№ 533
гр. Благоевград, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20201200101289 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е въз основа на искова молба от И. Г. Н., ЕГН ***, от гр.
Благоевград, ул. „***, чрез пълномощника му адв. К. Т., срещу Г. К. С., ЕГН **********, от
гр. Благоевград, ул. „***.
С исковата молба пред съда са наведени фактически твърдения за това че на 02.07.2013г. с
НА № 135, т. 3, per. № 6845, дело № 389/2013г. по описа на Нотариус И.К., в полза на И. Г.
Н., е учредено право на ползване върху ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, местността „**”, с площ от 20 047 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за енергийно
производство. Правото на ползване е учредено за срок от седем години.
Въз основа на учреденото право на ползване, на 05.07.2013г. Н. е кандидатствал пред ДФ
„Земеделие” за предоставяне на финансиране по програмата за развитие на селските райони
/2007-2013г./ за изграждане на оранжериен комплекс за отглеждане на биологични
зеленчуци.
Сочи се с исковата молба, че на 26.08.2013г. ищецът И. Г. Н., заедно с ответника Г. К. С., са
учредили дружество „***“ ООД, ЕИК *** с капитал 10 лв. и при равни дялове за двамата
съдружници. Дружеството се представлява от двамата заедно и поотделно.
На 27.08.2013г. с договор за продажба ПИ с идентификатор 04279.78.128 е закупен от „***”
ООД с НА № 86, т II, peг. № 6161, дело № 217/2013г., по описа на нотариус К. М., вписан в
СВ Благоевград с вх. peг. № 3400/27.08.2013г., акт № 161, т. 10, дело № 1401/2013г.
1
Твърди се с исковата молба, че със заповед № 231/11.03.2014г. на Кмета на Община
Благоевград е одобрен ПУП– ПЗ, а на 11.03.2014г. са изготвени инвестиционни проекти и е
издадено строително разрешение № 69/11.03.2014г. от Главният архитект на Община
Благоевград за изграждане на оранжерия за отглеждане на зеленчуци.
Сочи се с исковата молба, че всички дейности, свързани с одобряването на плановете,
издаването на необходимите становища от компетентните институции и строителното
разрешение са извършени и финансирани лично от ищеца И. Г. Н..
Твърди се още от ищеца по делото, чрез неговия пълномощник че на 20.05.2014г. с НА №
52, т. 1, peг. № 2038, дело № 44/2014г. на нотариус М.Г.-К., per. № 501, вписан в СВ
Благоевград с вх. peг. № 1946/20.05.2014г., акт № 113, т. 7, дело № 735/2014г., на ищеца е
учредено право на строеж върху процесния поземлен имот за изграждане на оранжерия за
отглеждане на селскостопанска продукция със застроена площ от 10 080 кв.м., за срок от
шест години.
На 25.08.2014г. ищецът И. Г. Н. е подписал договор с ДФ „Земеделие” за предоставяне на
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по ПРСР.
Отпусната му е субсидия от 999 766.09лв., представляваща 60% от одобрените разходи на
обща стойност 1 956 257,69лв.
С исковата молба се пояснява, че съдружникът на ищеца- Г. К. С. заявява претенция да
участва в печалбите от дейността, която ищецът планира да извършва еднолично като
физическо лице и след като подготовката е успешно проведена и е осигурено финансиране,
му поставя условие да го включи в планираната дейност като му заявява, че в случай, че не
се съгласи на това, ще му бъде отнето цялото притежавано имущество.
С исковата молба се навеждат доводи че на 30.12.2014г., по молба на ответника Г. К. С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 50 000 евро, „дължими
на основание спогодба за доброволно изпълнение от 08.01.2010г.”, като са запорирани
всички банкови сметки, както и дружествените дялове на И. Г. Н. в „***“ ООД, наложена е
възбрана и върху ПИ с идентификатор 04279.78.123 по КК и КР на Благоевград, целият с
площ от 54 999 кв.м. с трайно предназначение на земята - земеделска, начин на трайно
,
ползване - нива, пета категория.
Длъжникът И. Г. е подал възражение по издадената заповед за изпълнение и по молба на
ищеца- Г. С. в Окръжен съд Благоевград е образувано гр.д. № 132/2015г.
В резултат на така извършените действия от съдружника С., банките отказват да финансират
изграждането и създаването на оранжения, поради което И. Н. Г. е принуден на 28.08.2015г.
да поиска прекратяване на сключения договор с ДФ „Земеделие”, който е прекратен по-
късно с подписването на споразумение за прекратяване на 02.12.2015г.
Ищецът по образуваното гр.д. № 132/2015г. по описа на ОС Благоевград, започва да поставя
на съдружника си нови условия за вдигането на наложените запори- сключването на ново
споразумение, с което Н. да признае, че му дължи 50 000 евро, да се откаже от учредените
му право на ползване и право на строеж и да му продаде дела си в „***” ООД при
2
определени от него условия. Заплашва че ще го унищожи икономически.
Тъй като към този момент Н. няма никакви други доходи, всичките му усилия са били
вложени в осъществяването на проекта за изграждане на оранжерия. Няма и имущество, от
което да се издържа. Не може да си позволи да чака поне година и половина докато
приключи съдебният спор.
На 29.09.2015г., с декларация, вписана в СВ Благоевград с вх, № 4699/29.09.2015г., акт №
23, т. 2, дело № 2799/2015г., И. Н. се отказва от учреденото му право на ползване.
На 29.09.2015г. с декларация, вписана в СВ Благоевград с вх. № 4700/29.09.2015г., акт № 24,
т. 2, дело № 2800/2015г., Н. се отказва от учреденото му право на строеж.
На същата дата /29.09.2015г./ с договор за продажба на дружествени дялове продава на
съдружника Г. К. С., притежавания от него дружествен дял в „***“ ООД за сумата от
100/сто/ лв. Така С. става едноличен собственик на капитала на дружеството, част от чието
имущество е урегулираният ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, местността „**”, с площ от 20 047 кв.м.
С приемо-предавателен протокол от 29.09.2015г., ищецът по настоящото дело- И. Г. Н. е
предал на Г. К. С. следните документи за процесния имот: Разрешение за строеж №
69/11.03.2014г., издадено от Главния архитект на Община Благоевград, Констативен акт от
31.03.2014г., Удостоверение с изх. № 269/19.06.2015г., работни проекти за оранжерия,
технически проект за капково напояване, план за безопасност и здраве.
На същата дата 29.09.2015г., страните подават молба до Окръжен съд Благоевград за
спиране на производството по гр.д. № 132/2015 г. по взаимно съгласие.
С определение № 4351/01.10.2015г. съдът е спрял производството по делото на основание
чл. 229 ал. 1 т. 1 от ГПК по взаимно съгласие, а с определение № 1812/30.03.2016г., делото е
прекратено, тъй като нито една от страните не е поискала възобновяването му в
законоустановения шестмесечен срок.
Изложеното от фактическа страна дава основание на ищеца, чрез пълномощника си адв. Т.
да твърди, че чрез придобиването на активите на „***’ ООД и след като е станал едноличен
собственик на капитала, ответника Г. К. С. се е обогатил без основание за сметка на ищеца
по делото И. Г. Н., за сумата от 487 240.00лв., тъй като е придобил имущество на значителна
стойност, а изплатил на ищеца по делото при закупуването на дружествения му дял само
сумата от 100лв., която е символична с оглед на действителната стойност на дела на Н. в
дружеството, в което са били съдружници.
Поддържа се с исковата молба, че ответника С. е предприел действия по налагане на запори
и възбрани върху цялото имущество на И. Г., независимо че вземането му, макар и спорно
между страните по делото, е напълно обезпечено. Така Н. е принуден да се откаже от
реализирането на проект за изграждане на модерен оранжериен комплекс за производството
на зеленчуци и да загуби вече одобрената му за тази цел субсидия в размер на 999 766.09лв.,
а целта на С. чрез така предприетите правни действия е била да принуди Н., да му прехвърли
дяловото си участие в „***’ ООД, на безценица. Това дава основание с исковата молба по
3
делото ищецът да заявява чрез пълномощника си- адв. Т., че тези действия са неправомерни,
а нанесената на ищеца вреда се изразява в неполучаването на отпуснатите му субсидии от
Държавен фонд земеделие.
Сочи се с исковата молба, че исковете по настоящото дело са били предявени като насрещни
искове по гр.д. № 3/2020г. по описа на ОС Благоевград, като се иска от съда на осн. чл. 211
ал.1 от ГПК, да бъдат разглеждани като насрещни на предявените от Г. К. С. искове срещу
И. Г. Н., по гр.д. № 3/2020г. по описа на ОС Благоевград, като в случай че бъде уважен
главния иск по гр.д. № 3/2020г. по описа на ОС Благоевград, съдът по настоящото дело да
извърши прихващане на дължимите суми срещу задължението на И. Г. Н. към Г. К. С. по
гр.д. № 3/2020г. по описа на ОС Благоевград.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Г. К. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „*** да заплати на И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес
Благоевгрд, ул. ***:
- сумата от 10 000 лв., представляваща част от сумата от 487 240лв., с която ответникът се е
обогатил без основание, придобивайки документи за застрояване в ПИ с идентификатор
04279.78.128 по КК и КР на Благоевград и дружествен дял от капитала на „***” ООД, ЕИК
*** без заплащането на тяхната равностойност;
- сумата от 26 000 лв., представляваща част от сумата от 999 766.09лв.- нанесени вреди,
нереализирани плащания от Държавен фонд „Земеделие” по силата на договор, сключен на
25.08.2014г., в резултат на наложени запори на цялото имущество на ищеца и
осъществяване на правни действия за накърняване на правата и законните му интереси от
ответника;
- да извърши прихващане със задълженията на И. Г. Н. към Г. К. С. по иска, предмет на
разглеждане по гр.д. № 132/2015г. по описа на ОС Благоевград, ако съдът приеме, че същият
е допустим и основателен;
- да присъди на ищеца И. Г. Н., сторените съдебни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
По делото на 30.12.2020г. е постъпила молба от адв. К. К. Т., като пълномощник на И. Г. Н.-
ищец по настоящото гр.д. № 1289/20г. по описа на ОС Благоевград, с която се пояснява че
настоящото гр.д. № 1289/20г. по описа на ОС Благоевград, е образувано след отделянето на
иска от съда разглеждащ висящото гр.д. № 3/2020г. по описа на ОС Благоевград.
С писмената молба е депозирано искане по чл. 214 ал.1 от ГПК от ищеца И. Г. Н., чрез
пълномощника му адв. Т., с която се прави изменение на предявения иск за сумата от 26 000
лв., представляваща част от сумата от 999 766.09лв.- нанесени вреди, нереализирани
плащания от Държавен фонд „Земеделие” по силата на договор, сключен на 25.08.2014г., в
резултат на наложени запори на цялото имущество на ищеца и осъществяване на правни
действия за накърняване на правата и законните му интереси от ответника, чрез увеличаване
на исковата претенция за сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимото.
4
Предприетото от ищеца изменение на иска до връчването на препис от исковата молба на
ответника съставлява поправка на исковата молба, като в този случай не важат
ограниченията на разпоредбата на чл. 214 от ГПК за изменение на иска, като прието е от
съдебната практика, че до връчване на препис от исковата молба на ответника, ищецът може
да изменя иска си без ограничения/Определение № 144 от 25.02.2015г. по ч.гр.д. №
1020/2013г. на IV г.о. на ВКС/. Поради изложеното съдът приема писмената молба от
ищцовата страна от 30.12.2020г. като уточнение на исковата претенция, поради което иска
предявен първоначално за сумата от 26 000лв., следва да се счита за предявен за сумата от
100 000лв.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от ответника Г. К. С.,
с който се оспорват предявените обективно и субективно съединени искове, като
неоснователни.
С писмения отговор се изказва становище, че срещу ответника Г. К. С., с исковата ищецът
по делото- И. Г. Н. е предявил два иска:
1/ иск, с правно основание чл. 55 ЗЗД, за присъждане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща част от сумата от 487 240 лева, с която ответника се е обогатил без
основание, придобивайки документи за застрояване в имот с идентификатор № 04279.78.128
по КК на гр. Благоевград и дружествен дял от капитала на „***“ ООД, без заплащането на
тяхната равностойност и
2/ иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 100 000 лв., представляваща част от
сумата от 999 766,09лв.- нанесени вреди, за нереализирани плащания от ДФ „Земеделие“ по
силата на договор, сключен на 25.08.2014 год.
Възразява се с писмения отговор на ИМ от ответника Г. К. С., че исковата претенция с
правно основание чл. 55 ЗЗД, за сумата от 10 000лв. е изцяло неоснователна, а изложените в
тази връзка правни аргументи са лишени от всякаква юридическа основа и логика. Сочи се с
писмения отговор, че въз основа на подписана Спогодба за доброволно изпълнение на
парично задължение е нотариална заверка на подписите от 08.01.2010год. и поради
неизпълнението от страна на длъжника И. Н., ответникът е депозирал пред PC Благоевград-
Заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, по което бе образувано ч.гр.д. № 2720/2014год., което е било уважено от съда и е
издаден в полза на Г. К. С.- Заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист за сумата от
50 000 Евро- главница, ведно с начислените лихви и разноски. Въз основа на същите е
образувано по молба на кредитора изпълнително производство срещу длъжника И. Г. Н. – а
именно изп.д. № 88/2015год. по описа на ЧСИ М.В., в хода на което са предприети
изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника.
Сочи се с писмения отговор на ответника че в резултат на преговори и взаимни отстъпки, на
29.09.2015год. с длъжника/ищец по настоящото дело/ е постигнато споразумение /с
нотариална заверка на подписите/, с което И. Н. е признал паричното си задължение към Г.
К. С., като е договорен нов погасителен план за изплащане на дължимата сума. От своя
5
страна, взискателят по изпълнителното дело е поел задължението да депозира молба за
спиране на изпълнителното дело и за вдигане на наложените възбрани и запори върху
имуществото на длъжника, което е изпълнил.
Сочи се с писмения отговор на ИМ от ответника Г. К. С., че отделно от горното, в деня на
подписване на цитираното Споразумение, с И. Н. се договорили, същият да прекрати
участието си като съдружник в общото и; търговско дружество „***“ ООД, като прехвърли
на Г. К. С. собственият си един дружествен дял. В съответствие с тази договорка, сключен е
Договор за продажба на дружествени дялове, с регистрационен № 3612/29.09.2015г. по
описа на Нотариус К. М., по силата на който И. Н. е прехвърлил в полза на другия
съдружник- Г. К. С.- един дружествен дял от капитала на цитираното дружество, за сумата
от 100 лева, която му е била заплатена напълно и в брой, в момента на сключване на
договора. Ответникът твърди с писмения отговор, че с това отношенията между двамата
съдружници са били напълно уредени.
Оспорва се с писмения отговор на ИМ и исковата претенция на ищеца, за дължа сума от 487
240лв., представляваща разликата между равностойността на продаденият дял от капитала
на „***“ ООД и заплатената от купувача цена, която сума се твърди че е получена от Г. К. С.
„без основание“. Възразява се от ответника, че тези твърдения не кореспондират с
обективните факти и приложимия закон.
Изложени са от ответника Г. К. С. с отговора на ИМ правни съображения, че
„неоснователно обогатяване“ е налице при разместване на имуществени блага без
основание. В случая ответника е придобил дружествен дял от капитала на „***“ ООД въз
основа на правна сделка, която е сключена със съгласието на двете страни. В израз на
свободата на договаряне, двете страни са се съгласили, че цената на която продавачът ще
продаде, а купувачът ще закупи въпросния дружествен дял е именно 100лв. Оспорва се
твърдението с исковата молба, че ищецът е договорил продажна цена, подписал е договор с
нотариална заверка и е дал съгласието си за сключване на сделката при тези именно
параметри, но същевременно купувачът се е обогатил неоснователно за негова сметка, тъй
като стойността на продаденото имущество е по-висока, от уговорената продажна цена.
Поддържа се с писмения отговор че е налице правно основание за разместване на
имуществените блага- правомерен юридически факт /договор за продажба/, което
изключва приложението на нормите на чл. 55 ЗЗД. В тази смисъл, въпросът за това дали
договорената продажна цена е „справедлива“ и дали същата съответства на стойността на
дружествения дял е напълно неотносим към предявения иск по чл. 55 ЗЗД.
Оспорва се с писмения отговор на ИМ по настоящото дело и твърдението на ищеца че
„равностойността на делът“ значително надвишава продажната цена от 100лв., като
абсолютно невярно. Възразява се срещу начина по който от ищцовата страна се определя
паричната равностойност на дружествените дялове в капиталово търговско дружество, която
обичайно представлява резултат от множество икономически показатели на търговското
предприятие. Така ако едно търговско дружество притежава активи на стойност 1 000 000
лева, това не означава, че паричната стойност на 50 % от дружествените дялове е 500 000 лв.
6
В този смисъл оспорва се твърдението на ищцовата страна, че имуществото на дружеството
„***“ ООД е на стойност от 487 340 лева, което дава основание на ищеца да твърди, че със
закупуването на 1 дружествен дял, ставайки едноличен собственик на капитала, ответника
Г. К. С. е получил без основание имущество, на стойност 487 240 лева. Отделно се излагат
съображения, че и преди въпросната сделка, Г. К. С. е бил съдружник и собственик на 50 %
от капитала на дружеството, от което /дори по твърденията на ищеца/, би следвало
ответника да се е „обогатил“ неоснователно за не повече от половината на сумата от 487 240
лева. Излагат се съображения, че паричната стойност на продавания дял дори и е по-ниска
от договорената продажна цена, тъй като освен активи, дружеството има и големи пасиви,
които неминуемо дават отражение на паричната стойност на дяловете. Поддържа се от
ответника с писмения отговор на исковата молба, че наличието на правомерен юридически
факт и при свободно договорена продажна цена, твърденията дали купувачът е получил
имущество на по-голяма стойност от цената, която е платил, изглеждат нелепи.
С писмения отговор на ИМ е застъпено становище, че исковата претенция с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 100 000лв. е изцяло неоснователна, а изложените в тази
връзка аргументи са лишени от правно основание.
Сочи се че според изложеното в ИМ, И. Н. е сключил Договор от 25.08.2014год. за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 с ДФ „Земеделие“, по силата на която Фондът
е поел ангажимент да предостави на ползвателя финансова помощ в размер на 999
766,09лв., с цел изпълнение на дейности по проект „Изграждане на модерен оранжериен
комплекс за производство на биологични зеленчуци“. Впоследствие, на 28.08.2015 год., И.
Н. е депозирал пред ДФ „Земеделие“ молба с вх. № 02-6500/8170, с която е поискал
прекратяване на въпросния договор, изтъквайки като причина за това „невъзможността за
получаване на финансиране“. Въз основа на искането му, на 02.12.2015г. между ищеца и ДФ
„Земеделие“ е подписано споразумение за прекратяване на въпросния договор. При тези
факти, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че с извършените от
ответника действия за събиране на присъденото в полза на Г. К. С. вземане, са му
причинени вреди в размер на 999 766,09 лева, тъй като с налагането на запори и възбрани
върху имуществото на длъжника, финансирането е станало невъзможно, тъй като същият
„не е имал достъп до никакви средства“.
Ответникът с отговор на исковата молба сочи, че една от безусловно необходимите
предпоставки за ангажиране на отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД е наличието на
противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие, в резултат на което да
е причинена вреда от имуществен или неимуществен характер. Възразява се, че в
конкретния случай за ответната страна е неясно какви именно неправомерни действия са
извършени от страна на Г. К. С., които в крайна сметка да са довели до вреди за ищеца.
Спазвайки закона и в защита на правата си като кредитор, Г. К. С. твърди че е поискал от РС
Благоевград, издаване на изпълнителен лист и заповед по чл. 417 ГПК, което е установения
от закона начин за събиране на вземане. Въз основа на издадената от съда заповед и
изпълнителен лист е образувано по искане на кредитора изпълнително производство, в хода
7
на което ЧСИ е предприел действия спрямо установеното имущество на длъжника. Оспорва
се предявения иск, като се възразява че с налагането на възбрани или запори, дори и
теоретично, е невъзможно да се осъществи състава на чл. 45 ЗЗД, защото тези действия не се
явяват неправомерни.
Сочи се още от ответника в писмения отговор на ИМ, че в настоящия случай самият ищец е
поискал доброволно прекратяване на договора с ДФ „Земеделие“ и е подписал
Споразумение за прекратяване, далеч след като въпросните възбрани и запори са вдигнати
от страна на ЧСИ М.В., по молба на Г. К. С.. Отделно са изложени съображения от
ответника по делото с отговора на исковата молба, че дори и да не бе прекратен договора, то
изплащането на помощта от ДФ „Земеделие“ в полза на ищеца е бъдещо събитие,
сбъдването на което е предпоставено от изпълнението на множество условия, съгласно
договора за финансиране. Така дори и да се приеме, че налагането на възбрани и запори е
неправомерно действие, то според становището на ответника липсва причинно следствена
връзка между твърдяната вреда и действията на Г. К. С.. Изказва се становище от
ответната страна, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 45 ЗЗД, поради което
исковата претенция в тази й част е изцяло и изначално неоснователна.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове с правно основание чл. 55 от
ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, като неоснователни.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, като не се оспорват
направените от ищеца доказателствени искания.
След размяната на книжата и по искане на ищцовата страна на осн. чл. 232 от ГПК, в
първото по делото съдебно заседание, съдът с Определение № 458/06.08.2021г. е прекратил
производството в частта на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца, сумата 100 000лв., представляваща част от сумата от 999
766,09лв.- за нанесени вреди, съставляващи нереализирани плащания от ДФ „Земеделие“ по
силата на договор, сключен на 25.08.2014год., в резултат на наложени запори на цялото
имущество на И. Г. Н. и осъществяване на правни действия от страна на Г. К. С., за
накърняване на правата и законните интереси на ищеца по делото, поради оттегляне на
предявения иск.
В първото по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца- адв. Т. пояснява
исковата претенция във връзка с предявения иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, като твърди че след
като ищецът И. Г. Н. се е отказал от правото си на строеж и правото си на ползване върху
процесния недвижим имот, той е предал на ответника одобрените строителни книжа-
одобрен ПУП и изготвени архитектурни проекти и др., поради което стойността на
дружествения дял на И. Г. Н. от капитала на дружеството се е увеличил, като предмет на
исковата претенция е именно увеличението на дружествения дял на ищеца, в резултат на
8
предадената на ответника техническа документация и това че на ответника са прехвърлени
правото на строеж и правото на ползване на ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР
на гр. Благоевград. Пояснява се че ищецът е възложил и заплатил изготвянето на
предадените строителни книжа за имота.
В първото по делото съдебно заседание, след уточняване на исковата претенция, оспорва се
предявения иск за неоснователно обогатяване от пълномощника на ответника- адв. П..
Навадени са доводи от ответната страна ,че след като се претендира разликата между
стойността на дружествените дялове на ищеца И. Г. Н. от капитала на „***’ ООД, то
меродавен за тази разлика е момента на сключването на договора за прехвърляне на
дружествените дялове от ищеца на ответника по делото и всички юридически факти които
са настъпили след тази дата, са ирелевантни по делото, тъй като са неотносими към
установяването на размера на дружествените дялове към момента на сключването на
Договор за продажба на дружествени дялове, с регистрационен № 3612/29.09.2015г. по
описа на Нотариус К. М.. Възразява се че ирелевантни за така предявения иск са и
наведените доводи за увеличаване на капитала на дружеството в резултат на отказа на
съдружника И. Г. Н. от правото на строеж и правото на ползване на включения в капитала
на „***“ ООД недвижим имот. Изразява се становище, че в този случай предявения иск за
неоснователно обогатяване следва да е насочен към „***“ ООД, но не и към ответника Г. К.
С. в качеството му на ФЛ. От ответната страна се възразява срещу основателността на
предявения иск, като се сочи че между съдружниците И. Г. Н. и Г. К. С. е бил сключен
валиден договор за продажба на дружествен дял от 29.09.2015г., като при предоставена от
закона свобода на договаряне, страните са се съгласили за продажбата на дружествения дял
да бъде заплатена цена в размер на 100лв., като без правно значение по настоящото дело е
дали заплатената цена за продажбата на дружествения дял на ищеца, съответства на
стойността на дружествения дял на И. Г. Н., по смисъла на чл. 127 от ТЗ.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната е и изслушана съдебно оценителна
експертиза.
В пледоариите при устните състезания по делото, процесуалният пълномощник на ищеца-
адв. Т., поддържа предявения иск за неоснователно обогатяване, като моли съда да ги уважи
като допустим, основателен и доказан, за пълния му размер от 100 000лв. Поддържа се, че на
29.09.2015г. между страните по делото са подписани много документи, уреждащи
отношенията им във връзка с процесния поземлен имот, между които и договор за
прехвърляне на дела на съдружника И. Г. Н. на другия съдружник Г. К. С.. Към момента на
извършването на продажбата на дела на ищеца, дружествения дял не е бил осчетоводен
съгласно изискванията на българското законодателство, което е ощетило И. Г. Н. с
претендираната с исковата молба сума, а ответника Г. К. С. неоснователно се е обогатил с
тази сума. Претендира се заплащането на разноските пред настоящата съдебна инстанция,
включително адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ал.3 от ЗА.
Ответникът чрез своя процесуален представител- адв. П., оспорва изцяло предявения иск за
неоснователно обогатяване, като моли съда да го отхвърли като неоснователен. Оспорват се
9
доводите на ищцовата страна за обогатяване на ответника Г. К. С. за сметка на ищеца И. Г.
Н., тъй като продажната цена заплатена за продажбата на дела на съдружника Н., не
съответства на действителната стойността на прехвърления дружествен дял.
С писмена защита по делото, представена от ответника Г. К. С., чрез пълномощника му адв.
П., сочи че въз основа на Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение е
нотариална заверка на подписите от 08.01.2010год. е предоставил на ищеца И. Г. Н. паричен
заем в размер на 50 000евро. Поради неизпълнение на задълженията на заемателя за
връщане на заетата сума в уговорените с договора падежи, Г. К. С. предявил правата си пред
съда, като депозирал заявление по чл. 417 от ГПК и след като се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение, пристъпил към принудително изпълнение срещу имуществото на
длъжника- И. Г. Н.. Така на 29.09.2015г. между страните по делото било подписано
Споразумение, с което И. Г. Н. признал паричното си задължение към Г. К. С., за сумата от
50 000евро, предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Било
постигнато между страните и споразумение, ищецът да прекрати участието си в „***’ ООД,
поради което бил сключен Договор за продажба на дружествени дялове, с регистрационен
№ 3612/29.09.2015г. по описа на Нотариус К. М., с който И. Г. Н. продал дела си от
дружеството на другия съдружник- Г. К. С., за сумата от 100лв. В този смисъл изложени са
съображения, че към момента на подписване на договора за прехвърляне на дружествения
дял, Г. К. С. е бил кредитор на И. Г. Н., за вземане в размер на 50 000евро, въз основа на
предходни отношения между двамата.
С писмената защита, оспорва се от ответната страна предявения иск за неоснователно
обогатяване, с който се претендира сумата от 487 240лв., съставляваща разликата между
стойността на продадения дял от капитала на „***’ ООД и заплатената по сключения
договор цена от купувача Г. К. С.. Изложени са правни аргументи, че фактическият състав
на чл. 55 ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса
на основание. В настоящия случай продаването на дела на съдружника не е станало без
правно основание, а точно обратното- въз основа на сключен валиден договор за продажба
на дружествен дял, при спазване на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД и при спазване
на изискуемата форма за действителност.
Оспорва се и твърдението на ищцовата страна, че цената която е заплатена за продажбата на
дружествения дял, не съответства на действителната му стойност. Ответникът се позовава на
цитирана съдебна практика, съгласно която: „различно е положението на съдружник, който
продава /прехвърля/ дружествения си дял- в този случай цената се определя свободно по
договаряне и не е необходимо нито изготвяне на междинен баланс, нито определяне на
размера на дружествените дялове да става по пазарни цени." Така и Решение
№64/09.06.2009г. по т.д. №504/2008г., II т.о. на ТК на ВКС; Решение № 82/13.02.2006 г. по
търг. д. № 316/2005 г., I т.о. на ТК на ВКС, Решение № 2460 от 30.12.2013 г. по т.д. №
2538/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТК. Следователно в посочения казус е
ирелевантна пазарната стойност на продавания дружествен дял.
Алтернативно и в случай че съдът приеме, че е необходимо при прехвърлянето на
10
дружествения дял, да се изготви междинен баланс, то от ответната страна се иска съдът да
съобрази Определение № 132 от 10.02.2016г. по т.д. № 1523/2015г. на Върховен касационен
съд, I-во тър. отд., според което: „Стойностното изражение на дружествения дял на
съдружник, чието участие е преустановено, следва да е базирано или на съставен от
дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална
доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността
им подлежи на изрична проверка, или при непредставяне на такъв междинен баланс от
задълженото лице, стойностното изражение на дружествения дял следва да бъде базирано на
заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно -
икономическа експертиза". Тъй като по делото е приета Съдебно икономическа и
оценителна експертиза, следва да се съобрази заключението на вещите лица, според което
размерът на дружествения дял на И. Г. Н., по изготвен от „***' ООД, счетоводен баланс към
31.08.2015 год. /месецът, предхождащ извършването на продажбата на дружествения дял/ е
за 0,00 /нула/ лева.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от ответната страна
съдът да отхвърли предявения иск за неоснователно обогатяване, като недоказан и
неоснователен.
След оценка на събраните по делото писмени доказателства, заключението на експертите
по допуснатата и изслушана съдебно икономическа и оценителна експертиза, след като
съобрази доводите на страните и техните пълномощници, съдът след като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност и като се съобрази с разпоредбите на процесуалния
закон, намери за установено от фактическа страна следното:
Въз основа насъбраните по делото доказателства, установяват се правоотношения между Г.
К. С. и И. Г. Н., предхождащи тяхното сдружаване за обща търговска дейност за изграждане
на оранжерия за отглеждане на биозеленчуци.
Така установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на Спогодба за
доброволно изпълнение на парично задължение е нотариална заверка на подписите от
08.01.2010год., заемодателят Г. К. С. е предоставил на заемателя- И. Г. Н., паричен заем в
размер на 50 000евро, за срок от 6 месеца и при уговорена между страните месечна лихва от
5.50%, която сума е следвало да бъде върната от заемателят на заемодателя до 08.07.2010г.
За обезпечаване на вземането по сключения договор за заем, с НА № 2, том I, рег. № 160,
дело № 2/2010г. по описа на Нотариус К. М., с № 145 в НК, е била учредена договорна
ипотека в полза на Г. К. С., като е бил ипотекиран ПИ с идентификатор 04279.78.123 по КК
и КР на гр. Благоевград, собственост на трето лице- „ТИС“ ЕООД.
Установява се по делото че на 02.07.2013г. с НА № 135, т. III, peг. № 6845, дело №
389/2013г. по описа на Нотариус И.К., в полза на И. Г. Н., от собственика на имота- *** е
учредено право на ползване върху ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, местността „**”, с площ от 20 047 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за енергийно
производство. Правото на ползване е учредено възмездно и за срок от седем години.
11
Въз основа на учреденото право на ползване, на 05.07.2013г. И. Г. Н. е кандидатствал пред
ДФ „Земеделие” за предоставяне на финансиране по програмата за развитие на селските
райони /2007-2013г./ за изграждане на оранжериен комплекс за отглеждане на биологични
зеленчуци.
За осъществяване на съвместна търговска дейност на 26.08.2013г. ищецът И. Г. Н., заедно с
ответника Г. К. С., са учредили дружество „***“ ООД, ЕИК ***, с капитал 10 лв. и при
равни дялове за двамата съдружници. Дружеството се представлява от двамата заедно и
поотделно.
На 27.08.2013г. с договор за продажба- ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, е продаден от собственика му *** на „***” ООД, срещу заплащането на
продажна цена от 40 000лв., като сделката е инкорпорирана в НА № 86, том II, peг. № 6161,
дело № 217/2013г., по описа на нотариус К. М., вписан в СВ Благоевград с вх. peг. №
3400/27.08.2013г., акт № 161, т. 10, дело № 1401/2013г. При продажбата на недвижимия
имот на купувача „***“ ООД, запазено е учреденото право на ползване на имота с НА №
135, т. III, peг. № 6845, дело № 389/2013г. по описа на Нотариус И.К., в полза на
съдружника И. Г. Н..
Видно е от съдържанието на НА № 86, том II, peг. № 6161, дело № 217/2013г., по описа на
нотариус К. М., че ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград е
продаден на купувача „***’ ООД- „заедно с всички подобрения и приращения на имота по
смисъла на чл. 92 от ЗС, както и с всички права произтичащи от издадените към момента на
сделката строителни книжа, както и издадената виза за проектиране, със Заповед № 742 от
03.07.2013г. за избаротване на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150
от ЗУТ, одобрени работни проекти за издаването на строително разрешение и всички други
строителни разрешения.“
Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на заявление от И. Г.
Н., в качеството му на управител на „***“ ООД и по молба на собственика ***, със Заповед
№ 231/11.03.2014г. на Кмета на Община Благоевград, е одобрен ПУП– ПЗ, за ПИ с
идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, в м. „**“, с площ от 20 047
кв.м., предназначени за изграждане на „фотоволтаична електрическа централа и оранжерия“,
а на 11.03.2014г. са изготвени инвестиционни проекти и е издадено строително разрешение
№ 69/11.03.2014г. от Главният архитект на Община Благоевград за изграждане на оранжерия
за отглеждане на зеленчуци.
Установява се по делото, че на 20.05.2014г., с НА № 52, т. I, peг. № 2038, дело № 44/2014г.
на нотариус М.Г.-К., per. № 501, вписан в СВ Благоевград с вх. peг. № 1946/20.05.2014г., акт
№ 113, т. 7, дело № 735/2014г., учредено е от дружеството собственик на имота- „***“ ООД,
в полза на приемателя И. Г. Н., възмездно право на строеж върху ПИ с идентификатор
04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, за изграждане на оранжерия за отглеждане на
селскостопанска продукция със застроена площ от 10 080 кв.м., за срок от шест години.
След снабдяване с необходимите документи и изпълнение на законовите условия,
12
установява се че на 25.08.2014г., ищецът И. Г. Н. е подписал Договор за отпускане на
финансова помощ по мярка 121, с ДФ „Земеделие“, по силата на която Фондът е поел
ангажимент да предостави на ползвателя финансова помощ в размер на 999 766,09лв., с цел
изпълнение на дейности по проект „Изграждане на модерен оранжериен комплекс за
производство на биологични зеленчуци“. Отпусната му е субсидия от 999 766.09лв.,
представляваща 60% от одобрените разходи на обща стойност 1 956 257,69лв.
Установява се от материалите по приетото в заверен препис ИД № 88/2015г. по описа на
ЧСИ М.В., че поради неизпълнение на задължението за връщане на дадения паричен заем в
размер на 50 000евро от страна на длъжника И. Г. Н., на уговорения падеж, кредиторът
заемодател- Г. К. С. е депозирал пред РС Благоевград на 30.12.2014г., по молба за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 50 000 евро, „дължими на
основание спогодба за доброволно изпълнение от 08.01.2010г.” Молбата е била уважена от
съда и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 418 от ГПК- №
9032/30.12.2014г. по ч.гр.д. № 2720/2014г. по описа на РС Благоевград, както и
изпълнителен лист от 30.12.2014г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на взискателят кредитор- Г. К. С. е
било образувано ИД № 88/2015г. по описа на ЧСИ М.В. и насочено принудително
изпълнение срещу имуществото на длъжника И. Г. Н.. С постановление за налагане на
възбрана от 25.02.2015г. на ЧСИ М.В., по ИД № 88/2015г. по нейния опис, била е наложена
възбрана върху ПИ с идентификатор 04279.78.123 по КК и КР на гр. Благоевград, който е
бил ипотекиран в полза на кредитора за обезпечение на вземането по сключения договор за
заем. По искане на взискателя по ИД № 88/2015г. по описа на ЧСИ М.В., били са
запорирани от съдебния изпълнител и всички банкови сметки, както и дружествените
дялове на И. Г. Н. в „***“ ООД.
Длъжникът И. Г. е подал възражение по издадената заповед за изпълнение и по молба на
ищеца- Г. С. в Окръжен съд Благоевград е образувано гр.д. № 132/2015г., въз основа на
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Установява се от писмените доказателства по делото, че И. Н. Г. е депозирал на 28.08.2015г.
молба до ДФ „Земеделие”, с която поради невъзможност за получаване на нужното
финансиране на дейностите по договор № 01/121/06658 от 25.08.2014г., поискал е
прекратяване на сключения договор с ДФ „Земеделие”. Така сключения договор е бил
прекратен въз основа на Споразумение за прекратяване от 02.12.2015г., подписано от Изп.
директор на ДФ „Земеделие” и И. Г. Н..
И. Г. Н. не успял да си осигури средства за финансирането на проект „Изграждане на
модерен оранжериен комплекс за производство на биологични зеленчуци“, за който му е
било обещано отпускане на финансова помощ по мярка 121, с ДФ „Земеделие“, като
същевременно и отношенията между съдружниците в „***’ ООД се влошили.
Така на 29.09.2015г., с декларация, вписана в СВ Благоевград с вх, № 4699/29.09.2015г., акт
№ 23, т. 2, дело № 2799/2015г., И. Н. се отказва от учреденото му право на ползване.
13
На 29.09.2015г. с декларация, вписана в СВ Благоевград с вх. № 4700/29.09.2015г., акт № 24,
т. 2, дело № 2800/2015г., Н. се отказва от учреденото му право на строеж.
На същата дата/29.09.2015г./,с Договор за продажба на дружествени дялове, с
регистрационен № 3612/29.09.2015г. по описа на Нотариус К. М., с нотариална заверка на
подписите, съдружникът И. Г. Н. е продал на другия съдружник- Г. К. С., притежавания от
него 1 бр. дружествен дял от капитала на „***“ ООД, за сумата от 100/сто/лв. Така ответника
Г. К. С. е станал едноличен собственик на капитала на дружеството, част от чието
имущество е урегулираният ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, местността „**”, с площ от 20 047 кв.м.
С приемо-предавателен протокол от същата дата/29.09.2015г./, след продажбата на дела си
от капитала на „***“ ООД, И. Г. Н. е предал на Г. К. С. следните документи за процесния
имот: Разрешение за строеж № 69/11.03.2014г., издадено от Главния архитект на Община
Благоевград, Констативен акт от 31.03.2014г., Удостоверение с изх. № 269/19.06.2015г.,
работни проекти за оранжерия, технически проект за капково напояване, план за
безопасност и здраве.
На същата дата 29.09.2015г., страните са подали молба до Окръжен съд Благоевград за
спиране на производството по гр.д. № 132/2015г. по взаимно съгласие. С Определение №
4351/01.10.2015г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 от
ГПК по взаимно съгласие, а с определение № 1812/30.03.2016г., делото е прекратено, тъй
като нито една от страните не е поискала възобновяването му в законоустановения
шестмесечен срок.
Установява се по делото че на 29.09.2015г. е подписано писмено Споразумение, с което И.
Г. Н. като длъжник по ИД № 88/2015г. по описа на ЧСИ М.В. и ответник по образуваното
гр.д. № 123/2015г. по описа на ОС Благоевград, признава че дължи сумата от 50 000евро на
Г. К. С., която му е била предоставена като заем, съгласно Спогодба за доброволно
изпълнение на парично задължение е нотариална заверка на подписите от 08.01.2010год.
По делото по искане на ищцовата страна е допусната и назначена съдебно икономическа и
оценителна експертиза, извършено от експертите С. Т. и инж. П. Т.. Съдът изцяло
възприема заключението на вещите лица като пълно, безспристрастно и компетентно
изпълнено, като вещите лица са отговорлили точно на поствените им въпроси.
В писменото си заключение, експерта С. Т. е направила разграничение между „основен
дял“, „дружествен дял“ и „ликвидационен капитал“ за съдружника от капитала на едно
дружество. Тъй като в поставения и въпрос не е посочено точно какъв размер от какъв дял
се иска да бъде определен- дружествен дял или ликвидационен дял, експерта е отговорила
на въпроса, като в писменото си заключение сочи, че размерът на дружествения дял на И. Г.
Н., изчислен по изготвен междинен баланс от „***" ООД, към 31.08.2015г е за 0,00 лева. До
този извод експерта е стигнала, тъй като към момента на изчисляване на дела, пасивите и
активите на „***“ ООД са равни. Тъй като дружеството не е в процедура по ликвидация,
експертизата не е дала заключение за ликвидационен дял на съдружника И. Г. Н..
14
В писменото заключение по приетата от съда СИЕ, сочи се от експерта Т., че съгласно
изготвените от „***" ООД Оборотни ведомости /респ.Счетоводни баланси/, стойностите на
активите и пасивите към 31.08.2015г. и към 30.09.2015г. са едни и същи, поради което и
стойностите на основния дял и на дружествения дял към 30.09.2015г са както тези към
31.08.2015г.
В писменото си заключение, експерта С. Т. сочи, че в счетоводството на дружеството „***“
ООД, стойността на имота не е променяна с учредените в полза на физическото лице вещни
права, нито е променяна след извършените от него откази от учреденото му право на
ползване и учреденото му право на строеж за изграждане на оранжерия в ПИ с
идентификатор 04279.78.128, поради което размерът на дружествения дял на ищеца И. Г. Н.
не се е променил.
В първоначалното си писмено заключение, експерта инж. П. Т. сочи че пазарната оценка на
правото на ползване върху ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, учредено в полза на И. Г. Н. с НА № 135, т. III, peг. № 6845, дело № 389/2013г.
по описа на Нотариус И.К. от 02.07.2013г. е в размер на 47 752лв.
Експерта оценител дава заключение, че пазарната оценка на правото на строеж върху ПИ с
идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, учредено с НА № 52, т. I, peг.
№ 2038, дело № 44/2014г. на нотариус М.Г.-К., per. № 501, вписан в СВ Благоевград с вх.
peг. № 1946/20.05.2014г., акт № 113, т. 7, дело № 735/2014г., за построяване на оранжерия за
селскостопанска продукция със ЗП от 10 080 кв.м., е в размер на 6 041лв.
В първоначалното писмено заключение, сочи се от експерта инж. П. Т., че размерът на
разходите по изготвяне на документите, подробно описани в приложенията към приетия
като писмено доказателство- приемо- педавателен протокол от 29.09.2015г., а именно:
инвестиционен проект; изготвяне и одобряване на ПУП; технически проект за капково
напояване; разработване на план за безопасност и здраве, както и необходимите книжа за
издаване на строително разрешение е 74 118.00лв.
При разпита пред съда в съдебно заседание, експерта С. Т. поддържа писменото си
заключение, като пояснява, че по баланса на дружеството „***“ ООД е заприходена земя на
стойност 40 000лв. и е осчетоводен акт за плащане към доставчици. Земята е заприходена,
но не е осчетоводено в счетоводството на дружеството плащането на продажната цена.
Експерта сочи, че няма осчетоводяване по баланса на „***“ ООД и промяна на стойността
на земята, като няма осчетоводяване на разходи за извършените отказ от право на ползване
и отказ от право на строеж от страна на напуснали съдружник И. Г. Н.. Експерта отговаря на
въпроса на ищцовата страна, като сочи че ако са били извършвани някакви разходи и за тях
са били издадени счетоводни документи, то те задължително е следвало да бъдат
осчетоводени в счетоводството на „***“ ООД. Пояснява се още от експерта С. Т., че по
баланса се заприходява недвижимия имот и това не е приход за дружеството. В
счетоводството на дружеството няма осчетоводени разходи, въз основа на издадени
сечтоводни документи във връзка със заприходената земя по баланса като актив на
дружеството.
15
Съдът е назначил извършването на допълнителна и повторна съдебно техническа и
оценителна експертиза, извършена от същия експерт- инж. П. Т., тъй като по делото са
представени писмени документи от които се установява, че процесния недвижим имот- ПИ с
идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, попада в смесена
многофункционална устройствена зона със занижени показатели.
В допълнителното си писмено заключение, експерта инж. П. Т. сочи, че в този случай
пазарната оценка на правото на ползване върху ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и
КР на гр. Благоевград, учредено в полза на И. Г. Н. с НА № 135, т. III, peг. № 6845, дело №
389/2013г. по описа на Нотариус И.К. от 02.07.2013г., е в размер на 48 999лв.
Експерта дава още заключение, че пазарната оценка на правото на строеж върху ПИ с
идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, учредено с НА № 52, т. I, peг.
№ 2038, дело № 44/2014г. на нотариус М.Г.-К., per. № 501, вписан в СВ Благоевград с вх.
peг. № 1946/20.05.2014г., акт № 113, т. 7, дело № 735/2014г., за построяване на оранжерия за
селскостопанска продукция със ЗП от 10 080 кв.м., е в размер на 6 041лв.
При разпита му пред съда, инж. П. Т. поддържа даденото от него заключение, като пояснява
че в конкретния казус имота е отреден за производството на селскостопанска продукция и
енергопроизводство, като стойността на имота би се повишил значително ако същият е
отреден за жилишни или производствени нужди и се налага върху него да бъде извършвано
и строителство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът след анализ на
доказателствената съвкупност и като съобрази разпоредбите на материалния и
процесуалния закон, извежда следните правни изводи:
Предявеният иск съдът намира за процесуално допустим. Всеки може да предяви иск за
неоснователно обогатяване, след като твърди че друго лице се е обогатило за негова сметка,
за претендираната с исковата молба сума, при начална липса на основание или при липсата
на каквото и да е основание за това.
С исковата молба по делото се поддържа от ищеца И. Г. Н., че ответника Г. К. С./негов
съдружник в „***“ ООД/, се е обогатил неоснователно със сумата от 487 240лв./за която е
предявен частичен иск от 100 000лв./, чрез придобиването на документите за застрояване на
ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, и след продажбата на
дружествения дял от капитала на „***“ ООД, на ответника Г. К. С., който е придобил същия
без заплащането на действителната стойност на същия, без правно основание за това.
В първото по делото съдебно заседание иска е бил конкретизиран от ищцовата страна, като е
заявено, че се претендира че ответника се е обогатил без правно основание и за сметка на
ищеца, в резултат на увеличението на дружествения дял на Г. К. С., в резултат на
предадената му от ищеца техническа документация и поради това че на ответника са
прехвърлени правото на строеж и правото на ползване на ПИ с идентификатор 04279.78.128
по КК и КР на гр. Благоевград, както и за разликата между равностойността на продадения
дял от капитала на „***“ ООД и заплатената от купувача Г. К. С. цена за закупения дял, като
16
се поддържа че това обогатяване на ответника е без правно основание.
В обстоятлелствената част на исковата молба, поддържа се от ищеца че разместването на
блага, при което ответника се е оботатил за сметка на ищеца, е станало при първоначална
липса на правно основание за това или при липса на основание изобщо, поради което
поддържа се от ищеца иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са
обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен
случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на
претенцията за реституция на даденото.
Съгласно ППВС № 1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД изиска
предаване, съответно получаването на нещо при начална липса на основание. Т.е. още при
самото получаване е липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Възможно е даването на нещо при първоначална липса на
основание да е станало и при липса на правоотношение. Разпределението на
доказателствената тежест с оглед фактите, от които всяка страна черпи благоприятни за себе
си правни последици изисква ищецът да докаже, че е дал нещо на ответника. В тежест на
последния е да установи основанието на което е получил даденото от ищеца/ Р №
29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Р № 211/26.11.2013 г. по т.д. №
1082/2012 г., ІІ то. на ВКС и двете по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предявеният иск по чл. 55 ал.1 т. 1 от ЗЗД, съдът намира за процесуално допустим, но по
съществото си същия е неоснователен, поради следните съображения:
По своята същност неоснователното обогатяване съставлява разместване на блага или
имущества, без наличието на правно основание за това, а при първата хипотеза на чл. 55 от
ЗЗД- при начална липса на основание за такова разместване. От съдебната практика се
приема че начална липса на основание е налице, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост- когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. От съдебната практика се приема, че разместването на
блага или имущество може да е извършено и без наличието на някакво правоотношение.
По делото по несмнен начин се установява, а това се поддържа и от ищеца с исковата молба
по делото, че ищецът И. Г. Н. и ответника Г. К. С., са се сдружили за осъществяването на
съвместна търговска дейност- по проект за „Изграждане на модерен оранжериен комплекс за
производство на биологични зеленчуци“, за което ищецът И. Г. Н. е кандидаствал и е бил
одобрен за отпускане на финансова помощ по мярка 121, от ДФ „Земеделие“. За целта
двамата са регистрирали търговско дружество- „***“ ООД, в което са станали съдружници
при равни дялове.
17
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че тези
търговски отношения между ищеца и ответника са били предхождани и от друго
правоотношение- сключен между тях договор за заем в размер на 50 000евро, въз основа на
Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение с нотариална заверка на
подписите от 08.01.2010год., по което правоотношение ищецът И. Г. Н. е бил неизправен
длъжник, заради което срещу него е била издадена по искане на кредитора Г. К. С.- заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и образувано изпълнително дело. По- късно с подписано
между същите страни Споразумение от 29.09.2015г., И. Г. Н. е признал дълга си в размер на
50 000евро към Г. К. С. и е бил съставен погасителен план за изплащането на същия.
Същевременно установи се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, че на 29.09.2015г. са били извършени редица правни действия от страните по
делото, за уреждане на отношенията между тях. Така с Договор за продажба на дружествени
дялове от 29.09.2015г.,с нотариална заверка на подписите, съдружникът И. Г. Н. е продал на
другия съдружник- Г. К. С., притежавания от него 1 бр. дружествен дял от капитала на „***“
ООД, за сумата от 100/сто/лв. С деклариции от същата дата И. Г. Н. се отказва от учреденото
му право на ползване и от учреденото му право на строеж по отношение на ПИ с
идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград, с адрес: гр. Благоевград,
местността „**”, с площ от 20 047 кв.м., който към този момент е бил собственост на „***“
ООД. Поради това на същата дата с приемо-предавателен протокол от 29.09.2015г., след
продажбата на дела си от капитала на „***“ ООД, И. Г. Н. е предал на Г. К. С. строителните
документи за поземления имот- Разрешение за строеж № 69/11.03.2014г., издадено от
Главния архитект на Община Благоевград, Констативен акт от 31.03.2014г., Удостоверение с
изх. № 269/19.06.2015г., работни проекти за оранжерия, технически проект за капково
напояване, план за безопасност и здраве.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно доказано по делото,
че разместването на блага и имущества- продажбата на дяловете от „***“ ООД, предаването
на строителните книжа за ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград,
е станало на законно правно основание- сключен валиден договор за продажба на
дружествен дял, който не е бил прогласен по установения в закона ред за нищожен или
унищожаем, а същевременно е сключен в изискуемата от закона форма за действителност и
е произвел правното си действие по отношение на страните които са го подписали. Без
съмнение тези действия на ищеца са в причинно следствена връзка с неизпълнението на
задълженията му към ответника по сключен между същите страни предходен договор за
заем, както и с твърденията наведени с исковата молба, че същият не е успял да набави
средства за финансирането на съвместния проект „Изграждане на модерен оранжериен
комплекс за производство на биологични зеленчуци“, което е наложило да се откаже от
учреденото в негова полза право на ползване и право на строеж върху ПИ с идентификатор
04279.78.128 по КК и КР на гр. Благоевград. Така не е налице първото от предвидените в
закона основания във връзка с наличието на неоснователното обогатяване- разместването на
благата и имущество да е без правно основание за това.
18
Въз основа на събраните по делото доказателства недоказано и неоснователно е и второто
твърдение наведено с исковата молба, че ответника Г. К. С., се е обогатил за сметка на
ищеца И. Г. Н., поради разместване на имуществени блага и права между тях. Предадените
строителни документи и отказите от правото на ползване и правото на строеж от страна
ищеца И. Г. Н., се отнасят изцяло до ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, който към дата 29.09.2015г./когато същите са били извършени/ е бил част от
капитала на „***“ ООД. Така ако е имало действително разместване на имуществени блага
и права, то същите следва да са настъпили в капитала на посоченото дружество, но не и в
патримониума на ответника Г. К. С., който е станал едноличен собственик на капитала на
същото, след продажбата на дела на другия съдружник- И. Г. Н.. Следва да се разграничава
имуществото на ответника Г. К. С., в качеството му на ФЛ, от капитала на „***“ ООД, на
който той е станал едноличен собственик. Следодателно установява се по безспорен и
несъмнен начин, че ответника Г. К. С., не се е обогатил за сметка на ищеца И. Г. Н., така
както се твърди и поддържа от ищеца по делото във връзка с предявения иск пред съда.
Отделно и за пълнота на изложението следва да се изложат съображения, че не се установи и
доказа по делото, в резултат на разместване на имуществени права и блага, да се е увеличил
капитала на „***“ ООД. От заключението на вещото лице по приетата съдебно
икономическа експертиза се установи, че отказите на И. Г. Н. от правото му на ползване и
правото на строеж по отношение на ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на гр.
Благоевград, няма данни да са довели до увеличаване на капитала на дружеството, тъй като
е бил прекратен проекта „Изграждане на модерен оранжериен комплекс за производство на
биологични зеленчуци“, който е следвало да бъде финансиран чрез отпускане на финансова
помощ по мярка 121, от ДФ „Земеделие“. В тази насока по делото са събрани убедителни
доказателства, че със Споразумение за прекратяване от 02.12.2015г., подписано от Изп.
директор на ДФ „Земеделие” и И. Г. Н., е бил прекратен сключения договор № 01/121/06658
от 25.08.2014г. за отпускане на финансова помощ за проекта- „Изграждане на модерен
оранжериен комплекс за производство на биологични зеленчуци“.
Основателни са възраженията, наведени и поддържани по делото от ответната страна, че
следва категорично да се разграничат понятията „дружествен дял“, като предмет на
сключения между страните Договор за продажба на дружествени дялове от 29.09.2015г., от
„дружествения дял в ООД“, като правото на съдружника за участие в разпределението на
дружественото имущество. Поначало дружествените дялове могат да бъдат прехвърляни
чрез тяхната продажба, което се извършва свободно и при договаряне между страните,
срещу заплащане на уговорената между тях цена. Тъй като не е налице съвпадения между
„дружествен дял“ и „членството“ на съдружника, цената на дружествения дял по
споразумение по договор за неговата продажба, следва да се отличава и от „балансовата
стойност на дружествения дял“, която се изчислява на база на чистото имущество и въз
основа на съотношението между участието в капитала на съдружника и капитала на
дружеството.
Всеки съдружник има дружествен дял в ООД, който съгласно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ,
19
съставлява правото на съдружника на участие в разпределението на дружественото
имущество. Имуществените права на съдружника в дружеството, които произтичат от
дружествения му дял, са правото на част от печалбата/дивидент/; правото на ликвидационен
дял/при ликвидация на дружеството след обявяването му в производство по
несъстоятелност/; правото на вземане по чл. 125 ал.3 от ТЗ/в случай на смърт или поставяне
под запрещение на съдружника, при изключване на съдружника поради неплащане на
вноската, при напускане на съдружник/, които се реализират при точно определен от закона
фактически състав. Размерът на потенциалните вземания от имуществото на
дружеството/балансовата стойност на дружествения дял/ е определен в разпоредбата на чл.
127 от ТЗ. Когато членството на съдружника в дружеството се прекрати или по изключение
дружествения дял се придобие от трето лице, то за това лице възниква вземане към
дружеството за равностойността на дружествения дял. В тази хипотеза дружествения дял
отново изразява участието на лицето в имуществото на дружеството, но при наличието на
съответните предпоставки от закона, това участие може да се прояви само като вземане по
чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
В настоящия случай между страните е сключен договор за продажба на дружествения дял от
единия на другия съдружник, който по своята същност съставлява двустранен договор за
продажба на дружествен дял, който е сключен при спазване на общия принцип на
облигационното право за свобода на договарянето, съгласно чл. 9 от ЗЗД, при което
страните могат да договорят съответната цена. Няма ограничение за свободата на
договаряне, нито законово изискване, цената за продажбата на дружествения дял на
съдружника, да съответства на „действителната стойност“ на ликвидационния му дял или на
дейсвителната стойност на дела му от капитала на дружеството, изчислен при условията на
чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
Различно е положението и на съдружник, който продава /прехвърля/ дружествения си дял- в
този случай цената се определя свободно по договаряне и не е необходимо нито изготвяне
на междинен баланс, нито определяне на размера на дружествените дялове да става по
пазарни цени, а това означава, че в различните хипотези правните и имуществените
последици на съдружника не могат да се поставят под един знаменател /така Решение № 64
от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 82/13.02.2006г. по т.д.
№ 316/2005г. на I т.о. на ТК/. В настоящия казус ирелевантна е действителната пазарна
стойност на дружествения дял на И. Г. Н., изчислена по реда на чл. 125 ал.3 от ТЗ, тъй като
същият се е разпоредил с него чрез продажба и го е прехвърлил на другия съдружник- Г. К.
С., при уговорената продажна цена от 100лв.
При изложените съображения предявеният иск за неоснователно обогатяване следва да бъде
отхвърлен от съда, тъй като не се доказа нито една от предпоставките, които законът свързва
с неговата основателност.
Следва да бъде осъден ищеца, с оглед на изхода от делото и на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК, да заплати на ответника сумата– 2 000.00лв. за сторените разноски за адвокатски
хонорар пред настоящата съдебна инстанция.
20
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с който се иска от съда да осъди Г. К. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „***, да заплати на И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес
Благоевгрд, ул. „***- сумата от 100 000 лв., представляваща част от сумата от 487 240лв., с
която ответникът се е обогатил без основание, за сметка на ищеца, придобивайки документи
за застрояване в ПИ с идентификатор 04279.78.128 по КК и КР на Благоевград и дружествен
дял от капитала на „***” ООД, ЕИК ***, без заплащането на тяхната равностойност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес Благоевгрд, ул. „***, да заплати на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК на Г. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул.
„***, сумата– 2 000.00лв. за сторените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
АС София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
21