О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260166 23.10.2020
г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО отделение, II състав,
в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети октомври 2020г.
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
частно гражданско дело № 3267 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание на
чл.410-413,ал.2,пр.2 от ГПК.
В законния 1-седмичен срок
по чл.413, ал.2 във връзка с чл.279 и във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК е постъпила
частна жалба от заявителя “Т.Б.”- ЕАД, гр. С. против Разпореждане от 16.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 3544/2020 г. по описа на РС- Стара Загора, с което на основание
чл.410 от ГПК е било отхвърлено Заявлението му за издаване на заповед да
изпълнение против длъжника М.Б.А. *** в
частта за сумата от 363.80 лв., представляващи незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за мобилно устройство. Счита, че
лизингополучателят е запознат изцяло с Общите условия на договора за лизинг и е
приел клаузите му безусловно, задължил се е да ги спазва и е изразил съгласие
чрез подписа си. Твърди, че месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане, че неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължими суми, защото при сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора е уведомен за датата
от месеца,на която ще му бъде издадена такава. Налице била предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски за виновно неизпълнение на договор за лизинг,
както и договор за мобилни услуги. Счита, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че лизинговите вноски са предсрочно изискуеми, а те са били падежирали.
Моли настоящия въззивен съд да отмени Разпореждане № 7663/16.09.2020г. по описа
на РС- Ст.Загора, като неправилно и противоречащо на свободата на договоряне
между страните и да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за посочената сума.
Настоящият
въззивен съд след като обсъди направените в частната жалба оплаквания, обсъди
мотивите на атакуваното първоинстанционно Разпореждане и доказателствата по
делото на РС, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
следното:
Първоинстанционното производство по делото е
било образувано пред РС- Стара Загора въз основа на Заявление от “Т.Б.”- ЕАД, гр.С. от
14.09.2020г. за издаване на заповед за изпълнение срещу задълженото лице М.Б.А.
*** за определена сума в левове, като е посочено, че вземането произтича от
неизпълнение на задължения по Договор за мобилни услуги от 03.11.2018г. и
Договор за лизинг от същата дата за устройство HUAWEI P20 Lite Dual Blue, като съгласно т.12 от заявлението претендираната сума е в
размер на 317.24 лв., представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури за периода от 25.10.2018 г. до 24.02.2019г., 363.80 лв. - представляваща
незаплатени лизингови вноски, сключен във връзка с договорен абонамент, по силата на който абонатът
е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 18.19 лв., като общата стойност на сумата е 681.04 лв. Претендира и
законна лихва върху главницата от 14.09.2020г. до изплащането й, както и
направените разноски в производството в размер на 25 лв. за Държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 120 лв.
С
обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта, с която “ Т.Б.”- ЕАД, гр. С. е поискало издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за сумата 363.80 лв., представляваща предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 03.11.2018г., като е приел, че не са
налице законовите предпоставки за уважаването на искането. Приема, че клаузата
от общите условия на договора за лизинг е неравноправна.
Съгласно разпоредбата
на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна
страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р.България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р.България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай
въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй
като искането за присъждане на предсрочни изискуеми лизингови вноски противоречи
на добрите нрави.
Въззивната
инстанция изцяло споделя съображенията на РС, тъй като едностранното
прекратяване на действието на договор, поради виновното му неизпълнение от
страна на длъжника, преди изтичане на срока му на действие, представлява
разваляне на същия договор. С оглед характера на уговорените в него насрещни
престации за продължително изпълнение на заявителя по предоставяне на мобилни
услуги и за периодично изпълнение на длъжника- за ежемесечно заплащане на
същите услуги с абонаментни такси, това
разваляне има действие само за напред предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД.
Също така клаузата в Договора за лизинг не съдържа достатъчно ясни критерии за
тежестта на договорното изпълнение, при проявлението на което настъпва
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Следователно липсват ясни
критерии относно автоматичната предсрочна изискуемост, която трябва да бъде упомената
в Договора за лизинг. Длъжникът се поставя в значително по- неблагоприятно
положение спрямо кредитора и това е в противоречие с принципа за
равнопоставеност между страните в договорно правоотношение. Освен това
Договорът за мобилни услуги и Договорът за лизинг са два отделни договора,
които не са взаимно обусловени, поради което е налице неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Предвид гореизложените
мотиви въззивният съд намира, че претендираните предсрочно изискуеми лизингови
вноски противоречат на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като създават
възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави
и обуславящо нищожността й на това основание по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Поради това искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
лизингови вноски, законосъобразно е било от РС на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
допустима, но е неоснователна, обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК е мотивирано,
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно със
законните последици от това.
Настоящото въззивно съдебно Определение е
окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и ал.2 от ГПК, въззивният ОС-
Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 7663/16.09.2020г.,поставено по ч.гр.дело № 3544/2020г. по описа на РС- Ст.Загора,
с което е отхвърлено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение вх.№
22408/14.09.2020г. по чл.410 от ГПК за сумата от 363.80 лв. за предсрочно
изискуеми лизингови вноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :