№ 2736
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110144988 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на М. П. Б. и Д. С. Б.
да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност,
следните суми: сумата от 4995,40 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 645,55 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2019г. до 28.06.2021г., сумата от 52,23 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,29 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 30.07.2018г. до 28.06.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №
8, находящ се в гр. София, ул. „...“ № 28, вх.А, ет.4, аб.№ 88506, които се разпределят
както следва
Ответникът М. П. Б.: сумата от 2852,24 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 322,78 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2019г. до 28.06.2021г., сумата от 26,12 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,15 лева
1
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 30.07.2018г. до 28.06.2021г.
Ответникът Д. С. Б.: сумата от 2852,24 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 322,78 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2019г. до 28.06.2021г., сумата от 26,12 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,15 лева
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 30.07.2018г. до 28.06.2021г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците,
да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Д. С. Б. не е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК.
Ответницата М. П. Б., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установява, че ответницата е собственик или ползвател на
процесия имот. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца. Твърди, че
процесните вземания не представляват задължение, за което следва да отговарят
наследниците на починалия С. Б.. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва дължимостта на акцесорните искове, предвид неоснователността на
главните претенции.
Третото лице помагач на страната на ищеца "МХ Елвеко" ООД не заявява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по
силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
2
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно
чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот,
находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се явяват
3
съсобственици на процесния недвижим имот. От приетия по делото нотариален акт за
собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ се установява, че С. Д. Б. е придобил чрез
покупка от СГНС – СУ „Строителство“, собствеността по отношение на апартамент №
8, блок 20, ет.4, в жилищния комплекс „...“. Видно от представено удостоверение за
наследници изх. № РСЛ20-ДИ11-325/29.09.2020г., издадено от Столична община,
район „Слатина“ се установява, че С. Д. Б. е починал на 05.05.2013г., като е оставил за
наследници по закон – Д. С. Б. /син/ и М. П. Б. /внучка/. С оглед на изложеното и по
аргумент от нормата на чл.5, ал.1 ЗН ответникът Д. Б. е придобил ½ ид.ч. от процесния
имот. Същевременно от събраните писмени доказателства се извежда, че ответницата
М. Б. е придобила останалата ½ ид.ч. от имота по право на заместване / чл.10, ал. 1 ЗН/
на възходящия си Пламен С. Б. /починал на 01.01.1991г./, смъртта на който е настъпила
преди тази на общия наследодател С. Д. Б.. Следователно ответниците са придобили по
силата на наследствено правоприемство собствеността по отношение на процесния
недвижим имот при равни квоти, при каквито се претендират и процесните вземания
спрямо тях в настоящото исково производство. Доколкото ответниците се явяват
собственици на ид.ч. от имота, те имат качеството на потребители на топлинна енергия
и дължат цената за потребеното количество ТЕ в
имота.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява
от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и от
представения с исковата молба констативен протокол относно извършването на дялово
разпределение в сградата. От експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът при преценката си по реда на чл.202 ГПК кредитира като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота
е имало следните измервателни уреди: три броя отоплителни тела,щранг-лира в банята
и един водомер за топла вода. Отразено е, че за исковия период не е подсигурен достъп
за отчет на уредите. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните
разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 16.11.2016г., на 11.05.2018г.
и на 01.03.2022г. и отговаря на одобрения тип. Относно стойността на топлинната
енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото
се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице
изчисления на денградусите през процесния имот, а не единствено на счетоводните
записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността
на реално доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. след
4
прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на
95,25 лева/ е 4969,17 лева, от която сума ответниците дължат по ½ ид.ч. – т.е. 2484,59
лева.
На следващо място следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответника Б. възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания. При действието на общите условия от 27.06.2016 г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок
за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до
20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
исковата молба /30.07.2021г./ принципно са погасени по давност вземанията за периода
от м.05.2018г. Вземането за цена на топлинна енергия по месечна фактура за м.05.2018
г. е станало изискуемо на 15.07.2018г. с изтичане на 45 дневния срок и тригодишната
давност за него е следвало да изтече на 15.07.2021г. След удължаване на давностния
срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл.3, т.2
ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 22.09.2021г. – преди датата
на исковата молба. Ето защо вземането за м.05.2018г. и за всички следващи месеци не е
погасено по давност.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Искът за законна лихва срещу ответниците, изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК се явява основателен за сумата 666,53 лева, като съобразно
диспозитивното начало следва да се уважи до размера от 645,55 лева, от която сума
ответниците отговарят за 1/2 - 322,78 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
обявени по подходящ начин на клиентите.
С исковата молба ищецът претендира главница за доставена услуга за дялово
разпределение в размер на 52,23 лева за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., за който
период вземанията на ищеца не са обхванати от погасителната давност. Следователно
този иск изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване на
неоспорената справка по абонатен номер, се явява основателен за пълния предявен
размер.
Следва да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за забавено
плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че са били
поканени или че е следвало да заплатят дължимата сума в определен срок, респективно
липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
На ищеца съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1420,47 лв., за държавна такса в производството,
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер – 50 лева, депозит вещо
лице, депозит за назначаване на особен представител, респективно всеки един от
ответниците дължи на ищеца разноски в размер на 710,24 лв.
Ответниците не са заявили искане за присъждане на разноски, поради което и
такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „...“, бл.16, вх.В,
ет.4, ап.75 и Д. С. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „...“ № 28, вх.А, ет.4, ап.8
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна
отговорност, по 1/2 от следните суми: сумата от 4969,17 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 645,55
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за
периода от 15.09.2019г. до 28.06.2021г., сумата от 52,23 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „...“ № 28,
вх.А, ет.4, аб.№ 88506., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия над сумата
4969,17 лева до пълния предявен размер от 4995,40 лева, както и за сумата от 10,29 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 30.07.2018г. до 28.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „...“, бл.16, вх.В, ет.4, ап.75 ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София"
ЕАД, ЕИК *********, сумата 710,24 лв., представляваща разноски в производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. „...“ № 28, вх.А, ет.4, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София"
ЕАД, ЕИК *********, сумата 710,24 лв., представляваща разноски в производство.
Решението е постановено при участието на "МХ Елвеко" ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7