Решение по дело №12439/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

01.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ-ри Б състав

в публично

заседание на

Двадесет и  втори май

две

хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

12439

по описа за

2016г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Н.Г. срещу решение от 08.06.2016г. на СРС, 32 състав, постановено по гр.д. № 36423/15г. в частта, в която са отхвърлени исковете й с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС.

Жалбоподателят твърди, че  атакуваното решение е необосновано и незаконосъобразно.  Поддържа, че ответникът не е доказал с пълно и главно доказване, че проведеното на 28.05.2015г. общ събрание на етажните собственици е проведено в съответствие с разпоредбите на ЗУЕС. Не е доказано, че събранието е имало кворум от 33% ид.ч. Поискала е представянето на нотариалните актове на всички етажни собственици и съдът е задължил етажната собственост за това, но те не са представени. Последният е могъл да се снабди с тях от Агенцията по вписванията. Оспорва извода на съда, че   е доказан  изискуемия кворум за провеждане на събранието чрез представената Книга на собствениците и списък на собствениците. Тези документи не доказват кои лица са били собственици, ползватели или обитатели на етажната собственост. Списъкът не отговаря на императивните разпоредби на чл.17, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС. Приетите три броя пълномощни не отговарят на изискванията на ЗУЕС. Не всички са с нотариална заверка на подписите. Нормата на чл.14, т.5 от ЗУЕС изисква те да  бъдат описани  и приложени към самия протокол. Пълномощното на П.П. не съдържа дата и срок на упълномощаването и поради това е нищожно. Пълномощното на В.К.е за ап.7, без дата и с валидност до 30.10.2016г., т.е. не е било налично към 28.05.2015г. В Декларацията на А.Н.не е посочено за кой имот се отнася. Тя е с нотариална заверка  от 20.10.2015г. и не е била налична към 28.05.2015г. Жалбоподателят възразява, че ответникът не е бил представляван валидно в производството пред СРС.  Твърди, че неправилно е осъдена да заплати допълнителна държавна такса.

Затова моли въззивния съд да отмени  решението в атакуваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание   чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.  Ищецът М.Г. твърди, че е член на етажна собственост „С.“. Счита за незаконосъобразни решенията, взети на ОС на ЕС, проведено на 28.05.2015г. Тя не е присъствала на него, но счита, че не е бил налице  необходимия кворум по чл.15 от ЗУЕС. На събранието не са присъствали  Г.от ап.4, К.от ап.7 иБ.от ап.17. Оспорил е подписите срещу тези имена с твърдението, че не са положени от тях. ОС е взело решение, които не са били включени в дневния ред. Поддържа, че  по отношение на нея е налице хипотезата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС, тъй като тя пребивава в имота в ЕС по- малко от 30 дни годишно.  Затова моли съда да отмени атакуваните решения на общото събрание, проведено  на 28.05.2015г.

Ответникът, в депозиран писмен отговор  оспорва исковете.  Твърди, че  събранието е проведено в съответствие със ЗУЕС. Налице е кворум, тъй като са присъствали собственици  с   54, 9% ид.ч. от общите части на сградата. Твърди се, че ап.4, ап.7 и ап.17 са били представлявани от Н. Г.и подписите са положени от нея като техен пълномощник.

Не се спори, че на 28.05.2015г. е проведено общо събрание на ЕС „С.“, за което е представен протокол с приложения, подписан от присъствалите на него и с посочени идеални части и  покана с дневен ред за свикването му.

Не се спори, че ищецът притежава самостоятелен обект в етажната собственост на основание нот. акт № 135/02.10.2006г.

По делото е представено копие от  Книга на собствениците, Списък  на етажните собственици, три броя пълномощни, протокол  от 19.05.2015г. за поставяне на поканата за събранието на 28.05.2015г., неоспорени от ищеца в съдебното заседание, когато са представени по смисъла на чл.193 от ГПК.

Районният съд е  отхвърлил иска.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане  са обективно съединени  искове по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Активно легитимиран да предяви иска е всеки  собственик, т.е.  лице притежаващо право на собственост върху самостоятелен обект в етажната собственост. От приетия и неоспорен нот. акт № 135/02.10.2006г.  се установява, че  жалбоподателят притежава недвижим имот в сградата на ЕС „С.“  и следователно е активно легитимирана да предяви настоящия иск.

Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск са етажните собственици, но няма пречка по него да участва и ЕС,  представлявана от  управителя й.

Собственикът може да обжалва решенията на общото събрание с твърдения за неговата незаконосъобразност, обоснована с нарушение на нормите на ЗУЕС. В тази връзка в исковата молба   е посочено, че решенията, взети на 28.05.2015г. са взети без наличието на кворум съобразно изискванията на чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС,   взети са решения, които не са били включени в дневния ред, както и  в противоречие на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

Исковете са предявени в 30 дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, поради което е допустим. Не е спорно, че протоколът от общото събрание на 28.05.2015г. е поставен на 03.06.2015г., която дата е началният момент, от който започва да тече   преклузивният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Той изтича на 03.07.2015г. Претенциите са предявени на 26.06.2015г.

Приложимият материален закон е ЗУЕС в редакцията му към ДВ бр.98/28.11.2014г.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представител, собственици на най- малко 67/100 ид.ч. от общите части  на етажната собственост с изключение на случаите по чл.17, ал.2, т.1-4 от ЗУЕС. Предвидена е  възможност, ако събранието не може да се проведе в предварително обявения час поради липсата на кворум  събранието следва да се отложи с един час и да се проведе, ако на него присъстват най- малко 33% ид.ч. от общите части на етажната собственост. Видно от приетия и неоспорен протокол от проведеното на 28.05.2015г. събрание  е, че в на него са присъствали 10 етажни собственици, притежаващи общо 42,8% ид.ч. от общите части.  Съдът счита, че не следва да се взема предвид представителство на събранието за ап.15, тъй като  вписаният в протокола Й.Й.не е етажен собственик на него, според книгата на собствениците и няма пълномощно да представлява действителния такъв.  Не е имало кворум от 67% ид.ч., поради което  събранието е отложено с един час и е проведено в 20.15 ч., вместо на в 19.15 ч. По това  обстоятелство няма спор между страните.  Видно от посочените в протокола  е, че   на 28.05.2015г са представени 42,8 %  ид.части от общите части на етажната собственост. Не следва да се счита за редовно представляван и етажният собственик В.К., тъй като  представеното пълномощно е нотариално заверено на 20.10.2015г. и не е учредило представителна власт за пълномощника  Н.С.- Г.за събранието, проведено на 28.05.2015г. И без тези идеални части е налице кворум от 33% ид.ч. и    следователно  то е проведено законно и взетите от него решение не са в нарушение на  ЗУЕС.

 Видно от протокола  за събранието от 28.05.2015г.  не е вписан като присъстващ А.Н., поради което представената декларация от него не следва да се обсъжда.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е следвало да бъдат представени нотариалните актове на етажните собственици, доколкото е представена Книга на собствениците с вписани данни за тях и отбелязани идеални части от общите части на сградите, не е оспорена по смисъла на чл.193 от ГПК.

Неоснователен е доводът, че са взети решения, който не са били включени в дневния ред за събранието от 28.05.2015г.

Жалбоподателят е навел довод за незаконосъобразност на решението по т.3 от протокола от общото събрание на 28.05.2015г. за заплащане на 3лв. за почистване на общите части, тъй като пребивава в имота в сграда по- малко от 30 дни в годината.  Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС предвижда възможност за етажен собственик, който пребивава в етажната собственост по- малко от 30 дни в рамките на една календарна година да не заплаща разходите за управление и поддържане на общите части. С оглед правилото на чл.154, ал.1 от ГПК  всяка страна  е длъжна да установи фактите, на които основава исканията или възраженията си, то в тежест на Г. е да докаже, че пребивава в етажна собственост „С.“ по- малко от 30 дни годишно. Това е  факт, от който тя черпи за себе си благоприятни правни последици затова и нейна е доказателствената тежест за установяването му.  В тази връзка тя не е ангажирала  доказателства, поради което следва да се счита за недоказано, че са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, респективно решението на общото събрание взето на 28.05.2015г. по т.3 е законосъобразно.

Поради изложеното  предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Въззивният съд счита, че дължимата държавна такса по делото е 320 лв.  С предявяване на исковата молба са платени 80 лв. и остава дължима такава от 240 лв., която е определена правилно с атакуваното решение.

 С оглед на горните правни изводи и поради идентичен краен резултат решението на районния съд трябва да бъда потвърдено в обжалваната част.

На жалбоподателя разноски не се дължат с оглед изхода на спора.

На ответника следва да се присъдят такива пред СГС  на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от  08.06.2016г. на СРС, 32 състав, постановено по гр.д. № 36423/15г. в частта, с която е отхвърлен искът  с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС, предявен от М.Н.Г..

          ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Д.П. да заплати на ЕС „С.“, гр.С., ул. „****“ № ** сумата от 100 лв. / сто лева/ разноски по делото пред СГС.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: