Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15413/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу Г.Ю.П., ЕГН ********** ***,
както следва: за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 1523,95лева, представляваща неизплатена
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
**********/26.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4539/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 9112/2018г. по описа на ВРС и за осъждане
ответника да заплати сумата от 1290,12лева,
представляваща предсрочно изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги по договор за потребителски кредит № **********/26.08.2016г.
съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги и
чл. 15 ОУ от договора.
Исковата молба се основава на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: На
26.08.2016г. с ответницата е сключен договор за потребителски кредит №
**********. Въз основа на него, финансовата институция е отпуснала в заем на
ответницата сумата от 1800лева. Усвояването й е извършено чрез превод по
посочена от нея банкова сметка ***,13лева, а остатъкът от 655,87лева е послужил
по нейно искане /т. V „допълнителни възможности на клиента“/ за
рефинансиране на друго нейно задължение към ищеца. Връщането на сумата е следвало да стане в срок до
36месеца съобразно погасителен план с размер на погасителната месечна вноска от
87,83лева. На 23.01.2017г. ответницата е подала заявление за промяна на
погасителния план чрез отлагане на една погасителна вноска. Затова, на
27.01.2017г. между страните е сключен анекс № 1 към договора, с който
погасителна вноска № 4 е отложена, погасителният план е коригиран и така броят
на погасителните вноски е станал 37. Твърди, че страните са уговорили ГПР от
49,89% и ГЛП от 41,17%, или общото задължение по кредита е било 3161,88лева.
Ответницата не е изпълнявала задълженията си по погасителния план и е платила
само седем погасителни вноски, последната от които на 17.07.2017г. След
прекратяване на договора по реда на чл.12.3 ОУ /12.09.2017г./ се сочи, че
ответницата е платила още две погасителни вноски и една частично, с което е
намалила дълга си на 1292,36лева. Извършваните плащания са отнасяни за
погасяване на главница от 276,05лева, лихви за забава по чл. 12.1 ОУ от
25,29лева, начислени такси по тарифа съгласно чл. 17.4 ОУ от 40лева,
възнаграждение за допълнителен пакет услуги от 545,82лева. Между страните по
желание на ответницата е било сключено споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги. Съгласно него и чл. 15 от ОУ към договора, ответницата
дължи сумата от 1835,94лева възнаграждение за така уговорените услуги, от което
неплатеният остатък е 1290,12лева. Акцентира, че неговото сключване не е било
поставено като условие за сключване на договора за кредит, поставено е на
волята на кредитополучателя и в частност дали желае искането му за кредит да
бъде разгледано в най- кратки срокове, да има възможност да отлага плащане на
вноски, респ. намаляване размера на месечната вноска, да променя датата на
падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всички тези
услуги стоят на негово разположение, ако пожелае и закупи пакета от
допълнителни услуги. Получаването им не е свързано с дейността на кредитора по
кредитиране, а с потребностите на потребителя и поради това претендираното
възнаграждение се сочи да не представлява цена за реално получаване на тези
услуги, а възнаграждение относно тяхната наличност. Доколкото ответницата е
преустановила плащането на погасителните вноски по договора, след изпадането й
в забава се сочи, че на основание чл. 12.3 от ОУ към договора, вземането по
него е станало автоматично и предсрочно изискуемо, като на 12.09.2017г.
договорът е прекратен и вземането по него е обявено за предсрочно изискуемо.
Твърди, че доколкото не е банкова институция, то не е необходимо изрично
изявление за обявяване предсрочната изискуемост. Месечната погасителна вноска
се сочи да е била с падеж 13-о число на месеца. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа
исковата молба.
Ответницата редовно
уведомена по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК не се е явила и не е изпратила
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК с предмет на претенцията
сума, представляваща непогасено от ответницата задължение по договор за потребителски
кредит № **********/26.08.2016г. за
главница и осъдителен иск за заплащане на дължимо възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Правният интерес
от търсената защита по специалния положителен установителен иск се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 9112/2018г. по описа
на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 9112/2018г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от общо 3655,84лева
главница по договора. В рамките на проведена процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК е
направено от ищеца уточнение, че в общо посочената в заповедта сума като
главница, такава се явява само сумата от 1523,95лева, а останалата част
представлява договорна лихва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги. Ето защо, предмет на установителния иск е
останала само сумата от 1523,95лева главница и в тази част вземането по
заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК. За останалата част от
вземането е заявена осъдителна претенция.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за потребителски
кредит № № **********/26.08.2016г., по който е предоставил на ответника сумата
от 1800лева; настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора;
валидно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги,
дължимост на възнаграждение по него и неговия размер; изпълнение на задълженията, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора.
От ангажираните по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:
На 28.06.2016г. ответницата
е отправила искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ в размер на 1800лева със срок на
издължаване 36месеца. На същата дата между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********** с размер на отпуснатата сума- 1800лева, при
ГПР от 49,89% и ГЛП от 41,17%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното
възнаграждение възлиза в размер на 3161,88лева. Уговорено е по погасителен план,
че връщането на сумата следва да стане в срок до 13.09.2019г. при месечна
вноска от 137,45лева платима до 13-о число на месеца. Заедно със сключването на
договора между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора за кредит и в него,
че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при
предлаганите условия. Размерът на уговореното възнаграждение по това
допълнително споразумение е 1786,32лева, плащането на което е разсрочено на
вноски от по 49,62лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по
погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него,
ответницата е удостоверила съгласието си със ОУ към договора и получаване
екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр
към договора и допълнителна преддоговорна информация
към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез
нареждането й по банкова сметка ***я в размер на сумата от 1144,13лева, а
остатъкът от 655,87лева е послужил за рефинансиране на старо задължение на
кредитополучателя към ищеца. По повод заявление на ответницата до ищцовото
дружество е бил подписан Анекс № 1 към договора, с което е отложено плащането
на една погасителна вноска по договора. Тези обстоятелства се установяват и от
заключението на в.лице. Следователно, следва да се приеме, че между страните е
възникнало валидно заемно правоотношение с посочените параметри, по което
ответницата е получила заем в размер на 1800лева. В съответствие с уредбата на
чл. 12 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните
вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация
за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана,
както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от
кредитополучателя погасителен план. В настоящия случай ищецът е твърдял, че вземането по договора е обявено за автоматично
предсрочно изискуемо към дата 12.09.2017г, като предвид че не е банкова
институция по см. на ЗКИ счита, че не необходимо кредитополучателя да бъде
уведомяван за предсрочната изискуемост. Затова съдът приема, че длъжникът не е
уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Настоящият състав счита, че макар
ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери
приложение и по отношение на ищеца, защото то е
принципно и следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е
била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Въпреки изложеното обаче, в
казуса следва да се съобрази, че договорът е сключен на 28.06.2016г. за срок от
36месеца, т.е последната вноска по погасителния план е от 13.09.2019г., който факт съдът следва да съобрази по реда на
чл. 235 ГПК, т.е всички вноски понастоящем са с настъпил падеж и вземането е
станало изцяло изискуемо. Следователно исковата претенция е доказана в своето основание.
За установяване размера на дълга, по делото е изслушано и прието заключение на
в.лице И. по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което като неоспорено от
страните, изготвено на база ангажираните по делото писмени доказателства и
направата на нужните справки, съдът възприема в цялост. От заключението се
установява, че плащанията по договора са били преустановени към дата 01.12.2017г.,
когато е платена сумата от 10лева. Общо платеното по договора е в размер на 1357,65лева,
с която сума е погасена главница за 193,73лева, договорна лихва за 565,71лева, пакет
допълнителни услуги за 496,20лева, 62,01лева лихва за забава и 40лева такси.
Така, непогасената част на главницата според в.лице е в размер на 1606,27лева.
Исковата претенция е заявена в размер на общо 1523,95лева, поради което следва
да се уважи в цялост.
По отношение на иска за заплащане на възнаграждение за
допълнителен пакет услуги , съдът съобразява следното:
Предметът на претенцията
касае възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. С това споразумение заемодателят е поел задължение да предостави на
клиента по негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една
или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За така
поетото задължение, заемателят дължи възнаграждение
от 1786,32лева.
Съдът
преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като противоречаща на закона.
Действително, нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за
потребителски кредит. Съдът намира обаче, че процесното споразумение отговаря
само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорените с
него услуги стоящи на разположение за потребителя. По същността си те реално
касаят усвояване и управление на кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена
забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. С уговарянето на допълнително
възнаграждение в размер на 1786,32лева, дефакто се
заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР. Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на възнаграждението, но
не повече от 300лева, е за компенсиране разходите на кредитора. Тази договорна
уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, по
същество противоречи на закона. След като само 15 % покриват разходите на
кредитора, останалата част по същество е печалба за същия. С оглед на
изложеното следва изводът, че това споразумение заобикаля императивното правило
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на
годишна база по потребителските кредити, а именно да е в размер не по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС.
Съгласно сключения между страните договор, това възнаграждение не е включено в
ГПР и ако се добави към тази величина, безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В заключение тази претенция следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора
такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. Присъждането
им е поискано. Изводът за частична основателност на претенциите поставя въпроса
за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да
бъдат редуцирани съобразно уважената им част. Съобразявайки, че производството
е било частично прекратено по отношение на осъдителната претенция за договорно
възнаграждение, то това следва да бъде съобразено при разпределяне на
разноските във вид на платена държавна такса и платената за тази претенция в
размер на 50лева следва да остане в тежест на ищеца. Съобразно отправеното искане, на ищеца следва да
бъдат определи разноски за юк. възнаграждение в
размер на 100лева, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или
общият размер на разноските е 382,08лева. Съобразно уважената част
на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 206,91лева.
Съобразно т. 12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Сторените там разноски, при съобразяване частта на вземането по
заповедта предмет на установителния иск, са в общ
размер на 51,32лева, от които 30,48лева платена ДТ и 20,84лева юк. възнаграждение. Съобразно уважената част на исковата
претенция, заявена с иска по чл. 422 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 51,32лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника Г.Ю.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 1523,95лева,
представляваща неизплатена предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № **********/26.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 4539/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 9112/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** срещу ответника Г.Ю.П., ЕГН **********
*** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1290,12лева, представляваща предсрочно изискуемо възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит №
**********/26.08.2016г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Ю.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сумата от 51,32лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.№
9106/2018г. на ВРС съдебно- деловодни разноски,
съобразно заявената и уважената част от иска, както и сумата от 206,91лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано
от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: