РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1881
гр. Пловдив,18.10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, Х състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело
№ 3696 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по подадена жалба на П.И.Н.,
ЕГН **********,***, в качеството си на законен представител на малолетното си
дете И. Т. К., ЕГН ********** срещу Експертно решение № 1831, зас. № 180 от 06.11.2018г.
на Националната експертна лекарска комисия. В жалбата са изложени съображения
за неправилно определен % степен на увреждане за отделните заболявания на
освидетелстваното лице, които могат да бъдат отнесени към основанията за
оспорване по чл. 146, т.1, т.3 и 4 от АПК. Релевират се и доводи за допуснати
нарушения на чл.45 и чл.46 от ПУОРОМЕРКМЕ при постановяване на експертното
решение. Претендира се отмяна на обжалваното експертно решение и връщане на
административната преписка за ново произнасяне в съответствие с дадените
задължителни указания по прилагането на закона.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.А. намира жалбата за
неоснователна по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени
бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна ТЕЛК - УМБАЛ „ПЛОВДИВ“
АД, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С
УВРЕЖДАНИЯ, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
Заинтересована страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбата.
Административен съд-Пловдив след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на П.И.Н., ЕГН **********,***, в качеството си на законен
представител на малолетното си дете И. Т. К., ЕГН ********** срещу ЕР № 3614 зас. № 153 от 19.09.2018г. на
ТЕЛК, при УМБАЛ „Пловдив” АД, гр.Пловдив, с което е извършено освидетелстване
на И. Т. К.
и е определен общ процент степен на увреждане 30 % за срок до 01.09.2020г. След преглед на приложените в
медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила пълно
освидетелстване на лицето и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички
поводи, включително и по отношение на определения
30 % степен на увреждане с за заболяванията „Неалергична
астма персистираща лека форма на протичане. Хронично гнойно възпаление на
средното ухо и околоносните кухини“, с водеща диагноза „Неалергична астма”.
Видно от представеното по делото известие за доставяне на л.14 от делото
обжалваното решение на НЕЛК е получено от законния представител на освидетелстваното
лице на 22.11.20018г.Жалбата е подадена
на 04.12.2018г. т.е спазен е законоустановения преклузивен срок за обжалване на
административни актове от категорията на процесните.
По делото е прието експертно
заключение на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/,
изготвена от вещите лица лице д-р В. Емилова П. – лекар със специалност „Педиатрия
и детска пневмология и фтизиатрия“ и д-р С.Г.Г. лекар със специалност „ Ушни,
носни и гърлени /УНГ/ болести“, което е прието без заявени резерви от страните.
След запознаване с приложените материали
по делото и писмени медицински документи за здравословното състояние на И. Т. К. вещите лица са определили общ процент 30 %
трайно намалена работоспособност към дата 19.09.2018г. за конкретните
заболявания на освидетелстваното лице „Неалергична астма персистираща лека
форма на протичане.Хронично гнойно възпаление на средното ухо и околоносните
кухини“, с водеща диагноза „Неалергична астма”. Според приетото в тази насока в
пневмо- фтизиатричната част от заключението по допуснатата КСМЕ, вещото лице Д-р
В. Емилова П., педиатър, специалист по детска пневмология и фтизиатрия, от
предоставената документация към момента на освидетелстване от НЕЛК, респективно
ТЕЛК през 2018 година, пациентът е бил в добро компенсирано общо състояние, без
бронхиална обструкция.Според вещото лице не се касае за средно-тежка бронхиална
астма, а по- скоро за лека форма (прилаганата терапия за астма е под
минималната дори и за леко протичаща астма). Детето не е хоспитализирано по
повод екзацербация на бронхиална астма, не е посещавало спешен кабинет по повод
на тежка бронхиална обструкция, не се е налагало системно кортикостероидно
лечение (орално или парентерално) по повод на екзацербация, както и никъде не е
било нужно кислородолечение. Според УНГ част от заключението по допуснатата
КСМЕ, вещото лице Д-р С.Г.Г., специалист по „Ушни, носни и гърлени болести“ е
потвърдило наличието на хроничен възпалителен
процес на средното ухо и околоносните кухини пир осведетелстваното лице.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена
е от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед разрешаването на административноправния
спор следва в случая на първо място да се констатира, че обжалваният
административен акт е постановен от
компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр. във
връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ/2017г.,
понастоящем отменена, но действала през процесния период). Решението е взето от
специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести, определен съобразно водещата
диагноза по Част VI,
„Бронхиална астма“ от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ/2017г., по
аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която
НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран
състав, определен съобразно водещата диагноза. Видно от титулната страница на
оспореното пред НЕЛК, ЕР № 3614/19.09.2018 на ТЕЛК II - ри състав при УМБАЛ ''Пловдив"АД, в т.14 "Водеща
диагноза" е вписано - „Неалергична астма" - с код МКБ J 45.1, за което заболяване е определен и най-висок
процент степен на увреждане. Доколкото водещото заболяване посочено в ЕР на
ТЕЛК е „Неалергична астма" с код МКБ J 45.1 - заболяване на дихателните
пътища и по точно на долните дихателни пътища, правилно обжалваното ЕР на НЕЛК
е постановено от специализиран състав по вътрешни и белодробни болести,
определен съобразно водещата диагноза, при спазване на 49 ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Тук следва да се
отбележи, че заболяването „Бронхиална астма", е заболяване на белите
дробове и същото е включено и нормативно за оценяване в част VI "Белодробни
болести", раздел IV "Бронхиална астма'" от Приложение № 1
към чл. 63. ал. 1 на. НМЕ 2007г. Видно от съдържанието на МКБ - 10. „Болести
на дихателната система" са с основни кодове от J 00 до J 99. Същевременно
с кодове от J 40 до J 47, са обозначени
„Хронични болести на долните дихателни пътища", като с основен код J 45.1
е обозначена „Астма“ а с подкод на този основен код – J 45,1 е обозначена – „Неалергична астма.“ Международната
класификация на заболяванията е общоприетата система за кодиране на
медицинските диагнози, разработена от СЗО. Класификацията включва 21 раздела,
всяка от които съдържа кодове на заболявания и патологични състояния.
Понастоящем системата МКБ 10 се използва в системата на здравеопазването и
изпълнява функцията на регулаторен документ.
Нормативно, въвеждането на Международната класификация на
заболяванията/МКБ/ е регламентирано с „Наредба № 42 от 08.12.2004г. за
въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и
проблемите, свързани със здравето и на медицинските процедури", издадена
от министъра на здравеопазването и в сила от 01.01.2005г. Консултациите на останалите специализирани състави
се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл. 49,
ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ, като в случая в ЕР са включени и необходимите консултации на
останалите специализирани състави на НЕЛК, които са вписани в експертното
решение и са неразделна част от мотивите му. В случая, видно от приложените
доказателства с молба изх.№ Ю-228/12.03.2019г. при НЕЛК, лекарите членове на
специализирания състав издал процесното експертно решение, изцяло отговарят на
изискванията на чл.18 ал. 3 и ал.4 и чл.19 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, а именно: -специализирания
състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава,
с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов
стаж по медицина; - при
освидетелствана на И. К., доколкото същия е лице до 16-годииша възраст, в
специализирания състав на НЕЛК е включен лекар с призната специалност по
педиатрия и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. Съгласно чл. 43,
т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК, се произнасят по
обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза специализираният състав на
НЕЛК по Вътрешни и белодробни болести се е произнесъл въз
основа на приложената медицинска документация, поради неявяване на
освидетелстваното лице, въпреки редовното му уведомяване. Решението е подписано
от председателя и членовете на състава. От изложеното е видно, че оспореното
решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална
и предметна компетентност.
Спорен между страните по делото е
въпросът относно определения процент степен на увреждане на И. Т. К. за заболяванията „Неалергична астма персистираща лека форма на протичане.Хронично гнойно
възпаление на средното ухо и околоносните кухини“,
който предопределя и заключението дали административният орган е приложил
правилно материалния закон – чл. 63, ал. 1 от НМЕ, в сила от 27.06.2017
г. приета с ПМС № 120 от 23.06.2017г.,понастоящем отменена, но действала през
процесния период, по отношение на преценката на
установените увреждания, стадият на тяхното развитие и обусловеният функционален
дефицит, според Приложение № 1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР
със степента на установения дефицит.
С оглед разрешаване на
административноправния спор, на първо място,
в случая следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НМЕ
2017г. /поностоящем отменена, но действала през процесния период/ установеното
увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се
съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако
приетата точка предвижда диапазон „от ... до", процентът на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със
степента на установения дефицит. Съгласно чл.63, ал.3 от НМЕ при наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният
процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно
приложение № 2. Съответно, в приложение
№ 2 към чл. 63, ал. 3 е определена Методика за прилагане на отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност в проценти. Съгласно Раздел III
когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е
посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената
работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по
съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до
20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в
зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде
по-висок от най-високия процент за останалите увреждания.
В казуса, видно от допълнителен лист №1 от
обжалваното Експертно решение/, който е неразделна част от същото/, въз основа
на предоставената медицинска документация и при спазване на чл. 63 ал.1 и ал.2
от НМЕ 2017г., установените увреждания, стадият на тяхното развитие и
обусловеният функционален дефицит са съобразени със съответните отправни точки
съгласно Приложение № 1 а именно:-за
Бронхиална асма персистираща лека форма на
протичане с овладяни амбулаторно пристъпи без необходимост от хослитализация са
определени 30% степен на увреждане по част VI, раздел IV, точка 1 от приложение
№1 на НМЕ 2017г.; - за установения
функционален дефицит и относно УНГ заболяване – Хронично гнойно възпаление на
средното ухо и околоносни кухини, са определени 10% степен на увреждане по част
III раздел III, т.6 от приложение
№1 на НМЕ 2017г. При спазване на ал. 3 от чл. 63 на НМЕ 2017г., при установено
наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №
1, процентът на вида и степента на
увреждане са определени по т. III от Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
Не се констатират различия между приетото в
съдебното производство експертно заключение на КСМЕ и оценката на вида и степента на увреждане в
административното производство, което изключва и квалификацията за засягането
му от порока по чл. 146, т. 4 от АПК.
Твърдението
на жалбоподателя за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното
от него ЕР на НЕЛК,обуславящо по - висок процент степен на увреждане, същия е
длъжен да докаже с допустимите доказателствени средства, защото този факт е в
негов интерес и доколкото преценката за здравословно състояние изисква
специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите
изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с
помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От приетата по делото
и неоспорена от страните комплексна съдебно – медицинска експертиза, която
настоящия съдебен състав кредитира, като обективна и компетентно изготвена,
въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и
обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и
страните не разполагат, преценена във връзка с относимите към момента на
освидетелстването медицински документи, се установява, че определените 30 % степен
на увреждане от НЕЛК за заболяването „Неалергична астма персистираща лека форма на протичане“, съответно
определените 10% степен на увреждане за
заболяването “Хронично гнойно възпаление на средното ухо и околоносните кухини“, съответстват на състоянието на освидетелстваното лице. По
силата на общото правило на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява според фактите,
съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на съдебния
контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане, стадият на
неговото развитие и обусловеният функционален дефицит на И. Т. К. към момента
на постановяването на решението на ТЕЛК
–19.09.2018г. В случай, че е настъпило влошаване на здравословното му
състояние, жалбоподателят може да поиска преосвидетелстване от органите на
медицинската експертиза на работоспособността, при извършването на което биха
били взети предвид и настъпилите след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с
развитието на получените увреждания.
В обсъждания контекст, неоснователни
са изложените доводи в жалбата за
нарушение на чл.45 и чл.46 от
ПУОРОМЕРКМЕ. В тази насока е
необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл.46 от
ПУОРОМЕРКМЕ е отменена с ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.
Съгласно чл.45 от ПУОРОМЕРКМЕ е изменен с ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм. - ДВ. бр.
62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., като по силата на ал.1, ал.2 и ал.3 от
същия, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК,
НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата
по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. При
заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към
момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща
експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. При обжалване на експертни
решения на ТЕЛК. Националната експертка лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали
след постановяване на експертното решение. Видно
от приложената административна преписка включващата и медицинската
документация, специализирания състав на НЕЛК не е установил данни за прилагане
на хипотезите на ал.2 и ал.З от чл.45 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същия законосъобразно
се е произнесъл изцяло при спазване на ал.1 на цитираната нормативна разпоредба,
само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по
чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето.
Изложеното мотивира съда да отхвърли оспорването.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс), същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по
реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната
разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100
до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се
определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна
сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд –
Пловдив, ІІ отделение, X състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.И.Н., ЕГН **********,***, в качеството си на законен представител на малолетното си дете И.
Т. К., ЕГН ********** срещу Експертно решение № 1831, зас. № 180 от 06.11.2018г.
на Националната експертна лекарска комисия.
ОСЪЖДА П.И.Н.,
ЕГН **********,***, в качеството си на
законен представител на малолетното си дете И. Т. К., ЕГН ********** да
заплати на Национална експертна лекарска комисия, гр. София сумата от 100 (сто)
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :