О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№
Гр.Плевен 02.07.2019г.
Плевенски окръжен съд, въззивен
наказателен състав, на втори юли, две хиляди и деветнадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАДКОВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия
М.Иванов ВЧНД № 501 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 22, във
вр.с чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест от Г.Д.-прокурор
в Районна прокуратура-гр.Плевен, срещу определение от 14.05.2019г., постановено
по НОХД №454/2019г. на Районен съд-гр.Плевен, с което, на основание чл.248,ал.5,т.1,
вр. с ал.1,т.3 от НПК, съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП-гр.Плевен, за отстраняване на
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на подсъдимите,
в случая Д. С.К., Д.М.Б., И.К.Н. и С.П.И..
В частния протест се възразява срещу изложените мотиви на съда, с които е прието, че са налице противоречия
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, съответно
допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимите.Изгат се доводи, че обвинението
повдигнато и предявено на обвиняемите е правилно квалифицирано от юридическа
гледна точка.Счита се, че обвинителния акт е годен за разглеждане от РС-Плевен,
съдържа задължителните реквизити и е съобразен и с ТР №*/2002г. на ВКС.За две
от вещите предмет на обвинението-килими, прокурора счита, че се касае за
прецезиране на собствеността, а не за съществено процесуално нарушение в
„единното престъпление, за което обвиняемите са дадени на съд“. Твърди, че
посоченото владение на вещите в диспозитива на обвинителния акт, не е в
„противоборство“ с изискванията на закона.Предлага се да се отмени
определението на първоинстанционния съд като неправилно и необосновано.
В срока по чл.342 ал.2 от НПК, не са постъпили възражения от другите
страни.
Съдът, след като се запозна с изложеното
в частния протест, материалите по делото и след цялостна проверка на
протестираното определение на РС-гр.Плевен, в съответствие с чл.345 от НПК,
намира следното:
Въззивният протест е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
С протестираното определение районният
съд е прекратил съдебното производство, след проведено разпоредително
заседание.В мотивите си приел, че в обвинителния акт са налице противоречия
между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, изразяващо
се в това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани две
деяния осъществяващи продължаваното престъпление, а пък във фактическото
обвинение-диспозитива на обвинителния акт, са посочени три пункта, като три
отделни деяния.Като противоречие съдът приел и това,че отнетото имущество-два
броя килими, в обстоятелствената част е прието, че са собственост на „****“ АД,
а в диспозитива на обвинителния акт, че собственост на физичиско лице-И.Х.К..
Въз основа на това, приел, че по този начин е налице неяснота в основанията на
обвинението, владението върху част от отнетите вещи, собствеността и правната
квалификацията, което е отстранимо съществено противоречие, във връзка с
упражняване правото на защита от подсъдимите.
Подсъдимите на досъдебното производство
са привлечени като обвиняеми, за извършено престъпление както следва: Д.С.К. по
чл.195, ал.1,т.3,4 и 7, вр.с чл.194,ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26,ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК, Д.М.Б. по чл.195, ал.1,т.3,4, вр.с чл.194,ал.1, вр. с
чл.26,ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК,И.К.Н. чл.195,
ал.1,т.3,4 и 7, вр.с чл.194,ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 , вр с с чл.63, ал.1,т3 от НК и С.П.И.. чл.195, ал.1,т.3,4 , вр.с
чл.194,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК.Тук следва да се отбележи, че в тези привличания , като
дати-„ на неустановени дни“, са посочени три отделни деяния, осъществяващи
продължаваното престъпление.
Съобразно непротиворечивата съдебна
практика и цитираното от прокурора тълкователно решение, обвинителният акт е
този, с който се повдига обвинението.С него се очертава рамката на предмета на
доказване в съдебното производство.В него не следва да има неясноти и
противоречивост между обстоятелствената му част и фактическото обвинение.Този
въпрос за обсъждане е поставен в чл.248, ал.1 от НПК, при провеждане на
разпоредителното заседание.В конкретния случай, възражение срещу така
изготвения обвинителен акт е било направено от адвокат Г.-АК-Плевен.Обвинителният
акт следва да съдържа всички реквизити съобразно чл.246, ал.2 от НК, така, че
да няма неясноти, за разбираемостта на повдигнатото обвинение.Тук следва да се
посочи, че защитата се осъществява срещу фактическите положения в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а не срещу квалификацията.Трябва
обаче да има съответствие по въпросите от основно значение за предмета на
доказване-време, място и начин на извършване на престъпление, вреди и
пострадалите лица. В конкретния случай, първоинстанционният съд правилно е
констатирал противоречието за броя на деяния.В обстоятелствената част са
описани две деяния, а в последствия с фактическото обвинение са посочени три
отделни деяния.Възраженията на прокурора, че се касаело за уточнение на
собствеността не са състоятелни.Видно от обстоятелствената част на обвинителния
акт, че въпросните килими са били отнети при деянието , с което са били отнети
и другите вещи посочени в пунк „1“ от фактическото обвинение.Това, че с
деянието прокурора приема, че отнетите вещи са различна собственост, не следва
да се приема, че са налице и различни по време деяния.С други думи по едно и
също, време, място и начин, с едно деяние могат да са отнети вещи на различни
собственици.Аргумент за това е и чл.26, ал.6 от НК.Така, че прокурора ако е
искал да бъде прецизен за собствеността на отнетите килими е било достатъчно в
първото деяние, да ги разграничи като собственост.Друг е въпроса , че Ивайло Х.К.
е едноличен собственик на дружеството „***“ АД.Формално тогава,
първоинстанционният съд правилно е посочил, че има разминаване в посоченият
като собственик в обстоятелствената част „****“ АД, а в последствие в
диспозитивната част физическото лица И.Х.К..Съобразно чл.246, ал.2 от НПК, в
обвинителният акт следва да се посочва времето, мястото и начина на извършване
на престъпление, относимо към настоящия случай отделните деяния.Тези
обстоятелства са съществени за предмета на доказване и въпреки, че не променят
правната квалификация, в конкретния случай са неясни в обвинителния акт-от една
страна се приема, че отнетите вещи са с две деяния, а фактически подсъдимите са
обвинение в извършване на три деяния.Това противоречие е съществено процесуално
нарушение в хипотезата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и отстранимо от прокурора.То
води до затрутдняване и невъзможност, не само на защитата на
обвиняемите/подсъдимите, да разберат в какво точно са обвинени и организират
защитата си, но и на съда, по нататък в същинското съдебно производство, при
съдебното следствие, във връзка с предмета на доказване.Няма как съдът ,
например с осъдителна присъда да слее деянията по пунктове „1“ и „2“ от
фактическото обвинение, като оправдае по пунк “2“.
По тези съображения, настоящият въззивен
състав не споделя доводите на
РП-гр.Плевен, изложени в протеста.Те не са съобразени със съдебната практика,
точната интерпретация на закона и ТР №*/2002г.
на ОСНК, относно въпроса, кои са съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора.
Налице е твърдяното от първоинстанционния
съд съществено нарушение на процесуалните правила в хипотезата на чл.249,
ал.4,т.1 от НПК, довело до ограничаване правата на обвиняемите.
Протестираното определение, като правилно
и законосъобразно, следва да се
потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.345 ал.1, вр. с чл.249,
ал.3 от НПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.05.2019г.,
постановено по НОХД №454/2019г. на Районен съд-гр.Плевен, за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на РП-Плевен, за отстраняване на
допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
правата на обвиняемите.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: