Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046 05.01.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13188 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № *** от *** е
допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по КККР, одобрени със Заповед № ***/*** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П.,
ул. „***“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, който се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 83.31
кв.м., с прилежащи части: избено помещение № ** – 15.81 кв.м., таванско
помещение № ** – 12.6 кв.м., 1,50 % ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***,
над обекта: ***,
която да се извърши между: В.К.П., ЕГН **********
***, Л.К.Ш., ЕГН ********** ***, Т.Х.Г., ЕГН ********** ***,
при равни квоти от правото на собственост – по
1/3 ид.ч. за всяка от страните по делото.
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата, проведено на *** и на
основание чл.31, ал.2 ЗС е приета за разглеждане претенцията на ищците за осъждане на Т.Х.Г. за заплащане на сумата от по 3.87 лв. на
всяка от ищците, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, за периода от ** – ***.
По реда на чл.176 ГПК са
изслушани обясненията на ответницата Т.Х.Г., според които тя и синът й живеят в
процесното жилище от ***г., съделителите В.П. и Л.Ш. не притежават ключове от
жилището, но се са предявили до момента иск към нея и тя няма нищо против; не
ползват жилището или части от него, а ответницата не притежава друго жилище.
Събрани са гласни
доказателства чрез разпит на св.Й. и П.. Първият *** изяснява, че живее в П.,
на ул. „***“ № *, на *** етаж от ***г., като познава Л., В. и Т.. Апартаментът
на Т. Г. се намирал на *** етаж, като веднъж при качването си на асансьора ***
чул, че В. се разправяла на стълбите с Т., ставало въпрос за документи, за
ключ. Чул, че В. искала да й бъдат предадени документите за собственост. Чул,
че Т. нямало да й даде документи и нещо за съд станало въпрос. Подминал, не
спирал, за да се заслуша подробно. От В. и Л. знаел, че се опитвали да
разговарят, но не бил свидетел. Този разговор се случил след смъртта на мъжа на
Т..
Св.П. сочи, че Т.Г. обитава процесния имот,
намиращ се на ул. „***“ № *. *** живеела в същия блок и вход, на етаж *. В
имота живеела Т. от ***г. Ищците не били искали достъп до имота. *** не била
ставала и очевидец да са искали достъп. Този апартамент бил на двете сестри и
на брат им, който починал и за когото се грижила Т.. Собствениците не били поставяли
въпрос да го купят. *** живеела на този адрес от ***г. На гости били идвали В.
и Л., но в последните *-* години не били идвали. В апартамента живеели Т. и
нейният син, като едната стая била празна, имало само багаж.
По делото е прието
заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза относно действителната пазарна стойност на недвижимия
имот, според което същата възлиза на сумата от 121 500 лв., като имотът е неподеляем.
Средният пазарен наем за периода от *** до *** е 4470 лв. или за 1/3 от него е
1490 лв.
Прието е и повторно заключение на тройна
съдебно-техническа експертиза, според което пазарната стойност на оценявания
имот възлиза на сумата от 113 700 лв., не отговаря на изискванията на ЗУТ
за поделяемост, неподеляем е.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От най-съществено значение при
избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални
дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да
бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна делба е допусната върху
реално неподеляем недвижим имот, в която насока са заключенията по
първоначалната и повторната СТЕ, които си кореспондират и които съдът възприема
като компетентно и обективно дадени. При наличие на неподеляем недвижим имот
делбата следва да се извърши или чрез възлагане, при наличие на валидна
възлагателна претенция или чрез изнасяне на имота на публична продан. В случая
никоя от страните не е предявила своевременно претенция за възлагане на
процесния недвижим имот, доколкото според разпоредбата на чл.349, ал.4 ГПК
искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането
в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1. Поради това съдът
намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на
имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69,
ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.
По отношение на исканията по
сметки, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ за претендирания период, в случая от *** до ***г., лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. От материалите по делото е видно, че ответницата Г. е получила препис от исковата молба, с която е отправена и покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, на дата ***. Не се спори, установява се и от дадените обяснения по реда на чл.176 ГПК, че същата живее от ***г. в имота, заедно със сина си, както и че ищците не ползват жилището или части от него. По делото обаче според настоящия съдебен състав не се ангажираха доказателства, от които да се установи категорично, че ищците са били лишени от възможността да ползват недвижимия имот. Показанията на св.Й., според който В. говорила с Т. за ключ, достъп, документи, не са достатъчни да установят тези обстоятелства, тъй като *** не е пряк очевидец на възпрепятстване на достъпа на ищците до имота. От друга страна, св. П. изяснява, че ищците не са искали достъп до имота, а освен това, част от помещенията в апартамента не се ползват от ответницата и нейния син, а в тях се съхранява багаж. При тези данни съдът намира, че не са установени всички предпоставки по чл.31, ал.2 ЗС и претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.355 ГПК
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4%
от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи,
съобразно приетото заключение на тройната съдебно-техническата експертиза по
делото, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните. Предвид отхвърляне на претенциите по сметки на ищците, те
ще следва да заплатят държавна такса върху отхвърления размер.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по КККР, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, с адрес на имота:
гр.П., ул. „***“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, който се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 83.31
кв.м., с прилежащи части: избено помещение № ** – 15.81 кв.м., таванско
помещение № ** – 12.6 кв.м., 1,50 % ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***,
над обекта: ***, с действителна пазарна стойност 113 700 лв. /сто и тринадесет
хиляди и седемстотин лева/, като получената
от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на
собственост, установени с решението по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.П., ЕГН ********** *** и Л.К.Ш., ЕГН **********
*** против Т.Х.Г., ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумата от по 3.87
лв. на ден на всяка от тях, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствения недвижим имот,
за периода от *** – ****г.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Пловдивски районен съд сумата от 1 516 лв. /хиляда петстотин и шестнадесет лева/ държавна такса върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА Л.К.Ш., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 1 516 лв. /хиляда петстотин и шестнадесет
лева/ държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Т.Х.Г., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Пловдивски районен съд сумата от 1 516 лв. /хиляда петстотин и шестнадесет лева/ държавна такса върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН ********** *** и Л.К.Ш., ЕГН ********** *** да заплатят по
сметка на Пловдивски районен съд сумата от по 56.50 лв. /петдесет и шест лева и
50 ст./ държавна такса върху отхвърлените претенции по чл.31, ал.2 ЗС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.