03.2017 година, постановено по административно дело № 568 по описа за
2016 година е отменил Решение № ********** от 17.11.2016 година на директора на
ТП Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на настоящия ищец против
Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, както и е върната преписката на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявление вх. № МП-29834 от
24.10.2014 година на настоящия ищец. Така постановеното съдебно решение не е
обжалвано от страните и е влязло в сила на 05.04.2017 година. Въз основа на
изложеното в исковата молба ищецът твърди, че вследствие на отмененото като
незаконосъобразно Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП Перник на НОИ е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически, личностен и финансов срив, тьй
като неоснователно е лишен от възможността да получава доход от лична пенсия.
Наред с това заявява, че от месец октомври 2016 година изпитва постоянно
негативни емоции и напрежение, чувство на срам, отчуждение и изолация от
обществото, съответно е постоянно в недостиг на пари, поради което често му се
е налагало да взема пари на заем от приятели. Вследствие на издадения
незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № ********** от 11.10.2016
година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение
Перник на Националния осигурителен институт ищецът претендира присъждане на
неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на причиняване на вредите – 11.10.2016
година до датата на изплащането им.
В хода на устните състезания
по делото процесуалния представител на ищеца адвокат Т.Р. *** моли
съда да уважи предявения иск, като основателен
и доказан. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В хода на устните състезания
по делото ответника Национален осигурителен институт, чрез
процесуалните си представители юрисконсулт Е.С.и К.Б.молят съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения развиват в представените
писмени бележки. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на устните състезания
по делото представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на предявения искове, поради което моли съда да го отхвърли.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със
Заявление вх. № МП-29834 от 24.10.2014 година настоящия ищец е сезирал ТП
Перник на НОИ с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, ведно с приложени документи
по опис, между които и такива издадени от ДФ „***“.
С Писмо изх.
№ 91-01-227 от 31.10.2014 година дирекция „Осигурителен архив“ и дирекция
„Пенсии“ при централно управление на НОИ са уведомили всички ТП на НОИ, че ООА
с. Невестино при ТП Кюстендил преустановява издаването на удостоверения за
трудов/осигурителен стаж и доход от прекратен осигурител – ДФ „***“, във връзка
с образувано производство по установяване автентичността на приетите
разплащателни ведомости. В тази връзка е образувана преписка по проверка от
ОДМВР Кюстендил.
С
Разпореждане № ********** от 01.12.2014 година длъжностното лице по пенсионно
осигуряване на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряло пенсионното
производство, тьй като по отношение на осигурителя ДФ „***“ е образувана
преписка по проверка от ОДМВР Кюстендил.
Между
временно с Разпореждане № ********** от 08.12.2014 година на настоящия ищец е
отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, въз основа на
издадено Експертно решение № 1150 от 070 от 20.05.2014
година на ТЕЛК към МБАЛ „Рахила А.а“ в размер на 131.33 лева, считано от
28.11.2014 година.
С Писмо изх.
№ МП-29834#4 от 07.12.2015
година директора на ТП Перник на НОИ е сезирал Районна прокуратура Перник, с
оглед изясняване на обстоятелствата изложени в издадените документи от ДФ „***“.
С
Разпореждане № ********** от 15.06.2015 година длъжностното лице по пенсионно
осигуряване на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от КСО е спряло от 01.05.2015
година личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на настоящия ищец в
размер на 131.33 лева, като пенсията е изплатена до 30.04.2015 година
включително. Причина за спиране на пенсията за инвалидност е изтичане срока на
инвалидизиране – 01.05.2015 година.
По повод
подадения сигнал от директора на ТП на НОИ Районна прокуратура Перник е
извършила проверка, след която е издала Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 28.04.2016 година, с което е прекратила наказателно
производство № 12 по описа за 2016 година на Следствен отдел при Окръжна
прокуратура Перник, тьй като не е налице престъпление от общ характер.
Въз основа
на прекратителното постановление е издадено Разпореждане № ********** от
03.08.2016 година, с което длъжностното лице по пенсионно осигуряване на
основание чл. 55 от АПК е възобновило пенсионното производство по подаденото
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
настоящия ищец.
С
Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО длъжностното лице по
пенсионното осигуряване е отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
С Решение № **********
от 17.11.2016 година директора на ТП Перник на НОИ е отхвърлил жалбата на
настоящия ищец срещу Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година, с което на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО длъжностното лице по пенсионното осигуряване е отказало отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Така
постановеното решение на директора на ТП Перник на НОИ е обжалвано по съдебен
ред пред Административен съд – Перник, който с Решение № 72 от 13.03.2017
година, постановено по административно дело № 568 по описа за 2016 година е
отменил Решение № ********** от 17.11.2016 година на директора на ТП Перник на
НОИ, с което е отхвърлена жалбата на настоящия ищец против Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, както и е върната преписката на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявление вх.
№ МП-29834 от 24.10.2014 година на настоящия ищец.
Пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите К.В.Д. и Т.Б.Г., водени
от страна на ищеца.
От показанията
на свидетеля К.В.Д. се установява, че познава ищеца от 1968 – 1969 година, но
близки отношение имали от около 15 години. Заявява, че на 1-ви ноември и на
Коледа изградили традиция да се събират и да празнуват заедно. Свидетелят
твърди, че знае за проблемите на ищеца от началото на 2015 година с НОИ, като на
Коледа на 2014 година С. /настоящ ищец/ пристигнал заедно на гости с по – млада
от него госпожица, тьй като преди това живеел сам. Ищецът заявил на свидетеля Д.
и на неговата приятелка Т./настоящ свидетел по делото/, че се сгодили и
планирали сключването на брак, но след около месец приятелката на ищеца го
напуснала след като разбрала за започната прокурорска проверка. След като ищеца
бил напуснат от своята приятелка, станал неуравновесен, обезсърчен и без
доходи, като свидетеля му помагал финансово. Свидетелят му дал над 2 000 лева
за лечението на зъбите на ищеца, като наред с това му давали храна и му перели
дрехите. Свидетелят заявява, че ищеца се стабилизирал към есента на 2015
година, като емоционално се възстановил с помощта на свидетеля. През 2017 ищеца
започнал да получава пенсия, като през 2020 година отново НОИ му спрял пенсията
за около 6 месеца, като тогава се появили много сериозни психически проблеми,
като даже посетил психиатър, за което свидетеля не е сигурен. Така дадените свидетелски показания настоящия
съдебен състав не ги кредитира в частта, с която настоящия ищец е останал без
доходи, тьй като от събраните по делото доказателства последния е получавал
пенсия за инвалидност, считано от месец декември 2014 година в размер на 131.33
лева, а в останалата част са неотносими към претендирания период, тъй като
свидетеля дава показания за състоянието на ищеца преди постановяване Разпореждане
№ ********** от 11.10.2016 година, съответно отменено с Решение № 72 от
13.03.2017 година, постановено по административно дело № 568 по описа за 2016
година на настоящия административен съд. Наред с това ТП Перник е сигнализирало
Районна прокуратура Перник в края на 2015 година, а не в началото на годината,
когато приятелката на ищеца го е напуснала, поради което показанията и тази
част не кореспондират на приетите по делото писмени доказателства.
От
показанията на свидетеля Т.Б.Г. се установява, че познава ищеца от около 15
години, тьй като е приятел на нейния приятел /свидетеля К.В.Д./. Заявява, че
знае за проблемите на С. /настоящ ищец/ още през 2014 година, когато такива
възникнали с НОИ и прокуратурата. В края на 2014 година ищеца заедно със своята
приятелка гостувал на свидетелите по делото. Свидетелят Г. заявява, че ищеца и
неговата приятелка имали намерение да сключат брак и да създадат семейство, но
след около месец – началото на 2015 година С. /настоящ ищец/ заявил, че се
разделили, тьй като срещу него започнала прокурорска проверка. Тази раздяла от
своя страна довело до депресивно състояние на ищеца. Твърди, че ищеца останал
без доходи, поради което свидетелите започнали да му помагат финансово. През
2017 година ищеца се възстановил, тьй като му била отпусната пенсия, но от
миналата година /2020 година/ отново му била спряна пенсията, като това спиране
му се отразило много зле здравословно, както и психически, което пък довело до изпадане
в кошмарни състояния. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен
състав не ги кредитира в частта за психическото здраве на ищеца преди 2017
година, тьй като се основават на причина извън предмета на делото /раздяла с
приятелка/, а от друга свидетеля установява психическото състояния на ищеца
през 2020 година, когато е налице повторно спиране на пенсията, който период е
неотносим с исковата претенция. От друга страна свидетеля категорично заявява,
че след като през 2017 година на ищеца е отпусната пенсия, то той е бил напълно
възстановен психически и финансово.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество предявения иск за
неимуществени вреди е неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че
предявения
иск е
допустим, като предявен от лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на
отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, а именно Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година. Спазена е
разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която
искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая,
ищецът претендира вреди настъпили от отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт, издаден от административна дейност /длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП Перник/ на НОИ което е юридическо лице. Ето защо е
редовно предявен иска, от надлежна страна, в
хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай по
предявения иск се претендират неимуществени вреди настъпили от отменен като
незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съгласно посочената по – горе правна норма
/чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ под вреда следва да се разбира всяко
неблагоприятно изменение в имуществената или личната сфера на гражданина или
юридическото лице, което е настъпило като последица от незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на длъжностните лица,
действащи при или по повод административна дейност. Обемът на отговорността се
регламентира от нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, като на обезщетение подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди. Тук са включени претърпени загуби,
пропуснати ползи /при ФЛ и ЮЛ/ и неимуществени вреди, засягащи личността в
нейната цялост /физическа, психологическа, ментална/.
Фактическият
състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на
вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и
вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността.
Първия елемент на фактическия състав на
отговорността е наличие на незаконосъобразен административен акт – индивидуален
/в случая/, общ или нормативен. От своя страна това е елемент от фактическия
състав на отговорността, но от друга е процесуална предпоставка за допустимост
на иска. Актът следва да е отменен по един от способите за това, от по –
горестоящия административен орган /чл. 97, ал. 1 АПК/, при възобновяване на
производството /чл. 103, ал. 5 от АПК/ или от съда – чрез отмяната му с влязъл
в сила съдебен акт. В случая с Решение № 72 от 13.03.2017,
постановено по административно дело № 568 по описа за
2016 година на Административен съд – Перник е отменено
като незаконосъобразено
Разпореждане № ********** от 11.10.2016 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Следователно е налице първият от
елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен административен акт при изпълнението на административна
дейност.
Вторият елемент на фактическия състав на
отговорността – настъпилите неимуществени вреди, видно от събраните по делото
писмени доказателства и свидетелските
показания изслушани в хода на съдебното дирене, настоящият
съдебен състав приема за безспорно, че
претендираните неимуществени вреди не са настъпили. Еднозначно и кетегорично водените от страна на ищеца свидетели установяват
психическото състояние на ищеца в периода от края на 2014 година до началото на
2017 година, съответно през 2020 година. В случа се претендират неимуществени
вреди от незаконосъобразен административен акт издаден на 11.10.2016 година и
отменен с влязло в сила решение на 05.04.2017 година. За посочения период свидетелите
не дават показания за нестабилно състоянието на ищеца, а напротив заявяват, че
през 2017 година се е стабилизирал психически и финансово. Безспорно
състоянието на ищеца в периода от края на 2014 година до началото на 2017
година е било вследствие на раздялата с неговата приятелка, която е настъпила в
началото на 2015 година и която не е провокирана от издаденото разпореждане за
отказ на лична пенсия почти 2 години след това – месец октомври 2016 година или
пък прокурорската проверка, инициирана през месец декември 2015 година от ТП
Перник на НОИ, която е въз основа на преди това образувана проверка в ОДМВР
Кюстендил. От друга страна от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че настоящия ищец е получавал пенсия за инвалидност в периода от
2014 година до 2015 година, който факт явно не е бил причина за неспокойното
състояние на ищеца. В заключение следва да се поясни, че описаното състояние на
ищеца от свидетелските показания се отнасят за период преди постановяване на
разпореждането от 11.10.2016 година, с което е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което са напълно неотносими за
твърдените неимуществени вреди. Като неотносимо е и обстоятелството за
повторното спиране на отпуснатата пенсия през 2020 година и депресивното
състояние на ищеца с оглед на изложените факти и обстоятелства в исковата
молба. В случая не е налице предвидената втора кумулативна предпоставка –
настъпването на вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт.
Третият елемент на фактическия състав на
отговорността – настъпилите неимуществени вреди да са
пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен
административен акт. Видно от събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания не се установи настъпването на неимуществени вреди от отменения като
незаконосъобразен административен акт, поради което
не е налице пряка и непосредствена последица от него и вредата. Ето защо няма пряка и непосредствена връзка между отменения като
незаконосъобразен индивидуален административен акт и причинената
вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. В случая не може да се
счита, че увреждането е настъпило по повод извършването на административна
дейност, съответно връзката между тях не е пряка
и непосредствена.
С
оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице
кумулативните предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в
размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на причиняване на вредите – 11.10.2016 година до датата на изплащането
им в резултат на отменения като незаконосъобразен индивидуален административен
акт на ТП Перник на НОИ, поради което предявения иск следва да се отхвърли като
недоказан.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение.
С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника
по иска юрисконсулт Е.С.за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, поради което ищецът следва да заплати на НОИ съдебни разноски в
размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Н.
с ЕГН **********,*** срещу Национален осигурителен институт /НОИ/, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 иск за
присъждане на неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
причинени от издаден като незаконосъобразен индивидуален административен акт на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП Перник на НОИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на причиняване на вредите – 11.10.2016
година до датата на изплащането им, като недоказан.
ОСЪЖДА С.А.Н. с ЕГН **********,***
да заплати на НОИ, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 62-64 съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/П/