Присъда по НОХД №331/2025 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ на ПРИСЪДА № 39 от 22.10.25г. по НОХД № 331/2025г. по описа на
НЗРС

Производството е по чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие.
Районна прокуратура Сливен с с депозиран пред РС Нова Загора обвинителен акт е
предявила обвинение против П.Г.П., ЕГН **********, роден на ***** г. в гр. Нова Загора,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с адрес за
призоваване: с. ************, към момента изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора гр. Бургас, за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194
ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б.”а” от НК за това, че на неустановена дата в периода от края на м.
август 2024 г. до 03.09.2024 г., в с. Караново, общ. Нова Загора, от частен имот, находящ се
на ул. „Освобождение“ № 7, при условията на опасен рецидив, e отнел чужди движими вещи
– 1 бр. храсторез марка „Щил“ на стойност 516,38 лв., 1 бр. винтоверт марка „Девалт“ на
стойност 42,01 лв., 1 бр. ъглошлайф на стойност 96,52 лв., 2 бр. келпедени – единият на
стойност 42,25 лв., а другият – 40,00 лв., двата на обща стойност 82,25 лв., както и комплект
гидория и 15 бр. гаечни ключове на стойност 55,67 лв., всички вещи на обща стойност
792,83 лв., от владението на собственика им П.М.Д. от с. Караново, общ. Нова Загора, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
До даване ход на съдебното следствие не бе предявен граждански иск от
пострадалото лице.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимият така, както е по обвинителен акт. Поддържа, че самопризнанията на
подсъдимият се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
Пледира подсъдимия П. следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение, като при определяне на наказанието на подсъдимия да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство направеното в хода на ДП самопризнание, а като
отегчаващи вината обстоятелства[1]предишни осъждания на подс.П. извън тези обуславящи
правната квалификация и лоши характеристични данни. Предлага на подс. П. да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3. Така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и четири месеца, да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Подържа, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски разноски за експертизи в размер на 301,60 лв..
Подсъдимият П.Г.П., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с адв.
В.Д.Д. от АК – Сливен, назначена за служебен защитник на подсъдимия от ДП, чрез когото
по същество се пледира на подсъдимия да се определи наказание за срок от две години, като
така определеното наказание да се редуцира с една трета.
Подсъдимият П.Г.П. от своя страна признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е производството да протече по реда
на съкратеното съдебно следствие и е запознат, че неговото самопризнание ще се ползва от
съда при постановяване на присъдата.
При даденото му право на лична защита и последна дума подс. П.Г.П. изразява
съжаление за стореното и пледира за минимална присъда.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
1

прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият П.Г.П., по прякор „Ф.“, е осъждан многократно, предимно за
извършени престъпления против собствеността.
С Определение № 83/03.04.2024 г. по ЧНД № 104/2024 г. по описа на Районен съд
Нова Загора, в сила от 19.04.2024 г., на подсъдимия П.Г.П. били определени две групи общи
наказания, както следва: едно общо наказание по НОХД № 199/2022 г., НОХД № 535/2021 г.,
НОХД № 22/2022 г. и НОХД № 309/2022 г. – всички по описа на РС Нова Загора, по които П.
е бил осъден за извършени престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 195, ал. 1 от НК, като
определеното общо наказание било „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и едно общо наказание по НОХД №
175/2023 г., НОХД № 323/2023 г. и НОХД № 11/2024 г. – всички по описа на РС Нова Загора,
по които П. е бил осъден за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК и чл. 196, ал. 1,
т. 1 от НК, като определеното общо наказание било „Лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Пострадалият П.М.Д. притежавал два съседни недвижими имота, находящи се в с.
Караново, общ. Нова Загора, съответно на ул. „Освобождение“ № 7 и на ул. „Първи май“ №
1. В югозападната част на имота, находящ се на ул. „Освобождение“ № 7, на границата със
съседния имот имало изградена селскостопанска постройка, в която пострадалият Д.
съхранявал сено за животните, както и някои инструменти, в т.ч. и храсторез марка „Щил“,
оранжев на цвят, закупуван преди 3-4 години за сумата от 750 лева от магазин в гр. Стара
Загора. В имота имало изградено и гаражно помещение, в което пострадалият Д. държал
винтоверт, ъглошлайф, келпедени, комплект гидория и гаечни ключове. Пострадалият
обикновено не заключвал и двете помещения, в които държал гореописаните вещи.
На неустановена дата в периода от края на м. август 2024 г. до 03.09.2024 г.,
подсъдимият П.Г.П. решил да влезе в имота на пострадалия П. Д. и да извърши кражба на
движими вещи, които след това да продаде, за да си набави средства за закупуване на
наркотични вещества, тъй като същият бил наркозависим. Той влязъл през вратника от
западната страна на имота, който също не бил заключен. Така от стопанската постройка
подсъдимият П. изнесъл храстореза марка „Щил“, а от гаражното помещение останалите
инкриминирани вещи – винтоверт марка „Девалт“, ъглошлайф, 2 бр. келпедени, както и
комплект гидория с 15 бр. гаечни ключове.
След като изнесъл вещите от имота на пострадалия Д., подсъдимият П. отишъл в с.
Братя Кунчеви, общ. Стара Загора. Там той се срещнал със свидетеля К.Д. П. и му
предложил да закупи винтоверта марка „Девалт“, както и няколко броя гаечни ключове. За
да не се усъмни, че вещите са крадени, подсъдимият П. казал, че същите му били дадени
вместо заплата от човек, при когото подсъдимият бил работил. Свидетелят К. П. повярвал на
тази версия и купил винтоверта и няколко гаечни ключове за сумата от 20 лева. По-късно
подсъдимият П. се обадил на свидетеля К. П. и му предложил да закупи и храстореза, но
последният отказал. Тогава подсъдимият П. продал останалите вещи на неустановени по
делото лица. Свидетелят К. П. също продал закупените от подсъдимия П. вещи на
неизвестни лица.
След като установил липсата на откраднатите вещи, пострадалият Д. подал сигнал в
РУ Нова Загора. В хода на извършената полицейска проверка били проведени оперативно-
издирвателни мероприятия, като бил установен извършителят на деянието, а именно
подсъдимият П.Г.П.. Същият направил самопризнание и обяснил, че част от вещите бил
продал на свидетеля К. П. в с. Братя Кунчеви, а останалите вещи – на непознати лица в кв.
„Шести“ в гр. Нова Загора.
От заключението на назначената в хода на досъдебно производство съдебно-
оценителна експертиза е установено, че стойността на 1 бр. храсторез марка „Щил“
възлизала на 516,38 лв., 1 бр. винтоверт марка „Девалт“ бил на стойност 42,01 лв., 1 бр.
2

ъглошлайф – на стойност 96,52 лв., единият от двата келпедена бил на стойност 42,25 лв., а
другият – 40,00 лв., двата на обща стойност 82,25 лв., а комплектът гидория с 15 бр. гаечни
ключове бил на стойност 55,67 лв. Следователно общата стойност на причинената с
престъплението щета възлиза на 792,83 лева, която щета не е възстановена до приключване
на съдебното следствие
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите
за доказване, които го подкрепят, а именно: самопризнанието на подсъдимия, показанията
на свидетелите П. Д. и К. П.; съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост на П. П.;
характеристични справки, както и останалите писмени доказателствени материали, които
съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от
НПК..
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно
от събрания по делото доказателствен материал. А аргументите на съда за това са че лицето
е посочено от св.К.Д. П., като в показанията си сочи че е закупил част от вещите предмет на
престъплението от подсъдимия П.Г.П., а друга част му е предложил да ги купи. Поради това,
съдът намира, че самопризнанието на лицето е напълно подкрепено от доказателствата по
делото.
Съдът кредитира и изготвената по делото експертиза - оценителната, която е пълна
и точна, отговаря на поставените й задачи изчерпателно, изготвена е от компетентно вещо
лице, поради което съдът я намира за обективна и й дава вяра изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От обективна страна подсъдимият П. е осъществил от правна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като на неустановена дата в периода от края на м. август
2024 г. до 03.09.2024 г., в с. Караново, общ. Нова Загора, от частен имот, находящ се на ул.
„Освобождение“ № 7, при условията на опасен рецидив, e отнел чужди движими вещи – 1
бр. храсторез марка „Щил“ на стойност 516,38 лв., 1 бр. винтоверт марка „Девалт“ на
стойност 42,01 лв., 1 бр. ъглошлайф на стойност 96,52 лв., 2 бр. келпедени – единият на
стойност 42,25 лв., а другият – 40,00 лв., двата на обща стойност 82,25 лв., както и комплект
гидория и 15 бр. гаечни ключове на стойност 55,67 лв., всички вещи на обща стойност
792,83 лв., от владението на собственика им П.М.Д. от с. Караново, общ. Нова Загора, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
Настоящия съдебен състав намира, че всички елементи от обективна страна на
деянието са налице – отнетите от подсъдимия вещи са чужди, а начинът на отнемането им е
с противозаконно намерение за своене.
Доказани се явяват и твърденията на обвинението, че деянието по настоящото дело
е извършено в условията на опасен рецидив. Изводът за осъществяване на престъплението в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК следва от
обстоятелството, че подсъдимият П.Г.П. е извършил престъплението по настоящото дело,
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като и за двете от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66
от НК. Видно от справката за съдимост, подсъдимият П. бил осъждан с Определение №
83/03.04.2024 г. по ЧНД № 104/2024 г. по описа на Районен съд Нова Загора, в сила от
19.04.2024 г., с което на същия били определени две групи общи наказания, както следва:
едно общо наказание по НОХД № 199/2022 г., НОХД № 535/2021 г., НОХД № 22/2022 г. и
НОХД № 309/2022 г. – всички по описа на РС Нова Загора, по които П. е бил осъден за
3

извършени престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 195, ал. 1 от НК, като определеното
общо наказание било „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим, както и едно общо наказание по НОХД № 175/2023 г.,
НОХД № 323/2023 г. и НОХД № 11/2024 г. – всички по описа на РС Нова Загора, по които П.
е бил осъден за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК и чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК,
като определеното общо наказание било „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Престъпленията по чл. 194, чл. 195 и чл. 196 от НК са умишлени и са от общ
характер. Доколкото към периода на извършване на инкриминираното деяние по настоящото
дело очевидно не са били изминали пет години от изтърпяване на горепосочените наказания,
то е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
От субективна страна подсъдимият П. е съзнавал, че отнема чужди движими вещи,
които не му принадлежат, от владението на другиго без съгласието на владелеца. Той е имал
съзнанието за общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им – действал е виновно, при форма
на вината пряк умисъл.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че
подсъдимият е участвал както в прякото отнемане на вещите - предмет на престъплението,
така и в установяването на фактическата власт върху същите. За придобиване на владението
върху вещите подсъдимият не е получил съгласието на собственика им. Подсъдимият не е
придобил владението им на правно основание, което да го прави или е годно да го направи
собственик на процесните вещи.
По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия за виновен.
Признанието на подсъдимия се подкрепя изцяло и кореспондира с целия останал
доказателствен материал.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия П.П. престъпление, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от 2 до 10 години. При индивидуализацията му съдът взе предвид от една
страна високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна
съобрази съдействието оказано от подсъдимия още на фазата на досъдебното производство
за разкриване на обективната истина.
Съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, не
високата стойността на предмета на престъплението.
Съдът обаче намира, че са налице множество отегчаващи отговорността
обстоятелства, като тежко обремененото съдебно минало на подсъдимия. Същият е осъждан
и за други деяния, освен за тези, които обуславят наличието на опасния рецидив, като лицето
е осъждано повече от десет пъти с влезли в сила присъди.
Тук е моментът да се отбележи, че подсъдимият М. е лице с богато криминално
минало, като от справката му за съдимост се установява, че преди датата на процесното
деяние той е осъждан многократно за престъпления по чл. 194, 195 и 196 от НК.
На следващо място, съдът намира, че на лицето са налагани ефективни наказания
лишаване от свобода многократно. Следва да се има предвид, че мерките, които са му
налагани, очевидно не са оказали никакъв превъзпитателен ефект върху личността на П. Г.
П., защото той по никакъв начин не е преустановил извършването на престъпления. Почти
веднага след изтърпяване на присъда лишаване от свобода извършва нови престъпления. В
този смисъл подсъдимия П. се явява лице със завишена степен на обществена опасност и без
задръжки при извършване на престъпни посегателства. Именно поради тези обстоятелства,
4

съдът намери, че следва да определи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" над
минимума, но под средното установено от закона, а именно две години и шест месеца
лишаване от свобода.
Съдът счита че наложеното наказание следва да бъде определено над минимално
предвидения заради много високата лична степен на обществена опасност на подсъдимия,
Следва да се отбележи, че при положение, че настоящата присъда се явява поредна за това
лице, съдът намира, че само самопризнанието, което според съда непредставлява смекчаващ
обстоятелство имайки предвид реда на разглеждане на производството и невисоката
стойност на предмета на престъплението не е причина наказанието да бъде определено в по-
нисък размер. Този размер на наказанието (две години и шест месеца) съдът намира за
нужен и достатъчен, за да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в НК, тъй като
налаганите до този момент наказания в по – малък размер, явно не са достатъчни за да
възпре престъпната дейност на подсъдимия П. и да се изградят умения на същия да се
въздържа от осъществяването на противоправни деяния.
Съдът счита, че така наложеното наказание на подсъдимия от две години и шест
месеца е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК
и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху подсъдими, така и върху останалите членове на
обществото.
Съгласно правилото на чл. 58а от НК, това наказание следва да бъде задължително
редуцирано от съда с 1/3, т. е. наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия е
една година и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи
при първоначален строг режим.
По разноските:
При този изход на делото, тъй като подсъдимия П. беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха присъдени
направените по делото разноски в размер на 301.60 лева, който беше осъден да ги заплати в
полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР Сливен..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	39
Дата:	22 октомври 2025 г.
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20252220200331
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №331/2025 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите