Решение по дело №766/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на М. М. Д., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], ет. 2, подадена чрез пълномощника й адв. М. С. от САК, против уведомително писмо (УП) изх. № 02-260-6500/3753#14 от 16.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., по отношение заявление за подпомагане с УИН: 26/280520/01136 за кампания 2020, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), в частта му, с която на М. М. Д. е отказано финансово подпомагано по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП в размер на 43 958.15 лв. и с която са й наложени санкции за бъдещ период в размер на 33 616.52 лв.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и по съображения за неговата немотивираност и необоснованост. Твърди се, че площите, с които жалбоподателката е кандидатствала за финансово подпомагане по СЗ-МЗДП за кампания 2020, отговаряли на всички изисквания, съдържащи се в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.), а постановеният отказ противоречал на чл. 32, § 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. и на чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018 г.). Поддържа се, че въпросните площи били засети с декларираната култура – пъпеши, и от тях е реализиран добив в необходимите нормени количества – последното отразено в съдържателната част от УП. Сочи се също, че приложимото за случая законодателство не съдържа конкретни изисквания за изграждане на поливни системи и за гъстота на растенията, засети на заявените за подпомагане площи. От съда се иска отмяна на УП изх. №02-260-6500/3753#14 от 16.11.2023 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, в оспорената му част. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в т. ч. възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание и чрез представени по делото писмени бележки се поддържа основателността на жалбата, като се излагат аргументи в подкрепа на основната теза за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител в представени по делото писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Посочва се, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната му от закона форма и е с изискуемото се съдържание (изложени фактически и правни съображения), като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявява се също, че обективираният в оспорената част на УП отказ е обоснован и съответен на материалния закон. Посочва се, че констатациите на контролните органи, послужили като основание за налагане на въпросните намаления и санкции за бъдещи периоди, се установяват безпротиворечиво от събраните по делото доказателства, като същите не са били оборени нито в хода на административното, нито в хода на провелото се съдебно производство. Твърди се, че фактическото състояние на площите към момента на извършване на проверката на място – липса на заявената за подпомагане култура, както и установено неспазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаването на добив от площите, са основните причини, довели до определянето им като недопустими за подпомагане, съответно и обусловили извършените намаления по отношение исканата сума за финансиране по СЗ-МЗДП и налагането на санкции за бъдещи периоди, т. е. по аргумент от чл. 30 и чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато кандидатът не е изпълнил условията за наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, площите се считат за недопустими. Изложени са подробни съображения във връзка с правилността и обосноваността както по отношение извършените намаления, така и по отношение определения размер на наложените санкции за бъдещи периоди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност относно размера на заявеното от жалбоподателката за присъждане адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 14.03.2024 г. (по повод направено искане от страна на ответника) е приложено адм. д. № 345/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, съдържащо документите от административната преписка по първоначалното произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане за кампания 2020.

Оспорващата М. М. Д., регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 358799 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2020 с вх. № 19243303 от 21.04.202 г. (л. 59 от адм. д. № 345/2022 г.), като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер (УИН) 26/280520/01136. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели през 2019 г. Със заявление за подпомагане от 14.05.2020 г. (л. 72 и сл. от адм. д. №345/2022 г.) е заявено подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП, по схема за обвързано подпомагане за протеинови култури – СПК, по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), по биологично земеделие (Мярка 11), плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12) и за компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (подмярка 2/НР2). Към заявлението са приложени таблици за използваните през 2020 г. земеделски площи, както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Извършени са автоматични проверки, в рамките на които са установени грешки и несъответствия.

Подадено е и заявление за подпомагане 2020 – редакция на схеми/мерки от 04.06.2020 г. (л. 170 и сл. от адм. д. № 345/2022 г.), с която отново се заявява подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-МЗДП, СПК, ПНДП, мерки 11 и 12 и подмярка 2/НР2. Към заявлението са приложени таблици на заявените площи за 2020 г., както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Извършени са автоматични проверки, в рамките на които са установени грешки и несъответствия.

Със Заповед № 418131 от 30.07.2020 г. (л. 49-гръб от адм. д. № 345/2022 г.) на началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ (РТИ) при ДФЗ – Областна дирекция гр. Хасково е разпоредено извършване на проверка на място на част от земеделските парцели в периода от 30.07.2020 г. до 27.08.2020 г. по отношение на кандидата с УРН 358799 във връзка с подадено заявление УИН 26/280520/01136. Определен е краен срок за предаване на контролния лист от проверката – 28.08.2020 г., а за проверяващ е определен З. Д. Д.. Като доказателство по делото е приет Доклад за проверка на площи (л. 50 и сл. от адм. д. № 345/2022 г.), изготвен и подписан от определения в заповедта експерт, както и от М. Д.. По делото е наличен и контролен лист (л. 57-гръб от адм. д. № 345/2022 г.), връчен на жалбоподателката на 06.08.2020 г.

Видно от данните, съдържащи се в доклада, проверката на място е извършена в периода от 03.08.2020 г. до 06.08.2020 г., като на нея е присъствал лично бащата на заявителката – М. М.. Предмет на проверката са част от заявените за подпомагане земеделски парцели. Видно от отбелязаните забележки на експерта, при проверка на земеделски парцели с номера от ИСАК – 70055-1236-2-3, 70055-1241-3-4, 70055-1241-4-1, 70055-1261-4-1, 70055-1419-5-1, 70055-1711-1-3, 70055-1764-3-2, 70055-363-3-1 и 70055-962-3-1, е установено, че на същите е засята заявената култура – пъпеши, но насажденията нямат минимално изискуемата гъстота, степен на развитие и физиологично състояние за добив, допустим по схемата, по която се кандидатства – СЗ-МЗДП, както и че липсва изградена система за напояване. За изброените парцели е отбелязано, че не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП. Видно от изложените обобщени резултати, декларираната площ на парцели с общ размер от 37.92 ха не следва да бъде подпомагана по СЗ-МЗДП, като допустими по конкретната схема са единствено площи в общ размер от 8.30 ха. Същевременно площите с размер от 37.92 ха „се приемат за допустими“ след извършена проверка на място по Мярка 13.2/НР 2, СЕПП, БР 14, BG0002021 – Сакар и ЗДП, макар и конкретни мотиви в тази посока да не са изложени.

Като приложение към УП с изх. № 01-262-6500/320 от 10.08.2020 г. (л. 58 от адм. д. № 345/2022 г.) на началник на Отдел „РТИ“ при ДФЗ – Областна дирекция гр. Хасково визираният доклад е изпратен на жалбоподателката, като й е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да направи забележки и възражения в писмен вид. В УП не се съдържат конкретни съображения във връзка с установяванията при извършената проверка на място, а единствено е посочено, че в случая е приложима Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

М. Д. е подала възражение с вх. № 01-262-6500/320#1 от 08.09.2020 г. (л. 258-259 от адм. д. № 345/2022 г.), с което оспорва констатациите от извършената проверка на място, като се излагат съображения за допустимост на конкретните парцели по смисъла на чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

В отговор на това възражение до жалбоподателката е изпратено УП с изх. № 01-262-6500/320 от 19.10.2020 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 260 от адм. д. № 345/2022 г.), в което се сочи, че е извършена допълнителна административна проверка на подаденото заявление за подпомагане, която потвърждава констатациите на експертите, извършили проверката на място, като отново се посочва несъответствие с чл. 7 – 9 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

От страна на жалбоподателката е изпратено възражение срещу УП на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с вх. № 01-262-6500/320#3 от 16.11.2020 г. (л. 263 – 264 от адм. д. № 345/2022 г.), чрез което се оспорва заключението на административния орган. Към възражението са приложени доказателства за реализирана продукция от земеделските площи – регистър на продажбите и дневни финансови отчети. По повод това възражение от заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е изпратено УП с изх. № 01-262-6500/320#4 от 14.12.2020 г. (л. 270 – 271 от адм. д. № 345/2022 г.), съдържащо изявление, че въпреки установеното наличие на заявената култура в проверяваните парцели, същата не отговаря на условията, описани в българското законодателство, за добро агротехническо състояние.

Към 03.12.2020 г. в ДФЗ е била налична постъпила декларация от жалбоподателката (л. 229 и сл. от адм. д. № 345/2022 г.) съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. – във връзка със заявеното участие по схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци. В Таблица № 1 от декларацията са посочени документи, доказващи минимален добив, а в Таблица № 2 са описани заявените и използваните за производство на плодове и зеленчуци парцели. Приложени са дневни финансови отчети (л. 267 – 268 от адм. д. № 345/2022 г.) и периодични финансови отчети за периоди от 12.08.2020 г. до 13.08.2020 г., от 14.08.2020 г. до 04.09.2020 г. и от 14.08.2020 г. до 31.08.2020 г. (л. 230 и 269 от адм. д. № 345/2022 г.) за продажба на 153 201.00 кг. пъпеши на обща стойност от 18 398.97 лв.

Видно от таблица № 15 от оспореното понастоящем УП, на 01.03.2021 г. на жалбоподателката е изплатена оторизирана по СЗ-МЗДП сума в размер на 41 341.83 лв. С Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г., издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФP (л. 45 – 48 от адм. д. № 345/2022 г.) на Д. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 41 341.83 лв., представляващо недължимо платена сума по СЗ-МЗДП по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136. В АУПДВ е посочено, че след извършената проверка на място парцелите, описани в Таблица № 1 към АУПДВ, са определени за допустими за подпомагане по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка същите се явявали недопустими за подпомагане по СЗ-МЗДП. След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ-МЗДП възлизала на 0.00 лв. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ-МЗДП в размер на 41 341.83 лв. според административния орган представлявала недължимо изплатена сума. След извършена от съда служебна проверка се установи, че АУПДВ е обжалван по съдебен ред, като в тази връзка в АС Стара Загора е образувано адм. д. № 664 по описа за 2021 г. С постановеното по това дело решение № 139 от 01.04.2022 г., оставено в сила с решение № 3214 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 5738 по описа на ВАС за 2022 г., АУПДВ № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г. е отменен като незаконосъобразен, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Основният извод на съда, обусловил отмяната на акта, е установената липса на издаден като завършек на производството по разглеждане на заявлението за подпомагане изричен акт – УП, което да отразява резултатите от извършените проверки и одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции.

С УП изх. № 02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 41 – 44 от адм. д. № 345/2022 г.), жалбоподателката М. Д. е уведомена, че оторизираната субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136, е в общ размер на 43 078.61 лв., като съответно е отказано финансово подпомагане (извършено е намаление в общ размер на 44 953.70 лв.) за разликата до първоначално поискания общ размер на подпомагане от 88 032.31 лв. УП е обжалвано в частта му относно извършените намаления, като в тази връзка в АС Стара Загора е образувано приложеното адм. д. № 345/2022 г. по описа на съда. С постановеното по това дело решение № 404 от 27.10.2022 г., оставено в сила с решение № 9541 от 11.10.2023 г. по адм. д. № 136/2022 г. на ВАС, УП № 02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. е отменено като немотивирано и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01136 за кампания 2020.

С оспореното в настоящото съдебно производство УП с изх. № 02-260-6500/3753#14 от 16.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 8 – 18), М. Д. е уведомена, че оторизираната субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136, е в общ размер на 31 966.03 лв., както следва: по СЕПП – 14 823.22 лв., по подмярка 13.2/HP2 – 3 486.21 лв., по СПП – 4392.52 лв., по ЗДП – 9 264,08 лв. Отделно от това е посочено, че са оторизирани и следните суми: по СПК – 415.28 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 – 10 364.17 лв. Детайлно е представено отказаното финансово подпомагане, като в частност по СЗ-МЗДП то е в размер на 43 958.15 лв.

Посочено е, че УП е издадено във връзка с влязло в сила решение № 404 от 27.10.2022 г. по адм. д. № 345/2022 г. на АС Стара Загора. Отбелязано е, че актът съдържа само относимите и приложими таблици по заявените схеми и мерки за подпомагане, базирани на площ в подаденото заявление. Посочено е също, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица № 4 от обжалваното писмо са посочени парцелите, по които жалбоподателката е кандидатствала по СЗ-МЗДП, декларираната им площ и култура, съответно установената площ на парцела след извършени проверки на място и разликата между декларираната и установената площ на БЗС/парцела. В колона № 11 от тази таблица се съдържа информация относно причината за недопустимост на парцелите, като видно от дадените по-долу разяснения за парцели с номера от ИСАК – 70055-1236-2-3, 70055-1241-3-4, 70055-1241-4-1, 70055-1261-4-1, 70055-1419-5-1, 70055-1711-1-3, 70055-1764-3-2, 70055-363-3-1 и 70055-962-3-1, е установено, че на същите е засята заявената култура – пъпеши, но насажденията нямат минимално изискуемата гъстота, степен на развитие и физиологично състояние за добив, допустим по схемата, по която се кандидатства – СЗ-МЗДП, както и че липсва изградена система за напояване. Недопустимата площ била установена чрез проверка на място по заявка № 418131 в периода от 03-06.08.2020 г., извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция (РА), като въз основа на констатациите от проверката е прието, че на парцелите не са спазени необходимите агротехнически мероприятия, посочени в § 1, т. 19 във връзка с чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. В пояснението към колона 5 от таблицата (площ на парцела след извършена проверка на място) е посочено, че на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП ДФЗ – РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. В пояснението към колона № 6 (площ на парцела след извършени административни проверки, включително и за допустимост на културата) е посочено, че съгласно чл. 31а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. ДФЗ извършва съпоставка на съответствието на вида на култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. За колона № 7 (установена площ на БЗС/парцел) е посочено, че това е площта, за която са изпълнение всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ – в случая за всички декларирани парцели тя е отбелязана като 0.00 ха. В колона № 8 е отбелязана разликата между декларираната и установена площ (Колона 2 минус Колона 7), като съгласно чл. 19 от делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията тя подлежи на административна санкция. Видно от таблица № 5 – Установени площи по култури за СЗ-МЗДП, установената площ за култура след извършване на всички административни и проверки на място е 8.30 ха и за тази площ е доказан минимален добив, като всъщност такъв е доказан почти за цялата декларирана площ – 36.********** ха, доколкото реализираният добив по представените документи [рег. номер].00 кг при изискуем такъв за общо декларираните площи в размер на 35067.50 кг. Видно от таблица № 6 – размер на финансово подпомагане по СЗ-МЗДП, по схемата са декларирани общо 37.92 ха, като допустима за подпомагане площ, за която съответно е доказан минимален добив, е 8.30 ха, но тази площ не е оторизирана, доколкото е налице 100% наддеклариране. Съответно при процентно съотношение на наддекларираната площ към установената площ над 50% санкционираната площ е равна на установената – 8.30 ха, като за нея не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ – колона № 10. В писмото се съдържа и представяне на ставките за всяка схема и мярка – лв/ха. В акта отделно се съдържат и Таблица 14 за размера на оторизираните суми и Таблица 15 за извършените плащания, като се установява, че плащане в размер на 41 341.83 лв. по СЗ-МЗДП е извършено по банковата сметка на заявителя на 01.03.2021 г. Във връзка с последното е отбелязан издаденият и последствие отменен от съда АУПДВ № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г.

Видно от представената по делото обратна разписка (л. 19), УП е връчено на 21.11.2023 г., а жалбата е депозирана в съда чрез административния орган, в чиято деловодна система е входирана и заведена на 04.12.2023 г.

По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт, в т. ч. и документите, относими към компетентността на издалия акта административен орган, както и допълнително представените в хода на делото доказателства от страните, в т. ч. регистър на извършените за 2020 г. агротехнически мероприятия, данъчна декларация с отразени приходи от продажба на пъпеши, дневник за продажбите, доклад от контролиращо лице, заявление за използване на семена и фактура за закупуването им, анкетен формуляр, както и снимковият материал от извършената проверка на място.

По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-агротехническа експертиза (л. 93 и сл.). Според заключението на вещото лице, след направен преглед на снимковия материал от проверката на място, в по-голямата част от заявените за подпомагане парцели са налични растения с пъпеши и плодове по тях. В парцели с № 70055-363-3-1, 70055-1241-4-1, 70055-1261-4-1, 70055-1419-5-1 и 70055-1711-1-3 посевите са или много редки, или въобще няма такива, съответно са налице изсъхнали растения без плодове по тях и силно напукана почва. Като цяло и предвид наличните по делото документи вещото лице заявява, че в парцелите са извършвани необходимите агротехнически мероприятия, в т. ч. и оран с плуг, като не е извършвано само валиране, а поливането е осъществявано с водоноска. Експертът разяснява, че след като растенията достигнат определена фаза на развитие, разклоненията на същите започват да полягват от двете страни на реда, поради което е невъзможно да се извърши междуредова обработка с машина, без посевите да се унищожат, т. е. това е могло, а в случая е и сторено до момента, до който те са с височина 20-30 см. и са изправени. След този момент на развитието на културата било допустимо площите да са затревени, което не пречело на развитието на растенията, стига същите да се поливат. Потвърждава се възможността за поливане с водоноска, като се разяснява подробно и как това следва да се случи на практика. Доколкото при извършване на проверката на място няма установявания каква е реалната гъстота на посевите, съответно каква тя трябва да бъде, то не може еднозначно, още повече – изхождайки от спецификата на културата, да се посочи, че съобразно представения снимков материал липсва необходимата гъстота на растенията към момента на проверката.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законоустановения срок от легитимирано лице с правен интерес против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е представена и приета като доказателство заповед № ОЗ-РД/3203 от 14.07.2023 г. (л. 22 – 23), с която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ П. Д. С. правомощията да издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. В случая оспореният акт за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, е подписан от заместник-изпълнителният директор на ДФЗ П. Д. С.. Следователно обжалваното УП с изх. № 02-260-6500/3753#14 от 16.11.2023 г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия със заповед № ОЗ-РД/3203/14.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Както бе отразено по-горе, по отношение подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 26/280520/01136 за кампания 2020 г. оспореното понастоящем УП се явява второ по ред, след като с решение № 404 от 27.10.2022 г. по адм. д. № 345/2022 г. на АС Стара Загора, оставено в сила с решение № 9541 от 11.10.2023 г. по адм. д. № 136/2023 г. на ВАС, УП с изх. № 02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е отменено като незаконосъобразно и съответно съдът е върнал преписката на органа за ново, мотивирано произнасяне при спазване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. Правните основания са пък тези, въз основа на които органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне целения правен резултат.

В случая, при отчитане на допустимостта мотивите на административния орган да са представени в табличен вид в съчетание естествено с ясни и непротиворечиви допълнително изложени бележки и пояснения, съдът приема, че гореизброените изисквания на закона по отношение съдържанието на административния акт в обжалваната му част, а и не само в нея, са спазени. Същият съдържа изискуемото се съдържание от гл. т. наличието на изложени от административния орган правни и фактически съображения, обусловили крайния му правен извод. Отказът за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по СЗ-МЗДП е обоснован с нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., §. 1, т. 19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., доколкото е възприето, че 9-те броя заявени по схемата парцела се явяват недопустими за подпомагане, тъй като по отношение на тях не са спазени изискванията за извършване на минимални агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, и по-конкретно в тази връзка – че на парцелите е засята заявената култура, но насажденията нямали минимално изискуемата гъстота, степен на развитие и физиологично състояние за добив, допустим по схемата, както и че нямало изградена система за напояване. От фактическа страна органът изрично се е позовал в акта си на констатациите от извършената от техническия инспекторат към РА проверка на място, в т. ч. и изготвения в тази връзка снимков материал. Отделно от последното е налично и позоваване на нормата на чл. 19 от делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията по отношение наложените санкции за бъдещ период, като подходът за определянето на конкретния им размер е представен детайлно в поясненията към таблица № 6 от писмото.

Съдът не констатира наличието на допуснати при постановяване на УП на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяната му само на това основание. Не може да се приеме, че при постановяването на административния акт органът не е събрал относимите за случая доказателства, както и че не е изяснил всички факти и обстоятелства. Видно от съдържанието на административната преписка и издаденият въз основа на документите от нея краен акт, именно разликата в декларираната и установена след извършената проверка на място площ на заявените парцели, доколкото по отношение на тях не са спазени условията за допустимост, са обусловили крайния извод на административния орган. Съдът приема, че в действителност по отношение направените от жалбоподателката възражения по повод но констатациите от извършената проверка липсва достатъчно разбираемо представяне на конкретните правни и фактически основания, обусловили извода на органа, но предвид на това, че в получените в отговор на тези възражения уведомителни писма все пак се съдържа изрично потвърждение на въпросните констатации и това потвърждение се явява вследствие на извършена по повод на възраженията допълнителна проверка, то не може безкритично да се възприеме, че при издаването на акта си органът не е взел под внимание изложените от Д. доводи, като по този начин е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Предвид съдържателната част на разглежданата понастоящем жалба и отправените с нея искания е очевидно, че жалбоподателката е наясно с мотивите на административния орган да откаже оторизация на площи, респективно да откаже финансиране по СЗ-МЗДП и да наложи санкции за бъдещи периоди, като в този смисъл не е ограничена възможността й да организира в максимална степен процесуалната си защита.

Оспореното УП обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Условията и редът за прилагане на Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) са предмет на правна уредба в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания – чл. 1, т. 6 във връзка с чл. 18, т. 14 от същата наредба.

Условията за подпомагане по СЗ-МЗДП са посочени в разпоредбата на чл. 30в, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. (в приложимата редакция). Според чл. 30в, ал. 1 право на подпомагане по СЗ-МЗДП имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: моркови, зеле, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. Изискванията за допустимост на заявените за подпомагане по схемата площи са посочени в ал. 2 на чл. 30в от Наредбата и те са следните: т. 1 – да са заети с моркови, зеле, дини и пъпеши и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от моркови, зеле, дини и пъпеши, се считат за наддекларирани; т. 3 – отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; т. 4 – през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане моркови, зеле, дини и пъпеши съгласно приложение № 5. Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това – ал. 3. Съответно в приложение № 5 е посочено, че минималният добив кг/ха за култура пъпеши е 8 450 кг/ха, като в конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. този добив е 4 225 кг/ха.

По делото не е спорно между страните, че всеки един от заявените за подпомагане от оспорващото дружество парцели по схемата е с площ, по-голяма от минимално изискуемата от 0.1 ха. Не се твърди и не са събрани доказателства към момента на проверката или в предходен момент на така заявените за подпомагане парцели да е установена култура, различна от декларираната, т. е. не се установява площите да са наддекларирани на това основание, както и не се твърди също и че заявените за подпомагане площи не отговарят на изискванията на чл. 32, § 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г.

Същевременно не се отрича, а напротив – потвърждава се от административния орган (таблица № 5 от УП), че жалбоподателката е доказала реализирането на необходимия минимален добив от заявената култура (пъпеши) почти за цялата декларирана за подпомагане площ, като в тази връзка по делото са налични и съответните доказателства – декларация, регистър на продажбите, дневник на продажбите, както и периодични отчети, генерирани от въведено и функциониращо фискално устройство, т. е. не се спори, че е налице добив от пъпеши, който съответно е реализиран на пазара, като печалбата от същия е декларирана като доход на Д. в подадената от нея данъчна декларация за 2020 г. В хода съдебното производство визираните доказателства не бяха оспорени изрично от ответника, поради което съдът приема, че същите притежават доказателствена стойност по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства.

От съдържанието на оспорения пред съда акт е видно, че административният орган визира резултати от осъществен контрол чрез метод „проверка на място“ по смисъла на чл. 31а, ал. 3, предложение второ от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. във връзка с чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Всъщност с този метод е допустим контрол за: наличие на заявената култура; спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите; следи от растителни остатъци от заявената култура.

Безспорно е, че проверката на място е осъществена в периода от 03.08.2020 г. до 06.08.2020 г., т. е. очевидно преди прибиране на реколтата от пъпеши, което, видно от приложения по делото регистър на агротехническите мероприятия, е сторено в периода от 11.08.2020 г. до 04.09.2020 г. По разбиране на съда доводите на ответника косвено се свързват и с това, че при констатираното неизвършване на необходимите агротехнически мероприятия, ведно с установеното на място състояние на растенията непосредствено преди посочения период на прибиране на продукцията, е недопустимо да се приеме, че декларираният от жалбоподателката добив от пъпеши е реализиран именно от заявените за подпомагане земеделски парцели, доколкото фактическите установявания водят единствено до противния на това извод. Фактът обаче на доказан получен и реализиран на пазара добив от заявените площи на засадената култура (пъпеши) съобразно нормативните изисквания принципно изключва контрола за спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, защото целта на този контрол е именно доказване възможността за получаване на продукция (добив) от площите, а установеният факт на нейното получаване практически доказва, че „агротехническите мероприятия“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., са спазени в достатъчна степен. По аргумент от последното констатациите от извършения в случая преди прибиране на продукцията, съответно преди нейната реализация на пазара, контрол по смисъла на чл. 31а, ал. 3, предложение второ от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. не следва да водят до отричане на факта за получена от площите продукция, доколкото този факт най-малкото е признат от ответника. Именно доказаното наличие на необходимия добив от културата и неговата продажба изпълват в крайна сметка със съдържание целта на схемата за подпомагане, като нелогично е да се прима, че подобен добив е налице въпреки липсата на извършвани мероприятия от страна на стопанина, т. е. възприемането на констатациите от вече осъществен контрол за липсата на обстоятелствата по чл. 31а, ал. 3, предложение второ от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. и подвеждането на съответните факти под действието на отричащите правото на финансово подпомагане правни норми е противоречащо на целите на схемата за подпомагане, съответно на целите на закона.

Отделно от горното, дори да се приеме обратното, то предвид доказателствата по делото, в т. ч. и заключението по изпълнената съдебно-агротехническа експертиза, е видно, че на процесните, определени като недопустими парцели, необходимите агротехнически мероприятия са извършвани в степен, обусловена от вида и начина на отглеждане на заявената култура. В тази връзка безспорно се установи, че парцелите като цяло са засети с пъпеши, налични са и живи растения с плодове по тях, почвата е обработвана и насажденията са поливани. Вещото лице категорично заявява, че затревеността на площите е допустима предвид стадия на развитие на растенията към момента на извършване на проверката, респективно към момента на заснемането на площите, както и че в определен момент от развитието на културата машинната обработка в междуредията е невъзможна.

С оглед гореизложеното и предвид доказателствата по делото, установяващи спазени условия за подпомагане от страна на жалбоподателката по отношение на заявените за подпомагане по СЗ-МЗДП парцели по смисъла на чл. 30в, ал. 1 и Наредба № 3 от 17.02.2015 г., материалнонезаконосъобразен и противоречащ на целта на закона се явява обективираният в УП изх. № 02-260-6500/3753#14 от 16.11.2023 г. отказ от оторизация на площи и изплащане на финансово подпомагане по СЗ-МЗДП в размер на 43 958.15 лв. Във връзка с това незаконосъобразен се явява и изводът относно наличието на предпоставките за налагане на санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 33 616.52 лв., тъй като предвид установената допустимост за подпомагане на заявените по СЗ-МЗДП площи не е налице хипотезата на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. за налагане на административни санкции при свръхдеклариране.

Мотивиран от горното, съдът намира, че в оспорената му част административният акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма и с необходимото му съдържание, без допуснати съществени процесуални нарушения, но е постановен в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което в тази му част същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Тъй като естеството на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява делото да бъде решено по същество, преписката следва да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при съобразяване със задължителните указания в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ бъде осъден да й заплати сумата от 1530.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса, 480.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 1000.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че същият (1000.00 лв.) с оглед на фактическата и правна сложност на делото, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и установения по делото материален интерес, очевидно не се явява необосновано завишен, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. М. Д., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], ет. 2, уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/3753#14 от 16.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., по отношение заявление за подпомагане с УИН: 26/280520/01136 за кампания 2020, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която на М. М. Д. е отказано извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП в размер на 43 958.15 лв. и с която са й наложени санкции за бъдещ период в размер на 33 616.52 лв., като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от М. М. Д. заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136 по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши), при спазване на дадените в обстоятелствената част на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София да заплати на М. М. Д., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], ет. 2, сумата от 1530.00 (хиляда петстотин и тридесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.